Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2016 13:51 - Марксизъм за начинаещи: Mарксизъм-идеология на революционната работническа класа и единствено вярна наука за обкръжаващия ни свят
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 511 Коментари: 0 Гласове:
0



 Марксизмът – това е първо, идеология.

Какво е това идеология? Идеологията е система от идеи, които господстват в дадено общество и което дава определена трактовка на заобикалящия ни свят.

Нашият враг- буржоазията за да отдалечи хората от марксизма, се е постарала да изврати думата "идеология" и да и придаде някакъв зловещ смисъл, отъждествявайки "идеологията" с "манипулацията". Приэтова тя се прави, че съветското общество е било силно "заидеологизирано", а днешното капиталистическото – въобще няма определена идеология.

Но това е лъжа. Идеологията, както казахме е господстваща в обществото система от идеи. Във всяко общество има господстваща система от идеи. Значи във всяко общество има идеология. Няма общество без идеология. Съветското общество е имала своя  идеология – съветска, а в днешното буржоазно общество – друга, буржоазна. Разнликата есамо една – работническия клас е носител на съветската идеология, пряко говорил, че той се бори за господство на своята идеология – защото неговата идеология отразява интересите на огромното болшинство, и това не му е било нужно да крие. А буржоазията не желае да признае това, че тя също се бори за господство на своята идеология, че тя е обхванала обществото със своя идеология – защото неговата идеология отразява интересите на нищожно малцинство. Затова тя прави вид, че у нея няма определена идеология и че тя не я налага на обществото. Тя лукави, прибягва до хитрост – тя говори, че при социализма има една-единственна задължителна за всички идеология – а сега при капитализма, има много идеологий – избирай тази, която ти харесва. И това е лъжа. Да –тези "различни идеологий" са много. Но всички тези "различини идеологии", които сега са в ход у буржоазните идеолози са просто различни от една и съща идеология – буржоазната. Главното, основното в тези "различни идеологий" винаги е една и съща – защитата на частната собственост и признание на буржоазния строй, като единственно възможен.

Всички тези многочисленни "различни идеологии" така или иначе призовават да се откажем от мисълта за преустройство на обществото на справедливи начала, да забравим за борбата за нов строй и да приеме капитализма, като единственно възможна общественна система. Или всички те служат на буржоазията, всички те се явяват нейно идеологическо оръжие против работническата класа.

А това значи – че това винаги е една идеология – идеология на буржоазията, но предлагана ни в различни костюми за маскировка и заблуда на трудещите се. И това лесно се доказва. Буржоазията може колкото си иска да хвали своята "толерантност" и своя "плурализъм". Тя може благодушно да се отнася към всяка идеология, не посягаща на основата на нейното съществуване — частната собственост. Православие, будизъм, юдаизъм, ислям, национализъм, либерализъм, йога, фън-шуй, езичество, пацифизъм, феминизъм, и пр., и пр. – колкото искате! Буржоазията всички ще ги приеме, към всички ще бъде напълно лоялна и "толерантна". Но всички тези идеологии не учат угнетените и ограбените пролетарии как да се борят с капитализма и как да го премахнат – значи, не представляват за нея опасност. Но пробвайте само да предложите нейната идеология на работническата класа – научния комунизъм и от нейната "толерантност» и "плурализъм" няма да остане и следа! Пробвайте само да кажете за марксизма! Тя веднага ще се покаже като бик при вида на червена кърпа – ще изпадне в ярост и ще се опита да унищожи страшната и ненавистна за нея до лудост идеология на работническата класа.

А това говори, че всъщност в капиталистическото общество господства напълно определена идеология — идеологията на буржоазията, чиито главна цел е съхранение на буржоазния строй. И никакъв "плурализъм" на дело в капиталистическото общество не може да има. Буржоазията разпространява своя плурализъм само на тази идеология, която отразява нейните интереси – съхраняването на капитализма – затова тези идеологии се явяват разновидности на нейната собственна идеология. Но когато се заговори за чужда на нея идеология, идеология бореща се с нейната класа – пролетарската, тогава играта на плурализъм свършва.

