Във всяка съвременна религия има голямо количество различни обряди и праздници. Религията учи, че тези празници и обряди имат божествен произход, установени са от самите богове или от техните посланници на земята, че са се появили в този вид, и така съществуват и до дневс, съвършенно не изменили се за много столетия.

Но не е така. Религиозните обичаи и празници нямат небесен произход. Те са установени не от бог, а от самите хора. Източниците на голяма част от празниците и обичаите лежат в наивните вярвания на първобитните народи.

Животът на първобитните хора е бил много суровен и труден. Безпомощни, без оръжие в борба с природата, нашите далечни предци са се намирали под гнета на нейните стихийни сили. Хората не знаели, какво ще им донесе утрешния ден, очаквали го с тревога и страх.

Могъл ли е човек в това време успешно да се бори със силите на природата, ако не е знаел нейните закони, не е разбирал причините за тези явления, с които му се е налагало да се сблъсква на всяка крачка? Той не е знаел, защо деня се сменя с нощ, защо гърми гръм и свети светкавица, от какво настъпва студа и възникват горските пожари.

Неразбирането на причините на тези и много други явления, безсилието и страхът на първобитния човек пред природните сили породили в неговото съзнание представи за това, че в света съществуват някакви тайнственни, могъщи сили, които управляват целия земен живот, и от тези сили зависи благополучието на хората. По-късно нашите предци отдали тези сили на душата, оприличили ги на човека, поверили, че с особенни, магически действия те може да се задобрят, умилостивят, разположат към себе си. За тази цел те извършвали различни магически действия, произнасяли заклинания, извършвали жертвоприношения на свой могъщ покровител. Човек се обрyщал към духoве, вярвайки, че така ще спаси своя живот, своето стопанство от недобри действия със свръхестественни сили.

Особено важно, както предполагали древните хора, било да се задобрят всесилните духове в дни, свързани с определени важни стопански моменти в живота на човека — защото от това зависело цялото им съществуване. За пастирските племена голямо значение имало времето за излизане на паша, превода на животните от едно пасище на друго, раждането на малките. За земеделците решаващи били дните на оран, сеитба, прибиране на реколтата. А в живота на ловците голяма роля играло времето на излизане на лов. Пред тези важни в живота на древните хора събития те колективно се обръщали към своите духове-богове с молби, заклинания, извършвали жертвоприношения, опитвали се да си осигурят тяхната поддръжка в стопанските дела. Постепенно всучки тези действия на хората започнали да се повтарят от година на година в едно и също време, защото голяма част от стопанските работи имали сезонен характер. Дните на колективно обръщане към могъщите духове постепенно се отделяли в обичайни дни и с времето се превърнали в религиозни празници.

Християнската религия е заимствала много празници и обичаи от религията на първобитните народи. Te бiли подloveni na значителнa преработкa, получили ново сyдyржание, ново тyлкuване. Християнските празници и обичаи започнали да се свързват с името на Христа, богородица, различни святи празници. Но както и да се видоизменят праздниците на нашите далечни предци в христианската религия, почти във всеки един от тях може да се намерят черти, съхранили се от вярванията на първобитните хора.

Какво например, представлява такъв широко почитан вярващ празник, като Илин ден?

Служителите в църквите твърдят, че това е "истински христиански празник". Но това не е така. Самият "пророк" Илия е заимстван от християните от религията на древните еврейски племена, които са почитали божество, нарили го просто Ел или Ил, или бог. Когато евреите започнали да почитат единния бог Яхве, този Ил заел в техните вярвания подчинено място на Яхве. К неговото име прибавили буквата "я", и се получило "Илия". От евреите почитането на пророка Илия и преминало в последствие към християните.

Заимствали християните от древните народи и други богове, а заедно с тях и праздниците в чест на тези небесни покровители. И Никул ден, и празника на свети Георги, и деня на свети Пантелеймон-целителя, и други християнски празници представляват видоизмененни, преработени, по-новому изтълкувани празнества на древните хота- нашите далечни предци.

Следи от древни вярвания може да се забележат и във всички известни обичаи в съвременните религии.

Какво, например представлява молитвата на вярващите хора?

Оказва се че това е видоизменена форма на тези самите магически заклинания на първобитния човек, с които той се е обръщалс към своия всесилен дух-бог. Древните хора, не знаейки, от къде се е взела човешката реч и въобще човешкото съзнание, и защо реч имат само хората, придавали на словото особенна — магьосническа сила. Те вярвали, че определени слова, с които се съпровождат определени действия, могат да въздействат на духове, да им влияят, да им помогнат да се сдобият от могъщите природни сили нужното дело. В съвременните църковни наставления се указва, че назначението на молитвите — да просят от бога за свои нужди и да му благодарят за благодеянията. Но също такова назначение са имали и заклинанията на първобитните хора!

