Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2016 13:24 - 6 причини, поради които капиталистическата система трябва да си отиде
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 741 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
  1. Неравенство- богатство на единици и бедност на милиони, конкуренция за материални блага

Човечеството днес е създало и натрупало просто грамадни, колосални, материални и духовни богатства. Височайшо развитие достигнали науката и техниката, които са способни грандиозно да облегчат и подобрят живота на хората.

Сега има всички условия за това, че всеки жител на нашата планета може напълно да удовлетвори своите материални и духовни потребности, да ползват всички блага на съвременната цивилизация, пълноценно да се развива като личност, да се приобщава към висшите достижения на човешкия духа и да внесе своя дан в съкровищницата на човешкото развитие. Сега има всички условия за това, хората да престанат да си съперничат един с друг за материални блага, за да престанат хората да бъдат по между си конкуренти, а да станат другари. Всичко това вече е възможно. Но това преи на отживялата, остаряла, изчерпала себе си обществено-икономическа система – капитализма. При това системата на материалните и духовни ценности се разпределя крайно неравномерно.

99% oт всички материални блага сенамират в ръцете на 1% от населението на планетата. Нищожен дял от хора с чудовищни богатства и могат да си позволят всякакъв приход, а милиарди хора живеят в нищета и са принудени да се борят за преживяване. Едни хвърлят огромни суми за деликатеси, а други в това време умират от глад. Едни живеят в разкош с всички съвременни удобства – други се свиват в кутийки или въобще нямат жилища.

Несправедливостта се проявява не само в разпределението на материални блага – но и духовните. Само малка осигурена част от населението има необходим достъп, средства и възможност да се приобщава към култура, наука и изкуство.  По-голямата част поради бедност, неустроеност и необходимост много и тежко се труди за къшей хляб няма нито средства, нито достъп за това. А малцинството има достъп до култура, презира и от високо третира болшинството, лишено от такъв достъп. Това още повече усилва пропастта между богатството и бедността, прави още по-ярък, по-рязък класовия антагонизъм в съвременното общество. Култура, не служеща на широки маси, предназначена за малко, неизбежно деградира и се изражда, приема извратени форми. Вместо да използва своето предназначение — да просвещава и възпитава широките народни маси, да дава храна на техния ум и усъвършенства техните нравственни качества – тази култура служи за развлечение и забавление на малко число осигурени и имащи достъп паразити. Вместо обществото да се състои от културни, всестранно образовани хора – сега те се делят на шепа преситени сноби, потребяващи изкуство "за елити", и огромна маса трудещи се, които вместо култура получават само нейните най-евтини сурогати.

Днес е напълно възможно да се премахне конкуренцията за материални блага, защото тези блага са достатъчни за всички жители на планетата. Но капиталистическата система не позволява това да се направи. Вместо обществото да разпределя материалните блага равномерно за всички свои членове и всички свободно да получават всичко необходимо – ние продължаваме да се конкурираме един с друг, откъсвайки залъци един от друг, хващайки се един за друг за гърлата. Вместо да станем другари и братя, ние продължаваме да оставаме един с друг конкуренти, хищници и врагове.

Подобное положение e неприемлемо за високоразвити цивилизации.  Подобно положение, докато то съществува, ще обрича нас на непрестанна класова война, защото поставени в неравностойно положение спрямо материално, културно и политическо отношение класите не може да не се борят за равноправие, за равна част при получаването на материални и духовни богатства.

Унищожаване на  нечуваната несправедливост при разпределението на благата, полагане края на конкуренцията и враждата в обществото, прекратяване на класовата война може само да унищожи капиталистическата система и прехода към социализъм.

  1. Разхищение на човешки труд и природни ресурси

Анархията на капиталистическото производство и конкуренцията на отделните частни собственници между тях си води до варварско разхищение на човешки труд и природни ресурси.

Целта на капиталистическата икономика – не е най-пълно удовлетворение на материалните потребности на всички членове на обществото, както при социализма – а постоянно увеличение на печалбата. Капиталистът е принуден постоянно да увеличава печалбата, за да издържа на конкуренцията на другите капиталисти, които също се стремят да издържат на конкуренция и с тази цел също са принудени постоянно да увеличават печалбата си. За да расте постоянно печалбата е необходимо постоянно да се разширява производството.

