Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2016 18:04 - Защо съветската работническа класа не успя да удържи властта I
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1776 Коментари: 3 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В Съветският Съюз победи контрареволюцията. Съветската аботническа класа, която първа в света взема в свои ръце политическата власт и създаде своя работническа държава – не можа да съхрани своята държава, не успя дя удържи властта в свои ръце.

А от тук следва извод – че в нещо е допуснал грешка, в нещо е проявил слабост, не е успял да отговори на предизвикателствата на времето, не отреагирал правилно на тази историческа обстановка.

Тово означава, че и историческата обстановка на този момент е била крайно неблагоприятна за съветската работническа класа, че е бело няккакво много тежко стечение на исторически условия. Защото само в резултат на такова фатално стечение на исторически условия може да претърпи поражение героическия съветски работнически клас, който преодолял на своя път най-немислими трудности, побеждавал най-страшни врагове и извършил най-славни подвизи, удивлявайки целия свят.

 ***

Но световният пролетариат не е сложил оръжие. Неговата борба продължава до пълна победа над врага. Няма съмнение, че тези революции ще бъдат победоносни. И побеждавайки, вземайки властта – работниците ще трябва да я задържат.

Победата и поражението на съветската работническа класа – урок за световния пролетариат. На нашият опит, на нашата победа и на нашето поражение – ще се учат всички бъдещи революции.

Затова за нас е жизнено важно да отговолим на въпроса – какво е довело съветската работническа класа до поражение?

 ***

Ако работническата класа е претърпяла поражение – това означава, че над нея са удържали победа контрареволюционни сили, враждебни на работническата класа и нейната революция. Значи, тези сили успели да укрепнат и нанесат на работническата класа удар и да отнемат от нея властта.

Затова е правилно да се опитаме да проследим – кога, в кой момент тези сили укрепнали? Какво им дало такава възможност?

Опора на всяка класова сила, лакмусова хартия ня нейното състояние се явява нейната интелигенция. Значи, разумно е да разгледаме поведението на интелигенцията, представяща контрареволюционните, антисъветски сили в Съветския Съюз. Явно, проследявайки, кога и в какви условия се е активизирала антисъветската интелигенция – ние ще успеем да разберем, кога и в от какво са укрепнали силите, враждебни на социализма.

 

Работническият клас и интелигенцията

След победата на революцията за две десетилетия на власт работническия клас успял да изпълни един от важните планове на Ленин. Този план имал решаващо значение за съхраняването на пролетарската диктатура и за строителството на социализма. Този план бил – да се създаде своя собственна работническа интелигенция – съветска интелигенция.

На старата руска интелигенция Съветската власт не е можела да се надява Тази стара интелигенция икономически и духовно се е сроснала със старата експлоататорска класа, усвоила за себе си буржоазния образ на живот и била пропита от буржоазни предрасъдъци. 

imageНа страната на работническата класа искренно застанали само най-прогресивните представители на интелигенцията. Те разбрали величието и справедливостта на извършваното обновеване на обществото и приветствали революцията. 

Имало е и интелигенция, която застанала на страната на работническата власт не по убеждение, а по принуда, под натиска на обстоятелствата. И докато тя сътрудничала със Съветската власт – но идейно била чужда на работническата класа, не била истински предана на неговите цели.

А голяма част от старата руска интелигенция быиа настроена към Съветската власт просто враждебн.

От това следвало, че работническата класа трябвало по-бързо да възпита своя собственна интелигенция – която да излезе от него и да е кръвно свързана и напълно да споделя нейния светоглед, идеи, цели и задачи.

И работническият клас успял да го създаде. За десет-петнадесет години тай възпитал десетки хиляди млади интеллигенти – деца на работници и селяни. 

 ***

imageНаред с истинската съветска интелигенция, която честно служила на работническата класа и не се отделяла от него (и която наистина е достойна за велико възхищение), била в Съветския Съюз и друга интелигенция, която служила не на трудещите се – а била враждебна на класовите сили.

Това е била тази част от интелигенцията, която била настроена или откровенно антисъветски, съзнателно контрареволюционно, или пробуржоазно, или еснавски, тоест дребнобуржоазно.

Съзнателните антисъветчици така или иначе били свързани в своето време с контрареволюцията и белогвардейщината. Те се явявали потомци на онези, които били свързани и наследили от бащите си контрареволюционери беясната ненавист на победената класа експлоататори към властта на победилия пролетариат. 

