След февруарската буржоазно-демократична революция през 1917 го­дина пред украинския народ се открил широк път за осъществяване на тези заветни надежди: да се обедини нацията в една държава. Основните маси от украинския народ застанали зад партията на болшевиките, която винаги стояла на гледната точка на самоопределението на наро­дите до отделяне, т.е. до пълното право на народите сами да устройват своя живот така, както те самите желаят.

Буржоазното Временно правителство и образувалата се скоро след революцията украинска Централна рада (орган на украинските помешчици и буржоа) независимо от псевдодемократичната фразеология слагали препятствия пред освободителната борба на украинския трудов народ. Само болшевиките, както и преди оставали на истински народ­ни позиции въобще, по украинския въпрос — в частност. Още преди първата световна война В. И. Ленин провъзгласил своето знаменито положение: "При единно действие на пролетарии великоруски и украински свободна Украйна е възможна, без такова единство за нея не може да става дума". Тогава Ленин провъзгласил и правото на украинския народ на създаване на своя държава.

Великата Октомврийска социалистическа революция, образуването на съветското правителство имали изключително важно значение за бор­ата на украинския народ за своето освобождение. Сега под ръководството на болшевишката пар­тия украинския народ е можел да ликвидира социалния и национален гнет и да се обедини в своя единна държава. Още в края на декември (25 по нов стил) 1917 година в Харков било орга­низирано съветско правителство на Украйна, вдигнало на борба укра­инския народ против Централната рада и против буржоазната контрареволюция, стремяща се да отърве украинските трудещи се от техните братя по класа.

За годините на гражданската война немалко сили дал украин­ския народ, много кръв се наложило да пролее за да  се сдобие със своето освобождение, да съхрани своята съветска държавност. Без помоща на руския народ, без ръководството на изпитаната болшевишка партия украинския народ не е могъл да устои.

В началoто на 1918 година Централната рада заточена от възстаналия наро­д, продала родината на немските завоеватели, призовавайки техните пълчища към Ук­райна. Но, изпълнени с гняв, народа на Украйна се надигнал на отечественна война против чуждестранните завоеватели и до края на годината с помоща на руския народ, руските работници и селяни и другите народи на младата Съветска Русия под ръководството на болшевиките изгонили завоевателите и техните помагачи извън своята страна.

Характерно е че украинците, в това време намирасщи се в австрийската войска, не само се отказвали да се бият против укра­инския народ, но даже се присъединили към украинските партизани, както за това свидетелстват официалните кръгове на Австрии. (А днес украинския олигархат така оглупил главите на своите трудещи се, че те не считат за нужно да стрелят един в друг. А за какво? За пълната кошница на Порошенко и Коломойски? Безбедният живот на Тимошенко, Яценюк и пр.?)

След края ня войната 1914—1918 година Върховния Съвет на Съюзните Държави (Англия, Съединените Американски Щати, Франция и други) постановил, че в състава на Полша трябва да влязат само етнографските полски области. Съответстно този Върховен Съвет от Съюзни Държави установил тогава т.н. "линия на Керзон", разглеждащ влизането на Западна Украйна и Западна Беларусия, населени основно с украинци и белоруси, в съ­става на Съветския Съюз.

По-нататък през 1919 година претърпели неуспех и други чуждестранни завоеватели, опитващи се с помоща на изменника Петлюр да завладеят Украйна. През 1920 година Петлюр сключил договор с белополяците, съгласяйки се на това, значителна територия от Украйна (в това число Галиция, част от Волни) с население до 11 милиона човека да премине под властта на Полша, а в замяна поляците да помогнат на Петлюр да вземе властта в Украйна. Пропаднала и тази изменническа авантюра. Червената Ар­мия разгромила и изгонила белополяците от територията на Съветска Украйна. Само предателската дейност на Троцки попречила тогава на освобождението от властта на Полша и западно-украинските земи, защото предложената от него авантюра "поход към Варшава" през 1920 г. довела до отстъпление на Червената Армия, при което и се наложило да изостави значителна част от украинските и белоруски територий. В резултат РСФСР била принудена да подпище Рижския мирен договор, по който полско-съветската граница преминала далеч на изток от "линията Керзон", завладявайки западните части на Украйна и Белорус.

