По последни данни на Световната Здравна Организация в 2012 година неинфекционните заболявания са станали причина за 68% от всички случаи на смърт (в 2000 година  — 60%). Лидиращи причини за смърт в света са сърдечно-съдовите заболявания, рак и диабет. Един от факторите на риска за възникването на всички тези заболявания се явяват излишните килограми и нездравословното хранене.

Съгласно изследване на Института за Показатели и Оценки на Здравето (IHME), за последните 20 години проблема със затлъстяването в света е достигнало такива мащаби, че е затъмила проблема с глада. Така например почти 30% от населението на земното кълбо в различни страни от света, с изключение само на централно-африканския регион, страда от излишни килограми. Около 2.8 милиарда човека имат излишно тегло, докато 700 млн. страдат от недояждане, което също е немалко.

Нито една от страните, в това число и бившите социалистически страни не може да справи с растящото число хора, страдащи от затлъстяване. Десет страни, в които се намират около 50% от всички страдащи от излишни килограми: САЩ, Китай, Индия, Русия, Бразилия, Мексико, Египет, Германия, Пакистан и Индонезия.

Ще си кажете, че пълнотата е признак на изобилие. Нещо положително и приличащо на достижение на капиталистическата система с нейните несъмнено нови, по-прогресивни в сравнение с феодалните, способи за производство! Но! Всъщност това не е достижение, а изострена форма на продажба на стока — евтина, сурогатна храна в количества, превишаваща нормата за увеличен стокооборот с цел получаване на печалба. Защото непрекъснатото натрупване на капитал се явява необходимо условие за съществуването на капиталистическата система.

За да разберем, защо е тази тенденция на ръст на хора с излишни килограми повсеместно и трябва ли да считаме такива показатели за достижение в плана по осигуряване на планетата от хранителни продукти, следва да разгледаме пазара на компаниите, заети с производството на продоволственни суровини и хранителни продукти.

Четири  монопола с името “ABCD селскостопански световни стоки", това са “ADM”, “Bunge”, “Cargill” и “Dreyfus”- контролират над 75% от световния пазар на зърно.

За пример може да разгледаме два от тях, другите два са точни копия на тях, само че по-малки.

“ADM” (“Archer Daniels Midland”) — селскостопански гигант, който протяга ръце към практически всяка хранителна продукция на световния пазар. Намира се на 27 място сред 500 най-печеливши световни корпораций. През 2014 година дохода от продажби на компанията е бил 90 милиарда долара. Дуейн Андреас, 26 гофини бивш несменяем президент на компанията, започнал своето управление през 1971 година, когато за първи път се появява евтин заменител на сахарта — високофруктозен царевичен сироп, който както не трудно да се досетите се получава от царевица. Тогава ръководството на компанията, почувствало мириса на лесните пари, внедрило това “течно злато” в производството на хранителни продукти. По състав сиропа малко се отличава от захарта, на което спекулират производителите, твърдейки, че вредата от него не е по-голяма от захарта. Но с времето сиропа станал част от рациона на американците, количеството на заболявания от захарен диабет се увеличили на 48 процента, а страдащите от затлъстяване се увеличили на цели 80 процента.

Работата е в това, че количеството фруктоза в сиропа представлява около 55 процента. Съществува огромна разлика между фруктозата в плодовете, където има много влакна, които забавят нейното усвоение и рафинированата фруктоза в сиропа. Има много други особености в усвояването на фруктозата от организма, които я отличават от глюкозата правейки я метаболически опасна за организма. Употребата на сиропа даже в незначителни количества увеличава триглицеридите в кръвта, излишното тегло, диабета, метаболическия синдром. Днес евтиния високофруктозен сироп се използва навсякъде: от газираните напитки до сосовете и полуфабрикатите.

