Тези привърженици на капитализма забравят или не искат да разберат, че днес е друга епоха, друг материален базис. Наука, промишленост и производителност на труда са отишли далеч напред в сравнение със времената на Съветския Съюз. В същото време не само в Съветския Съюз не е имало всички тези по горе изброени достижения на научно-техническия рогрес – но тях ги е нямало и на Запад.

От друга страна – ако се беше съхранил социализма, ако ние днес живеехме в Съветския Съюз – нямаше ли да имаме сега безжични телефони и компютри? Разбира се че шяхме да и имаме. И възможно даже щяха да се появят по-бързо. Още в края на 60-те години в Съветския Съюз на някои предприятия е имало праобрази на днешните компютри – ЕИМ (електронно-изчислителни машини). Разработвали са се и произвеждали с обединените сили на страните от социалистическия лагер в рамките на програмата ЕС (Единна Система), създадени от социалистическите страни за съвместна работа в областта на научно-техническия прогрес. Разбира се в сравнение със съвременните компютри тези ЕИМ са били грамадни, бавни в работата и въобще несъвършенни. Но няма съмнение, че с времето те били усъвършенствани.

След реставрацията на капитализма в нашата страна ние сме се върнали назад, към по-ниско ниво на способ на производство, основано на частна собственост, а значи на анархия в производството и конкуренция. А тази материално-производителна база, която към този момент е била много висока за този способ на производство, защото е била създадена от по-висок обществено-икономически строй, основан на общонародна собственост и единна планова икономика.

И се оказа, че при това по- ниско ниво на способ на производство нашето капиталистическо общество не е в състояние да управлява тези материално-производителни сили, които са били създадени от по-високия икономически строй — социализма. Не можеща да ги управлява тези високи производителни сили – буржоазията започнала съвсем съзнателно да ги разрушава. Ярък пример – гибелта на много големи промишленни предприятия, които при социализма процветявали, а при властта на капитала не могли да съществуват. Великолепни заводи, знаменити в целия Съюз – основно загинаха. За капиталистите това е изгодно – вземи в собственост голямо предприятие, развивай производство забогатявай. Но не — не е по силите на новия "ефективен собственик" такава производственна висота. Не може един отделен капиталист да управлява такива предприятия, които се създавали и поддържали със силите на цялото общество. Затова буржоазията е действала винаги примерно еднакво: преднамерено довеждала завода до банкрут, разпродавала — и при това се стараела да обухване всичко което може. На териториите на огромните заводи започнали да се роят стотици средни, малки и дребни частни предприятия. Така огромната и научно организирана по общ държавен план социалистическа производителна машина била раздробена, парчетосана на хиляди и хиляди части. А наплодилите се "ефективни собственици", подобно на гладни кучета се старали да захапят със зъби всеки къшей и да използват този къшей за собствена печалба.

Всичко това довело до рязък спад на промишлеността и селското стопанство в нашата страна.

Със световния капитализъм стана друго. Гибелта на съветския социализъм се явил за него отсрочка за неговата собственна гибел. Благодарение на унищожаването на социализма, световния капитал получил нови огромни пазари, успял да се отърве от обща криза и да удължи своето съществуване. У него се появила възможност за известно време да развие науката и техниката.

Но след подема последвал нов крах. Проривът в науката и техниката се оказали не за дълго – защото капитализма сам душил тези материално-производителни сили, които той създал. Скокът в науката и техниката довели до още по-гигантска, небивала социализация на труда. А значи и противоречието между обществения характер на производството и частния характер на присвояване, между остарелите способи на производство и развиващите се производителни сили – също достигнали гигантски мащаб и небивала острота.

Съветското наследство бързо изчерпало себе си в буржоазните алчни ръце, а народа се оказал "неплатежоспособен" и "икономическ нецелесъобразен". Новите пазари, получени от световния капитал в резултат от унищожаването на социалистическата система, стремително се напълнили с не нмерили продажба стоки. Общество, сковано в оковите на остарял строй, не може да се развива, не може да отиде напред, забило се е в отдавна отминал исторически етап. То се задъхва и разлага, то остро чувсва необходимостта от ново общественно устройство вместо изчерпалия се капитализъм, разоряващ целия свят и концентриращ богатства, създавани от работниците в целия свят, а отиващи в ръцете на нищожна част от богати.

"СССР е интересен, като първия исторически опит, като първото общество в света, свободно от капиталистическа експлоатация.

Резултатите, достигнати в рамките на социалистическата система, подтвърждават теоретическите предположения, че освободено общество от капиталистическа експлоатация води до видими преимущества за абсолютното болшинство, позволява да се разгърне широко народно просвещение, здравеопазване, наука, масово приобщаване на хора към изкуство, да им се даде възможност да си разкрият своите таланти и т. н. И главното – да се даде възможност да се свърши с паразитизма на едни за сметка на други, малцинството за сметка на болшинството. Или да се съзздаде справедливо общество без гнет и общественно неравенство, без две антагонистически класи, от които едната експлоатира, а другата е подложена на експлоатация" — Антон Алипов.

Ето от това и трябва да се изходи.

Както ние говорихме преди в Русия и във всички останали бивши страни от социализма се извършва обратно действие на закона за съответствие. Или, ако новите производственни отношения се заменят със стари и регресивни (например, за да се замени социализмя с капитализъм), то създадените при социализма производителни сили започват да деградират до нива на реставрирани стари производственни отношения.

Днес деградацията в Русия продължава. Тя може да се спре само, като се даде на производителните сили свободно да се развиват. Да се възродят тези производственни отношения, които дават възможност за могъщо и стремително развитие на производителните сили. С други думи — да се възроди социалистическия строй, основан на общонародна собственост и единна планова икономика.

Затова, ако не се унищожи капиталистическата система, то всякакви разговори за "надигане" ще бъдат утопия и лицемерие.

Авторы статьи — Оксана Снегирь и тов. Святов.