«линия Керзона»

След разпада на Австрия боярска Румъния, завладяла още в началото на 1918 година Бесарабия, завладяла и земите в Северна Буко­вина.

След края на гражданската война пред украин­ския народ, образувал своя държава — Украинската Съветска Социалистическа Република, съставна, неотменима част от СССР, се открили широки перспективи за всестранно развитие. Под ръководството на партията на болшевиките Съветска Украйна станала могъща инду­стриална страна, край с развито селско стопанство, край с изключи­телен ръст на национална култура.

В същото време в окупираните от Полша и Румъния земи на Украйна била съвършенно противоположна картина. Промiшлеността нa Западна Украйна се съкратила на 40%, по­треблението за захар — на 93%, на сол — на 72%, въглища — на 50%. Над 50% от селските стопанства нямали коне и само 47% имали крави. В упадък била и украинската култура, търпяща гоненията от страна на окупаторите. От 3662 украински училища към края на полското владичество останали 135, от 61 украински гимназии — 5, в Лвовския университет за украинците била въведена процентна норма. Числото на неграмотни в Запад­на Украйна достигнали 60%.

В Бесарабия 80% от всички земи се обработвали с допотопни оръдия, а 63 хил. хектара въобще не се обработвали, градинарството се съ­кратило 5 пъти, тютюнопроизводството паднало на 80%. В Бесарабия и Северна Буковина се провеждала насилственна румънизация. Населението на Северна Буковина и Бесарабия изнемогвало под гнета на лихвари и големи данъци. Работният ден в Западна Украйна, Северна Буко­вина, Бесарабия достигал понякога до 16 часа!

Украинците в окупираните земи никога не признавали властта на окупаторите, и нищо не могло да спре свободолюбивия стремеж на на­рода: нито жестоката полска "пацификация" на Западна Украйна в 1930 година, нито кървавото удавяне от румънците на хотинското и татар-бунарското възстание от 1919 и 1924 година. Украинският народ в окупираните земи винаги обръщал своите взори на изток, на Съветскс Украйна, на Съвет­ския Съюз, от където  очаквал помощ и поддръжка.

Oт своя страна народите на Съветския Съюз никога не забравяли за своите угнетени братя.  Съветският Съюз никога не признал завладяването на Бесарабия от румънците.

В 1939—1940 година се изпълнила заветната мечта на украинския народ, осъществило се дългоочакваното съединение. Във войната с хитлерова Германия Полша претърпяла редица поражения, защото ръководителите на пол­ското правителство (в частност полковник Бек) в предишни години сами помагали на Хитлер в неговата гнусна антисъветска игра, а да организират защита на Полша не успели. В средата на септември 1939 година полското правителство избягало, оставяйки страната на произвола на судбата. Войската на Хит­лер започнала да прониква в Западна Украйна и Западна Белорусия. Съветското правителство не могло при такива условия да остане пасиве­н зрител. На 17 септември Червената Армия влязла в пределите на Западна Украйна и Западна Белорусия и в течение на няколко дни освободила от под властта на чуждоземните свои единокръвни братя — белорусите и украинците.

На 22 октомври 1939 година на територията на Западна Украйна се състояли избори за Народно събрание. Всички граждани на Западна Украйна, достигнали 18 години, независимо от тяхната расова, национална принадлежност, вероизповедание, образование, социален произход, имуществен­но положение и предишна дейност, имели право да изберат и бъдат избрани в това Събрание. Изборите станали на основание все­общо, равно и пряко избирателно право при тайно г­аосуване. Това бил истински общонароден, свободен плебисцит. Самото население на Западна Украйна трябвало само да реши своята съдба. Резултатите от плебисцита показали волята на Западна Украйна. От 4 776 275 избиратели участвали на изборите 4 433 997 човека, или 92,83% от избирателите. За кандидати, издигнати в това Събрание селски комитети, временни управления, събра­ния на работническата гвардия, работници, интелигенция, били подадени 90,93 % от всички гласове (4 032 154).