***

Ако идеологията е система от идеи, господстващи в обществото то е ясно, че идеологията не може да се изразява от един човек. Идеологията винаги отразява общественния клас (а отделните хора само формулироват тази идеология, стават нейни изразители). И ако дадена класа в обществото господства – то и нейнат идеология става господстваща в това общество.  Или идеологията на господстващата в обществото класа става идеология на даденото общество.

Идеологията винаги е нужна на класата, като оръдие на класовата борба – тя и е нужна за освобождение от властта на другата класа, за завоюване и удържане на властта. Затова класата избира своята идеология тогава, когато започва класова борба, когато започне брба за освобождение от властта на другата класа, или за завоюване, или за удържане на политическа власт.

Засега угнетения клас не е започнал борба за своето освобождение или за политическата власт – затова и не му е нужна своя собственна идеология, и той се подчинява на идеологията на господстващата класа. Докато робите в древните общества не започнали своята борба с рабовладелците те така или иначе разделяли идеологията на робовладелците. Да, робството за тях е била мъка, зло — но независимо от това те стоели на гледната точка на робовладелското общество: че робовладелството е единственно възможния обществен строй, че е вечен, неизменен и да се съпротивяваш на него е безполезно. Кога робите се вдигнали на борба – тогава у тях се появила своя идеология, отличаваща се от идеологията на робовладелците. Вождовете на възстанията, такива, като Спартак, станали техни идеолози. (Тази идеология не била разработена, нямала никаква теоретична цялостност и завършеност и не се опирала на общественната наука, а само изразявала страстния протест на угнетените, тяхната ненавист към робството и робовладелците и стремежа на всяка цена да се завоюва за себе си свободата и да се отмъсти на мъчителите).

Докато в Европа крепостните селяни не започнали борба за своето освобождение от гнета на феодалите – у тях не е имала своя собственна идеология. Тяхната идеология е била официална идеология на тогавашното феодално общество – католичеството. Своя идеология у тях се появила тогава, когато те започнали да оказват съпротивление на феодалите, вдигайки селски антифеодални възстания. Тази идеология се проявила във форма на народна религиозна ерес – например, ереста на таборитите в Чехия или учението на Томас Мюнцер, вожда на Селските войни в Германия, които Енгелс нарекъл предтеча на научния комунизъм.

Докато при властта на феодалите отделните представители на буржоазията не се сформирали в класа и не започнали да се борят за политическо господство – у буржоазията не е имало своя собственна идеология. Идеологията у нея се появила, когато тя почувствала себе си като класа и започнала борба за сваляне на властта на феодалната аристокрация и за завоюване на собственна власт. Идеолозите на младата революционна буржоазия станали френските енциклопедисти-просветители, които встъпвали под знамето на свободомислието и критикували всички институти на феодалното общество.

С други дуни – ние виждаме, че своята идеология класата избира в процеса на своята класова борба и като оръжие на тази борба. Без собственна идеология класата не може да се бори с враждебните класи.

Това може да се каже и за марксизма. Към началото на XIX век капитализма напълно победил в напредналите европейски страни, или станал господстваща общественна система на планетата. В твао време пролетариата в тези страни окончателно се сформирал, като класа и встъпил на арената на класовата борба. Той започнал своята борба против буржоазията, към това време вече загубил своята революционна роля, ставайки реакционна.

А това означава, че му трябвало своя собственна класова идеология, с помоща на която да може да се бори.

Карл Маркс и Фридрих Енгелс станали тези хора, които сформулирали идеологията на работническата класа – научен комунизъм, или марксизъм.

Te видели, чe на аренaта нa историята встъпва нова, млада класа – пролетариата, че тази класа започва да се бори. И те си поставили своята цел да изковат за него оръжие — да създадат идеология, която да отразява неговия светоглед и да му помогне да изпълни неговата историческа задача.

