По-рано ние изяснихме, че единствен источник на прибавена стойност се явява променливата част от капитала. От величината на нея и зависи размера на самата прибавена стойност. Нормата на прибавената стойност (т’) се определя, като отношение на прибавена стойност към променливия капитал, отразена в про­центи. Формулата на нормата на прибавената стойност има следния вид:т/v х 100.

Например, aко дневната стойност на работната сила е равна на 5 дол., а прибавената стойност, произведена за работен ден е 15 дол. то т‘=15/5 х 100 = 300%

Нормата на прибавената стойност служи, като показате­л за степента на експлоатация от капиталиста на наемния работник. Тя може да бъде изразена също така като от­ношение на различни части от раборния ден. В този случай

    т‘=  прибавено време / необходимо време

Тази формула служи за нагледна илюстрация на това, че нормата на прибавената стойност и е отражение на степента на експлоатация на капиталистите над наемните работници. Тя показва, колко на всяка единица необходим труд от наемния работник се пада труд- дарен, незаплатен, резултат от присвояване от капиталиста. С други думи, ако нормата на прибавената стойност е равна на 300%, то това означава, че на всеки час работа за себе си се падат 3 часа незаплатен труд, труд дарен в полза на капиталиста.

Нормата на прибавената стойност се явява относителна величина, което касае масата на прибавената стойност, и отразява количеството прибавена стойност, присвоена от кла­сата на капиталистите за определен отрязък от време (година, месец, работен ден).

Масата прибавена стойност зависи от нормата на експлоатация и количеството наемни работници. За да се определи масата на прибавена стойност, получавана от капиталиста, експлоатирайки всички ра­ботници, работeщи в неговото предприятие, следва нормата на прибавената стойност да се умножи на цялата величина на променливия капитал.

Ние вече знаем, че в капиталистическото общество производството на стоки се организира с една-единствена цел — да се извлече по голяма прибавена стойност. Прибавената стойност според Маркс "изкушава капиталиста с цялата прелест на  създаване от нищо". Затова той се стреми да получ още и все по голяма повишаваща се норма. Не е удивително, че нормата на прибавената стойност в ка­питалистическите страни непрекъснато расте. Т. н. според икономисти, в обработваемата промишленост на САЩ нормата на прибавената стойност представлява (в проценти) - 1849 г.— 96; 1899 г.— 145; 1909 г.— 155; 1929 г.— 181; 1939г.— 180; 1947 г.— 182; 1955 г.— 239; 1965 г.—309; 1966 г.—314. Същата закономерност се наблюдава и в другите капиталистически страни: във Франция тя е нараснала от 162% през 1938 г. до 365% през 1961 г., в Италия — от 215% през 1950 г. до 245% през 1960 г.

В страни с икономики, в които господства чуждестранни големи монополи, степента на експлоата­ция на работническата класа е още по висока. Например вyw Венецуела на предприятията от филиала на американския монопол "Стандарт ойл (Ню-Джърси)" нормата на експлоатация на работниците-нефтохимици в началото на 70-те г. достигнала 900%. А днес, както вече писахме в параграф 16. "Как се създава прибавена стойност", нормата на прибавена стойност от транснационалните корпораций, безмилостно експлоатирайки труда на работниците в развиващите се страни (фактически — колониални), представляват десетки хиляди проценти!!!!

С развитието на капитализма расте и масата на прибавената стойност. Това се обяснява с увеличаването в огромна степен и на нормата на прибавена стойност и числото експлоатирани работници. Ето как е ростяла масата на прибавената стойност в обработваемата промиш­леност на САЩ: през 1849 г. тя е била 227 млн. дол., през 1899 г.— 2,75 млрд. дол., през 1929 г.— 19,7 млрд., през 1939 г.— 15,7 млрд., през 1947 г.— 47,9 млрд., през 1955 г.— 95,2 млрд., през 1965 г.— 170,2 млрд. и през 1966 г.— 190,3 млрд. дол.

Далее