На 26—28 октомври в старинния украински град Лвов се състояло Народно събрание. То единогласно провъзгласило установяването на съвет­ска власт на цялата територия на Западна Украйна и постановило Върховния Съвет на Съюза на ССР "да приеме Западна Украйна в състава на Съюза на Съветските Социалистически Републики, да включи Западна Украйна в състава на Украинската Съветска Социалистическа Република с което се съединява украинския народ в единна държава, полага се край на ве­ковното разкъсване на украинския народ".

На 1 ноември същата година Върхов­ния Съвет на СССР на своята V сесия постановил да се удовлетвори тази молба и "да се включи Западна Украйна в състава на Съюза на Съветските Социалистиче­ски Републики с присъединяването и с Украинската Съветска Социалисти­ческа Република".

На 14 ноември в столицата на Украйна Киеве на III сесия на Върховния Съвет на УССР бил единодушно приет закон за включването на Западна Украйна в състава на УССР.

В 1940 година от игото на румънските окупатори били освободени земите на Бесарабия и Северна Буковина. На 2 август Върховния Съвет на СССР на своята VII сесия удовлетворил ходатайството на представителите на Бесарабия и Северна Буковина за включването на Северна Буковина и населените с украинци Хотински, Акермански и Измаилски уезди от Беса­рабия в състава на Украинската ССР.

Украинская ССР в 1940 году

Tези актове от 1939—1940 година завършило съединението на укра­инския народ в своята едина държава — Украинската Съветска Социалистическа Република. Трудовият народ на Украйна не искал да да бъде изолиран от своите братя-работници и селяни и влязла в съ­става на Съюза на Съветските Социалистически Републики.

Но кратка била радостта на украинския народ за своята свобода. На 22 юни 1941 година Хитлер хвърлил своите разбойнически орди към Съвет­ския Съюз, стремейки се да унищожи първата в света страна на социализма и да зароби целия велик и свободен съветски народ. В плановете на Хит­лер влизали и завладяването на Съветска Украйна, която той искал да присъедини към Германия, като колония. Богатата на природни ресурси, продоволствия и квалифицирана работна сила, която хитлеристите на окупираните територии превръщали в раби, Украйна била лаком къшей за немско-фашистските захватчици.

Републиката една от първите приела коварния удар на врага. Разрушителният военен вал минавал по територията на републиката, като населените пунктове, били засегнато два пъти — при настъплението на фашистите и при тяхното отстъпление.

Хитлер се надявал, че СССР дълго няма да устои, че между народите на Съветския Съюз ще започне борба, той предполагал, че народите в СССР заедно живеят защото са така са заставени от комунистите. Западът очаквал, че Съветския Съюз ще се разпадне от първия удар. Но украинския народ, както и другите народи в нашата страна, останали верни едни на други и своята съветска майка-родина. Доброволният съюз от народи нагледно показал разликата между многонационалните капиталистически държави, където през цялото време се извършват разпри между населяващите ги народи (защото националната буржоазия постоянно води конкурентна борба една сдруга за правото на експлоатация на трудовия народ, живеещ на една или друга територия на страната) и многонационалните социалистически държави, където народите не делят по между си нещо и където те са действително свободни и действително независими.

Против фашистските пълчища се вдигнали, като един, всички народи на СССР. Те за своята свобода заплатиха страшна цена— 20 милиона загинали.  За Украйна тази цена е около 8 милиона човешки живота. Фактически в годините на войната е загинал всеки шести жител на Украйна.

Милиони синове и дъщери на Украйна се били с врага в редиците на Съветската Армия и Военноморския Флот. Републиката дала на фронта 7 милиона воина. Всеки втори от тях е бил убит, а от другата половина половината се върнали у дома, като инвалиди.