Още една култура, която така силно обичат предприимчивите продоволственни бизнесмени от “ADM”- соята. Сама по себе си соята се явява ценен източник на растителни белтъци и витамини. Проблемът се заключава в това, че 93% от цялата произвеждана соя и 88% от царевицата се явяват генно модифицирани сортове. Това означава, че структурата на клетките на ДНК в тези растения е изменена в резултат от действието на генни инженери. Соята и царевицата са двете основно култивирани култури в САЩ, а днес заемат с 80 процента повече посевни площи, отколкото преди петнадесет години. Това означава, че практически всички други култури са били изместени от тези две растения.

85% от световния добив на соя се използва за фураж на животни и пилета. Такъв комбиниран фураж не се явява натурален за преживните, защото стомаха на такива животни се състои четири части и е предназначен за разграждане на тревисти растения. В резултат от използване на фураж със соя възниква нарушаване на обмяната на вещества, което води до заболявания по животните и изискване на лечение с антибиотици. Използваната във фуражите соя се явява генетически модифицирана, и ГМО попада в тъканите и млякото на животните. Освен това при отглеждане на соя се използват пестициди и хербициди, които също попадат в организма на животните, а след това и в хората.

Останалата част от добивите на соя се използва в производството на растително масло и само незначителна чст от нея се използва във форма на непреработен плод.

Сътрудничеството на компанията “ADM” с Русия започна в 1980 година с търговия на пшеница, царевица, соя и соев шрот. Днес в в Москва работи офис на “ADM”, реализиращ хранителни ингредиенти в частност: соев протеин, лецитин (соев продукт), продукция от разтворими влакна с марката Fibersol™ (получава се от царевично нишесте), ксантанова дъвка (дъвка от царевичма захар), соли на млечната киселина, окислители, витамин Е (обикновено получаван от соя), високофруктозен царевичен сироп, а така също компоненти за фураж. Освен това компанията има регионален отдел за продажби, като подразделение “ADM — “Вкусовые добавки и специализированные ингредиенты WILD”.

Друг лидер сред агрокорпораците е “Cargill” с ежегоден оборот от около 119 милиарда долара. “Cargill” се явява най-печелившата частна компания в САЩ и има представителства в над 70 страни в света. Компанията купува зърнени култури, след което ги експортира из целия свят. Част от соята и царевицата “Cargill” я преработва във фураж и растителни масла. Компанията също така отглежда животни и птици, които след това ги преработва в кайма и полуфабрикати, широко използвани от другите известни монополи “McDonald’s Corp.” и “Wal-Mart Stores Inc”.

Oще eдин продукт, който не така отдавна е попднал в поле зрението на “Cargill” — палмовото масло.  Това е относително нов продукт, който продоволственните магнати забелязали, като допълнителен източник за увеличаване на печалбите. Палмовите плодове растат бързо и дават голямо количество масло. Но всички положителни характеристики на този продукт при капитализма се свждат до не. Работата е в това, че идеален климат за отглеждане на палмовото масло се явява тропическия климат на Африка, Латинска Америка и страните от Югоизточна Азия. На последните се пада основната част от добивите на палмовите култури. Там и до сега живаят група от коренни индонезийски и малайзийски племена. В представите на “Cargill”, коренните племена, вероятно се явяват група варвари, които може да се разселят от родните земи, изсекат дърветата, да се разгърнат палмови плантации, лишавайки при това много животни от естественната среда на обитание.

Така например популацията на орангутаните тук се намира на границата на изчезване.

Aко това е малко, то компанията може да добави към списъка робския труд на аборигените, в това число и детски,  който тя използва за производство на този съмнителен продукт.

Даже ако не приемат всички перечисленни злодеяния, с което се асоциира палмовото масло — това далеч не е полезен хранителен продукт. В него се съдържа голямо количество наситени мазнини, които при излишна употреба предизвиква запушване на кръвоносните съдове, вдига нивото на холестерола в кръвта, а така също предизвиква повишен апетит. Последното, трябва да кажем е наистина голяма находка за капиталистите. Защото така този евтин продукт може да се използва навсякъде, където е необходимо използването на мазнини; има сравнително дълъг срок на съхранение — което позволява транспортиране в различни места по земята. Освен това палмовото масло възбужда аппетита, а значи продуктите с неговата добавка може да се продават в големи количества.

