Съгласно проведеното допитване голяма част от ярославските трудещи се (44%) отговорили, че тяхната заработена заплата трудно покрива ежедневните разходи, 35% отбелязали, че не покриват въобще. Или 79% от трудещите се в региона, фактически живеят под чертатат на бедност или много близко до чертата на бедност, защото не могат да удовлетворят своите ежедневни базови потребности.

Забелязваме, че това са хора у които има работа. А какво да говорим за безработните?

Основните разходи за болшинството запитани ярославци– храна (81%), комунални разходи (55%), транспорт/автомобил (33%), аренда за жилище/ипотека (25%), разходи за деца (26%) и плащане по кредити (24%). Или практически всички пари заминават за ядене, жилище, транспорт и кредитни дългове. А за някакви излишества от рода на почивка,спорт, духовно и умственно развитие да се мисли не може.

Въпросът ясно показва, че това вече не е свободен и съзидателен труд, както ни обещаваха демократите и либералите по време на Перестройката, а най-настоящо капиталистическо рабство — жестоко и диво. Целта на това рабство — обогатяване на капиталистите. Средството за принуждение -безработица и страх от гладна смърт. Трудът при капитализма става за трудещите се не благо, а средство за угнетение и унижение, когато за изтощителната и тежка работа на човек плащат жалки грошове които стигат само за храна и аренда на евтиното жилище.

Алексей Живцов