Tова е разбираемо. Застъпникът служещ на господстващата класа, получава повече или по-малко щедро възнаграждение от стопанина, затова и повече или по-малко благополучно успял да се устрои. Той държи на тези трохи, които му се дават от стопанина, защото му дават покой, уют, макар и малък, но престижен и най-вече възможността да се нарече "нтеллектуален работник".

Таковa e положениетo na интелигентния застъпник.  Затова той и е готов да защити съществуващия строй, затова той и злорадства против тези, които се борят за по-добро общество.

Но съвършенно друго е положението у работника.  Положението на работника е такова – че той просто не може да не се бори за подобряване на своята участ.

Той е парий на буржоазния строй. На неговия гръб живеят всички други класи в буржоазното общество. На него се стоварват с цялата си тежест всички "прелести" на капитализма. Високият риск да се попадне под съкращение и да се загуби работата, да не изплатиш ипотеката, да се окажеш на улицата с жената и децата. Постоянният недостиг на пари (защото високата конкуренция на пазара на работна сила намалява заработената заплата под допустимия минимум), живота в дълг и в oпасност oт глaд принуждава да се купуват най-евтините и некачественни продукти, от което расте заболеваемостта, смъртността сред работниците. Нищетата също така принуждава трудещите се да търгуват с органи, да крадат, обричат се на деградация. Пиянство и наркомания сред младите, като показател за отсъствие на нашето бъдеще в условията на капитализма.

Чудовищно угнетение, пределна eксплoатация — това е неотменима черта на всеки експлоататорски строй, достигнал върховете на своето развитие. Не е изключение и капиталистическия строй, при който ние с вас живеем. А фашистските картелни отряди на нацгвардия създадени специално, за да задавят твоя другарски  протест! Освен всичко това неутолимата жажда на едрия хилещ се паразит опитващ се да вземе хляба от конкурента — това е единственната причина за самите войни, които вземат нашия живот в масов мащаб.

Ето на какъв живот обрича капитализма и всевластието на буржоазията, работническия човек. И ние указваме само на нищожна част от тези лишения при буржоазния строй, с който всеки обикновен човек се сблъсква ежедневно, ежечасно и ежеминутно.

Извънредно непоносимо става положението на работниците по време на криза. А всяка криза при капитализма е все по-силна и продължителна, отколкото предишните. А защо? Защото постоянно растящите производителни сили и социализацията на производственния процес встъпват в непримиримо противоречие с капиталистическата форма на собственост, присвояване и разпределение. И колкото по развито е нивото на производителните сили, толкова е по-остро противоречието, следователно, по-дълбока и продължителна е кризата. Значи, толкова е по-голямо страданието, неизгодите и лишенията за работниците. Значи – толкова е по-силна тяхната борба против капитала.

Капиталистите в борбата с работниците използват цялата мощ на своята машина на насилие и принуда, която се нарича държава. С помоща на неа капиталистите провеждат такива закони, които ограничават правата на работниците в класовата борба в нейните икономически, политически и идеологически форми. Но политическия гнет само засилва борбата на работниците. Политическата реакция на буржоазната държава навежда работниците на мисълта, че техния враг не е отделния капиталист, а цялата буржоазна държава, като цяло и борбата трябва да се води с цялата буржоазна държава. Най-съзнателните работници, приобщавани към марксизма, разбират необходимостта да се борят за социализъм, за отмяна на частната собственост и общество без класи – и носят тези идеи по нататък сред работнически маси. Такъв е пътя на значителна част от работническата класа проникната от социалистически идеи и ставаща готова за борба за своята пролетарска диктатура и за социализъм.

***

Както виждаме, борбата на работническата класа за социализъм е исторически неизбежна. Работническият клас, в силата на своето положение при капитализма — просто не може да не върви към борба за социализъм. Исторически неизбежна в края на краищата е също и победата на работническата класа. Работническиятклас не може да не победи, само защото е прогресивен, защото той носи в себе си прогресивния способ на производство.

Социалистическият строй ще стане първа степен на пътя към комунизъм, създавайки всички условия за ликвидация на делениятта в общества на класи. Работническият клас ще свали буржоазията, ще свали нейния държавен апарат на насилие и принуда, ще установи на нейните развалини свой държавен апарат и ще пристъпи към създаването на общество без противоположни класи, без гнет и експлоатация.

***

Но кой яростно защитава капиталистическия строй, който всички трудещи се обрича на позорно съществуване? Кой встъпва против борбата на работническата класа за своята свобода, петни я? Кой с пяна на уста, от ненавист, лъже и клевети на научня комунизъм? Само буржоазната класа, забогатяващата от чужд труд, и техните придворни подмазвачи.

Работническият клас избира пътя на борба за сваляне на това позорно недоразумение — с подъл, грабителски и угнетяващ порядък. Капитализмът вече е създал всички материални условия за нов обществен строй — обществен характер производство, централизирано вътрешно планиране на корпораций и монополи. Той е създал организирана сила, която да разруши капитализма и да го замени със социализъм — пролетариата.  Самият той окончателно е изкуфял, разложил се е, станал е спирачка на историческото развитие. Значи – неговия скорошен край е неизбежен. Това е закона на общественото развитие. А те са обективни. Те не зависят нито от волята на капиталистическата класа, нито от нейните подмазвачи.

Товарищ Святов