Безусловно, подобно решение се явява необходимо за всяка страна, която иска да бъде уверена в боеспособността на своите войски. Всеки собственик на частна компания и корпорация се интересува, преди всичко от печалбата. Заради нея те няма да се спрат да вдигат цените няколко пъти по време на военни действия. Бизнесът е бизнес. По време на война и конфликти с участието на въоружени сили, разходите растат, като gъби след дъжд, а тук още доставчика вдига цената 5 пъти. Опитай се бързо да намериш нов, а войника трябва да се храни постоянно. А и потенциалния противник лесно може да извърши диверсия използвайки частните собственици, които могат да имат за това свои скрити нтереси. Като исторически пример  може да се вземе оръжието и снарядния глад през Първата Световна война, която се случила в Руската Империя  в следствие на това, че военно-промишления комплекс се намирал в частни ръце до 1916 година, които не  решили по необходим начин доставките на въоръжение. В това се изразява и напразните загуби на стотици хиляди хора.

В съвременнa Русия има огромно количество функций по снабдяване и осигуряване на всичко необходимо за армията, изпълнявано от бизнесмени, които не е известно как ще държат в критични ситуации. При това властта навярно осъзнава този риск, но въпреки прави всичко възможно за печалбата на частните компании. Затова, в случай на война разходите на ВПК задължително ще нарастнат в пъти заради повишението на цените на частните услуги, а парите ще се вземат от нашите и ваши джобове. Ако не достигат то хватать перестанет, то по врага ще започнем да "хвърляме" трупове.

Това не означава, че ние сме заинтересовани в укрепването на боеспособността на буржоазната държава. А че такава обстановка може да има само в буржоазна държава, каквато се явява съвременна Русия. В социалистическото общество такова нещо не може да съществува.

Анатолий Каменский