Както виждаме, много жители вече съобразиха, че буржуазните избори са фалшиви. И че да ходиш на да не ходиш — все едно нищо няма да се измени.

И това е действително така. Защото на буржоазни избори капитала на анс винаги ще предоставя да изберем едни или други капиталисти, но тези избори в никакъв случай няма да премахнат основата — капиталистическия строй. Този или друг капиталист ще властва, той ще се казва Путин или Мутин, Медведев или Волков – за трудещите се е безразлично. Ще управлява винаги буржоазията. И ще управлява тя в края на краищата не в интерес на работническата класа, а за собствените си интереси. Каквито и  звания да има буржоазния чиновник – той няма да служи на работниците. Той ще служи на своята класа, ще и помага да укрепва своята власт над нас и ще усилва грабежа и експлоатацията на работническия народ.

И отново ще си спомним лъжливата теза на буржоазните подмазвачи, че "лошата власт избира този, който не ходи на избори". Това е лъжа! Защото капиталистите на върха отдавна са решили, кого и на каква длъжност да поставят. Преди в периода на домонополистическия капитализъм, още е можело да се говори за буржоазна демокрация. Тогава действително е имало борба за държавна власт между различните представители на буржоазната класа. (Макар, че във всеки случай властта винаги остава в ръцете на капитала). На конкуренцията в икономиката съответствала конкуренция в политиката. Но в товва време завършило и свободната конкуренция в икономиката се сменила с монопол. А монополите в икономиката съответстват на монополите в политиката. Управляващият клан олигарси, добрали се до държавната власт със зъби и нокти удържа тази власт в свои ръце и не допуска към нея представителите на другите буржоазни кланове и групи. Така че яко буржоазната демокрация е винаги прикрита диктатура на буржоазията, то при империализма ние имаме почти неприкрита диктатура на едрия финансов капитал, шепа свръхбогати олигарси, завладели държавната власт в свои ръце. Но все пак смокиновия лист на демокрацията – изборите, защот те са още необходими, за заблуда на населението.

А в случая с такава страна, като Абхазия капитала действа още по-грубо и цинично. Там всички назначения на висши държавни длъжности трябва да бъдат съгласувани с руските капиталисти, с които пряко за свързани и от които зависят абхазките капиталисти.

Но защо абхазките трудещи се прозрели и разбрали лъжливостта и безполезността на изборите?

Нужно е да се обърнем към не толкова далечната история на Абхазии, за да разберем, защо там жителите така дружно бойкотирали референдума.

В 1990 година Абхазката ССР станала суверенна Абхазка Съветска Социалистическа Република. Видимо, абхазката буржоазия, предвидила разпада на Съюза, предварително се стремила да си осигури за себе си голяма независимост от грузинската буржоазия.

Лятото на 1992 вече започнали да се задълбочават противоречията в отношенията с Грузия по повод конституцията, след това преминали във въоръжен конфликт. В самата Грузия между другото се водила война между двата буржоазни клана, единя от който представлявал Шеварнадзе, а другия клан — Гамсахурдия. Завършила тази война с победа на клана на Шеварнадзе, който бил поддържан от руската буржоазия. Но в това време руските доброволци воювали и на страната на Абхазия. Ще си кажете бъркотия, но ако съберем пъзела всичко ще стане ясно.

Тук е необходимо да си спомним и за още един фактор, оказал немалко влияние на ставащото. Това е дудаевската Ичкерия, която помагала на доброволците абхазки капиталисти. В качеството на пример може да се даде небезизвестния "Абхазки батальон". При това тук помощ оказвали и приднестровските капиталисти. Те виждали в абхазките капиталисти своите"другари по нещастие", които аналогично се отделят от вече отделилите се страни. Да се объясни тази разнородност на доброволците е много лесно,  само трябва да си спомним, че у руските буржоа до 1994 година отношението с чеченските буржоа не бяха лоши. Руските буржа гледали през пръсти на етническите чистки и оставяли огромно количество техника и въоръжения  на територията на републиките. При това да се отиде при Дудаев се е считало за добър тон за много хора от руския "елит".

