Но оказва се, не всичко е така просто. Практически всички ние сме слушали за технологиите на манипулация на масовото съзнание, но що за технологии и как те работят всъщност знаят малко, в това число и тези, които сами активно ги използват — например, буржоазните журналисти. Най-честните и порядъчни от тях често виждат, в какво се превръща тази информация, която те като репортери представят в редакциите на своите СМИ. Та нерядко се пеобръщат с главата надолу, задържайки най-важното и същественно и така новината се предлага на читателитезрителите, не така както е била в първоначален вид.
Ето няколко приома, за изкривена информация, които позволяват на буржоазните пропагандисти (СМИ и цялата система на образуване на капиталистическите страни влизат в това число) да създадат т. н. "виртуална реалност", или такава реалност, която реално не съществува.
Защо тя трябва на капиталистите? Само защото да дезориентира трудещото се население в своите страни, за да намали тяхната революционна активност (днес често говорят меко, скривайки истинската същност на явленията — "протестна активност", това всъщност се явява способ за скриване на истинския смисъл на ставащото). За да може объркания буржоазен народ да не разбере, на къде и как да се движи, за какво да се стреми и на какво да расчита.
Работата е в това, че ние живеем не само в епохата на умиращия капитализъм, но още и в епохата на пролетарските революций. Тези две явления са тясно взаимосвързани едно с друго — В.И.Ленин, доказал това още преди сто години. Народните маси в много страни днес разбират, че така, както те живеят сега повече не трябва да продължава така, когато буквално единици в страната владеят всичко и живеят, като крале, а милиони и милиарди хора, създаващи със своя труд всички богатство на обществото, едва свързват двата края, а и откровенно гладуват.
Ето за тази дезориентация на трудящата се маса, на работническата класа, като главна революционна сила на нашето време, приемана от буржоазията, стремяща се да съхрани своето господство в обществото, повсеместно използва приоми, които получили името "методи на манипуляации на масовото съзнание", които на дело са методи и способи за тотална лъжа и заблуда на народа.
Тук ние няма да разгледаме всичко — това е много голям разговор, който по принцип е невъзможен да се води в рамките на малка статия. Интересуващият се може да прочете цикъла от стати на "Рабочего Пути" от рубриката "Буржоазна пропаганда и контрапропаганда" (тя постоянно се попълва), а така също книги за технологиите на манипулация на масовото съзнание (виж. в раздел "Литература" на сайта на РП).
Тук ние просто ще покажем на един конкретен пример, как това се прави от буржоазията, в същото време ще обясним на нашите читатели, желаещи да получат действителна представа за ставащото, как следва да се чете между редовете, за това което буржоазните журналисти съзнателно премълчават.
Ще забележим, че последното ще е невъзможно да се направи, ако не умеем да отделим главната мисъл в текста,отличавайки важното от второстепенното и т. н. до десетстепенното, или на подмяната на едно с друго и основната техника на буржоазната лъжа. За съжаление, съвременното училищно "образование" води до неумение да се изработва у учещия се съзнателното, което също се явява една от формите на класовата борба, което днес се използва в сферата на идеологията. И докато най-мислещите граждани на нашата страна (не задължително с леви възгледи) вече започват да виждат тази беда в младото поколение руснаци, за което все повече статии се появяват в СМИ, още повече че те самите нерядко преподаватели или учители в средните школи, те не виждат това, че това са плодове на техния собствен труд — закономерен резултат от тяхната собствена наивна представа за устройството на нашето общество и истинските задачи на съвременното буржоазно образование.
Но това, че ние сме принудени постоянно да четем в нашите СМИ, това вече не е наивност, а напулно съзнателна заблуда, имаща определено, предварително зададено направление и ясни цели. И д това се занимават подготвени хора, отлично знаещи, какво правят.
Нашите читатели, вероятно знаят че във Франция в последните месеци стават мощни масови протести на трудещото се население против реформите в трудовото законодателство, рязко намаляващи правата на наемните работници. Всъщност това е остро класово противопоставяне — класова битка, в която участват не стотици, а милиони (!) хора. Това е истинска революционна ситуация, ако не начало на социална революция (бъдещето ще покаже, може ли революционната ситуация във Франция да бъде реализирана напълно), независимо, че възмутената работническа класа въпроса за политическата власт не поставя. Но не поставя засег. И не е известно, какво ще стане, ако ситуацията продължи да се задълбочава.