В силата на това капиталистическата система се нуждае от все по голямо и голямо потребление. Затова тя тласка хората да потребяват все повече и повече, тя създава в обществото култ към потребление, изкуствено насажда нови и нови потребности.

Това води до варварско, страшно разхищение на природни ресурси, което заплашва с гибел човечеството. Днес ние вече сме потребили 70% от всички световни ресурси. Поради растящо население и потребление земята не успява да попълни своите запаси. Капиталистическата система никак не отчита този факт. За да може икономиката да росте, в следващите години ние трябва повече да потребяваме, отколкото в предишни  години. Ресурсите буквално се превеждат в пустото. Производимите днес стоки съзнателно се правят недълготряйни. Те специално се разработват така, че да се развалят през определен промеждутък от време — това се нарича "запланувано остаряване". Например, лампите, които са разчетени на 1000 часа работа. Макар че съществуват лампи, работещи вече над 100 години.

Освен това, анархията на производството, жаждата да  преживееш и отсъствието на планиране в мащаб на цялото общество води до това, че и в производството и в бита нерационално се използват технически средства, изискващи повече вложен човешки труд и природни материали. Например – в голям социалистически завод за транспортировка на продукция се изискват три големи камиона. А при капитализма, при частен образ на производство – за същото количество продукция се произвеждат от сто малки собственници, и за транспортиране на тези продукти използват сто големи камиона. Значи, 97 камиона са излишни, и всички материали, които са отишли на тяхното създаване са излишни, всички енергетически разходи и целия човешки труд — са изразходени на пусто. Същото е и в бита.  В индивидуалистическия бит, съответстващ на капиталистическия способ на производство, ние също виждаме нерационално използване на скъпоструваща, материалоемка и трудоемка техника. Например, да вземем автоматичните перални машини. Ако в голямо семейство наличието на такава машина е оправдано, то за един човек това е съвършенно не оправдано. Повече време тя ще стои без да работи, подлагайки се при това на амортизация.  При социалистическия способ на производство, който съответства на колективния образ на живот, този проблем ще бъде решен. Обществото ще прави всичко възможно за да избягват хората от битовите пробли, ще облегчава бита им. Ще бъде създадена широка мрежа от битови комбинати – изпиращи, химчески, столови. Техните услуги ще бъдат евтини и за всички достъпни. Тогава, ако на човек не е нужна своя собствена перална машина, той ще я отдава при общите. Сега това е невъзможно – защото както бе казано капиталистическото производство трябва да получи  печалба, а не да удовлетвори потребности. Услугите са скъпи ине са по джоба на всеки. Налага се да се купува перална машина и да се ползва един път в седмицата. Останалите шест дни тя не работи. Значи, 6/7 разходвани за нейното производство материали и електроенергия са хвърлени на вятъра.

Няма необходимост да говорим, че е изразходен на вятъра и човешкия труд, вложен в 6/7 от тази машина.

Още повече. Днес при сегашното развитие на техниката, човечеството може да замени 80% от всички работни места с роботи, и да доведе заетостта на всеки човек до 2 часа в седмицата.  Останалото време хората могат да се посветят на саморазвитие, общуване, участие в управлението на обществото.

Но старата система не позволява това да се направи. Няма какво да говорим- капиталиста при поредната модернизация и ръст на производителността на труда не му идва в главата да намали работното време на своите работници и да им плати предишната заплата. Вместо това той изхвърля работниците на улицата, а останалите работници ги кара да работят и работата на уволенение. Така, автоматизацията, вместо да подобри, влошава положението на работниците.

Социалистическата система на производство ще позволи да се икономисат гигантски обеми от природни ресурси и рационално да се използва човешкия труд, Тя ще даде на всеки член на обществото достъп до саморазвитие и участие в общественото управление.

  1. Застой в развитието на научно-техническия прогрес

Капиталистическите производственни отношения са станали спирачка в развитието на науките. Преди в домонополистическия период на капитализма, при свободна конкуренция, капиталистите са се старали да внедряват достиженията на науката и техниката, за да вдигнат качеството и намалят цената на своята продукция. Сега при господството на монополите, монополистите могат да назначат такива цени, каквито им са угодни. Внедряването в производството на нови изобретения става за тях излишно- напразни парични разходи. Стремейки се да избягнат разходи, те престават да внедряват в производството научни достижения.