Но след това обстановката рязко се изменила. Защото на руските буржоа не им харесвало, че чеченските буржоа се надули от важност и пари, станали много независими и било  решено да се ликвидира републиката. Тук те формално станали врагове, забравили за известно време за Абхазия и настроили своите трудещи се изполвайки националистическата пропаганда. Освен формированието УНА-УНСО, приемащо участие във войната на страната на Грузия тук не се приемало да се встъпва на страната на чеченските бойци. (Видимо, украинските капиталисти не харесали, че от независима Грузия решили да се откажат още 2 независими страни и че тук са се намесили руските капиталисти, които се опасявали от капиталистите на другите републики).

В края на 90-те- иначалото на новото хилядолетие ситуацията отново се сменила. Руският капитал, съобразявайки, че е по-добре да се съюзи с грузинския капитал отхвърлил чеченските бойци, започнал да се склонява към поддръжка с Абхазия. А и грузинския капитал, преди обвинявал бойците в геноцид над грузинците, изведнъж започнал да ги отбягва.

Разбираемо защо. Независимо от това че буржоазията разрушила производителните сили на СССР, те все пак не могли да не се развиват и към началото на 2000 година капитализма в Русия и в другите републики преминали в стадий на империализъм. А при империализма капиталистическата конкуренция излиза от рамките на националните държави, превръщайки се в конкуренция между буржоазните държави. За буржоазията в бившите съветски републики най-опасен конкурент бил руския капитал. Защото буржоазните групировки на другите републики били много слаби спрямо руския капитал, те се старали да подкопаят силата на руския капитал и с тази цел се обединявали един сдруг.

През 2003-2004 година след преврат в Грузия, когато на власт дошла проамериканска буржоазна групировка, отношенията на руските и грузински капиталисти се обтягали с всяка изминала година все по- силно. Грузинските капиталисти желали да си върнат за себе си Абхазия и Южна Осетия, руските желали да отслабят грузинските капиталисти, а след това се нацелили на поддръжката на Абхазия и Южна Осетия.

И накрая финансовата криза от 2008 година задълбочи всики противоречия на капиталистите до край. И едните и другите преследват две цели: да вземат апетитната хапка от конкурента и да отвлекат своите трудещи се от кризата. Грузинските капиталисти насъскали своите трудещи се на абхазските и южноосетински трудещи се, използвайки познатия национализъм. Но и руските капиталисти не спали. Те обявили за помощ на "братските републики" и "защитат от грузинската агресия", отново не без помоща на великодържавния шовинизъм.

Разбира се с разгрома на Грузия абхазките трудещи се не започнали да живеят по-добре. Както били ограбени от своята абхазка буржоазия, така и останали. Както били зависими от своите абхазки буржоа, така и останали. Никаква независимост всъщност те не са получили, останали както преди бедни и безправни.

***

Абхазките трудещи се вече се нагледаха на мръсните игри на капиталистите, която основна цел е властта и печалбите на капитала, а игрчките, пешките, оловните войници били трудещите се от различните националности. Буржоазията ги използвала, както си искала, с техните ръце извършвала своите дела, по техните трупове вървяла към своите цели. Капиталистите спорещи за пари и власт, насъсквали работниците  едни към други, задушавали ги с национализъм. Когато им било изгодни те са се спирали и започвали показвайки се да се душат едни с други поделяйки си добитото, отново започвали да се карат и бият, като кучета. А трудовия народ със стотоци и хиляди гинал заради тяхната алчност и амбиции.

Oт тези събития много научили абхазките трудещи се. Те имали възможност да се убедят, че капиталистите ги използват в борбата има срещу своите конкуренти. Те успели също така да се убедят, че всички капиталисти са един дол дренки. Че и абхазката, руската, грузинската, чеченската, украинската буржоазия са еднакво   цинични, алчни и жестоки. Че всички те еднакво презират своите трудещи се, подло играят с техния живот за да изпълнят своите користни интереси.

И сега, виждайки тяхната "независимост", че това е само  фикция, абхазките трудещи се правилно решили да не ходят на буржоазни избори, защото видяли тяхната пълна безполезност.

За съжаление, република Абхазия се храни с дотаций от руските капиталисти и може да се предположи, че пролетариата там засега все още не може да осъзнае своите класови интереси. Но това, че е решил да постави край на буржоазните избори, че вече нито на грош не вярва на смокиновия лист на буржоазната демокрация — това е вече прогрес.

Красный Енот