Как реагира на това буржоазията в другите страни? Тя се бои, че нейните собственни трудещи се ще започнат да действат така както французите, защото мерките, които днес в кризата предприема властта на капиталистите във всички страни практически е като във Франция. А те са изцяло отнети трудови права на наемните работници, създаване на най-добри условия на монополите за ограбване на народа, увеличаване на данъци и такси, съкращаване на социални програми, безразборни уволнения поради падане на производството, и като резултат — крайно влошено материално положение на милиони трудещи се, поставящи тяхното физическо оцеляване. Само по себе си се разбира, че трудовия народ няма да търпи това — той ще започне да се възмущава. А възмущението може да бъде различно, в зависимост от степента на озлобление на хората и тяхната организованост. За буржоазията е удобно, ако народния протест е тих и законопослушен — излезли няколко активисти, постояли с плакати и се прибрали. Всичко в страната да остане, както си е било: народът да беднее, а капитала — процветява. А ако на улицата излязат хиляди и стотици хиляди хора, при това зли и организирани, знаещи, какво трябва да правят то нещата се променят. Затова и капиталистическата власт и вярно служещата и буржоазна преса с всички способи се стремят да скрият или завоалират най-същественните детайли от събитията, ставащи във Франция.
Като пример, малка нивинка "Президентът на Франция заплашва да забрани протестните акции" на сайта на "Солидарност", официалния орган на ФНРП.
Ето я пълната версия.
Президентът на Франция Франсоа Олланд не изключва възможността от въвеждане на забрана на протести в страната против законопроекта за реформа на трудовото законодателство. Тази информация е разпространена от изданието Politico позовавайки се на прес-секретаря на Оланд Стефан Ле Фол.
"Сега когато във Франция се провежда европейски шампионат, когато тя се сблъсква с терроризъм, демонстрациите не могат да бъдат разрешени, ако безопасността на хората и общественното имущество не могат да бъдат осигурени" — заявил Ле Фол.
А премиерът Мануел Вальс призвал профсъюзите, които са против законопроекта да спрат протестите. Той в частност, заявил, че правителството не смята да сменя текстовете в законопроекта.
Ще напомним, на 14 юни в Париж няколко десетки хора получили ранени в хода на стълкновения на сътрудниците на полицията с граждани, излезли на митинг против трудовата реформа. След като няколко стотина хора в маски нападнали кордона с полиция в южната част на столицата на Франция, полицията била принудена да използва водомети и сълзотвовен газ. Като следствие, били ранени 29 полицаи и 11 манифестанти.
Стачки, митинги, демонстрации и други протестни действия организирани от френските профсъюзи, са отговор на опитите на властта в страната да изменят трудовото законодателство. В частност се предполага да се опростят процедурите по уволнение и да се увеличи работния ден за много специалности без допълнително заплащане на извънредните. На 14 юни документа трябва да бъде разгледан в горната палата на френския парламент. Сенаторите могат да внесат в него редица поправки, а след това са длъжни да го върнат в националното събрание на депутатите на второ четене."
Написаното със син цвят е традиционен за буржоазната журналистика боклук, или тази десетстепенна информация, която непосредствено към същността на събитията има крайно слабо отношение или въобще няма.
Например, съвършенно неважно е кой именно е казал (какво е неговото име и каква е неговата длъжност), че властта не смята да отива на отстъпки спрямо протестиращите против реформите в трудовото законодателство. Но буржоазната преса сега във всички своии статии и заметки специално акцентира на мнението на частните лица по един или друг въпрос.
И това не е случайно явление.
То, първо, отразява махрово-реакционния субективно-идеалистически светоглед на съвременната буржоазия (или т. н. позитивизъм!), който, как господстващия в обществото клас, налага на цялото общество.
И второ, така буржоазията иска да завоалира отговорността на цялата буржоазна власт — цялото буржоазно правителство и цялата господстваща класа, от името и в интерес на която действа това правителство, прехвърляки го на отделни частни лица. Защото сама по себе си властта във Франция нищо такова и не мисли, това е само конкретен Вася, който така мисли, че френския президент така мисли. Но френския президент Оланд сам нищо такова не е говорил — това Вася го говори, към него е и въпроса. А защо Вася не говори, каквото му кажат? У нас има свобода на словото, плурализъм!
