— Получава се че в буржоазна САЩ трудещите се са по-прогресивни, в сравнение с пост-съветска Русия. Според мен по логика трябва да бъде обратно, защото нашия народ 70 години е зубрил марксистската политикономия, трябва да се по-грамотен, отколкото американците. Къде е тази грамотност? Видимо, съветската власт някъде е допуснала грешка.
ОТГОВОР:
Не просто съветската власт е допуснала грешка – но още повече. Цялата история на следсталинския Съветски Съюз е история не просто на грешки, а на порочни грешки, грешки подготвящи унищожаването на социализма и реставрация на буржоазния строй.
Това започна с антипартийния хрушчовски преврат, с това, че властта в пролетарската партия бе завладяна от сили, враждебни на работническата класа.
Партията — това е вожд на класата, неин идеен лидер. Ако в Партията на пролетариата стане контрареволюционен преврат, то Партията престава да бъде идеен ръководител на пролетариата, тя се откъсва от него, нейните идеи стават чужди на идеите на работническата класа. Желаейки да се каже комунистическа, такава партия провежда буржоазни идеи под вид на марксизъм. Тези идеи са непонятни за работническата класа — те са му чужди — и той се налага да ги зубри, само че не разбирайки, какво е това и за какво му е нужно. Именно това и стана в СССР в периода след 1953 до 1991 година.
Затова в това време марксизма действително се "зубреше".
А марксизма-ленинизма трябва да не се "зубри", а разбира. Марксизмът — това не е набор от мантри и заклинания, че да се зубрят. Марксизмът — това е метод на познание на света, светоглед на работническата класа. А в послесталинския Съюз (именно в силата на всичко по-горе изложено) работата се е свеждала именно до "зубрене", до заучаване на изуст без разбиране, към дежурни отбрани заучени текстове, към цитатничество.
По повод на това, че днес американската работническа класа води себе си действително по-прогресивно, отколкото русийския. Да, това е действително така. Как може да се обясни?
От една страна — подмяната в късния Съветски Съюз на марксизмаа с ревизионизъм, загубата на съветските трудещи се на вярното разбиране на действителността, все по-бързото слизане към дребнобуржоазната стихия. От друга страна — социализма, макар и разрушаващ се все-така съхранявал се. Съхранило се общество без капиталистическа конкуренция (макар, че стремеж да се посегне от обществото повече, а да се даде по-малко вече се проявявало все по-силно). Съхранила се социалната политика на съветската държава — осигуряване на всички трудещи се с работа, безплатно жилище, медицина, образование, и т.н. Да се боиш за това е било не нужно, всичко това се давало от държавата.
Затова съветската дребна буржоазия придобила особенни, специфични форми — не просто еснафски, но съветско еснафски. Отсъствието на конкуренция и социална защитеност породили у съветския еснаф специфични черти — пасивност, вялост, отсъствие на инициатива, привички да разчитат на държавата, срам и в същото време разединеност.
Ето сега тези еснафи и оказали се даже по лоши и по-малко способни за борба, отколкото работниците в буржоазните страни, у киото има макар и това преимущество, че на тях им се е наложило да се борят за подобряване на своето икономическо положение, и затова те са си изработили навици в борбата и солидарност в борбата.
Затова политическата съзнателност у американските работници днес е много по-висока, отколкото при руските. Но у руските работници темпа на ръста на съзнателността е по-висока, отколкото у американските. У руските работници има преимущество пред американските: житейският опит при социализма и колективния светоглед.
Светогледът на руските работници е по-близък до социалистическия, отколкото светогледа на западните. Нима нашите буржоазни власти случайно се жалват на "преживелиците на съветската психология". Например, отрицателното отношение към търгуването. Именно затова нашия зампрезидент, Дмитрий Медведев, съди и реди – така че нашите граждани да заобичат капиталистите, да не ги възприемат, като "враждебен клас"?
http://informatio.ru/news/society/prizval_obshchestvo_izmenit_otnoshenie/
Ето какво казва най-откровенно:
"Русия притежава "сложно идеологическо наследство", като следствие — гражданите могат да възприемат предприемачите като "враждебна класа".
И затова "…отношението на простите хора към предприемачите трябва да се измени, а бизнесмените трябва да станат в очите на обществото пример за подражание". Трябва да се внушава на тези самите прости хора, че капиталистите — "това са хора, направили успешна кариера "за сметка на собствения си труд, за сметка на огромното количество сила".
Както се вижда, от ясно по-ясно признанието на отношението на нашите граждани към "ефективните собственици". И така премиера не скрива причината – "сложното идеологическо наследство", или остатъците от социалистическия светоглед.
Затова, вероятно руските работници по-бързо ще отидат до социализма, отколкото западните. Процесът на натрупване на сили вече върви. Това е ръста на недоволството, и ръста на търсене на марксистско-ленинска литература.
Ние сме уверени, че руската работническа класа е в навечерието на нова световна революция, където ще заеме важно място, ще стане преден отряд на световния пролетариат в неговия последен щурм към капитала.
Товарищ Святов