Маркс и Енгелс разбирали, че пред работническата класа стои много по-велика историческа задача, отколкото пред всички предишни революционни класи. И да се изпълнили тази задача тя може само в един случае – само ако той може вярно да си представи пред себе си картината на света, ако знае законите на природата и обществото. Или те разбирали, че идеологията на работническата класа, за разлика от идеологията на всички други класи – в същото время трябва да бъде наука.

Защо марксизма – идеологията на работническата класа се явява наука?

Идеологията на работническата класа това е единствената класова идеология, която в същото време се явява наука. Идеологията на нито една друга класа не се явява наука. Защо? Защото науката се явява само такава идеология, такава система от идеи, която дава вярна картина на света, която съответства на действителността. А, освен идеологията на работническата класа, никаква друга класова идеология не дава вярна картина на свта и не съответства на действителността. Следователно, науката се явява самата идеология на работническата класа – научния комунизъм.

За това има редица причин.

Например, идеологията както на робовладелците, така и на робите не  се е явявала наука, защот по това време просто не е било възможно да се създаде наука, даваща правилна картина на света, правилно да обясни законите на природата и законите на общественното развитие. Тогава още не е имало нито историческа, нито социологическа, нито икономическа наука. Били са само първи опити да се обяснят закономерности в икономическите и исторически явления. Но тези опити били само детски, малки стъпки на човечеството в това направление. Във философията били само някои зачатъци на материализма и диалектиката — първи проблясъци на някои от философите, първо разбиране за това, че света е материален и че всичко в природата се изменя. Но разработването на материалистическа и диалектическа теория е нямало.

Oсвен това в такава наука тогава не е имало нужда. Още е нямало революционна класа, която да се използва с цел осъзнато да се измени обществото. Робите не били тази класа, която да е способна да премахне всякакъв гнет и да построи ново общество без угнетение. А робовладелците и не искали да унищожат гнета – обратно, те се стремили изцяло да го укрепят, увековечат робовладелския строй и да съхранят своето привилегировано положение за вечни времена.

Същото може да се каже и за класата на феодалите и крепостните. Нито идеологията на феодалите, нито идеологията на крепостните не е била и не може да бъде наука. Причината - първо, отново слабото развитие на науката от това време. В средните векове човечеството в много области от науките даже се оказало назад в сравнение с античността. Тогава господствало свирепо мракобесие и вместо наука се преподнасяла религиозна схоластика. Второ – крепостните също не били тази класа, която е способна съзнателно да измени обществото и да премахне угнетението и експлоатацията. А феодалите, както и робовладелците, нямали никакво желание да се разруши феодалното експлоататорско общество – защото в това общество те били господари, държали в своите ръце цялата власт и всички богатства.

Към началото на XIXвек половинето коренно се изменило. Към това време философската, икономическата, социологическата и историческата наука силно се предвижили напред. Появили се нови и важни разработки в тези области. Маркс и Енгелс, опирайки се на тях разработили и преосмислили техните позиции за работническата класа, създали наука, която и станала идеология на работническата класа – научния комунизъм.

Но се пита, ако към това време науката се предвижила напред – не могла ли и буржоазията, опирайки се на последните достижения на политикономията, историята, социологията и философията, също да изработи за себе си идеология, която вярно да отрази действителността, да бъде наука? Отвгорът е не и не може да бъде друг. Защо? Отговорът е в положението на експлоататорската, паразитираща и реакционна класа. Как класата на експлоататорите, класата на паразитите, класата на реакцията исторически е обречена – истината е че буржоазията е била категорично неизгодна и опасна. Ако тя разработи идеология, ВЯРНО ОТРАЖАВАЩА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, НАУЧНО – то тогава ще и се наложи да признае, че тя – паразитира и експлоатира живеейки на чуждия труд. Тя ще трябва да признаер че между нея и тези, които експлоатира, тече отчаяна борба. Накрая ще трябва да признае, че противоречията на нейния строй все  повече се задълбочанат, че нейния строй отива към упадък и че тя самата, като класа с всеки ден се приближава към своята гибел.