Всъщност това не е частното мнение на Вася (в дадения случай— някой си нищо не значещ Ле Фол), това именно че позицията на френското правителство, което да отразява интересите на управляващата класа във Франция — едрата монополистична буржоазия. To не иска да отстъпва пред трудовия народ, независимо от нейните протести! Че това е така, фактически подтвърждава още едно "мнение" — сега вече напълно официално и облечено от немалко пълномощни лица — премиера Мануел Валс.
Трето, четейки такива строфи у читателя, по принцип това са трудещите се, както и тези, които протестират против трудовата реформа (а и у самите участници в протеста, което е по важно!), възниква объркване, че един път това е мнение на някой си там Фол, значи то особенно внимание не заслужава. Че всъщност мисли френското правителство, засега неизвестно, а може да мисли за съвършенно друуго — например да отстъпи пред работниците.
Къде е опасността от такова разбиране? Тя е в това, че тази илюзорна надежда ще спира протеста на трудовия народ — у трудещите се няма да възникне решимост да действат още по-активно, още по-силно да протестират срещу правителството, за да постигнат своето! Протестиращите ще се намират в очакване, ще се надяват, че може би от тях вече не се изискват повече активни протести, че правителството се е смирило и е готово да се откаже от своите намерения, че победата вече е достигната и повече не трябва такава ожесточена класова борба. Или с втълпяваните по този начин с помоща на "мнения" на едни или други частни лица илюзии, които дезориентират трудещите се маси демобилират ги, не позволяват да се разгърне съпротивление към гнета на капитала в пълна сила. А буржоазната власт в това време, докато трудещите се се намират в неведение, бързо събират своите сили в един мощен кулак и удрят по трудовия народ, осигурявайки си така победа в поредния рунд на класовата борба.
Така че не всичко е така просто с тези "мнения". Това е реакционна идеологическа концепция не случайно измислена от буржоазните идеолози. Тя има по-далечни цели, позволява да се управляват трудещите се маси, както иска едрия капитал. И засега това и се получава, защото съзнателността и политическата грамотност на масите не е толкова висока.
Всичко останало със синьо в текста е несъщественна информация. Tя e написана само за празно многословие за да размаже в текста действително нещото важно или да установи не напълно достоверно причинно-следственните връзки между едни или други явления. Всички тези "в частност", "като следствие", "напомняме" и т.н., не говорейки за последното предложение (такива немалко се срещат в текстовете на информационните съобщения на буржоазните СМИ), е нищо друго, освен журналистическа щампа — официален език, целта на която е да се скрие зад словесния боклук съществото на събитията. И така истинската новина (важните сведения за случващото се) читателя се налага да търси в текста на буржоазните новини, като игла в купа сено.
Особенно ми се иска да отбележа абзаца с текста, започващ с думите "напомняме". Всеки от нашите читатели може да забележи, че той неизменно присъства във всички без изключения новини на буржоазните СМИ. Случайно? Уви, не. Това е един от важните приоми на буржоазната пропаганда, ако не основополагащ неен приом, открит от незабравимия Гьобелс— "многократно повтаряната лъжа става истина". Днес този приом толкова широко е разпространен, че ако се махне този абзац с "напомним", то в текста на много буржоазни новини ще останат едно-две предложения, собствено и съставляващи самата новина, като такава!
И тук ние също можем да видим, как буржоазните идеолози подвеждат под този приом на методологична заблуда, "научната" база. Те пледират на всички ъгли за "информационното общество", за "вала от информация, който е ударил съвремения свят", за неспособността на хората да я поемат и т. н.. Но на дело информацията в света въобще не е станала повече. Достатъчно е само да се отдели боклука от текста на буржоазните работници с перата, учените лакеи на капитала, и всичко ще си дой де на своите места. (Тук ние не говорим за другата страна на въпроса за информационния боклук — за това че голямата част от информационните съобщения въобще не следва да им се обръща внимание. Като например, стотиците и хиляди споделяния в руските СМИ за козела Тимур и тигъра Амур. А такива новини, които активно замърсяват днешните СМИ, са мнозинство!)
На нас може да ни кажат, че това не е лошо, че журналистите ни напомнят историята на събитията, за да може читателя по-лесно да разбере събитието, да го свърже с това което е станало.
Tова е все едно да кажем това лошо ли е или не. Всичко зависи от мерките и от това, как се подава информацията. Ако това се прави във всяка новина, то хората ще се отблъснат от повторения. И така може да се намали степента на тяхното внимание към тези събития, които са опасни за буржоазната власт. От друга страна, повторението може да се състави от второстепенни събития, махайки главното, или споменавайки това главното на върха следвайки дребни събития. Така просто пак получаваме все тази дезориентация у читателя.