Освен производството и експорт на суровини, “Cargill” е въвлечен в производството на храни и продоволственна продукция  в целия свят:  в предприятиятпо производство на олио в Украйна, птицефабрики в Тайланд, заводи за производство на какао в Индонезия, животински предприятия в Корея. В юни 2013 година корпорацията откри своя птицефабрика на стойност 40 млн. долара на територията на Русия. Тя се намира на 300 км южно от Москва в град Ефремов. Компанията гордо съобщава, че е създала за жителите на града 140 работни места. Но отчитайки състоянието на птицефабриките на компанията в целия свят с техните отвратителни условия на труд, повишен травматизъм на производството, високата скорост на оборудването, извънредните и ниската заплата, то за такава работа едва ли може да се завижда.

В този град още от 2004 година се намира завода на “Cargill” по производство на нишесте и подсластители. След това към него бе добавен цех по филтрация на растително масло и накрая в 2009 година  — фуражен завод.  Като цяло “Cargill” е започнал своята дейност на територията на Русия през 1991 година, влогайки в селскостопанския сектор и хранителната промишленост около 900 млн. долара, ставайки един от лидиращите чуждестранни инвестори в РФ. (Въпрос — защо, когато СССР имаше свое великолепно хранително производство? — прим. РП).

Следващата група монополи, непосредственно свързана с производството на суровини и хранителни продукти — това са призводителите на химически торове.

Ние не случайно ги споменаваме. Свободният пазар е чужд на планирането, затова и отглеждането на растения и животни става на принципа “след нас потоп”. Например, царевицата се явява култура, истощаваща почвата, но съвременните капиталисти не им се занимава с рационализация на производството, съхраняват използваните природни ресурси и използват за това щадящи (или възстановяващи) технологии. Техните методи за повишаване "ефективността" се заключават в това, да добавят в почвата синтетични торове, при това в огромни количества. Това води до още по-голямо влошаване качеството на почвите, унищожаване на микроорганизмите, необходими за нормалните процеси на разложение на азотосъдържащи органични съединения и загуба на висококачествен повърхностен слой земя (безценния хумус). В резултат на това растенията са подложени под въздействието на вируси, плевели и вредители. За да се реши този проблем, се приемат различни пестициди и хербициди, още повече влошаващи положението.

Една от монополите, контролираща пазара на селскостопански химически препарати, лидер в биотехнологиите е транснационалната компания “Monsanto”. Тази компания е известна с това, че в 70-те години създаде хербицида “Roundup”, основен компонент на който се явява глифостната изопропиламинова сол, която, както се изясни не така отдавна — високотоксично химическо съединение. То е крайно вредно за здравето на човека, предизвиква повреда на ДНК, да не говорим за възникването на рак и нарушаване на ендокринната система. Изследване, проведено във Виенския медицински университет, доказва, че използването на хербицида даже  в ниски концентрации е крайно опасно. Още повече че не се използва в търговско производстве, но и повсеместно се продава за домашното стопанство. (На пазара на химически препарати в Русия е много популярен. И се използва за борба с плевелите не за първа година. — прим. РП).

Така че който се надява, че частните производители на пазара на овошки не използва токсични химикали, жестоко се лъже. Що се отнася за основната функция на раундапа, то след обработка на плевелите, голяма част от тях загива, но най-устойчивите при това развиват устойчивост към хербицида. Борбата с тях става още по-сложна. Налага се да се работи, както с торовете — да се използват в излишно количество. Компанията използва това в своя полза, увеличавайки степента на своето обогатяване. Тя е създала генетически устойчиви към раундапа растения, което едновременно изисква да се увеличи и количеството използвани хербициди.

