ДРЕС произвеждат енергия, чрез изгаряне на органично гориво, главно въглища. В "Энел Россия" пояснили, че ще се продават тези електростанци, които са нерентабелни, тъй като цените на въглищата растат, а значи стопаните на корпорацията получават по-малка печалба.

Два момента, които трябва да разберем.

Първо.

При капитализма, собственика на средствата за производства, а компанията "Enel Investment Holding B.V." и встъпва, като такъв собственик (но трябва да знаем, че зад всякакви юридически лица стои група или отделен капиталист — реален човек), се вълнуа само от един въпрос — максимално извлечане на печалба. Тъй като средствата за производства, в дадения случай две ДРЕС, престават да носят на него печалба, започват да работят на загуба, "ефективния собственик" иска по-бързо да се избави от тях. На обикновения работещ човек умувайки може да зададе напълно закономерния въпрос: "А толкова ли е ефективен този собственик, ако той не е способен да изкара предприятието от сложната ситуация? Предприятие, което преди да стане собственик е работило прекрасно половин век, че и повече.

Но, така могат да разсъждават само работниците в предприятията, защото те кръвно са заинтересовани в неговото съхранение, в съхранението на работните места. И половин век то е работило без кризи защото самите работници владеят всички предприятия, и въобще всичко в страната. Те планирали какво и колко да се произведе, и всичко, което те са произвеждали — отивало за благото на всички тези работници, а не в джоба на капиталиста, както днес. Социалистическата икономика — много по-ефективна от капиталистическата.

Второ.

Тези ДРЕС били построени от съветските работници за съветския народ. Днес с тях се разпореждат чуждестранните буржоа. Как стана това? Благодарение на този капитализъм. В съвременният му стадии — империализма, монополите (транснационалните корпорации — ТНК) излизат от границите на своите страни, търсейки за своя капитал ефективно приложение, купувайки всичко, което може да донесе печалба. Това и стана със суровиния "резерват" с име капиталистическа Русия. За ТНК Русия е станала такъв резерват.

Разбираемо е че при такъв сценарий качеството на живота на някакви си там работници, гаранция за тяхната заетост, стабилност и висока заработка, не вълнува никого, освен самите работници. Комадват враговете тези работници — капиталистте. Работникът при капитализма даже не е пешка, той е нищо. Нищо той засега е само един.

Маркос Хорхе