Сега за текста, който ние сме отделили с червен цвят. Тук няма просто игра с формата на подаване на информацията — тук манипулацията е в съдържанието! Читателят, няма значение какъв е но основно все пак трябва да е трудещ се, т.е. противоположен на буржоазията обществен клас, му се внушава изгодна за господстващата класа буржоазна гледна точка. (Ние говорим общо, не строго с марксисически позиций, макар че в този случай не отстъпваме силно от истината, защото пролетариата днес в капиталистическите страни е значителна част от населението),
Не случайно целия отделен с червен текст се намира в този абзац "напомним". Буржоазията "напомня", а по-точно — внушава на читателя, че:
1) протестират някакви "граждани", а не друг обществен клас, различен от нея, т.е. това не е класова борба, а случайно недоразумение;
2) полицията е постъпила правилно, защото нападнали на нея и че тя, до зъби се е въоръжила против безоръжните хора, е принудена да приема мощни травмиращи спецсредства;
3) бедните полицаи пострадали от коварните манифестанти.
Забележете, как това е направено:
1) Вместо думите "работници" или "трудещи се" е употребено нейтралната дума "граждани".
2) Указано е че "няколко стотина хора с маски нападнали кордона на полицията"», но нито дума не се споменава за какво са тези "кордони" от тези десетки хиляди добре въоръжени и отлично защитени и обучени бойци, стоящи на служба на капитала.
В предишното съобщение от 14 юни този сайт "Солидарност" съобщил, че "в центъра на френската столица се събрали десетки хиляди граждани. Редица агресивни демонстранти започнали да замерят полицията с камъни и строителни материали. Сътрудниците на правоохранителните органи отвърнали със сълзотвовен газ и гумени куршуми."[1]
Според автора на този текст, ние трябва безропотно да повярваме в това, че събралите се против правителственните реформи хора на труда, с флагове и транспаранти в ръце, просто взели "строителни материали" и "камъни" и започнали да ги хвърлят към бедните и нещастни добри полицаи, по странна случайност екипирани с най-съвременни непробиваеми щитове и каски, огнестрелни оръжия! Този, който е полудял може да приеме казаното за чиста монета. Но адекватните и особенно имащите опит в общуването с тези неща (например руските ОМОН-овци, без проблем справящи се с пенсионерите и ветераните), бързо ще съобразят, какво е станало. И как то въобще се е получило в подобни случаи в капиталистическите страни.
Самият факт, че едни без оръжие, а другите — въоръжени до зъби, говори за това, кой действително е агресивен и отишъл да бие, а кой мирно искал съблюдение на своите права. За "строителните материали" и камъите те се използват тогава, когато трябв да се защитиш! Нали!
Сега някои СМИ не крият, че на 14 юни на улиците във Франция са излезли над милион трудещи се[2]! Полицията се опитала да разпръстне хората, използвайки най-жестоки методи — сълзотворен газ, водомети, гумени куршуми, които, травмират и то не слабо и водомети, силата на стрята им които събарят хора. Безоръжните протестиращи се защитават с това което намерят -камъни и строителни материали. (Друг път може и по-умни да са, като излязат с оръжие в ръце против своите главорези антинародните правителствата, тогава ще се види кой кого.) Ето как е било!
3) Указва се пострадалите в хода на стълкновенията, първо е цифрата на пострадалите полицаи, а количеството на ранените от полицаите манифестанти — в края. Този прием акцентира вниманието на читателя именно на полицаите, които са "бели и невинни" защитавайки "стабилността и справедливостта" на капиталистическото общество.
Всъщност в резултат от побоищата, устроени от френската полиция, 70 демонстранта, посмели да се съпротивяват (какви наглеци!), били задържани, ранени били 41 човека, от тях 24 полицаи. Ето колко "мили и нежни" били френските силовици! "По време на стълкновенията пострадали представители на влизащато в RT-видеоагентство. Единият бил повален на земята от полицаите, втората сътрудница била ударена в главата от газов баллон."[3] , — съобщава "1 канал".
По принцип, сайта "Солидарност" за точното число на пострадалите може още да не е знаел когато е публикувал своята информация. Но числото на участниците в протестната акция е би задължен да знае, защото е организиран от профсъюзите на Франция, а те се предполага, че имат тесни връзки с руската ФНПР. Може да си изяснят от първи ръце не да се позовават на информация от буржоазните СМИ. (Или са се бояли да кажат точната цифра?)
