Да напомним, как се е появил Първи май. През юли 1889 година на Парижския конгрес на II Интернационал е прието решение за провеждане на 1 май на работнически демонстраций в памет на работниците от Чикаго, искащи 8-часов работен ден и жестоко разпръснати от полицията. 

Това, че 1 май е празник класов, от работническата класа, усилено скрива буржазната власт в Русия. Тя се опитва да го замени с фалшиви и никому не нужени "народни гуляи" — да го подмени с "Ден на пролетта и труда", все едно, че има в нашата страна за какво да се радваме, след като от година на година живота на работещия човек, всички наемни работници в капиталистическа Русия става все по-лош и лош.

Особенна ярост трудовия народ изпитва днес към банкерите, загубили всякаква съвест, довели експлоатацията на работническата класа до такава степен, че еспели да увеличат своите печалби 18 пъти в условия на криза! И това в сравнение даже не с докризисния период, а само с миналата, също кризисна, 2015 г. година. 

Капиталистите не желаят да губят нито грам от своите грамадни печалби даже в кризи. Даже обратно- в кризи им се живее по-добре! 

Из цяла Русия в предприятията работниците им задържат заплатите. В някои случаи дълговете на работодателите достигат до половин година и повече. 

А това капиталистите, новопоявили се частни собственици, плячкосали всичко, разпродали, разрушили, не ги вълнува. А работническия народ със свети дух да се храни. Главното е печалбата, като река да тече в джоба, за да попълва сметката в оффшорните банки, където и данъци никакви не се плащат.

"Нито капка за трудовия народ! Нито трохи" — ето девиза на частните собственици, олигархията!

И такана античовешка политика напълно се поддържа от руското правителство и хваления президент, за всичко угаждащ на едрия капитал, монополите, за тяхното обогатяване със своите закони и укази удушаващи руските работници все повече и повече не можещи да дишат.

Но така не може да продължава! Невъзможно е така да живеят хора, които със своите ръце създават ВСИЧКО, абсолютно ЦЯЛОТО богатство на нашата страна!

Трудовият народ повече не може да търпи такова положение, когато не остава даже право на живот.

Да вземем цените, които растат не с дни, а с часове. Тона, което ти си можел да си купиш вчера, днес не ти е по джоба. Нищо! А и не ти плащат редовно.

А какво става с комуналките? Цената на газта със копеечна себестойност от 2008 година е нараснала за руското население 10 пъти! 

Където и да погледнем-разруха, катастрофа, беда, а руското правителство заедно с президента по централните канали на ТВ казват в очите на работническата класа, че в страната всичко е добре. За кого? 

За да стане действително добре за рботниците, то те трябва да се борят за себе си и своите човешки права, противопоставяйки се на  наглостта на капиталистите. Много работници вече разбират това и в своята дружна борба достигат до определени отстъпки от своите работодатели. 

За да постигнат повече от своите работодатели и защитаващата тях власт, работниците трябва да действат дружно и организовано, привличайки към участие в борбата за своите права повече свои другари. И става въпрос не само за организованост в рамките на конкретно предприятие, макар че това е важно дело. 

Но такава организованост на работническата класа веднага не става. Тя е следствие от голям опит на класова борба на работниците с капиталистите и правителството.

Най-главното, което следва да де разбира от нашите работници, е че борбата с капиталистите за своите трудови и социални права не е единична протестна акция. Класовата борба на работниците трябва да се води  постоянно и непрекъснато, докато трудовия народ на Русия е принуден да живее в условия на капитализъм. Не може и за минута да се прекрати тази борба, докато капитала заедно с неговото правителство премахват всички завоевания на работниците, както на отделните предприятия, так и общи, в рамките на цялата страна. Защото целта на класовата борба на работниците е тази, с която едно време правилно са говорили болшевиките — завоюване на политическата власт и унищожаване на частната собственост на средствата за производство. Само тогава работническия клас и трудещите се маси могат да бъдат повече или по-малко спокойни за своето благополучие и материално положение. ("Повече или по-малко" защото класовата борба на работниците с капитала, но в други форми, ще продължи и след социалистическата революция, до пълното унищожение на класовото общество въобще и всички огнища на капитализма на земното кълбо в частност.).