Такa “Monsanto” e открила кутията на пандора за създаването на генетически модифицирани организми. Едно повлича след себе си другото. Сферата на използване на ГМО е безгранична: освен растения на генетическо инженерсртво се използват и модифицирани ДНК на животных. Например, гена на медузата се внедрява в ДНК на свинете, за може те да растат в пълна тъмнота. Не лош способ за намаляване на издръжките при производство и получаване на печалби.

(Въобще говорейки, това име — "генетически модифицирани"— не отразява реалността. Да се измени наследствеността на организма с такива антинаучни методи буржоазните учени не могат. Те просто ги обезобразяват, нарушават с химически препарати или облъчване, за да предизвикат определена кратковременна реакция. И не повече от това. Съветските генетици — мичуринците били прави. Идеалистическата буржоазна генетика напълно разоблачила себе си — механизмът на наследствеността за нея се оказала не по силите и. Но тези методи и позволяват да получи за капиталистите огромни печалби, а това за тях е главното. — прим. РП).

Oще eдин пример — изкуствения хормон на ръста rBGH, който дават на кравите за увеличаване на млеконадоя. Съгласно проверка от иззледване в щата Върмонт, проведен от регионалната група по защита на селскостопанските производители още през 1990 година, сред кравите, на които се дава rBGH, се забелязва рекордно количество деформаций на вътрешните и външни органи. Освен това, те по-често от другите крави са подложени на заболяване на възпаление на млечните жлези, което води до приемане на антибиотици за лечение на това заболяване.

Следва да се забелеижи, че освен това, антибиотиците рутинно се използват за бързо нарастване на цялото тегло на животните. И хормона rBGH и антибиотиците попадат в организма на хората чрез употреба на храна- месо и мляко. Това може да предизвика възникване на различни форми на ракови заболявания, а така също заплаха за излишни килограми. Така, изследваниятата на самата “Monsanto” показали, че мишки на които им давали исулиноподобен фактор за ръст 1, който се внася в кръвта на кравите при въведение на хормона на ръста, повлича след себе си значително увеличение на теглото на опитните мишки.

Като цяло съгласно заявление на Американската Академия за Екологична Медицина — международните организации на лекарите и учените, които изучават взаимовръзката между околната среда и здравето на човека — ”генетически модифицираните продукти представляват сериозна заплаха за здравето в областта на токсикологията, алергичните реакций, иммунните функции на организма, репродуктивното здраве, обмяната на веществата, физиологията и генетическите заболявания”.

Сега следва да разгледаме примери на хранителни компании, занимаващи се с непосредственно производство и продажба на хранителни продукти.

Както и в случаите с агроконцерните, такива компании също се явяват монополи. Една от най-големите на световния пазар, а така също на разара на РФ — “PepsiCo”. Известната напитка “Pepsi”- далеч не е единственната стока на тази компания. Продукцията на “PepsiCo” се произвежда под различни търговски марки във вид на сокове, напитки, млечни продукти, детски храни, снаксове.

Последното се явява не само нова дума, но и ново понятие за руския език. А в английския език това означава “малка порция ядене, която се употребява между основния прием на храна” появило се е едва в средата на 20-те. “Съобразителните” капиталисти тогава справедливо решили, че колкото повече потребители ядат, толкова по високи ще са печалбите. От тогава понятието снакс съществува в културата на американците, а днес и в много други народи, като нещо неотменимо в живота на човека, като въздух и вода. Само по себе си се разбира, не без помоща на целенасочените реклами и заверени “експерти” в областта на здравното хранене.

Много от стоките на “PepsiCo”, продавани в РФ, имат далеч не английски имена: “Домик в деревне”, “Кубанская буренка”,  “Я сам”, “Агуша”, “Северная ягода” и т.н.  Тук трябва да се отдаде дължимото на “талантливите управляващи” компаниите, които преценили, че такива имена ще ласкаят слуха на руснака повече от “Mountain Dew” и “7UP”, и те не сгрешили.

