Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2016 15:12 - Може ли "социализмът да роди капитализъм"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
0



 Въпрос: "В статията "Руските военни загиват в Сирия" има такава фраза в края: "Последният експлоататорски клас в историята на човечеството – буржоазната класа, за която живота на човека е прашинка, ще бъде унищожен, и света завинаги ще забрави за войните".

Последeн ли? Не може ли да стане така, че завоювайки социализма, класите стават еснафски, рождат в себе си капиталисти?"

Отговор РП:  Не може. Това, че външно човек, непознат със законите на общественното развитие, ще си каже че се "класите стават еснафски", на дело е такова състояние на класовата борба на буржоазията и пролетариата — двете основни класи в съвременната епоха, когато напора на буржоазната класа на пролетариата се усилва, но резултата от схватката между тях е еще не предрешена — всичко зависи от това, как класата в бъдще ще действа. Това е своего рода "меко" настъпление на контрареволюцията, която намира свое отражение, в това число в съзнанието на трудещите се маси — те придобиват известни смесени черти, но при това действителното класово положение на масите не се сменя.

И "социализмът родил капитализъм" също не може, защото това са две принципиално различни общественно-икономически системи, и прехода от единия в другия е възможен само по пътя на кардинални икономически и политически изменения в обществото, или чрез революции, ако става въпрос за преход от капитализъм към по-висок обществен строй — социализъм, или контрареволюця, ако считаме обратния процес — унищожение на социализма и реставрация на капиталистическите отношения.

Сега да видим защо.

По самия смисъл на зададения въпрос питащия, говори за "омесване на клаите", под "класа" явно имал предвид не всяка класа, а конкретно работническата класа на социалистическото общество. (Ние подчертаваме — социалистическото общество, защото има и работнически клас в капиталистическото общество, което при еднакво название има принципно друго политикономическо съдържание. Фактически това са два съвършенно различни общественни класи. Първият клас — господства в общество, владеещо средствата за производство, докато втората — работническата класа в капиталистическото общество е класа угнетена и експлоатирана, лишена от средства за производство.) Самият въпрос явно е намек на това, което стана със СССР, като опит да се обяснят причините за гибелта на съветския социализъм. Защото работническия клас е станал "еснафски", "родил в себе си капиталисти" и това довело до гибелта на съветския социализъм. А по-нататък от такова обяснение логично следва извод, много удобен за буржоазията, че няма никакъв смисъл отново да се стремим към социализъм, защото и по нататък ще стане същото — работническият клас отново ще стане "еснафски", "ще роди в себе си капиталисти", и ние отново ще се окажем в капитализма. Следователно, стой работнико и не се дърпай, ти нищо в своето угнетено положение не можеш да измениш.

Такъв отговор за причините за гибелта на съветския социализъм е прост и удобен за обикновения човек, който винаги лесно го заблуждава поради политическа неграмотност, но е извънредно неудовлетворителен с научна, марксистска гледна точка.

Какво е това "обществен клас" от позицийте на марксизма?

Ако отговорим кратко и опростено, то общественния клас — това е голяма група от хора, имаща свои особенни икономически интереси, различни от интересите на другите общественни класи от дадено общество. Общественните класи се отличават една от друга по своето отношение към средствата за производство — земя, фабрики, заводи, електростанции, машини, оборудване и др.

Например буржоазната класа владее средствата за производство, а класата на пролетарийте е лишена от тях и тези факти и определят различните икономически интереси на дадена класа, при това, не просто различни, а пряко противоположни интереси!

Защо те са пряко противоположни?

Без средства за производство не може нишо да се произведе, никакви продукти или стоки, а значи невъзможно е и да се удовлетворят потребностите на хората. Сами по себе си средствата за производство нищо не могат да направят — всичко се произвежда от хората, които на тях работят. Буржоазията е много малочислена, за да работи на принадлежащите и средства за производства. А и не иска да работи — тя иска да живее за сметка на работа на други. Затова и наема на работа пролетарий, нямащи нищо, освен своите работни ръце (своята работна сила), и се стреми да плати възможно по-малко за да получи огромна печалба и да живее щастливо. Пролетариатът се наема на работа към буржоазията, обратно- стреми се да продаде своята работна сила по-скъпо, защото други източници на съществуване, освен заработената заплата, у него просто няма.