В 650 истребителни батальона имало 150 хил. бойци. В народното опълчение встъпило около 1,3 млн. човека. Над 2 млн. граждани на Украйна приели участие в съоръженията на отбранителните укрепления.

Само под Киев работели около 500 хил. човека. На 29 август 1941 г. в Киевския драматичен театър се състоял общеградски митинг на младежта. По време на митинга станало известно, че врага е пробил отбраната и се приближава към града. Присътстващите в залата приели единодушно решение — всички да вземат оръжие, а митинга да продължи след ликвидация на опасността. Кога късно вечерта младежта отново се събрала в театъра, много столове останали свободни — над 200 юноши и девойки не се върнали от бойното поле.

За времето на окупация на Украйна 1941-1944 г. хитлеристите унищожили над 5 млн. човека (3,8 млн. мирни жители и около 1,5 млн. военнопленници); 2,4 млн. човека взели на работа в Германия.

Цялата мощ на индустриалната база на републиката била ликвидирана: или въведена дълбоко в СССР, или унищожена, за да не попадне във врага. В сложните условия от юли до октомври 1941 г. от Украйна било евакуирани над 500 големи предприятия, които след това продължили своята работа в различни ъгли на Съветския Съюз.

Освобождението на Украйна продължило почти две години. За нея се водели жестоки боеве на десетки фронтове, сили на Черноморския флот, които представлявали почти половината от личния състав и бойната техника на действащата армия на СССР.

И.Кожедуб

Приносът на украинския народ в победата над фашизма е неоценим. Около 2,5 млн. украинци са наградени с ордени и медали, над 2 хил. са удостоени със звания Герой на Съветския Съюз, от тях един — И.М. Кожедуб, бил три пъти удостоен с това високо звание. От 115 двама са били Герои на Съветския Съюз, от които 32 се явяват украинци или дошли в Украйна. От четирима Герои на Съветския Съюз и едновременно пълни кавалери на ордена на Славата, двама са украинци. 

Но на преживелите не им е било лесно. Политиката на хитлеристките фашисти била насочена на унищожаване на всякаква национална самобитност на народите на СССР, била си поставила за цел деградацията на хората, превръщането им в безсловестни и тъпи животни за тяжка работа. Премахвало се всичко, което може да служи за основа за стремеж към национална независимост и освободително движение. На Украйна това се проявявало например в ограничаване на общото образование на украинцте в четири училищни класа, които се повишават във висши степени на образование  до тясно специализирани практически професии. Всячески се унищожавали всякакви самостоятелни прояви на културна инициатива на украинското население, в това число чисто просветителски и от културен характер. Закривали се издателства, научни учреждения, библиотеки и музеи, най-ценното от тях се изнасяло в Германия. Пресата и театрите действали, но ограничено, нивото им било примитивно до неознаваемост. (Примерно както днес във всички постсъветски републики).

За социални гаранции за местното население не могло и дума да става. Даже жизнено необходимото, например санитарно-медицинското обслужване било разрешено за жителите на окупираните от фашистите територий в най-минимални размери. По мнението на фашиските власти, за съветските народи само глад, всевъзможни ограничения, нито следа от човешки права. Добавете тук и нечовешко отношение към депортираните в Германия украински и съветски военопленници, а така също масовите екзекуции на местното население за фактическа или мнима поддръжка на всяка съпротива или протест.

Фашистките окупатори създали на територията на Украйна над 230 концлагери и гета. Стотици хиляди военопленници, жени, деца, старци, инвалиди станали затворници. Над 250 украински села били опожарени.

Ето такава власт поддържали украинските националисти, буржоазно-националистически организаций и военни подразделения от типа ОУН, УПА, Нахтигал, Роланд (батальон), дивизия СС "Галичина" и пр., които днес фашизират Украйна и ги представят за национални герои, борещи се за независимост на Украйна. Тези "герои" активно участвали в арестите и растрелите на мирните жители-украинци, служили във фашистската полиция, влизали в картелни батальони, унищожавайки партизаните, борещи се против чуждите окупатори.

