В простото стоково стопанство обмяната се осъществява в интерес удовлетворяване личните потребности на самия стокопроизводител: стоката се продава за да се купи друга стока. Значи, парите служа само като средство за обръщение. Затова стоковото обръщение се изразява в следната формула: С —П—С (стока — пари — стока).
В условия на капиталистическо производство характера на обмена се сменя коренно. Например собственика на текстилна фабрика, има пари и купува стоки — машини, суровини (памук или вълна), горива, наема работници. Готовата продукция — плат — капиталиста продава, но не за да го обмени на някаква стока, както това прави селянина или занаятчията. Капиталистът продава стоката, за да получи пари. Но тези пари са му нужни за да възобнови производството на стоки, в този случай тъкани. Получавайки готова продукция, капиталиста отново я пуска в продажба, отново за да получи пари. И така от ден на ден, от година на година се повтаря този процес на движение на пари и стока. Целият този оборот на пари може да се изрази със следната формула: П—С — П (пари — стока — пари).
И така ние имаме работа с две форми на движение на стоките и парите:
С —П — С и П — С — П.
Има ли между тях сходство? Безусловно да.
Първо- стоките и парите си противостоят едни на други във всяка от техните две фази (С — П — продажба и П—С — покупка). Второ- и двете фази изразяват икономическа връзка на хората, като продавачи и купувачи.
Но между тези две форми на движение на стоки и пари има и същественно различие, характеристика която дава възможност правилно да се подходи към отговора за источниците на доходите на капиталистите.
В просто стоково стопанство отначало се извършва продажба на стоката, а след това процес на покупка, а в условия на капиталистическо производство стоката се купува с цел продажба. Значи, в първия случай обръщението започва и завършва със стоката (С— П — С), а във втория — пари (П — С— П).
Освен това, в първия и във втория случай се преследват съвършенно различни цели. Селянинът или занаятчията продават своята стока за да купят друга стока, която му е необходима за удовлетворяване на неговите лични потребности. Стока, продадена от обущаря (например, обувки, произведени от самоя стокопроизводител), и стоката купена от него (например, зърно, произведено от селянина) са икономически еднородни: тези продукти са на частно обособени стокопроизводители, те са равни по стойност, което ги прави възможни да се обменят едни с други. Но тези стоки, както и потребителската стойност са различни (обувки и зърно). Това служи като условие за обмен между тях, защото обущаря се интересува именно от потребителската стойност на зърното. Това е целта на стоковото обръщение (С —П—С) на което служи потреблението, удовлетворяване от стокопроизводителите на своите лични потребности.
Друга е целта на капиталиста. Той купува стоката за да я продаде, него го интересува не потребителската стойност, а стойността на стоката. Във формулата П — С — П двата крайни елемента — парите също са еднородни, между тях няма никакви качественни отличия: парите са пари, като въплъщение на абстрактен труд на стокопроизводители, като изразяване стойността на стоката. В парите, както е известно напълно изчезва "различието на потребителската стойност на стоката. Но различие между тези крайни елементи трябва да съществува, иначе обмена е безмислен. Не трябва да си представяме, че капиталиста, има 1000 долара., ще купи стока и ще я продаде също за 1000 долара. Различието между П — първи и П — втори е различие, което може да бъде само количественно. Значи, капиталиста купува стоката за да я продаде после и да получи по-голяма сума пари. Да предположим, че той е пуснал в оборот 1000 дол., купил е някаква стока и я продава прибавяйки към нея още 100. Неговият капитал от 1000 долара ще се увеличи със 100 долара. Ето тези 100 долара Маркс нарича прибавена стойност.
Затова ние трябва да направим поправка в нашата формула П — С — П. Защото вторите П не са равни по количество на първите, то ще изразим формулата по следния начин: П — С — П’ където П’ = П + п. Първоначалната стойност (да предположим е 1000 долара), авансирана от капиталистатя се увеличава, както се саморасте (1000 + 100). Значи, парите (т. е. стойността) в процеса на обръщение П — С — П’ се увеличава, саморасте, превръща се в капитал. Така капитала може да се охарактеризира, като стойност, носеща прибавена стойност. Това е най-общо, далеч не пълно определение за капитала.
Капиталът, както показва историята на обществата се изразява преди всичко в парите. Такива са били търговските и лихварски капитали. Но деньги как деньги и деньги как капитал существенно отличны друг от друга.
Парите във формулата С — П — С (стока — пари — стока) са само средства за обмен. Но формулата П—С—П’ (пари — стока — пари прим) вече характеризира превръщането на парите в капитал. Парите, като капитал служат не само за обмен; в условията на капитализма те са подчинени и целят да умножат стойността.
Може да се каже, че купувача продава по-скъпо е цел присъща само на търговеца-капиталист. Но на собственика на промишленно предприятие капитала също се обръща по формулата П — С — П’. Например, фабрикант купува на пазара различни стоки — машини, суровини и др.; стоките, произведени на неговата фабрика, също се продават на пазара. Авансираните пари той си ги връща с прираст. Затова Маркс е нарекъл формулата П— С — П’ всеобща формула на капитала.
