Многочислените доклади от организаций, наблюдаващи за съблюдение правата на човека в САЩ, много нагледно демонстрират проблема на нарушаване правата, както на отделни социални групи, така и на обществото, като  цяло.

Например, на системата за наказателно съдопроизводство в САЩ клеймо не може да се постави. В същото време населението на САЩ представляващо около 5% от общото население на планетата, има 22% (2.3 млн човека) от  общото число на затворниците в света. Такива показатели правят тази страна безспорен лидер по число намиращи се под стража[1].

Социалните групи, които често стават жертва на наказателната системав САЩ — това са най- уязвимите слоеве от обществото: расовите и етнически малцинства, имигрантите, децата, малкоосигурените. Това не е неудивително в условия на буржоазна диктатура, където живота и благосъстоянието на безащитните и слаби не влиза в приоритетите на господстващата класа, главен интерес, който се явява постоянното увеличение на печалбата.

Един от най-острите проблеми в последните години в САЩ се явява проблема с притеснения по расов признак. Някои случаи на убийства на без оръжие чернокожи младежи от полицаи — убийството на Майкъл Браун във Фергюсън (Щата Мисури) и Фреди Грей в Балтимор (щата Мериленд) — получили световно внимание и предизвикали масови протести в страната. Но това далеч не са единични случаи на полицейски произвол по отношение към расовите малцинства.  Според последен доклад на ФБР в периода от 2005 до 2012 чернокожите мъже са ставали жертва на полицаи периодично почти 2 пъти в седмицата. От тях всеки пети е бил младеж до 21 години[2]. При това има всички основания да се мисли, че тези данни са значително занижени, защото в доклада са приели участие само 750 от 17 000 правоохранителни органи в САЩ. Експертите твърждят, отчитайки тенденцията на ръста на числото затворени, че всеки трети чернокож може в скоро време да се окаже затворен[3].

Това е така, защото чернокожото население в САЩ, което скоро получи формално равни права с бялата раса, така и не успя да се интегрира в обществото. И реални права у него са значително по-малко, отколкото официално се декларира. Например те и до сега не могат да получат достойно образование, работа, жилище, защото за буржоазното правителство задачи по създаване на здраво общество не съществуват, вместо това в страната има редица социални програми, които осигуряват изплащане на мизерни пособия за бедност и безработица. Това позволява на хората от черната раса да  удовлетворят минимални потребности, но лишават стимула на развитие, като личности. Още повече, че до сега съществуват райони с живеещи предимно  чернокожо население, където нивото на живот по такива параметри, като престъпност, качество на жилищни условия, достъпност до образование и медицинско обслужване рязко отстъпват на райони с бяло население. Така чернокожите граждани в САЩ попадат в затворен кръг, където безработни или бездомни, членове на престъпни групировки, наркотърговци и т. н. се става много лесо, но е трудно да се получи образование и добра работа.

Система на реабилитация на затворници в САЩ не съществува, или в краен случай, тя не изпълнява своите функции. Въпросът за съдбата на бившите затворници, се  оказват завинаги изхвърлени извън обществото, не един път са се поставяли пред Президента и Конгреса на САЩ, но проблема с трудоустройството и търсенето на жилища не само за тях, бившите затворници, но и за техните деца в страната до сега не е решен.  И това при положение, че картелното отклоняване от наказателното правосъдие продължава да расте.

Почти половината (46%) от осъдените затворници са за ненасилственни престъпления, свързани с имущество, общественни порядки и наркотици. Освен това около 95% от всички дела се разкриват в рамките на сделка с правосъдието. Обвиняемите се съгласяват да вземат на себе си вината, за да получат по-малък срок в сравнение с обвинителното решение на съда. Например, сред обвиняемите по федералните дела за наркотиците тези, които отказват на следствието да се признаят за виновни, получават, средно три пъти по-голяма присъда[4].

Такава практика пряко е свързана с още едно вопиющо явление в наказателното правосъдие в САЩ — освобождаване на подозирания под гаранция. Преди гаранцията е била въведена за да даде възможност на заподозрения да се намира на свобода, докато тече подготовката за съда. А сега това е механизъм, нацелен на ускоряване разрешаването на съдебните дела. Така, в хода на предварителния арест, тези, които не са в състояние да излезят на свобода под гаранция, са склонни да приемат предложение да се признаят за виновни. В такъв случай делото незабавно се предава в съда, и присъдата, по принцип е по-лека. А виновен дали е човека или не, това американската темида не се интересува.