Кои влизали в тези антинародни националистически организации? Патриотите на Украйна? Едва ли! Болшинството от тези организаций били създадени от хитлеристите до войната на територията на капиталистическите страни (най-вече в Полша) от представители на избягалите от властта на трудовия народ буржуазия и кулачество. На думи националистите били за независимост на Украйна, но защо независимостта при властта на трудовия народ, т.е. независимостта на Съветска Украйна, която в СССР влизала по доброволно съгласие (както днес, например влизат европейскиете страни в Евросъюза), тях не ги е устройвала. Те искали да имат буржоазна Украйна, с господство на буржоазната класа и безропотно трудещо се население, което безжалостно да се експлоатира, те жадували за независимост от народа — ето за какво са се стремили всички тези Бандери и  Стецко, Качински и пр. Ето и защо те намирали общ език с фашизма, който тогава самия бил с капиталистическо- експлоататорски корени. Това, че за известно време между хитлеристите и украинските буржоазни националисти били някакви триения, в никакъв случай не свидетелстват за това, че те защитавали интересите на украинския народ. Това показва, че конкурентната борба вътре в класата на буржоазията не се е прекратявала никога: хитлеровите фашисти и украинските националисти само делили между себе си ограбените и експлоатираните, или украинския трудов народ. (Също както сега руските, украински и европейско-американски монополии, разгърнали войната на Донбас).

"Съгласно концепцията на фюрера, не може и дума да става в близките десетилетия за независимст на Украйна" — говорил Алфред Розенберг- хитлеристки министър на окупираните територии на Изток.

И земята украинска, и хората стенели под кования крак на фашистския звяр. Не могла да търи Украйна такова наругателство. Страшен бил гнева на народа. И малки и стари препълнени с ненавист, станали партизани, създавали нелегални клетки. Пламъците на партизанската борба обхванала цяла Украйна.

В Украйна под ръководството на ЦК на партията бил създаден украински щаб на партизанско движение. Навсякъде начело на партизанските отряди стояли истинските организации на болшевиките.

В хода на партизанската война в Украйна се издигнали забележителни командири и организатори на партизанското движение, такива, като С. Ковпак, А. Фьодоров, С. Руднев, П. Вершигор и други. За героизма сиса получили званието Герой на Съветския Съюз, а С. Ковпак и А. Фьодоров ставали два пъти Герои на Съветския Съюз.

Под ръководството на секретаря на Обкома КП(б)У А. Ф. Фьодоров се разгърнала успешна бойна дейност на подчинение организации в Чернигов.

За Ковпак в Украйна и до сега се носят легенди. А немците споменаването на това име им причинявало страх .

С. А. Ковпак

Преди войната С. А. Ковпак бил председател на местния Съвет в малкия украински град Путивл. Алед завземането на града от немците Ковпак и Руднев организирали партизански отряд, славата за подвига, който широко се разпространил в цяла Украйна. В 1942 г. Ковпак заедно с другите партизански командири по предложение на ЦК организира дълбик партизански рейд на дясната страна на Украйна с цел да вдигне народа на борба срещу немците и да нанесе удар по вражеските комуникации. Голяма изтребваща война отрядите на Ковпак разгърнали в Прикарпатска Украйна. Те унищожили нясолко нефтопреработвателни заводи с повече от 50 хил. тона нефт. За борба с партизанските отряди на Ковпак немците хвърлили войска от Галиция и Унгария. Но партизанските отряди разкъсали обръча и се върнали в Украйна.

Карпатският рейд на ковпаковци имал не само голямо военно, но и мораьно-политическо значение. Той показал, че хитлеристите са безсилни да покорят украинския народ и оказал голямо влияние на подема на партизанската война в Западна Украйна.