И тъй като завоюването на политическата власт на работническата клас не е задача на днешния ден — до нея има още дълъг път, но да се тръгне на пътя на организирана класова борба работниците на Руссия трябва да го направят сега, защото по всичко което става днес в нашата страна той просто няма да преживее. Значителна част от работниците в Русия, както ние виждаме разбират това. 

На този сложен, но верен път на нашите работници можем да кажем следното:

1. Да бъдат настойчиви, целеустремени и активни в своите действия, които не трябва да бъдат стихийни, емоционални. Много по-добре ще е ако тези действия бъдат по-мъдри и добре организирани. Всичко това може да се осигури, ако си спомним забележителния исторически опит на болшевиките и такъв способ на консолидация на грудещите се маси, като събирания (произходящи през май, събранията на работниците се наричали маевками). Именно там — на массовите и непублични събрания и митинги на работниците били, устроени на всякакви места-извън града, сред природата, както нерядко са правили болшевиките, работниците могат спокойно да обсъждат собствените си проблеми и пътищата за тяхното решаване, не боейки се от вездесъщите очи на буржоазната охрана.
2. Немаловажен е въпроса за самостоятелността на протестите на работниците. Не следва работниците да изкарват на политическата арена на Русия тези сили, на които може да се прехвърли решението на всички свои проблеми. Няма такива сил при капитализма, освен самите работници! Само действайки сами и сами отстоявайки своите собственни права, работниците ще постигнат именно тези решения, които устрайват тях, а не техния класов противник — буржоазията. Надявайки се в политиката, че някой ще ти реши проблемите е наивно, закономерно следствие, което винаги се явява поражение.
3. Отчитайки че руските профсъюзи не се явяват организации на работническата класа, че те са реформистски, стремящи се да угодят на интересите на капитала, работниците не трябва на тях да се ориентират. Ако у работника колектива застави действащия в предприятието профком да действав интерес на работниците — добре, ако не  — не трябва да се вълнувате. Работникът трябва да вземе делото на борбата с работодателите в свои ръце и да действа самостоятелно, създавайки за това такива структури, които по най-добър начин да решат проблема му.

Що се отнася до Първи май, то работническата класа в Русия може да се сдобие с повече, ако всички работнически колективи в нашата страна, които планират да проведат протестни акции против политиката на властта или своите работодатели, трябва да се присъединят към Деня на международна солидарност с трудещите се, както това са направили тези работници, за които ни съобщиха наште другари по места. Работническа Русия може тогава да заяви за себе си с целия глас и действащото буржоазно правителство Медведев-Путин ще си помисли дали да притиска трудовия народ така, както то е правило до сега.

В каква форма ще бъде проведен първомайския протест, няма разлика — ще се излезе на демонстрация, итачка, митинг и даже маевка. Главното е това да е активна масова форма, позволяваща на работниците да изразят всичко, което им е накипяло. Затова е важно да се започне процес на организация на първомайско встъпление сега, провеждайки активна работа сред работниците на предмета на участие в протеста.

Публичните първомайски встъпления на работниците от различните предприятия от един град, за да се по-ефективни трябва да се обединят в една или няколко големи акций, провеждани едновременно.

В тези трудови коллективи, където работниците още не са узрели за открити протестни встъпления против своите работодатели или власти, където процеса на узряване на пролетарското съзнание още тече, най-добрия способ да се вдигне активността на работническата маса и вдъхване в работниците на увереност в собствените им сили могат да станат маевките. Общото събрание на работниците, посветено на празника на солидарността с трудещите се ще позволи на работниците не само да намерят пътя на решаване на вълнуващите ги днес проблеми, но и ще покажат, че те са способни да бъдат сплотени и солидарни един с друго в борбата против общия класов враг— буржоазията. Важно е да се постигне това, че всеки работник да разбере, че повече не може да търпи и мълчи, че не може да се надява на нокого, освен на себе си, че вече никой не може да го спре.