Проблемът с гаранцията е мното сериозен. Голяма част от обвиняемите не са в състояние да го заплатят, даже и да е малък. В един само Ню-Йорк над 45 000 човека дсяка година остават в следствения арест, защото не са в състояние да заплатят гаранцията. Даже относително малка сума за гаранция, като 500$ се оказва не по джоба на много подсъдими. В същия този Ню-Йорк само 15% са способни да заплатят такава гаранция.През март тази година 28 годишния Джефри Пенделон от Ню-Хемпшир умрял в следствения изолатор, където се намирал за притежание на марихуана и не могъл да заплати гаранция от 100$ защото, неотдавна е бил уволнен от работа.

Неспособността да се заплати гаранция внася допълнителна сложност в живота на хората, които и без това изпитват лишения, да не говорим за неравенството на гражданите пред законите — гаранцията само подчертава този факт, че правата на бедните съвсем не са такива, като на богатите.

Да вземем за пример историята на Адриана от Ню-Йорк. Останала сама с малолетното си дете и нямайки възможност да намери работа и жилище, тя временно живяла в приют за бездомни. В таква ситуация се оказала, защото израснала в неблагополучно семейство. Американското общество не се вълнува, че децата от такива семейства, по принцип вървят по стъпките на своите родители, и това е така, не защото са лоши, а защото всички други пътища в живота им са затворени.

Адриана встъпила в отношения със съмнителен млад човек, който се обръщал към нея по жесток начин, била принудена да го напусне оказвайки се с детето в един от центровете на Администрацията по Защита на Децата. Те и помогнали да намери място в приюта за жертвите от насилие. Но в приюта съществува комендантски час и нарушителите могат да бъдат лишени от място. Случило се така, че Адриана трябвало да напусне лриюта за да купи памперси за своето малко дете след настъпване на комендантския час, оставяйки своето дете на приятелка в приюта и отишла в близкия магазин. Сътрудниците в приюта узнали за това извикали полиция. Адриана затворили в ареста за недостатъчна грижа за детето, а него го отправили в детски дом. На предварителното слушане съда преценил, че поддръжка Адриана, а Администрацията по Защита на Децата говори за това, че Адриана е лоша майка, когато всъщност тя е била жертва, опитваща се да намери там помощ. Адриана по бедност не могла да заплати на частен адвокат и получила решение за предварително освобождение по гаранция от 5 000$ до началото на съда. Държавната защита успяла да убеди съда да намали залога, но незначително — до 1500$, но и това се оказало не по джоба на Адриана. Наложило и се е да изкара две седмици в следственния изолатор. За това време тя загубила място в приюта, а нейното дете през цялото това време била без майка.http://www.allaboutbailbondshouston.com/wp-content/uploads/2014/08/Services2.jpg.

Както виждаме да се окажеш затворен в САЩ е много просто, и това касае всички — граждани на САЩ, нелегални имигранти и даже чужденци. Такива права дава на съдебната система Закона за Националната Отбрана, подписан от Президента Обама през 2012 година. Съгласно този документ всеки, който се подозира във връзки с организации, заплашващи националната безопасност на страната, може без съд и следствие да бъде задържан и арестуван за неопределено време. А да не се харесаш на американските спецслужби е много лесно.

Не по добре стоят и работите с престъпления, не застрашаващи националната безопасност. Например, Тайрон Томплен, чернокож работник от Ню-Йорк, бил задържан през ноември 2014 година по подозрение в съхранение на наркотици само защото бил осъждан по незначителни престъпления в миналото. И когато полицаите, които Тайрон им се сторил подозрителен, го обискиралии намерили бутилка за напитки, това се оказало достатъчно да го арестуват. Тази история подобна на историята на Адриана, приведена по-горе. Не успял да заплати гаранцията си, тай се оказал под стража в следствения изолатор, където бил жестоко бит от другите затворени. Не желаейки да се признае за виновен Тайрон изкарал над два месеца затворен преди да излязат лабораторните резултати, които подтвърдили невиността му.

При това следва да се отбележи, че САЩ се намират сред лидерите по смъртни присъди, отстъпвайки само на Ирак, Иран, Китай и Саудитска Арабия[5].