Съхранила се е в християнската религия и представата на древния човек за това, че молитвата придобива особенна сила, ако се повтори много пъти подред. А някои действия, които съпровождат молитвите — колянопреклонение, вдигане на ръце и т. н. — християните са взели от древните египтяни — езичници. Старо вярване на древните народи се явява и такъв обряд, като целуването на икони.

В основата на всички религиозни празници и обичаи лежи преди всичко идеята за смирение, сляпа покорност на съдбата, търпение. Това напълно съответства на интересите на църквата, винаги отразяваща интересите на експлоататорските класи (днес такава класа се явява буржоазията). Църквата убеждава вярващите, че човек — същество греховно, по природа нищожно, това е "жалък червей"— "песъчинка" пред бог. Само със страдания и лишения, търпение и  смирение човек може да измоли за себе си място в "царството божие", "за гроба". Получава се че за всички бедствия на народитех, за нищетата и безправието, не са виновни експлоататорите, не капиталистите и техните правителства, а самите трудещи се, с техните "грехове". Вината на действително виновните се прехвърля на невиновните, грабителите — на ограбените. Какво може да бъде по-добро за експлоататорите, живеещи за сметка на чужд труд? Ето защо и капиталистите, както и предишните експлоататори — робовладелци и феодали-помешчици, поддържат и ще продължават да поддържат религията във всякава нейна форма, защото тя им помага да си съхранят своето господство в обществото, да държат милиони хора във свое подчинение.

В дни на религиозни празници от църковните амвони особенно усиленно се проповядва още една крайно изгодна от всички експлоататори идея — идеята за всеобща любв и класов мир. "Всички хора са братя" — провъзгласяват служителите в църквите.

Но може ли да бъде брат капиталиста на работника, който работейки на гърба на своя стопанин, получава за това жалки грошове? Може ли да бъде брат помешчика за безимотния селянин от зори до късен мрак работещ на него?

Ако ти действително си брат, дели с работника и селянина всичко, което имаш, поравно, работи с него наравно от зори до късен мрак. Тогава ти ще бъдеш истински брат. А когато едни живеят в розкошни яхти, а други са щастливи да имата на масата макарони с постно масло, това не е братска любов, а класова борба. Тази класова ненавист на експлоататорите към експлоатираните— към тези, които те обират и за чийто сметка живеят.

Подобни проповеди за класовия мир имят една цел: да отвлекат трудещите се от класовата борба, от всякакви опити да се измени несправедливия обществен строй, да не се даде на бедните и угнетени възможност да изправят гръб и да се опитат да станат хора.

Както и всяка религия, всички нейни прояви, в това число религиозни празници и обряди, носят голяма вреда, обезоръживат хората, не позволявайки им да се съпротивяват на своите угнетители.  В дни на религиозни празници духовенството отново и отново внушава на вярващите, че всяка борба за по-добър живот в този свят е безплодна, защото всичко се намира във властта на всевишния. Поповете убеждават вярващите, че хората трябва да не се борят за добро бъдеще на земята, а да чакат божията милост, когато бог сам ще им устрои по-добър живот, а ако не стане така, то значи не е и станало така — бог най-добре знае, кого да обича, и кого да омилостиви.

Само че добър живот с очакане на божие чудо никога няма да стане, ако хората сами не започнат да решават своите проблеми, ако те сами не се замислят за себе си, не дочаквайки милост божия. Как ще стане това е известно — нашите деди и прадеди нагледно да ни показали това преди почти сто гидини. Остава днес ние техните внуци и правнуци — ние с вас да въведем порядък в нашите глави, да осъзнаем, какъв живот ние строим всеки със своите действия и всеки със своите постъпки. И ако днес ние отиваме в църквата да се молим вместо да махнем товара от плещите си и унищожим паразитите, то значи има още много път пред нас.

О.В.

първо "първобитни хора" никога не е имало.
второ Религията или Вярата хилядолетия наред е била училище по етика и Морал.
трето вгледайте се внимателно в обичаите и обредите и ще забележите връзката със здравето и лечението.
четвърто отричайки Бог вие признавате неговото съществуване, защото няма как да се отрече нещо, което го няма.
Де факто самата наука почти е доказала съществуването на Бог, така че атеизма е демоде.