Партизанската борба в Украйна приела наистина всенароден характер. Опирайки се на поддръжката на целия народ, партизаните в Украйна за годините на Отечественната война извели от строя 450 хиляди войници и офицери на противника, взривили няколко хиляди военни ешелона с жива сила и техника, взривили и запалили 2200 железопътни и шосейни мостове, унищожили стотици складове с боеприпаси и снаряжение, отбили от немците и раздали на съветското население голямо количество с хляб и животни (немците вземали от съветските граждани даже най-необходимото, заставяйки ги да гладуват и вземали всичко със себе си в Германия).

28 октомври 1944 година от територията на Украинската Съветска Социалистическа Република били прогонени и последните съединения от хитлеристи. Украйна била освободена.

Но след себе си фашистите оставили такава разруха, че се наложило с години да се  възтановява всичко, започвайки от жилищните домове и школи и се завърши с електростанциите, заводите, шахтите и пр.; необходимо било да се очистят от мини полета и гори, отново да се издигне в републиката селското стопанство, което от древността се славело, че прекрасната Украйна отново да зацвети и засияе от щастие и свобода.

После немецкой оккупации:

Първата сесия на Върховния Съвет на СССР на второго свикване утвърдила закон за петилетен план на възстановяване и развитие на народното стопанство от 1946—1950 г.

Немските окупатори нанесли на СССР огромна вреда. Затова Върховния Съвет изисквал, като първа задача да се възтановят пострадалите райони, да се възстановят на довоенно ниво промишлеността и селското стопанство и след това да се се разширят тези нива в значителни размери. И тази задача била успешно изпълнена — към 1950 година промишлеността и селското стопанство били напълно възстановени, и станали даже по-мощни отколкото преди войната.

Например, петилетния план предполагал продукцията от цялата промишленост на СССР в 1950 г. трябва да се увеличи на 48% в сравнение с предвоенната 1940 г. Това ниво на производство било не само достигнато, но и значително преизпълнено: към 1950 г. съветската промишленост произвеждала на 73% повече продукция, отколкото през 1940 г. Отново било построено и въведено в действие над 6 хил. промишленни предприятия, не считайки малките държавни и кооперативни предприятия!

Промишлеността на районите, пострадали от войната и най-вече тази на Украйна, била не само възтановена, но и модернизирана! Сега украинските предприятия били въоръжени с нова, съвременна техника.

Напълно възстановена и на нова техническа база била металургическата промишленост на Украйна. Тя започнала да дава повече метал, отколкото преди войната. Цялата въгледобивна промишленост на Донбас, изцяло разрушена по време на войната, също била напълно възстановена и също започнала да дава повече възглища в сравнение с войната. Новият Донбас към 1950 година станал най-големия и най-механизиран въглищен басейн в страната. Напълно възстановена и технически превъоръжена разрушена по време на войната била и нефтената промишленост на Западна Украйна.

Също и в селското стопанство. В резултат от приети от Съветското правителство мероприятия и самоотвержения труд на колхозниците в 1950 г. общия добив от зърнени култури, памук, захарно звекло и др. превишил нивото от довоенната 1940 г. Било напълно възстановено колхозното и совхозно продуктивно животновъдство, много силно пострадало по време на войната. Към 1950 година колхозите и совхозите на Украйна се сдобили със значително увеличено поголовие на племенни животни.

Същото се отнася и до нивото на живот на съветското население, в това число и гражданите на Съветска Украйна, паричната реформа, отмяната от 14 декември 1947 г. на купоните за храна и промишленни стоки, а така също проведените три пъти ежегоди намаления на цените рязко вдигнали благосъстоянието на населението на съветските републики. Реалната заработена заплата на работниците и служещите и доходите на колхозниците значително нараснали, към 1950 година превишили довоенното ниво на 27-30% .

На особен контрол у съветското правителство бил въпроса с жилищата, силно пострадали на окупираните от врага територии. В послевоенните години било възстановено и построено в градовете над 100 млн. кв. м жилищна площ, в селските местности въведени в строй над 2 милиона жилищни домове. Построени хиляди нови училища, библиотеки, детски учреждения, голямо количество нови болници, санаториуми, домове за отдих, клубове, театри и кина.

