Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2016 09:46 - Материя и материално единство на света
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 505 Коментари: 0 Гласове:
1



 Въпросът за това, представлява ли света единно цяло и ако да, то в какво се състои това единство се явява, един от най-древните. Когато човек се научил да различава множеството разнообразни процеси и явления в окръжаващия ни свят и да осъзнава самия себе си, своето АЗ, у него се появила потребност да отговори на този въпрос. Не могла да премине покрай него и философията.

Философските учения, които признават, че обкръжаващия ни свят има единна първооснова, се наричат монистически (от гръцката дума "монос" — един). Във философията се различават две противоположни разбирания за единството на света. Философите, считащи, че първоосновата на свта се явява материята и признаващи, чв единството на света се състои в неговата материалност, отстояват линията на материалистическия монизъм. Противоположно на това привържениците на идеалистическия монизъм изхождат от това, че в основата на всичко съществуващо лежи идея, мислене, дух (например, бог).

Някои философи заявяват, че единството на света се състои в неговото битие, т. е. в това, че той съществува. Но тогава се поставя въпроса: как да разбираме самото това съществуващо битие? Ако се сведе до проява на някакъв световен дух, свръхматериална сила, то ние неизбежно ще отидем в идеализма. Затова подобно разбиране на единство на света се явява несъстоятелно.

Сред философите има и такива, които не считат света за единен. Това, във философията е известно, като дуалистически учения (от латинската дума "дуо" — два), които изхождат от признаването на два равноправни основи на света — материя и дух. Ярък представител на дуализма бил френския мислител от XVII в. Рене Декарт. Разглеждайки взаимоотношението на материалното и духовното, дуалистите правят грешен извод, чец те съществуват независимо един от друг и между тях няма нищо общо.

Идеята за независимостта на духовното от материалното, душатац от тялото се използва и от съвременните буржоазни учени (в частност, някои физиолози и психолози). Те се опитват да докажат, че първа роля в жизнените процеси играе свръхестествения дух и че психическите процеси не са свързани с физиологическите изменения в организма. Но това противоречи на настоящата наука, която е натрупала много материал, опровергаващ подобни възгледи.

Философите-материалисти винаги са се стремили да обяснят единството на света, изхождайки от неговата материалност. Например материалистите от XVIII и XIX в. отхвърляли, както дуалистическите, така и религиозно-идеалистическите представи за света и са се старали да обосноват идеята за неговото материално единство. Но материалистите от домарксовия период не били последователни в провеждането на принципа на материалистическия монизъм. Разглеждайки природата, те твърдели, че в основата на всички нейни предмети и явления лежи материалното първоначало. Но те стояли на метафизически позиции и не изследвали връзките, взаимодействието и развитието на предметите и явленията в природата, тяхното разбиране за материалното единство на света носило опростен характер. С други думи за дълбокото разбиране на това единство не им достигало общ идиалектически въглед на света.

Освен това, домарксовсите материалисти не са разпространявали принципа на материалистическия монизъм на областта на общественния живот. Социалните явления те разглеждали не само от метафизически, но и от идеалистически позиций и не достигнали до разбирането на това, че живота на обществото също има материална основа и че тази основа се явява способа на производство на материални блага.

Истинското научно разбиране на единството на света е възможно само с позицията на диалектическия материализъм, който представлява висша форма на материалистически монизъм, существенно отличаващ се от монизма на материалистите от домарксовия период. Тези отличия се състоят в следното.

Първо- марксическата философия разглежда материалното единство на света, изхождайки от диалектическите принципи на всеобщите, универсални връзки и взаимодействията на предметите и явленията на обективната действителност.

Второ- материалното единство на света се изследва от диалектическия материализъм в неразкъсана връзка с принципа на развитието.

И накрая трето- принципът на материалното единство на света се разпространява от марксистската философия не само на природата, но и на обществото.

Положението на материално единство на света и неговото закономерно развитие се доказва от целия ход на научното познание. Голямо значение за обоснованието на това положение имали три естественонаучни открития на XIX в.