В някои случаи монополистите даже крият научните открития или с всички сили противодействат на тяхното внедряване. При това те отиват на всичко- плетат интриги, подкупват държавни органи, похищават или даже убиват учени и изобретатели, като не се спират пред нищо. Това става когато научните открития заплашват техните печалби. Например, нефтените монополи встъпват против разработването и използването на слънчеви батарий — защото ако човечеството премине на слънчева енергия, то те ще се лишат от печалба.

Активно встъпват против слънчевата енергетика американските нефтени корпорации. С интриги, подкупи и натиск на политиците те се сдобили с големи успехи. Законодателството в 25 щата предлага да се ограничи използването на слънчева енергия или да се обложи с високи данъци, до нейната забрана. От Калифорния  до Колорадо комуналните стопанства и  управляващите компании се опитват да спрат американците да поставят слънчеви батарий на покривите на своие собственни домове. http://alter-eco.info/page/korporacii-ameriki-protestujut-protiv-solnechnoj-energetiki

Не отдавна в щата Северна Каролина, в град Удлънд жителите се отказали да слагат слънчеви електростанций – под предлог, че слънчевите панели "убиват растенията" и "вземат цялата енергия от Слънцето".http://maxpark.com/community/4057/content/4889615

Ето резултата от търсенията на нефтените монополисти. За да не се лишат от печалби, те използват невежеството, заблудата  и им внушават нелепи изводи, настройват ги против научно-техническия прогрес, против използването на екологически чиста, практически неизчерпаема слънчева енергия.

От тук следва, че капиталистическите отношения вече спират развитието на науките, заставят я да спре на едно място. Научно-техническият прогрес ще отприщи нови мощни нови сили само когато бъдат установени социалистически отношения, когато главното бъде не печалбата на капитала, а благоденствието и процветанието на целия трудов народ. И именно с тази цел ще се извършват и широко внедряват в живота все нови и нови научни открития.

          4. Опасност от екологическа катастрофа 

Съвременното човечество може да избегне екологическа катастрофа само в един случай –когато свърши с капитализма и премине към комунизъм. Заплахата от екологическа катастрофа се надига у нас все по-близо и по-близо.

За последниете 100 години ние достатъчно силно изменихме климата. Нарушихме екологическия баланс. Въздухът и водата се замърсяват, горите и животните се унищожават, а сметищата растат. Ако не приемем мерки днес, ние ще поставим под заплаха от умиране голяма част от биологическите видове, включително човека.

Еколозите бият тревога, многочисленни природоохранителни и общественни организации се опитват да докажат на обществеността и правителствата на своите страни, че е нужно да се приемат мерки.

Но криките им остават глас в пустинята. Буржоазните власти предпочитат да не ги слушат. Защото във всички капиталистически страни политиците се явяват само марионетки на капитала. А капитала, когато става въпрос за печалба не му е до околна среда. За изгода той е готов да убие цялата природа и да обрече човешкия род на гибел. Ленин говорил, че капиталистите са готови да ни продадат и въжето с което да ни обеси. Или те са готови даже да умрат утре, но да имат изгода днес. И обратно – капиталистите никогда няма да отидат на действия, които да спасят човечеството, да спасят техните собственни деца и внуци,ако днес, сега тези действия намаляват тяхната изгода.

Затова ние и виждаме това, че ако буржоазните правителства и предприемат някакви екологически мероприятия, то това по-често носи показен характер, служи за отвлечение и успокояване на обществеността. Ако какви да е страни решат да предприемат по-големи или по-малки мерки, то това няма да го поддържат другите страни. Например, следния случай с приемането на Киотския протокол за съкращаване на изгорелите парникови газове в атмосферата. Този протокол е приет през 1997 година, но резултата от него още не се  вижда. Различните капиталистически страни, в зависимост от волята на своите капиталисти, или участват в протокола, или не участват, или се присъединяват, или се отделят, постоянно упрекавайки се един на друг в неизпълнение на своите задължения, постоянно боейки се, че, ако те изпълнят своите задължения, ще трябва да похарчат за почистващи съоръжения – или другите ще се изхитрят, не давайки, икономисвайки и така още повече  разоряват своите икономики.  Поради капиталистическата конкуренция буржоазните страни не могат да се договорят за съвместни действия по спасение на природата.