Немаловажно е към първомайските протести на работническата класа да бъдат привлечени и безработни, които у нас в Русия са милиони. Милиони хора по волята на ненаситните капиталисти са принудени да седят без къшей хляб, нямащи възможност да си нахранят своите семейства и да осигурят за себе си всичко необходимо за живот. 

Какви въпроси могат да бъдат изнесени на първомайските митинги и маевки?

Най-насъщните, които днес вълнуват работническата класа в Русия.

Това са първо, въпросите с икономически характер:

• систематично неплащане на изработена заплата от работодатели;
• губителна за цялата страна и работническата класа политика на "оптимизация" и безразборни съкращения на производството, водещи до беззадръжна интензификация на труда, когато задълженията на уволнените работници се прехвърля на останалите;
• отвратителни условия на труд, когато по вина на работодателите загиват и губят здравето си работници;
• безкрайни глоби, намаляващи и така невисоките заработени пари на работниците;
• постоянни извънредни работи, не свързани с производствената необходимост, а само с желанието на стопаните на предприятията да получат по-висока печалба;
• порочна практика на заемен труд, при който рязко се усилва угнетението и експлоатацията над работниците, а самите те се лишават от възможността да се защитават своите права с помоща на съществуващото трудово законодателство;
• индексациите на заработените заплати на работниците, които са извънредно необходими, за да се поддържа макар и сносно ниво на съществуване на работника и др.

Второ- това са социално-политически въпроси, жизнено важни за всички граждани на страната, а значи и за работницитер като най-експлоатираната и угнетена общественна класа:

• ръстът на цените на най-необходимите продукти и стоки;
• постоянно повишение на ЖК тарифи, които по сумарен обем са станали практически сравними с минималната работна заплата на работниците;
• борба с безработицата и организация на обществените работи на държавата;
• упорен стремеж на правителството да увеличи пенсионната възраст, доведждайки я до ниво, когато пенсии няма да получава фактически никой;
• продължаващо унищожаване на безплатната медицина и преминаването и на платена основа, в резултат на което медицинските услуги стават недостъпни на голяма част от тях;
• грабителски проценти по кредити и всевластие на банките;
• Данъците на недвижимостта, ръстът и порядъка на изчислението, който в близко време може да доведе до това, че милиони работници просто ще останат без жилище, оказали се не в сили да ги заплатят;
• въведение на платени паркирания и автомагистрали на фона на все повече продължаващото унищожение на обществения транспорт;
• невъзможност на работниците да защитават своите права в условия на фактическа забрана на стачки и други форми на протест, забрана свободата на словото, обединения, и др.

Тук са дадени само някои от най-наболелите и остри проблеми, които вълнуват днес руската работническа класа, нагледно показват, че решени те могат да бъдат само  в условия на социализъм, а значи към това — към възстановяване в нашата страна на социалистически обществен строй — и трябва да се стреми руската работническа класа.

От тук и лозунгите за 1 май:

• Ние не сме роби, за да работим на капиталистите безплатно!
• Долу глобите!
• Не можеш да платиш заплата — значи, не можеш да управляваш предприятие и страна!
• Не на политика на "оптимизация"!
• Не на съкращенията!
• Уволените и съкратени— възстановете на работа!
• Не на закриването на руските предприятия!
• Не на заемния труд!
• Искаме намаляване на цените на стоките от първа необходимост 2 пъти!
• Искаме намаляване на тарифите по ЖКС до нива от 2008 година!
• Не на увеличението на данъците и таксите за трудещите се!
• Няма пари в бюджета? Разклатете олигарсите!
• Не на увеличението на пенсионната възраст!
• Стрете училища, а не храмове!
• Не на платената медицина!
• За безработните — общественна работа!
• Не на платените пътища в Русия!
• За пълна свобода на стачките, митингите и демонстрацийте!
• Долу на всевластието на банките и монополите!
• Работнически контрол на производството!
• Силата на работниците — в тяхното единство!
• Да живее взаимната поддръжка и солидарност на работниците!
• Да живее 1 май!
• Да живее социализма!

Ние вярваме в нашия работнически клас! Ние вярваме, че скоро нашите руски работници отново гордо ще са в авангарда на борбата на целия световен пролетариат против гнета на капитала за мир и социализъм!

МЛД «Рабочий Путь»