Първото от тях е откриването на клетъчния строеж на всики живи организми, което показало структурното единство на живата природа и довело до извод, че в основата на произходящите в нея многообразни изменения лежат общие закони.

Второто естественнонаучно откритие на XIX в. било откритието на закона за съхранение и превръщане на енергията, която послужила за естественонаучни доказателства на материалното единство и взаимната връзка на различните природни процеси. Оказало се че такива явления, като механическото движение, топлината, електричеството, химическата енергия са здраво свързани между себе си и могат да преминават една в друга.

Третото откритие на естествознанието на XIX в. се явила дарвиновата теория. Тя показала единството на произхода и развитието на всички живи организми, в това число и на човека.

Последващите открития още повече укрепили материалистическия възглед на природата, като единна система на взаимодействащи едни с други материални предмети и явления. Голямо развитие в обосноваването на материалното единство на света бил направен с помоща на спектралния анализ, позволяващ да се определи химическия състав на телата, намиращи се в разкалено газообразно състояние. Спектралния анализ показва, че небесните тела се състоят от еднакви химически елементи, т. е. имат обща материална природа. Единството на материалните обекти доказва и това, че атомите във всички химически елементи се състоят от еднотипни "елементарни" частици (протони, неутрони, електрони).

Днес правилността на принципа на материалното единство на света получава нови научни подтвърждение благодарение на развитието на нашите познания за материалните основи на жизнените процессов и закономерностях, управляющих развитием живой материи. Изучаването на живите клетки се води от биологичните науки вече на молекулярно ниво, с използване на съвременни прибори и методи на изследване.

Съвременните данни от физиологията на висшата нервна дейност и психологията все по-дълбоко разкриват зависимостта на съзнанието на човека от материалния фактор и така показват, че в света няма нищо, че не е било породено от материята. Съзнанието, мисленето, както и всички жизнени процеси, не може да се проявяват и съществуват извън материалното и независимо от мозъка.

Изключително важно значение за разбирането на материалното единство на света има материалистичното тълкуване на обществения живот. Откриването на материалната основа на обществения живот и обективните закони на неговото развитие позволило да се докаже, че обществения живот не съдържа в себе си нищо тайнствено или свръхестествено.

Така, както ние виждаме, диалектико-материалистическото учение за това, че единството на света се състои в неговата материалност, пълнота се подтвърждава от данните на тези науки.

Какво представлява материята, какви са нейните коренни свойства?

Трудно e да се назове такава философска школа или такъв философ, който да заобиколи термина "материя". Затова не е удивително, че този термин е придобил в различните времена и в различните философски теории различен смисъл и значение. И днес сред философите и други учени се водят ожесточени спорове зао въпроса и същността на материята.

Древните материалисти разбирали под материя първоосновата на светамира, този "строителен материал", от който се състои всичко вещественно, телесно. Както ние вече знаем, едно от тех се взема първоначално- изходна вода, други — въздух, трети — огънь, считайки, че всичко възниква от вода, въздух или огън и всичко отново се превръща в такова. След това философите издигнали гениална догадка за това, че всичко вещественно се състои от атоми — мелки материални частички, неизменни и неделими, които вечно се движат сред пустота. След това под материя започнали да разбират вечно съществуващата обща основа на многообразните предмети и природни явления.

В домарксистската материалистическа философия и естествознание подобни възгледи на материята били общопризнати. Спорът бил за това, може ли да се счита материята естественна причина за всички вещи или че освен нея има и "първа причина"; кой е задвижил всички материални обекти и в какво се изразява източника на движение; явява ли се материята единообразна и може ли за нея да се мисли, като такава за разлика от конкретните чувственно възприемащи вещи? При това се считало, че може да се познае материята, като първооснова на всички вещи, ако се разкрият законите на механичното движение на атомите. В същото време много учени се стремили да свържат физическите и химически процеси към механическото движение на атомите, което им е било добре познато.

Но в началото на нашия век науката се срещнала, може би с неразрешими трудности. Били направени големи открития, които преобърнали господстващите тогава представи за неделимостта на атомите, за някои други свойства на материалните частици и енергията. Физиката, проникнала в микросвета, т. е. в света нар атомните явления, сблъсквайки се с необичайни свойства на материалните частици и нови видове енергия.