Когато ние отидем към комунизма ще решаваме екологичес
ките проблеми заедно, като единно човечество. Чистенето на атмосферата, световния океан и почвите, възстановяването на горите и съхранението на животинските видове – вичко това ще се решава и осъществява в мащаба на цялата планета, цялото население на земята, по единен съгласуван план.

  1. Войни, междунационални конфликти и терористични актове.

Всички войни, междунационални конфликти и терористични нападения са следствие от класовите противоречия на капиталистическите общества.

Защо стават войни между буржоазните държави?

Защото капиталистическата конкуренция излиза от рамките на отделните държави и преминава на международно ниво. Капиталът в империалистическите държави става толкова гигантски и мощен, че вътре в неговата страна става тясно. Той се треми към разширенир. Стреми се да излезе от пределите на своята страна и да завладее нови територии и да подчини на тях своята власт, да извлече от тях печалба. Но монополистите в другите държави също се стремят към това. Между тях започва борба за територия, пазари, суровини и евтина работна сила. Тази борба често се разрешава със силата на оръжията, или с войни.

Междунационалните конфликти между различни народи вътре в една страна също се явяват следствие от класовото устройство на буржоазното общество. Буржоазията в различните националности се конкурира една с друга и настройва своите трудещи се, с ръцете им осъществява предел на собствеността.  Така буржоазията отвлича внимание от трудещите се от социалните проблеми, не им дава да се обединят за обща класова борба против нея, разрушава тяхната солидарност и отслабва работническия клас, като цяло, което и дава възможност да съхрани над нея власт, да удържи в своите ръце собствеността върху средствата за производство и да продължава експлоатацията и грабежа.

В социалистическият Съветски Съюз хората не са чували за подобни неща. А в буржоазните страни това е било обичайно явление. Терористичните актове  произтичат от класовите противоречия в капиталистическото общество, поради постоянно съпътстваща социална напреженост. Тъмният, оглупял буржоазен работник или бесни от ужасите на капитализма дребни буржоа мислят, че в террора те ще намерят изход от буржоазната безпътица. Те отиват да убиват невинни трудещи се, стават престъпници пред своята класа. Загиват десетки и стотици невинни хора – а капитализма с неговата мерзост както е бил, така и си остава.

За да премахнем войните, междунационалните кланета, терористичните актове е нужно да унищожим класовите противоречия. Или нужно е да унищожим класовото капиталистическо общество и да построим безкласово социалистическо общество. Докато човечеството не премахне капитализма, то ще бъде обречено на постоянни войни, междунационални конфликти и терористични актове

При социализма няма да има войни между народите от различните страни, защото няма да има монополисти, които да устройват войните. Във всички страни ще управляват работниците. А работниците не им е нужно да воюват едни с други. Войните работническата класа може да води само против буржоазията, давайки отпор на империалистическата агресия, защитавайки социализма, или помогайки да се установи социализъм на борещия се пролетарий в тези страни, където той още се намира- в поробените от капиталистите.

Ако всички държави бъдат социалистически, работнически – то причини за войни няма да има. Работниците от различните страни ще бъдат солидарни, защото ще имат един общ интерес – всички заедно да построим на земята единно комунистическо общество, единно човешко семейство.

Същото може да се каже и за междунационалните конфликти вътре в страните. При социализма те няма да съществуват. Неяма да има национална буржоазия, която да трови трудещите се с национализъм, шовинизъм и религиозен фанатизъм и в своите користни интереси и да ни настройва един срещу друг. Ще управлява работническата класа, а тя ще воюва на живот и смърт с любимия национализъм и шовинизъм.

И естественно, че при комунизма, когато всички народи ще се солидаризират в единно човешко семейство и повече няма да има нито държави, нито граници – няма да става дума и за войни и междунационални конфликти.

Ние трябва да премахнем капитализма, защото той заплашва самото съществуване на човечеството. Капитализмът може да доведе човечеството до световна война. А при наличито на ядрено оръжие такава война ще доведе до изтребването на човешката цивилизация.