Още едн проблем, предизвикващ голямо безпокойство сред хуманитарните организаций — това са методите прилагани в затворите на САЩ , които се отличават с безпрецедентна жестокост и произвол от страна на властите. Известно е че само нечовешка форма на лишение от свобода може да се счита единочното затваряне. В САЩ проблема с единичната изолация излиза далеч за пределите на единичните случаи. Напротив, тя е толкова мащабна, че няма аналог в света. Нередки са случаите, когато зактворени, в това число и юноши, стоят в единично заключени по няколко месеца, а и години!

Днес в 40 от 50 щата  има затвори със супермаксимална безопасност (супермакси). Тази система от устройства на затворите, основана на пълна изолация на затворените, както от външния свят, така и един от друг. Затворниците се намират 22-23 часа в одиночна камера, понякога с размери под 2 x 3 метра (6 x 9 фута).

Съгласно Бюрото по съдебна статистика (Bureau of Justice Statistics) от 89 000 до 120 000 мъже, жени и деца се намират днес в камерите за единочно заключване. При това тези цифри са значително занижени, защото не включват информация за затворниците в обикновените затвори, колонии за непълнолетни и изолатори за иммигранти. Затворниците могат да попаднат в условия на единично затваряне, както за сериозни нарушения на дисциплината, както и за малки стачки с охранителите, а понякога и въобще без причини. Често на единочно заключване се подлагат лидери на политически движения. Такива супермакси са “Pelican Bay” в Калифорния и федералната “ADX” в Колорадо, които са създадени именно с такава цел, за да се предотвратят контактите на затворниците с политическите активисти и да се изключи възможността от колективно противодействие. http://d7.freedomworks.org.s3.amazonaws.com/field/image/childabuse.jpg

Единичната изолация — една от многото средства на опитите на затворниците, използвани от спецслужбите в САЩ против тези, които, по мнението на властите, могат да представляват заплаха за националната безопасност. Ето непълен списък, който се използва по отношение към затворниците от спецслужбите на САЩ:  водо изтезания, използване на екстремални температури, въздействие със силна музика, сплашване с помоща на куче, събличане и други унизителни процедури[6].

Освен нарушение правата на човека, американския затвор се явява не просто институт на буржоазната държава, а и много доходен институт — тя носи не малка печалба експлоатирайки затворниците. Всеки дееспособен затворник на федерално нива е задължен да работи. Една от организацийте, създадена за осъществяване на тази задача се явява UNICOR — държавна корпорация, която, впрочем, неотдавна бе частично приватизирана. Тази корпорация използва труда на затворниците за производство на стоки и услуги. Трудът на затворниците се заплаща от разчетите от 0.12- 0.4 долара за час. За сравнение, средната федерално установена заплата на свободните хора — 7.25 долара на час. Към този закон, тези затворници, които трябва да плащат глоби за правонарушения, пречисляват 50% от своите заплати на погасяване на глоби.

Така се вижда, че знаменитата фраза на Томаса Джеферсън, един от авторите на Декларацията за Независимост на САЩ: “ Ние считаме, че всички тези истини са самоочевидни: всички хора са създадени равни, със силата на творца им са дадени определени неотменими права;  сред тях са правото на живот, свобода и стремеж към щастие.” — в днешна Америка са само пуст звук.

В класовото общество понятията “щастие” и “свобода” са класови понятия, и те принципно се отличават едно от друго. Ако за капитала "свободата" — означава, преди всичко, свобода за предприемачество, или експлоатация на чужд труд, това е и "щастие" за буржоазията. А за работническата класа и всички трудещи се маси "свободата" е свободата от експлоатация. Само тогава, когато е осигурена тази свобода, само тогава за трудовия народ могат да съществуват останалите свободи, а значи и щастието. Затова и цялата тази буржоазна говорилня за американските свобода и демокрация са един голям мит — ако те в САЩ, съществуват, то е само за богатите и много богатите. А за бедните при капитализма- страдания, нищета и безправие.

Както е писал В.И. Ленин: “Буржоазната демокрация е велик исторически прогрес в сравнение със средновековието, винаги остава и при капитализма не може да не остане тясна, изрязана, фалшива, лицемерна, рай за богатите, лъжа и заблуда за експлоатираните, за бедните”.

О.V.

[1] Amnesty International. Mass incarceration in the USA.

[2] FBI. Expanded Homicide Data. 2012

[3] Amnesty International. Mass incarceration in the USA

[4] Human Rights Watch. World Report: 2015

[5] Amnesty International. Report on Capital Punishment. 2012

[6] Amnesty International. Torture and other ill-treatment.