Преди всичко бил открит електрона, който се оказал значително по-малък от атома. Тази частица може да се движи с такава скорост, която е сравнима със скоростта на светлината (скоростта на светлината — 300 000 километра в секунда). При такива условия масата на частиците не остава постоянна, а значително се изменя в зависимост от скоростта на нейното движение. Тази зависимост тогава еще не била установена, и метафизически мислящите учени стигнали до извода, че масата на електрона изчезва. А тъй като по това време под материя се разбирало всичко вещественно, имащо механична маса, то това се натъквало на мисълта, че електрона не е материален, а значи, атома "се дематериализира" и материята изчезва.

Такова заключение се е правило и от откриването на радиоактивността, т. е. свойствата на някои химически елементи, например радий, изпускат лъчи. Оказало се че това излъчване става непрекъснато и толкова интензивно, че самия радий губи маса. На тази основа някои физици направили заключение, че откриването на радиоактивността също подтвърждава извода за изчезването на материята.

Новите открития във физиката влезли в противоречие със старите метафизически представи за материята и нейните свойства. Настъпила криза във физиката. Редица естествоизпитатели стигнали до грешен извод, защото понятието материя остаряло и не съществува никаква обективна реальност, независимо от нашето съзнание. Философът-идеалист и физик Ернст Мах и неговите последователи се опитвали да докажат, че физиката изследва връзката между възприятията, а не между вещите, че атомите реално не съществуват, че те представляват само комплекси на нашите възприятия. Друг идеалист и естествоизпитател, Вилхелм Оствалд считал, че понятията "материя" и "дух" следва да се заменят с понятието "енергия".

В. И. Ленин, анализирa в книгaта "Материализъм и емпириокритицизъм" създалото се в науката положение, разкрил причините на кризата във физиката, показа, че идеализма използва трудностите на науките, предизвикани от установили се понятия, които извращават неговите достижения. "Същността на кризата в съвременната физика— писал В. И. Ленин— се състои в скъсването със старите закони и основни принципи, в отделяне на обективната реалност извън съзнанието, т. е. в замяната на материализма с идеализъм и агностицизъм"[1].

Защо в това време сред физиците се разпространило идеалистическо поветрие? В. И. Ленин показал, че новата физика "се е отклонила" към идеализма, защото естествоизпитателите не познавали диалектиката. Много от тях не могли да преодолеят метафизическите представи за неизменността на свойствата на материалните обекти, продължавайки, както преди да считат, че такива свойства на вещите, като маса, непроницаемост, инерция се явяват един път завинаги дадени и неизменни. Така например, атомите се разглеждали, като неделими елементи, винаги притежаващи неизменни свойства. Признанието на материалните обекти (в частност, атомите и технте свойства) са неизменни — това е основен принцип на метафизическия, механистически материализъм.

Именно метафизическите представи и привели някои естествоизпитатели до извода за исчезване на материята. Но както е показал В. И. Ленин, новите открития във физиката означавали, че не материя изчезва, а "изчезва този предел, до който ние знаем за материята до сега, нашето знание отива по-дълбоко; изчезват такива свойства на материята, които преи са ни се виждали абсолютни, неизменни, първоначални… и които днес се виждат, като относителни, присъщи само на известно състояние на материята"[2].

Игнорирайки различията между метафизическия и диалектически материализъм, забравянето или незнанието на диалектиката неминуемо води до философски идеализъм, който се опитва да изтълкува материята, като нещо производно от съзнанието. Диалектическият материализъм отхвърля философските домисли на идеалистите, като антинаучни и реакционни. Съгласно диалектико-материалистическия светоглед, окръжаващия ни свят е безкрайно разнообразен и всички вещи и явления се отличават един от друг със своите особености, свойства. Но има и такова свойство, което се явява общо за всички вещи и явления. Това е свойството да съществуваш независимо от съзнанието, да бъде обективна реалност. Пределно широко научно понятие или категория "материя" обхваща всичко, което обективно съществува. Давайки определение на материята, В. И. Ленин писал: "Материята е философска категория за обозначаване на обективна реалност, която е дадена на човека за да я усвща, която се копира, фотографира, изобразява нашите чувства, съществува независимо от тях"[3].