  1. Деградация на човешката личност и социални пороци.

Едно от най-страшните престъпления на капитализма е че той осакатява, обрича на деградация човешката личност, изродява отношенията между хората и развращава цялото общество. Убива до край всички най-добри човешки качества: колективизъм, великодушие, безкористност, искреност, стремеж към общо благо, и поощрява и подхранва в човека всичко най-лошо – цинизъм, егоизъм, алчност, хищничество, жестокост, користност. По-друг начин не може и да бъде. Човешката личност и човешките взаимоотношения са продукт на обществото, обществения вид. А общественния вид се определя от икономическия вид. Ако в икономиката господстват стоково-парични отношения, гонен на изгода на всяка цена и конкуренция – то и отношенията в обществото ще са основани на корист и вражда. Ако всичко се продава и купува в икономиката, то всичко ще се продава и купува в живота – дружба, любов, съвест, родина.

Капиталистическата система не дава на човека да се развива и да проявява своята способност и талант. Тя не поставя пред себе си цел да направи човека щастлив — тя просто го експлоатира, превръща го в гайка, която може лесно да замени, когато тя се износи. Хората не могат да се занимават с любима работа и да получават радост от творческото на труда на благото на обществото– те просто заработват пари, което в последствие се отразява на психиката им и ги превръща в роботи. В условия на постоянно напрежение от конкуренция за материални блага и ежедневна заетост от неинтересна работа човешката личност разкрива своите най- лоши страни. Депресия, апатия, и други психологически разтройства са последствия от капитализма и образа на живот, наложен ни от него. Недоволството от себе си и обкръжаващите ни, взаимното недоверие, подозрителност, ожесточение, завист, агресия – всичко това е аст от нашите взаимоотношения в капиталистическото общество.

Подобно положение порaжда страшни социални язви – наркомания, проституция, престъпност. Докато господства капиталистическото общество, престъпността и ще бъде неизбежен спътник. Защото с всяка година все повече хора се оказват в нищета и за да се изхранят са принудени да извършват престъпления. А оказват се хората в нищета, защото средствата за производство се владеят от богатите. При общонародната собственост няма да има нищета, защото средствата за производство ще принадлежат на всички трудещи се, а значи, всички те ще бъдат осигурени с работа и ще получават напълно това, което са си заработили. Затова вече няма фактори, тълкуващи кокво да е престъпление, защото няма да има частна собственост на средствата за производство. А в последствие няма да има и пари. Така че ще изчезнат такива неизбежни спътници на капитализма, като самоубийства, наркомания и проституция. Защото у всеки ще има работа и няма да има неувереност в утрешния ден, тласкащ го към самоубийство. А няма да бъде, защото отново средствата за производство ще принадлежат на самите трудещи се и за тях няма да има смисъл да се притесняват едни други. Така че ще изчезне и наркомания, защото хората няма да имат нужда да се тровят от реалния свят, където те са съвършенно единични, а при социализма те винаги ще намерят поддръжка в другите хора. За това с изчезването на експлоататорската класа продажбата на наркотици ще изчезне, защото трудещите се няма нужда да тровят други трудещи се. Ще изчезне и проституцията, защото няма да има пресловутата частна собственост на средствата за производство и няма да има нужда да продаваш своето тяло.

***

И така, капитализма станал главен враг на човечеството, спирачка на историческото развитие, заплаха за съществуването на човшката цивилизация. Това означава, че ние трябва по-скора да го премахнем, да го изхвърлим от историята. И тогава както е казвал Маркс, ще завърши предисторията на човечеството и ще започне неговата истинска история.

Товарищ Енот




Гласувай:
1
1



1. apostapostoloff - Поради изброените 6 причини
29.07.2016 06:20
капитализмът НИКОГА няма да си отиде. Светът е устроен така, че хората не са равни помежду си. Затова капитализмът е най- правилният, най- справедливият обществен строй.
цитирай
2. larryone - Капитализмът, никога няма да си ...
29.07.2016 17:25
Капитализмът, никога няма да си отиде - просто няма алтернатива. С какво да го заменим - с комунизъм ли, или с някоя друга неприложима утопия?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 588325
Постинги: 1420
Коментари: 182
Гласове: 317
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031