Ето тези принципно различни стремежи и са икономическите интереси на общественните класи, буржоазия и пролетариат. Както виждаме, примирението им е невъзможно по принцип, защото те си противоречат една на друга — едни на други са пряко противоположни, т.е.антагонистични. От това излиза, че докато съществува буржоазия и пролетариат, между тях постоянно ще има борба за това, чий интерес да се защитава. Такава борба и е борбата на класите, т.е. класова борба.

Но капиталистическото общество не се дели строго на 2 части — на буржуазия и пролетариат (работническа класа). Това са две основни класи в капиталистическото общество, но не единственни. Всяко конкретно капиталистическо общество може да има свои особености, намиращ се на един или друг етап от своето капиталистическо развитие. Например в страната може да има все още не съвсем унищожени остатъци от предишен феодален способ за производство (като в Руската Империя преди 100 години), а значи още да съществуват класи от феодално общество — помешчици и селяни. Освен това във всяко капиталистическо общество винаги съществува и междинен, между пролетариата и буржоазията клас — дребна бауржоазия. От дребната буржоазия единици се обогатяват, преминават в класата на средната и едра буржоазия, а по-голямата част е бедна, губи своите средства за производство и става пролетариат (пролетаризира се). В същото време постоянно става и обратния процес, когато очарован от буржоазните приказки за възможността "да работиш за себе си" в капиталистическото общество известна малка част от пролетарийте се опитва да открие "свое дело", т.е. да си издигне по социалната стълба на по-високо, надявайки се така да излезе от хроническата нищета. Но у голяма част от тях това не се получава, те са разорени от едрия  капитал и отново попадат в класата на пролетарийте. Това движение става постоянно, и такова неустойчиво икономическо положение на дренбата буржоазия напълно отразява нейното съзнание — тя е плашлива, съмнителна, неопределена, през цялото време се опитва да стои на два стола, договорила се е и с единия клас, и с другия — и с пролетариата и с буржоазията, бои се от всички и в никой не е уверена.

Политикономически към класата на дребната буржоазия се отнасят индивидуални стокопроизводители,  имащи собственни средства за производство и работещи на тях самите те, или собственици на средства за производство, използващи наемния труд в малки размери.

Дребната буржоазия е и това, което се нарича еснафщина (еснаф) или обикновени хора. От тук и израза "еснафска класа», ако става въпрос за работническата класа в социалистическото общество (а именно тази класа и е имел в предвид другаря, задал въпроса), с научна гледна точка това означава превръщене на работническата класа в дребна буржоазия. Но нищо подобного в СССР до горбачовската Перестройки не било (до 1986г.), и просто не е могло да бъде.

Защо? А защото за това съветската работническа класа е трябвало да бъде не колективен собственник на цялото народного достояние на Съветската страна, т.е. почти всички средства за производство в СССР, какивто той се е явявал (общонародна собственност), а не частен собственик. ("Почти" защото в СССР, освен работническа класа, съществувал и още един обществен клас — колхозното селячество. Имуществото на колхозите не се явявало общенародна собственост, то не принадлежало на всички граждани на СССР, както например, земята, недрата, водоемите, горите, цялата промишленост и частично селското стопанство във вид на държавни предприятия (совхози, агропромишленни обединения и т.п.). Имуществото на колхозите (дребния селскостопански инвентарь, животни, семена, а по-късно след ликвидацията на МТС по време на Хрушчов  — колхозната селскостопанска техника) били колективна собственост на членовете на колхоза.) Или за да се превърне съветската работническа класа в дребна буржоазия, всички общонародни средства за производство в СССР трябвало отначало да бъдат разделени на множество части и присвоени от отделни частни лица (индивидуална частна собственост) или групи от лица (групова частна собственост). Но това било направено едва при Перестройката — тогава вървял напълно съзнателен и целенасочен процес по унищожение в страната на общонародната собственост, и този процес вървял именно защото, трябва да се "родят капиталисти" в условия на общонародна собственост у контрареволюционерите не се получило! А до Перестройката, започвайки с завършването на колективизацията, никакви частни собственици в СССР не съществували. А значи да се говори за еснафщина (дребна буржоазия) — индивидуални стокопроизводители и още повече стокопроизводители, използващи наемен труд, няма никакво основание.