Разбираемо е че буржоазията категорично не може така да постъпва. Защото тя не е враг на себе си. Тя постъпва обратно. Тя с всички сили се старае да скрие от угнетените и ограбените този факт на грабеж и експлоатация. Обратно – тя представя себе си за благодетелна и хранеща работниците. Тя прилага немислими усилия, за да скрие факта на непрестанна класова борба между нея и работническата класа. Обратно –тя винаги е излизала от кожа, за да създава вид на "национално единство". Накрая тя винаги е отричала, че строя, при който тя господства е обречен и загива, че неговите противоречия само се задълбочават. Вместо това тя винаги се е правила, че нейните дела вървят отлично, убеждавала трудещите се в своето могъщество и сила, във вечността на своя строй.

От тук е ясно – защо идеологията на буржоазията не се явява и не може да се явява наука. Защото научната, вярно отражаващата действителност на буржоазната идеология е абсолютно неизгодна. У нея, както и у класата на паразитите, може да има само лъжлива и фалшива идеология, извращаваща действителността, или ненаучна.

В тези времена, когато буржоазията е бела революционна класа и се сражавала с феодалната аристокрация, нейната идеология била прогресивна в сравнение с идеологията на феодалите. Буржоазията преминала в настъпление против феодализма под знамето на материализма, свободомислието и безпощадната критика на всички устарели, реакционни институти на феодалното общество. Идеологията на младата революционна буржоазия ясно разобличила нелепостта на християнските митове, алчността и лицемерието на поповете, перченето на феодалното благородство, абсурдността на кралската власт, въобще – цялата гнилост на феодалния строй. Те без страх разтърсили идейните основи на предишния порядък. Но даже в тези времена буржоазната идеология, независимо от своятя прогресивност, не била научна. И това е разбираемо. Защото буржоазията не се явява прогресивна и революционна до край. Да, тя е била против феодалното дворянство – но само защото искала да заеме нейното място. Да, тя е искала да ликвидира феодалната експлоатация – но защото да я замени с нова- капиталистическа експлоатация. Да, тя се стремила да унищожи гнета на краля и аристократите – но само да ги замени със своя гнет. Затова тя даже тогава не могла да стои на научна гледна точка. Защото в този случай ще и се наложи да признае: че както устарял и отишъл към гибели феодализъм – така с времето закономерно ще остарее и ще умре и този строй – капитализма. Както тя се бори с феодалната класа и я смита  от арената на историята – така с нея ще се бори и този клас, който тя угнетява – пролетариата който на свой ред ще я смете от арената на историята. Понятно е че буржоазията не може това нито да осъзнае, нито да признае. Затова даже в моменти на своята най-висша революционност тя не стояла на научна гледна точка. Нейният материализъм е бил не диалектически, а механически. Що се отнася до обществото и историята – туки деологята на младата буржоазия е стояла на напълно идеалистични позици. Те въобще не разбирали движещите сили на историята, не виждали връзката между развитието на материално-производителните сили и развитието на обществото.

А после, когато буржоазията станала напълно реакционна и загубила своето прогресивно значение – тогава тя даже се отказала от материализма, под знамето на което тръгнала в настъпление на властта на феодалите. Тя се обърнала на 180 градуса и с двете си ръце се хванала за религията — надявайки се с нейна помощ да освети експлоататорския строй и да склони угнетените към покорност.

Но работническата класа за разлика от буржоазията е революционна до край. Тя не се стреми да се освободи от гнета за да може после да угнетява други. Неговата цел е да завърши един път завинаги с гнета, да се освободи от гнет и експлоатация и себе си и всички угнетени. Затова работническата класа не лукави и изкривява действителността. Обратно – за него е жизнено важно да построи правилна картина на действителността. Иначе той не може да се освободи и построи ново общество на справедливи и разумни начала.

И ето защо идеологията на работническата класа – единствена класова идеология, която в същото време се явява наука. Защото работническата класа е единственна до край революционна класа. Единственна класа, за която жизнено важна е нуждата от вярна, научна картина на действителността и котоо може да си позволи за себе си не да крие истината нито от себе си, нито от другите.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660299
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031