Ленинското определение за материята отразява коренните основи на научния материалистически светоглед. Материята  е обективен свят, съществуващ независимо от съзнанието. Човек възприема материалната действителност, чувства многообразните форми на проява на материята, познава външния свят и закономерностите на неговото развитие. Отчетливото разграничение на материята и съзнанието, материалното битие и мисленето се състои едно от главните отличия на материализма от идеализма.

Учението на марксистско-ленинската философия за материята, като обективна реалност въоръжава съвременната наука в борбата против идеализма. Въпросът за реалността на обектите, изучавани от съвременната физика, идеалистите и до днес тълкуват извратено. Те поставят под съмнение или въобще отричат обективното съществуване на микрообектите ("елементарните" частици) на това основание, че те не могат да се наблюдават непосредственно.

Несъстоятелността на подобни разсъждения е видна още и от това, че реалността на микрообектива поставя идеалистите в зависимост от нашите наблюдения. Съвременната наука и практика опровергават идеалистичните измислици, създава прибори, които фиксират "елементарни" частици и така подтвърждават тяхното обективно съществуване. Даже в случаи, когато "елементарните" частици може да се фиксират само косвенно, това не служи, като основание за заключение, че те не се явяват обективна реалност. Защото те съществуват независимо от това, възприема ли ги някой или не.

Диалектическият материализъм обосновава важен за науката извод, че материалния свят е безкрайно многообразен и всеки негов обект, дали ще е капка вода или отделен атом в тази капка е безкрайно сложен, притежава неизчерпаеми свойства. Принципът на неизчерпаемост на материята в дълбочина В. И. Ленин обосновал в началото на нашия век, когато бил открит електрона. В последващите години станали известни десетки други "елементарни" частици (протони, неутрони, мезони, хиперони и т. н.). Откриването на тези частици подтвърдило извода на В. И. Ленин за безкрайната сложност на материята и безкрайната и проява. При това неизчерпаемостта на материята в дълбочина не следва да се разбира само в този смисъл, че съвременната наука през цялото време открива нови "елементарни" частици. Тези науки показват, че свойствата на всяка частица също са неизчерпаеми.

За безкрайното многообразие на материята свидетелства също така факта, че материята съществува не само като вещество (всички окръжаващи ни предмети от песъчинките до небесните тела се състоят от "елементарни" частици), но и като поле (електромагнитно поле, ядрено поле, поле на привличане). Тези два основни вида материя са тясно свързани между себе си и се намират в непрекъснато взаимодействие.

В. И. Ленин говорил, че човешкия ум е открил много странности в природата и ще открие още много. При това откритията в бъдеще в областите физика, химия, биология и всяка друга наука те няма да разколебаят и още повече да опровергаят понятието материя, като философска категория, която служи за обозначаване на обективната реалност.

Ленинското определение за материя обхваща и социалната действителност, общественното битие, което също съществува независимо от волята и съзнанието на хората. "Материализмът въобще— писал В. И. Ленин— признава обективното реално битие (материя), независимо от съзнанието, от усещането, от опита и т. н. на човечеството. Материализмът исторически признава общественното битие независимо от общественното съзнание на човечеството. Съзнанието и там и тук е само отражение на битието, в най-добрия случай приблизително вярно (адекватно, идеално точно) на неговото отражение"[4].

Философскиият извод за независимостта на общественното битие от общественното съзнание има огромно значение за общественните науки, за решаването на жизнено важни задачи във всички области от човешката дейност.

[1] В. И. Ленин. Полн. собр., соч., т. 18, стр 272-273
[2] Там же, стр. 275
[3] Там же, стр. 131
[4] В. И. Ленин. Полн. собр. соч., т. 18, стр. 346




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 588416
Постинги: 1420
Коментари: 182
Гласове: 317
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031