На нас могат да ни кажат, че във вилните участъци, работниците станали "еснафи", станоали частни собственникци? Ние ще трябва да слушаме такива аргументи, при това не само от левите, но и по време на Перестройката от тези съветски граждани, които много се стремяха да станат капиталисти — от либерали и демократи, които тогава не слизаха от екраните на съветските телевизори. Но това е разбираемо — те търсеха всякакви предлози, всякакви прикрития за своята подла цел и затова се опитваха през цялото време да представят желаното за действително.

Но работника или служещия в СССР, имащ своя вила и отглеждащ на нея плодове и зеленчуци за своята собствена маса едва ли може да се нарече дребна буржоазия.

Първо-защото това не е основния източник на съществуване — всички граждани в СССР работели в държавни или колхозно-кооперативни предприятия, и основния доход получавали именно от там, аи от съветската държава чрез фондове за обществено потребление. (ФОП — това е своего рода обща каса на всички съветски трудещи се, която след това и се разходвала за тях самите — за безплатно образование, безплатно здравопазване, организация на спортни учреждения за трудещите се, за санаториуми и профилакториуми и т.м. Всичко това е много скъпо дело, още повече защото става въпрос за осигуряване на всички, а още и по потребностите им. И затова нищо подобно никога няма да има за трудещите се при капитализма).

Второ- този работник или служещ не е бил стокопроизводител, защото е произвеждал продукти за себе си, за собствено потребление, а не за продажба, не на пазара.

Tретo- земятa, като основно и главно средство за производство в селскотото стопанство, неговата частна собственост не се е явявала, а е била и остава общонародна собственост и принадлежи на работниците наравно с всички останали граждани на СССР.

И четвърто- той не използвал никакъв наемен труд — той в Съветския Съюз до Перестройката също не съществувал. В СССР нямало хора, лишени от средства за производство, а значи, у съветските граждани не е имало никаква необходимост да отидат на пазара и да продават своята работна сила, защото своята способност към труда те използвали на принадлежащи на самите тях заводи и фабрики, совхозиколхози и електростанций, произвеждайки такава продукция, каквато им била нужна.

Никакви икономически основания да се определи работник или служещ, като дребна буржоазия няма! Освен това, по тези самите причини не трябва да се счита, че дребната буржоазия и колхозниците, които отглеждали в своето дворче нещо за продажба — три от четири указани по-горе условия съхраняват своята сила, не позволявайки на съветските трудещи се да се "обуржоат".

Затова да се говори за "оеснафщеняване" на съветската работническа класа, ако и може би, то никак не е било в политикономически смисъл, а само смисъл на неговото съзнание, на което оказвали влияние контрареволюционните идеи на дяснотроцкистите, успели да се доберат след смъртта на Сталин до най-високите идеологически и ръководни сили на съветското общество — неговата комунистическа партия. Ловко проведената подмяна на марксизма-ленинизма с ревизионизъмм не забавила ще си кажем на светогледа на съветската работническа класа — от материалистическото тя стана все повече идеалистическа, което не и позволявало на работниците правилно да разберат съществуващата реалност и напълно ги обезоръжила пред лицето на безжалостния класов враг отвън и неговите агенти вътре в страната, които се възползвали от това.

От всичко казано пряко излиза и отговора на на втората част на въпроса, който ни бе зададен от другаря — може ли социализма да роди капитализъм. Сега както се вижда отговора е напълно ясен — действително, не може. За капитализма е нужна частна собственост на средствата за производство и наемен труд, без тях той няма да съществува по принцип не може (както и без стоково производство). А те от средата на 30-те г., когато бил унищожен последния експлоататорски клас — кулачеството и до средата на 80-те г. в СССР не съществували. В Съветският Съюз били само две форми на собственост на средства за производство и двете — социалистически. Това са общонародната собственост- доминираща, която управлявала Съветската държава от името на цялия съветски народ, и колхозно-кооперативна собственост, принадлежаща на членовете на колхоза или кооператива.

Хора, лишени от средства за производство, в СССР нямало. Нито един! А значи, нямало е страната бедни и гладни, нямало е бездомни и безработни, нямало е експлоатирани и експлоататори. Ето защо всеки съветски гражданин е можел да се учи и работи, където пожелае, можел е да осигури себе си с всичко необходимо, можел е да развива всички свои физически и духовни способности, спокойно да растат децата му и да не се бои за родителите. Той бил уверен в своя утрешен ден, защото сам определял своята съдба, имайки в свои ръце политическата власт и собствеността.

Л.Сокольский




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 588240
Постинги: 1420
Коментари: 182
Гласове: 317
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031