Благодарение на грижата на Съветското правителство, беззаветния труд на благото на своята родина украинците и помоща на народите от всички съветски републики, Украйна действително стана по-красива, в сравнение с преди.

Три и половина десетилетия украинския народ не знаел скръб, живеел свободно и щастливо в дружба с другите съветски народи. Но буржоазната контрареволюция, по-известна, като горбачовска Перестройка, сложила край на нейното процветание. Буржоазният клас, незаметно израснал в недрата на съветското общество благодарение на ревизионистската политика на КПСС, предала и забравила заветите на своите предшественници — болшевиките, взе политическата власт от ръцете на работническата класа на СССР. Във всички съветски републики буржоазията започна разделяне на общонародната собственост и в конкурентна борба един с друг за сладките залъци, за правото безразделно да се експлоатира работническата класа на нената територия, разделила на части единната Съветска държава. Украйна, като и Русия, станали буржоазни страни, формално суверенни и независими, но на дело — примитивни колонии на големите империалистически държави на света — САЩ, Англия, Западна Германия и пр. Това, против което съветските народи са се борили по време на Великата Отечественна война, станало след почти половин век— свободните съветски народи се оказали поробоени от световния капитал, от името и по поръчението на които на териториите на техните "независими" страни управлява местна национална буржоазия.

Нужно ли мировому капиталу и национальной украинской буржуазии процветание украинского народа? Не! На тях им е нижна само печлба. А интересите на печалбата не съвпадат с интересите на трудовия народ, защото той самия е за буржоазията— единствен източник на печалба. Пeчалбата на капиталиста се образува само от эксплуатацията на работническата класа и трудещата се маса — икономическите закони на капитализма от както ги е открил в средата на XIX в. К.Маркс, не са се променили. И затова резултата, който днес ние виждаме в Украйна  — деиндустриализация на страната, деградация на селското стопанство, унищожаване на социалните гаранции, рязко обедняване на трудещото се население, прогресираща безработица, културен, научен ,образователен упадък, ръст на престъпността, наркоманията, проституцията, постоянно увеличение на държавния апарат, тотална корупция, милитаризация на страните и хвърлянето им във войни за нов предел на света е бил закономерен и неизбежен за капиталистическия строй. Той е такъв, както и във всички бивши съветски републики.

Украинският народ се оказал отново разделен даже не само с кръвния си брат- руския народ, но даже между себе си! Жадността на олигарсите, хаванали се за гушите между себе си доведе до абсурда едната част на Украйна да воюва с другата част.

Украинский Донбасс сегодня

Но нужна ли е тази ставаща днес на Донбас империалистическа война на трудещия се народ на Украйна, Донбас, Русия?

Не!

Тя е нужна само на капиталистите, олигарсите, буржоазната класа. Защото на тази война буржоазията заработва огромни печалби, заплатени от работниците, служещите и селските труженици и техните близки със своя живот и своето здраве.

Избавяйки се от всички надвиснали на него беди украинския народ може, както и преди, само да се обедини и действайки заедно с руския народ. (И народите от всички останали бивши съветски републики!).

Само непримиримата класова борба против буржоазната класа превърнала някога могъщата индустриална Украйна в позорна суровинна колония на световния империализъм — класовата борба против буржоазията и своята национална, и всяка и народна за властта на работническата класа и всички трудещи се маси може отново да ну даде свобода, истинска държавна и национална независимост.

Подготовил В.Кожевников, 26.01.2016 г.

Использованная литература:

1. Н.Петровский «Воссоединение украинского народа в едином украинском советском государстве», «Большевик», 1944 г., № 2, стр. 42-55.

2. http://svatovo.ws/s/war_Ukraine.html

3. А.Панкратова, История СССР, 1952 г.

4. «Большевик», 1950 г., № 4

[1] Ленин. Соч. Т. II, стр. 520

[2] К.Маркс, Ф.Энгельс, Соч. Т. X, стр. 390—391