В деветдесет и девет от сто случаеи тези белоемигранти били пряко свързани със западните спецслужби. Чрез белоемигрантите се осъществявала връзката между западните спецслужби и интеллигентите-антисъветчици вътре в Съветския Съюз. 

Друга част от интелигенцията – еснафската, дребнобуржоазната. Тя не била съзнателно контареволюционна, враждебна на Съветската власт по убеждение. Тя просто носела в себе си лошите черти на дореволюционната буржоазна интелигенция – индивидуализъм, прекомерна суета, самовлюбеност, стремеж първо към собствено благополучие, равнодушие към съдбата на обществото, пренебрежение към трудещите се.

А диктатурата на пролетариата неуклонно изисквала от всички членове на съветското общество, в това число и от интелигенцията, да живеят по противоположни правила: коллективизъм, самоотверженост, скромност, честен труд на благото на цялото общество, уважение към трудовия народ.

Тази еснафска интелигенция по стара привчка и се искало до счита себе си за солта на земята и център на светогледа, окло която да се върти историята, да се любува на своя "духовен свят"и да няма пред никой никакви задължения.

Диктатурата на пролетариата отговаряла на това така:

"Солта на земята и твореца на историята е работническата класа. Възпейте неговата вселенска освободителна мисия, величие и героизъм – а не своите дребни тесногръди преживявания. Свободни от всякакви задължения вие не можете да бъдете, защото живеете от труда на работниците и трябва честно с ниего да се разплащате, вярата и правдата служат на тези, които вас хранят, поят и обличат – трудовоия народ".

Така отговаряла пролетарската диктатура на еснафската интелигенции – укорявайки нейния индивидуализъм, осъждала нейната самовлюбеност, приземявала я на земята, завръщала я от нейните интелигентски фантазий към реалността.

Затова дребнобуржоазната интелигенция потискала диктатурата на пролетариата, била и подсъзнателно враждебна.

Ползвайки се с това, съзнателните антисъветчици умело водели работа сред еснафската интелигенция, стремейки се да я настроят против Съветската власт, преминавайки на страната на контрареволюцията. По принцип, те не действали открито, водели своята работа постепенно, започвайки отдалеч. 

Те съблазнявали интелигентите-граждани с това, че уж на Запад интелигенцията се ползва с пълна свобода на творчество, че нея там я ценят повече и повече я възнаграждават, отколкото в СССР. Но, естественно, не са разкрили цялата истина. Те не говорили, че така живеят привилегированите представители на интелигенцията – тези, които обслужват интересите на капитала, които внедряват в обществото неговата идеология и за това получават от тази ръка голям мазен залък. А пресловутата "свобода на творчеството", предоставяно от подобни интелигенти– това е свобода да се създават най-пошли, реакционни, извратени, духовно нездрави произведения, които деморализират обществото и така идейно го подчиняват на буржоазията. 

Интелигентният човек- тесногръд, самовлюбенй и лековерен приемал всички разкази на антисъветчиците за чиста монета и си мечтаел за западен образ на живот – за западна демокрация, западен разкош и неограничена "свобода на творчеството". Може би той и да не е станал съзнателен контрареволюционер, но се преизпълвал със скептицизъм против съветския строй, научил се да държи "фигурата в гардероба". Бил готов да не яде хляба на работниците, а ехидно да яде от готвачите, които управляват държавага и със замечтана завист в очите да описва, какъв е шик и блясък на Запад, как там интелигенцията я носят на ръце и праха от нея махат.

На първо време, докато буржоазната класа не се е сформирала и не укрепнала за контрареволюция повече и не трябвало. Яростен антисъветизъм, истерична ненавист към Съветската власт и нескрито господско презрение към трудещите се – всичко това укрепналата буржоазия пуснала в ход мног по-късно, в Перестройката, когато се готвила в атака към социализма, когато могла да си позволи да открие картите и да си свали маската. 

 ***

Ето така интелигенцията станала разпространител на всички враждебни на съветския строй елементи. При това такъв рупор тя а станала много преди да се формира класата на новата съветска буржоазия – още до смъртта на Сталин и до завземането на властта от хрушчовската клика.

