Затова конгреса заявява, че първа и основна задача на нашата партии, и целия авангард на съзнателния пролетариат и Съветската власт Конгреса признава приемането на най-енергични, безпощадно решителни и драконовски мерки за повишаване самодисциплината и дисциплината на работниците и селяните на Русия, за разяснение на неизбежността на историческото приближение на Русия към освободителна, отечественна, социалистическа война за създаване навсякъде на връзки и желязна единна воля за закрепване на масовата организация, способна на сплотено и самоотвержено действие, както в бъдеще, така и в особенно критични моменти от живота на народа, накрая за всестранно систематично всеобщо обучение на възростното население, без различие на пола, военизирани и военни операции".
Гражданската война на победоносната пролетарска диктатура е била истински народна война, която водили самите трудещи се маси под ръководството на болшевишката партия. Боите на Червената армия се преплели с могъщото партизанско движение в тила на белите и империалистическите армий, с възстанията на угнетените народности против буржуазно-помешчическата контрареволюция, с класовата борба на пролетариата в областите, завладени от контрареволюцията. Работническият клас излязъл победител от въоръжените стълкновения с обединените сили на империалистическата реакция, независимо от огромното военно и техническо превъзходство на последните.
Нито колосалните богатства, нито съвършенната военна техника, нито военното изкуство на империалистическите пълководци не могли да сломят желязната воля на трудещите се, техния стремеж към излизане от капиталистическо робство. Какво дало победата на работниците и селяните в тези героични битки против свалената буржоазия и световния империализъм?
Първо и това е най-решаващото и главно, победата осигурило твърдо ръководство и издържавана пролетарска политика на болшевишката партия начело с Ленин и Сталин, разбили с главата надолу дребнобуржоазните съглашателски партии на есерите, меншевиките и героите от революционните фрази — анархисти, победата осигурила ленинско стратегическо ръководство на въоръжена борба.
Войната не само продължава с други средства политиката на едни или други класи. Политиката на пролетарските партии е могъщ лост при организация на победоносната революционна война, и опита на гражданската война в Русия блестящо подтвърждава това.
Второ- победата осигурило създаването на Червена армада от беззаветен героизъм от милионни маси трудещи се, готовност да излязат в името на революцията да дадат хиляди жертви и лишения. Работниците и трудещите се селяни водели тази война за своите интереси, за своите фабрики, заводи, за земя, свобода, за работническо-селска власт; Страната на съветите имала такъв устойчив тил, какъвто не може да има нито една капиталистическа държава.
Организаторка и ръководителка на всички трудещи се била работническата класа, проеминала суровата школа на три революций, прекарала страната от грабителските, империалистически войни.
Трето- победата способствала за широка могъща поддръжка на съветската власт от международния пролетариат, съчувствие на нашата борба от угнетените от всички страни. В интервенционистските армии немци, англичани, французи станали такива нарушения на военната империалистическа дисциплина, че да се изпратят тези армии против революцията станало в известна степен рисковано.
Четвърто- предпоставката била умело използвана от съветската власт в течение на целия период на гражданската война от противоречията вътре в империалистическия лагер. Освободителната революционна война на работническата класа завършила в края на 1920 г. очиствайки територията на Съветския съюз от белогвардейските и империалистически пълчища.
Позицията на Владимир Илич и нашата партия по време на Брест дава отговор и на въпроса за соотношението между революционните войни и мира.
Владимир Илич внимателно анализирал редица исторически примери (войните на Прусия против Наполеон, Тилзитския мир, войните на Великата френска революция), разкрива особеното положение на пролетарските революции и тяхното коренно отличие от буржоазните революции.
Владимир Илич разгледал Брестския мир, като вземане на въздух, необходим не само за непосредственна организация на въоръжените сили ("епохата на войните ни учи, че мира играл нерядко в историята роля на отсрочка и събиране на сили за нови битки"), но и за укрепване на пролетарските диктатури, като цяло, за създаване на нови организационни, социалистически отношения.
Владимир Илич подчертавал дълбокото принципно различие между буржуазните и пролетарските революций.
"Една от основните различия между буржуазните и социалистически революции се състои в това, че за буржоазните революции, израстващи от феодализма, в недрата на стария строй постепенно се създават нови икономически организации, които изменят постепенно цялата стрсна на феодалното общество. Пред буржоазната революция била само една задача — да помете, отхвърли, разруши всички пътища на предишното общество. Изпълнявайки тази задача, всяка буржоазна революция изпълнявала всичко, от нея което се изисква: тя усилива ръста на капитализма.
В съвършенно друго положение е социалистическата революция. Колкото по-изостанала се явява дадена страна, която и се налага зигзагообразно в историята да започнат социалистическа революция, толкова по-труден е за нея е прехода от стари капиталистически отношения към социалистически. Тук към задачите на разрушаване се прибавят нови нечути трудности от задачи — организационни" (т. XXII, стр. 315).