Ако някой си мисли, че всички тези фалшификати и измами са малки и несериозни, то той силно се лъжея. На фона на всяка, напълно достоверна информация това щеше да е навярно, така и както трябва да бъде. Но не тогава, когато всяка новост (да, всяко!) съобщение в СМИ е направено така. Всичко в купа на тези малки приоми дава огромен ефект.
В Русия работническата класа по принцип не подозира за това, че Франция стои на прага на социална революция. А това не е последната страна в капиталистическия свят! Нисля си че не разбират, какво става и много руски леви.
Така че работят манипулативните технологии, работят. Не са така безопасни, както изглеждат. Особенно когато количеството СМИ се изчислява в хиляди и всяко пише едно и също, строго повторяйки това, което е указано от горе, от генщаба на едрия капитал — буржоазното правителство.
Най-печалното е че използват тези методи не само буржоазните сайтове, вестници и телеканали. Този сайт, който разгледахме е профсъюзен ресурс, фнпровский. Разбираемо е че това не е класов профсъюз, а лакейски, буржоазен, стараещ се да се покаже пред работодателите. Но все пак може да дава информация без манипулативни приоми на буржоазните пропагандисти. Но уви, промиването на мозъци от буржоазната идеология у нас в страната е отишла толкова далеч, а съвестта на журналистите е такава, че да очакваме от тях действително обективно подаване на информация, видимо по принцип е невъзможно.
Най-лошото е че много леви ресурси грешат за това, в това число и комунистическите. Наистина, по немного друга причина. Те може би искат да пишат и нормално, по-човешки, по-работнически, но просто не умеят това да правят! Буржоазно-журналистическите щампи толкова са им привични, че левите журналисти сами не забелязват, че фактически се явяват разносчици и разпространители на лъжливи буржоазни идеи, закрепящи ги в съзнанието на трудещите се маси.
Как трябва да изглежда приведената по-горе информация, ако в нея не се използват приомите на буржоазните пропагандисти?
Примерно ето така:
"На 14 юни във Франция се проведоха мощни масови протести на трудящите се против поправките в трудовото законодателство в страната, рязко урязващо правата на наемните работници, позволяващо на работодателите по собствено усмотрение да увеличават работния ден на работниците, не заплащайки им този извънреден труд и облегчаващ възможността им да уволняват. В проведените по цялата страна митинги и демонстрации участвали над милион работници. Организатори на протестите са френските профсъюзи.
В столицата на Франция Париже полицията се опитала да разпръсне многохилядната демонстрация на трудещите се, използвайки за това гумени куршуми, сълзотворен газ и водомети. Работниците били принудени да се защитават. Те отговорили с камъни от попаднали им строителни материали. 70 демонстранти били арестувани, а 17 ранени. Пострадали също така 24 полицаи.
Премиерът Мануел Вальс заявил, че правителството не мисли да сменя текстовете в законопроекта и призвал профсъюзите да спрат протестите.
Както виждаме, правителството на Франция на отстъпки пред възмутения трудов народ в страната не желае. То напълно отстоява интересите на работодателите — капиталисти, а работниците са заплашени от репресии, обещавайки им да се стигне до забрана на протестите. Само че едва ли ще успеят да им се получи — да спреш хората да се възмущават от несправедливост и угнетение е невъзможно, а да усилиш заплахите до степен на съпротива е лесно. Да видим, с какво ще отговори на тези заплахи и арести трудовия народ на Франция".
Тук кратко е изложена самата същност на станалото във Франция на 14 юни 2016 г. И именно в такъв стил нашите комунистически ресурси следва да подават информацията на своите читатели — четливо, ясно, конкретно, без опити да оправдаят тези, които нямат място на кръста. За всеки работник ще бъде понятно написано — а това е главното, за това рабтят комунистите.
Г.Гагина
[1] http://www.solidarnost.org/news/Prezident_Frantsii_grozit_zapretit__protestnye_aktsii.html
[2] http://www.trt.net.tr/russian/mir/2016/06/15/protiesty-protiv-rieformy-trudovogho-zakona-paralizovali-zhizn-vo-frantsii-511545
[3] http://www.1tv.ru/news/2016/06/15/304152-40_chelovek_postradali_v_parizhe_vo_vremya_besporyadkov_v_den_protestov_protiv_trudovoy_reformy