За това може да се почерпи богата информация от постановлението "За списанието "Звезда" и "Ленинград" от 1946 година[1], от постановлението "За репертоарите на драматичните театри и мерките по тяхното подобряване", от същата година[2], от постановлението за операта на Мурадели[3], а и от речта на Сталин на срещата с писателите, която също се състоялаа през 1946 година[4].

Ето откъс от списание "Звезда":

 "Появиха се "произведения", в които съветските хора се представят в уродливо карикатурна форма, примитивни, нискокултурни, глупави, с еснафски вкус и нрави… Появили са се стихотворения, проникнати от духа на песимизма и упадничеството, отразяващи вкуса на старата салонна поезия, застинала на позициите на буржоазно-аристократическото эстетство и декадентство… Ръководещите работници на списанието са забравили това положение на ленинизма, че нашите списания се явяващи се научни или художественни, не могат да бъдат аполитични… Съветският строй не може да търпи възпитаването на младежите в дух на безразличие към съветската политика, в дух на наплевизъм и безидейност».

Ето и за театрите:

«…след войната пиесите на съветските автори на съвременни теми се оказаха фактически отделени от репертоара на големите драматически театри в страната. Те са заменени от пиеси с нископробна и пошла чуждестранна драматургия, открито проповядващи буржоазни възгледи и морал. Постановката на театрални пиеси на буржоазниэ чуждестранни автори се явяват по същество, предоставяне на съветската сцена за пропаганда на реакционна буржоазна идеология и морал, опит да се отрови съзнанието на съветските хора със светоглед, враждебен на съветското общество, да се оживят преживяванията на капитализма в съзнанието и бита".

Ето и от постановлението за операта на Мурадели:

"Откъсването на някои деятели на съветската музика от народа доведе до това, че в тяхната среда се е разпространила гнила "теория", според която неразбирането на музиката на много съвременни съветски композитори от народа се обяснява с това, че народа "не е дорасъл" още до разбирането на тяхната сложна музика, че той ще я разбере след столетия и че не трябва да се смущаваме, ако някои музикални произведения не намират слушатели. Тази индивидуалистическа, противонародна теория в още по-голяма степен способствала някои композитори и музиковеди да се отделят от народа, от критиката на съветската общественост и да се затворят в своя черупка".

А в своята реч пред писателите Сталин пряко дава да се разбере "от къде духа вятъра" – указвайки, че това са  опасни, тревожни тенденции в съветското изкуство насаждащо се в това число и от старанията на западните спецслужби и се явяват част от плановете на западните държави по унищожавани на съветския социализъм:

«… виждат се опасни тенденции, вдъхновенни от злокачественното влияние на разлагащия се Запад, а така също предизвикващи в живота подривна дейност на чуждите разузнавания… Говорейки да по-нататъшното развитие на съветската литература и изкуство, не трябва да не отчитаме, че те се развиват в условия на невиждан още в историята размах на тайна война, която днес световните империалистически кръгове са разгърнали против нашата страна, в това число в областта на литературата и изкусството. Пред чуждестранната агентурой в нашата страна е поставена задача да проникне в съветските органи, водещи делата на културата, да завладеят в свои ръце редакциите на вестиците и списанията, да оказват решаващо въздействие на репертоарната политика на театрите и киното, на изданията на художествената литература. Всячески да препятстват издаването на революционни произведения, възпитаващи патриотизъм и издигащи съветския народ на комунистическо строителство, поддържат и прокарват произведения, в които се проповядва неверие в победата на комунистическото строителство, пропагандира се и възхвалява капиталистическия способ на производство и буржоазен образ на живот. 

В същото време пред чуждестранната агентура е поставена задача да се добие в произведенията на литературата и изкусството пропаганда на песимизъм от всякакъв род -упадничество и морално разлагане". 

 ***

И така – Сталин още жив, уверенно държи управлението, а класата на новата съветска буржоазия още не е започнала да се формира. Но известна част от съветската интелигенция вече е станала рупор на буржоазните настроения, на буржоазна идеология. Рупор на контрареволюция.

Тази част от интелигенцията отразява настроенията на всички буржоазни елементи вътре в страната. Всички съзнателни и безсъзнателни врагове на социализма: убеждени антисъветчици-контрареволюционери, пряко свързани с белоемигранщината, притихналите бандити, недоизбити кулаци, граждани мечтаещи само за спокоен, сит живот и да не ги безпокоят, кариеристи, бюрократи, тайни брокери, нелегални търговци, грабители, нрадци на дребно, криминали.