(Лъжа, поставена на поточната линия — ето какво означава директен "маркетинг"!

Ясно ли е сега заради кого унищожиха в постперестроечна Русия селскотото стопанство  и хранителната промишленост? За световните капиталистически монополи търсещи нови пазари! И те ги получиха благодарение на националното предателство на тези, които им позволиха да управляват заедно.

От тук, мислим е понятно и друго — че нашето руско селско стопанство и цялата икономика НИКОГА няма да се "изправят" докато властта в страната принадлежи на капитала и съществува частна собственост на средствата за производство. — прим. РП).

Продукция компании “PepsiCo”, продаваемая в России

Както заявила изпълнителната директорка на “PepsiCo” Индра Нуйи: ”Нашето внимание към инновациите, предвижването на брендовете и показателите на пазара, реализацията на които от части способстват нашите инициативи по повишаване ефективността, ни позволява да осигурим стабилно високи резултати в бизнеса.” Това означава, че продукцията на компанията, на която 60% се състои от т. н. “junk food” (“нездравословна храна”), която компанията продава посредством агресивни рекламни кампаний, и носи отлична печалба. И накрая, в твези продукти присъстват всички по-горе описани ингредиенти: високофруктозен царевичен сироп, ГМ-соя, палмово масло, продукти с хормон на растежа и т.н.

За да се разбере, каква е ситуацията, следва да разгледаме класическа схема на монополизация на капиталистическия пазар.

Големите инвестори, първоначално вложили средства в развитие на по-ефективни методи на производство, довеждат до фалит дребните капиталисти и сега конкуренцията на пазара става само между едрите монополии, които основно се нуговарят за ценовата политика и качеството на стоките. Тук може да се види корупция, свойственна за капиталистическата система, в цялата си рисунка. Всеки от монополите има представители от съвета на директорите, които се явяват членове на различни правителственни организаций, търговски асоциаций и изследователски центрове. Всичко това им дава възможност да се заобиколят проверки на регулиращите органи, да се манипулират данни от изследвания и експертизи, касаещи безопасността на продукцията, измествайки от пазара своите конкуренти, заключвайки международни сделки.

Например, изпълнителната  директорка на “PepsiCo” Индра Нуйи се явява член на Съвета на деловото сътрудничество с Китай, съвета на фонда на Световния Икономически Форум, Института за Международна Икономика Питерсон, Форума за Потребителски Стоки, а в миналото е била директор на федералната резервна банка на Ню-Йорк. Представители на “Cargill” са членове на Форума на Потребителските Стоки и Ассоциацията на Производителите на Хранителни Стоки.

Всяка от описаните по-горе компаний е била въвлечена в един или друг корупционен скандал. Например “ADM” през 2013 трябваше да заплати над 36 млн. долара глоба в рамките на съгласуване с министерството на правосъдието на САЩ за пари дадени на държавен чиновник ( $21 млн.) в Украйна за правото да си върне ДДС в периода от 2002 до 2008 година.

Компанията “PepsiCo” е била уличена в това, че заплатила 18 млн. долара на спикера на Палатата на Представителите на Пенсилвания, за да спре закон за маркировка на тяхната продукция, като генетически модифицирана.

Компанията ”Monsanto” заплатила глоба в размер на 1.5 млн. долара за даване на подкуп на индонезийски чиновник с цел да избегне изследване въздействието на произвежданата от компанията продукция на околната среда в Индонезия.

Както се вижда, “трудолюбивите” капиталисти, ден и нощ работят над това, как да намерят най-отявлените подлеци, като своите управляващи, които безапелационно да внедрят описаните по-горе продукти като хранителни за населението, несъмнено заслужават всички тези роскошни апартаменти, дворци, яхти и скъпи автомобили, с които те разполагат. А тези, които работят за капиталистите, произвеждат всички тези стоки, а след това купуват нискокачественни кранителни продукти, защото “умелите” капиталисти им плащат не толкова колкото им струва тяхната работна сила, а толкова, колкото е достатъчно само за да си позволят тези продукти от соя, царевица и палмово масло. Във всеки случай, именно такива аргументи използват днешните, не особенно интелектуално оглупели, защитници на капиталистическия способ на производство.