Пролетарската революция се опира на беззаветната поддръжка на съветската власт и народните маси. Трудещите се трябва да водят революционна война, като свое близко, кръвно дело. Колкото по дълбоко трудещите се маси овладяват революционните завоевания, толкова по-полно, ако така може да се изразим, "се усвояват" те, толкова по-добра е отбранителната способност на пролетарската диктатура. "Левите" комунисти често се позовават с примера на революционните войни на буржоазна Франция, забравяйки, че "чудото", породено от френската революцияй, било обусловено от това, че "могъщата революционна армия се явила надстройка над икономическата основа на нов, висш способ на производство".
"Победеният феодализъм, опростената буржоазна свобода, сития селянин против феодалните страни — ето икономическата основа на "чудесата" 1792— 1793 година във военната област" (Ленин, "Революционни фрази", т. XXII, стр. 263).
Нищо подобно в Съветска Русия по време на Брестския мир не било. Новият, социалистически порядък едва започвал да се формира в предприятията, селяните, измъчвани от войни, избавенни от революцията от помешчиците, не започнал още да живее по-новому, работаейки за себе си.
Трябвало да се "ловят" всеки час, всеки ден отсрочки, защото тя ще умножи силите и ресурсите на пролетарската власт, способствайки за скорошно съзидание на железен, революционен порядък вътре в страните, ще подготви преход на народните маси (и особено селячеството) към нови, освободителни революционни войни.
Ленинската теория за отсрочката, неговото учение за съотношението между революционната война и мирното социалистическо строителство имат грамадно значение за разбирането на цялата политика на нашата партия. Революционната война и мирното строителство на социализма не се явяват противоположни. Това са различни форми на класова политика и класова борба на пролетариата за социализъм. Успешната революционна война разширява и укрепва плацдарма на социалистическото строителство. Успешното строителство на социализма подготвят в икономическо, политическо и военно отношение победата на работническата класа в революционната война.
Политиката на света на пролетарската държава и революционната война точно така не образуват противоположности. Това са различни форми на класова политика на победилия пролетариат. Политиката на мир на Съветския съюз е толкова революционна и необходима, както и въоръжената отбрана на съветската власт против империализма. Само съединението на едното с другото, само правилния отчет на вътрешната и международна обстановка дават правилна тактическа линия на комунистическите партий по отношение към войните.
Целият героичен път на въоръжената борба на Октомврийската революция против царските генерали, чехословаци, белогвардейска Полша, блока от 14 империалистически държави, успехите в политиката на мира и победоносното строителство на социализма в СССР се явили огромна историческа проверка на учението на Ленин и Сталин за революционните войни на пролетарските държави, учения за съотношението между революционните войни, политика на мир и строительство на социализма.
Десетилетният път, изминат от партията и работническата класа без Ленин, показал, че нашата партия високо държи знамето на ленинизма; тя е въплътила великото учение на Ленин—Сталин в гигантските завоевания на социализма, в колосалното укрепване на международната мощ на Съветския съюз.
Тясната връзка между строителството на социализма и укрепването на отбраителната способност на страните (т. е. подготовката към успешна революционна война на пролетарските държави против империализма) с изключителна яркост се забелязва през последните години, когато нашата партия, ръководена от др. Сталин, гениално продължи делото на Ленин и е най-мъдрия теоретик на революционния марксизъм на нашата епоха, осъществявайки световно-историческата задача за построяването на фундамента на социалистическата икономика, създаде от старата, изостанала, полуколониална Русия могъща индустриална страна, вдигна на небивали висоти отбранителната способност на пролетарската държава, осигури решаваща роля на Съветския съюз в цялата световна политика.
Собствената тежка индустрия, ръста на материалното благосъстояние на работническата класа, разгрома на кулачеството, победата на колхозния строй на село, борбата за болшевишки колхози и превръщането на всички колхозници в заможни, мощния подем на социалистическа активност и ръста на културата на милионна маса работници и колхозници, растящата активност на всички слоеве от съветската интелигенция, нашата могъща Червена армия, снабдена с първокласна техника — ето несъкрушимия източник на отбранителната собност и непобедимостта на Съветския съюз. В това е заложен колосалния запас на стопанските, политическите и военни възможности за победоносните революционни войни.
В случай на империалистическа интервенция в пределите на Съветския съюз тези възможности ще се превърнат в действителност. Това е поръката на ленинския ЦК на нашата партия начело с др. Сталин, в усъвършенстване владеенето на изкуството на ръководене не само на мирното строителство на социализма, но и революционните войни против империализма.
Журнал «Большевик», № 1, 1934 г., стр. 96-120