А второ – тя се явява проводник на идейно влияние на западния империализъм, служи на неговите интереси.

И, както ние виждаме – тази интелигенция, която представлявала враждебна на работническата класа сила – се осмелила и активизирала именно след войната.

Защо? Отговорът може да бъде само един – защото укрепнали и се активизирали тези сили, които тя представлявала.

 ***

Какво станало? Защо след войната антисъветските, пробуржоазни сили и в страната и извън нея се активизирали и предприели атака на идеологията на работническата класа (това, за което се говори в постановленията на списание "Звезда", за операта на Мурадели и в речта на Сталин – това нищо друго освен пряка атака на буржоазната идеология на идеологията на работническата класа).

Ако ние отговорим на този въпрос – ние ще можем да разберем, как е станал възможен хрушчовския преврат, положил началото на контрареволюцията. Ние ще можем да разберем, защо работническата клаа ес допуснала това, защо не е успяла да предотврати преврата или защо не е успяла в последствие да обезвреди превратажиите.

Защото именно тогава веднага след войната, както ние виждаме от документите е станала рязка активизация на антисъветската интелигенция, а значи и контрареволюционните сили, които тя представлявала.

Значи, именно в това време – във времето на войната и след нея и започнали да се натрупват тези обстоятелства, които направили възможни хрушчовския преврат.

Защо след войната?

И така – антисъветската интелигенция обслужва интересите на две контрареволюционни сили. Едната – вътре в страната (всевъзможни антисъветски, враждебни на диктатурата на работническата класа елементи, за които ние вече говорихме). Другата – извън страната (това е западния империализъм, не оставил своите планове за разрушаване на съветския социализъм).

И двете сили веднага след войната рязко се активизирали.

Защо именно веднага след войната западния империализъм активизирал своята подривна дейност против съветската идеология? Западният империализъм тръгнал по този път, защото загубил надежда в унищожаването на съветската държава с други способи, освен подкопаване на съветската идеология.

Всички замисли да се унищожи СССР по-друг начин – рухнали.

А такива замисли у западната буржоазия били немалко.

До тогава тя много пъти се надявала, че в комунистическата партия на Съветския Съюз ще възстържествува тази или друга разновидност на опортюнизма, която накрая ще погуби социализма.

Например западните капиталисти с нескрит интерес следили за острата партийна дискусия през 1928 година, когато се решавала съдбата на НЕП-а. Дясната партийна опозиция, идеолог на които бил Бухарин, настоявала на това, че НЕП трябва да се съхрани. Сталин, който виждал, че НЕП започва да излиза от контрол и неговото по-нататъшно съхранение непременно ще доведе до реставрация на капитализма искал решително да се завърши с НЕП-а.

Ето така на Запад руската емиграция и нейните стопани следили за тази дискусия затаили дъх. Те до последно се надявали, че ще победи линията на Бухарин, че дясната опозиция ще съмее да наложи в партията съхранението на НЕП-а. 

За щастие, победила сталинската "твърдокаменост" (или неговата твърда пролетарска позиция, умението да не се отдуля от нея, нито надясно, нито наляво във всеки исторически момент отчитайки конкретната обстановка и да приема съответстващите единственно верни решения). Сталин успял да покаже на партията опасността от по-нататъшното съхранение на НЕП-а. Когато НЭП-а бил въведен Сталин говорил, че това е закачалка, с помоща на която ние ще държим капитализма във вериги. Но към края на 20-те НЕПовския капитализъм натрупал сили, забогатял и можел да побеснее и да се освободи от веригите.

Нямал успех и опита да се унищожи работническата държава по военен път. Империалистическите страни нарочно насочили хитлеровия фашизъм към Съветския Съюз- с ръцете на хитлеристите да се унищожи СССР. 

Това окончателно разрушило плановете на западния империализъм да убие съветския социализъм, чрез военен път. А от плановете да се унищожи СССР те не можели да се откажат, защото за тях това е въпрос на съществуване и затова избрали единствения път, който им оставал – целенасочено подкопаване на съветската идеология. 

Резултат от тази работа станало това, че Сталин пряко казал на срещата с писателите – буквално след войната известна част от интелигенцията станала агент на западния империализъм, оръдие на идеологическата диверсия против Съветската власт.