Но даже ако последните чужди идеи на хуманизма, не ги вълнува съдбата на милионите експлоатирани хора, изсичането на горите, истощението на природните ресурси, унищожаването на дивите животни заради печалби, то те в пълна степен могат да усетят всички прелести на капитализма на своите собственни гърбове. Всички нискокачественни и вредни за здравето добавки и заменители днес присъстват не само в евтините продукти, но и в по-скъпите, само че с тази разлика, че “талантливите управляващи” измислили за тях други имена и им сложили надписи “натурален продукт”.  И това е действително така. Хартията всичко ще истърпи, а неотдавнашната забрана на Росселхознадзор на вноса на тази ГМ-соя и царевица,  първо, може леко да се заобиколи, и второ, просто е невъзможно да се проследи в какъв продукт присъства тази генетически модифицирана царевица и соя, ако например, високофруктозен сироп, получаван от ГМ-царевица и използван в много хранителни продукти се  нарича “фруктоза”.

OV

(Пряко към темата от статията — информация в СМИ от 15.06.2016: "Роспотребнадзор наказал завод, който произвеждал горяща извара". В Питер под вид на извара се продавала изварна паста, на 100% състояща се от растителни стероли (немлечна мазнина). След запалване тя горяла и се разтичала, като пластмаса. Даже управителя на Роспотребнадзор Анна Попова признала, че това "не се явява хранителен продукт, предназначен за реализация на населението".. — прим. РП).

Источники:

1. Deville, Nancy. Death by Supermarket. S.l.: Vitasta Pvt Lt, 2013. Print.
2. Gay, Kathlyn. Food: The New Gold. N.p.: n.p., n.d. Print.
3. Roberts, Paul. The End of Food. Boston: Houghton Mifflin, N.p.: n.p., n.d.. Print.
4. Hauter, Wenonah. Foodopoly: The Battle over the Future of Food and Farming in America. New York: New, 2012. Print.
5. http://www.healthdata.org/news-release/nearly-one-third-world%E2%80%99s-population-obese-or-overweight-new-data-show
6. http://www.greenpeace.org/international/en/campaigns/agriculture/problem/Corporations-Control-Our-Food/
7. http://fortune.com/2015/02/03/improving-diapers-and-beers-mouthfeel-8-surprising-facts-about-archer-daniels-midland/
8. http://www.huffingtonpost.com/margie-kelly/genetically-modified-food_b_2039455.html
9. https://alumni.stanford.edu/get/page/magazine/article/?article_id=52935
10. http://www.wsj.com/articles/cargills-new-place-in-the-food-chain-1460060881
11. http://www.npr.org/sections/goatsandsoda/2015/04/21/396815303/palm-oil-plantations-are-blamed-for-many-evils-but-change-is-coming
12. https://next.ft.com/content/dc1a8b88-1fd7-11e3-aa36-00144feab7de
13. http://www.marketwatch.com/story/10-companies-that-control-the-worlds-food-2014-09-01
14. http://www.huffingtonpost.com/dr-mark-hyman/high-fructose-corn-syrup_b_4256220.html
15. http://www.epochtimes.ru/content/view/58883/7/
16. http://www.globalhealingcenter.com/natural-health/8-shocking-facts-bovine-growth-hormone/
17. https://www.organicconsumers.org/old_articles/rBGH/milkismilk20405.php
18. http://www.aaemonline.org/gmo.php
19. http://www.pepsico.ru/brands/
20. http://www.wsj.com/articles/SB10001424052702304367204579270741234244758
21. http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4153635.stm