Но антисъветската интелигенция не могла да стане проводник на буржоазно идеологическо влияние – ако вътре в страната не е имало част от населението, което да е било податливо на буржоазната пропаганда. Значи имало е такава част вътре в съветското общество, която да е възприела буржоазната пропаганда, за която класово близке е била не идеологията на работническата класа – а обратно, идеологията на буржоазията. И тази част от населението веднага след войната се укрепила. С други думи укрепили се сили, чужди на работническата класа.

Възниква въпроса – защо? Отговорът може да бъде само един – защото отслабнала силата на работническата класа. 

Защо отслабнала силата на съветската работническа класа?

Отговорът – защото е получила тежък удар от войната.

За това, каква е била война, каква цена е заплатил съветския народ за победата – ние всички знаем. Тази война потресе цялата ланета. 

Съветският работнически клас – организатор на победата, ръководител на съветския народ отстоял дэржавата на трудещите се, своята социалистическа родина. Но понесените загуби били страшни, невъзтановими. 

imageЕто какво е казал за това Сталин на срещата на с писателите (и повторял след това няколко пъти):

"Само за първите шест месеца от войната на фронта в бой загинаха над 500 хил. комунисти, а за цялата война над три милиона. Това бяха най-добрите от нас, благородни и кристално чисти, самоотвержени и безкористни борци за социализма, за щастието на народа. … Ако те бяха сред нас сега много от нашите днешни трудности вече щяха да са зад нас"[5].

И така – работническия клас е бил обезкървен, обезглавен.

Загинало ядрото на работническата класа, неговия боен авангард – тези, които давали на своите другари пример за класова устойчивост и преданост към делото на работническата клсса, издигал ги на висотата на пролетарската съзнателност, сплотявал ги и дисциплинирал.

И ето тези работници – най-добрите от комунистите загинали.

Тези, които останали – били вече не толкова съзнателни, не толкова устойчиви, не толкова непримирими към всякаква проява на чужда на работническата класа идеология. Това намалило съзнателността на работническата класа, като цяло.

(И какво изиграло решаваща, съдбовна роля – кое намалило неговата способност да бъде ръководител на селячеството, да окаже влияние на селячеството, да го поведе след себе си).

Работническият клас не успял в кратко време да възтанови загубите, които понесъл във войната. Не успял в кратко време да възпита милиони нови комунисти, които да заменят загиналите и да станат негов боен авангард.

Тогава работническата класа била разбита, размита. В нея влязла маса от селата – вчерашното селячество.

 




Гласувай:
0



1. chetohche - Трудът и благата бяха по капитал...
27.03.2016 18:59
Трудът и благата бяха по капиталистически разпределени. Трябваше още от първият ден да се гради комунизмът - тоест над 50% комуни, като се дават средства - примерно 5% от бюджетът - за изграждане на образцови комуни. Комуната да има 3000 човека, 1000 деца, 1000 старци, и 1000 работници. Работниците да вършат 10 дейности със 100 човека, децата и старците да помага където има нужда. 100 работника произвеждат зеленчуци, плодове, ядки и зърно, и дървесина, 100 работника отглеждат добитък, 100 работника обработват храните получени от селското стопанство, 100 сервират и приготвят храната на всички 3 000 човека и техните гости. 100 обличат и обуват по-поръчка всички 3000 човека. 100 обучават, образоват и лекуват всички 3000 човека. 100 строят жилища и тротоари, пътища за тези 3000 човека, 100 правят дървесина, пелети, ток, посуда, дограма и мебели по поръчка за всички 3000 човека. 100 човека металообработват и произвеждат машини. - ПРИМЕРНО. Като една трета от произведеното да се продава извън комуната.
цитирай
2. chetohche - Като деца бягахме за баничка в го...
27.03.2016 19:07
Като деца бягахме за баничка в голямото междучасие, я сварим я не, ако не, си купувахме детски закуски с пюрета за пиене, или на сухо буца сирене и хляб. Като по-малки до 1986г., където закусвахме макарони със сирене, чай с масло, сирене, филийка. Закуската с купон за 20 ст., обяд срещу купон за 50 ст.. Много деца за първи път там виждаха пиле бешамел и мусака.
цитирай
3. krapetz - А дали наистина
28.03.2016 12:35
някога ще рухне капитализма и по точно дивият капитализъм ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659484
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031