Историята на класовите борби е пълна с примери на героични битки на революционните класи против контрареволюционните сили на сваления режим, винаги упорно отстояващи господството и привилегиите на свалените класи. Буржоазните революции в Англия, Франция, Германия и други страни утвърдили властта на буржоазията в резултат от дълги боеве с феодалната контрареволюция. Пролетарската революция в Русия победила в ожесточена схватка, в гражданската война против буржоазната контрареволюция.
В буржоазната литература и политическа практика термина "контрареволюция" почти не фигурира, защотобуржоазията в своята политика и наука никога не е имала и не може да има ясно понятие на контрареволюция, защото самата тя не се явява до край последователно-революционна класа даже в буржоазната революция. В борбата против народните маси и в най-вече против пролетариата буржоазията обикновено преминава в лагера на контрареволюцията не толкова в социалистическата, но и в буржоазно-демократичната революция. "Историята на Франция ни показва, че бонапартистската контрареволюция израснала в края на XVIII век (а след това и втори път през 1848-—1852 г.) на почва контрареволюционна буржоазия, проправяйки си път към легитимация на реставрацията на монархията. Бонапартизмът е форма на управление, която израства от контрареволюциоността на буржоазията в обстановка на демократични преобразования и демократични революции" (Ленин, Соч., т. XXI, стр. 84).
Анализирайки уроците от революцията 1905—07 г., Ленин с особенна сила подчертял контрареволюциоността на руската буржоазия. "Никъде в света, може би — писал той — буржоазията не проявила в буржуазните революции такова реакционно зверство, такъв тесен съюз със старата власт, такава "свобода", както у нас…" (Ленин, Соч., т. XII, стр. 54).
Само марксизма-ленинизма дава единствено научно определение на понятието контрареволюция. Същността на това понятие се състои в борбата на класите. Ръководейки се от това указание, следва да се разкрие понятието контрареволюция, изхождайки преди всичко от класовата природа на дадена революция.
Великата Октомврийска социалистическа революция, принципно се отличава от буржоазните и всички предшестващи революци, произвежда коренен преврат във всички сфери от обществения живот. Тя разваля старата буржоазна държавна машина и създава нов тип държава— диктатура на пролетариата. Пролетариатът използва своята диктатура, като лост за революционно преобразование на старата икономика и организация ня новата. Диктатурата на пролетариата се явява нова и при това висша форма на класовата борба на пролетариата. Свалените експлоататорски класи оказват отчаяно съпротивление, стремейки се да възтановят дореволюционния строй, т. е. буржоазно-помешчическия "порядък". Контрареволюция в Съветската страна — това е борба на враждебни революции на класи и техните организаций, насочени именно против диктатурата на работническата класа, към подриване или отслабване на политическите и икономически основи на СССР и неговата външна независимост и безопасност. При това, както е показала историята, вътрешната контрареволюция се преплита с контрареволюционната международна буржоазия.
В първите години на Съветска власт контрареволюцията се изразявала в открит саботаж на известни слоеве служащи, имащи задача да взривят Съветската власт отвътре, във форма на гражданска война и интервенции (виж. Каледин, Дутов, Гражданска война, Класи и класова борба, Интервенция, Левоесеровски метеж, Ярославски метеж).
Буржоазната контрареволюция към края на 1920 г. била разбита. Решаваща роля в победата на Червената армия над въоръжените сили на вътрешната и външна контрареволюция изиграла правилната ленинско-сталинска политика по отношение на селячеството и ленинско-сталинската национална политика.
Изключително значение в разгрома на въоръжените сили на контрареволюцията имала дейността на др. Сталин.
Буржуазната контрареволюция в Русия, както и във всички други страни, в които капиталистите стояли лице в лице с пролетарските революций (Унгария, Финландия, Полша и др.), неизменно се опирали на поддръжката на международната буржоазия. Гражданската война в Русия се съпровождала от интервенция, а така също с поддръжката от тяхна страна на белогвардейските армий с пари, оръжие, снаряжение и т. н. Отечественната и международна контрареволюция, още с първите дни на Великата Октомврийска социалистическа революция се oбединили в един поток на контрареволюционна борба против Съветската власт.
След унищожението на основните сили на буржоаззната контрареволюция Съветската власт и се наложило да се бори със значително задълбочилата се дребнобуржоазна контрареволюция, която се разгърнала в буржоазна контрареволюция и съпътствала последната. Кронщадтскиият метеж, организиран от есерите и белогвардейските генерали, бил по същество най-ярко изразен от цяла серия контрареволюционни метежи и възтания(виж. Петлюровщина, Махновщина, Антоновщина).
Анализирайки политическите и икономически уроци от Кронщадтския метеж, Ленин на X конгрес на РКП(б) казал: "Тази дребнобуржоазна контрареволюция, несъмнено е по-опасна, отколкото Деникин, Юденич и Колчак взети заедно, защото тук ние имаме работа със страна, където пролетариата представлява малцинство, тук имаме работа със страна, където разорението се е стоварило на селската собственост, а освен това, ние имаме още нещо- демобилизация на армията, дала възстанически елемент в невероятно количество" (Ленин, Соч., т. XXVI, стр. 214). Победата на Съветската власт на фронта на гражданската война нанесла съкрушителен удар на есеровската контрареволюция.
След гражданската война, черпейки сила в още не ликвидираните капиталистически елементи страни и в международно капиталистическо окръжение, контрареволюция не един път се опитваше да вдигне оръжие против Съветската власт. Но успешното осъществяване на социалистическотго строителство протекло в условие на луда съпротива на капиталистическите елементи против настъпващия социализъм.
В периода на социалистическа реконструкция на народното стопанство една от опасните форми на съпротива на контрареволюцията се явила вредителната буржоазна интелигенция (виж. Шахтинско дело). "Вредителството е толкова по-опасно — говорил др. Сталин — защото е свързано с международния капитал" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 243). "Шахтинци и промпартийци били открито чужди на нас хора. Те били основно бивши собственици на предприятия, бивши управляващи при старите стопани, бивши компаньои наы старите акционерни общества, или просто стари буржоазни специалисти, открито враждебни на нас политически. Никой от нашите хора не се съмнява в истиността на политическите лица на тези господа. А и самите шахтинци не скривали своя неприязън по отношение на съветския строй" (Сталин, Недостатъците на партийната работа и мерки по ликвидация на троцкистските и други двуличници 1937, стр. 14—15).
Съдебните процеси над контрареволюционните организации Промпартии, Съзното бюро на РСДРП(м), разкритието на кулацките партии Кондратев—Чаянов, контрареволюционните банди на троцкистските и дясната агентура на фашизма показали, че всички тези организации са си поставли за своя задача свалянето на Съветския строй и реставрацията на капитализма в СССР; всички те за осъществяване на своите контрареволюционни програми поставяли акцент на интервенцията, прибягвали до вредителство на основния метод на контрареволюционната работа; всички те били в организационна връзка с управляващите антисъветски кръгове от европейската буржоазия (а меншевиките към това и били свързани с ръководството на II Интернационал).
Тази икономическа и политическа контрареволюция съпътствали и кулацкия саботаж за хляба, кулацкото контрареволюционно съпротивление на социалистическото настъпление и в частност, колхозното строителство.
"С ръста на социалистическото строителство, усилването на настъплението на капиталистическите елементи неизбежно предизвикали задълбочаване на класовите борби в страната от страна на кулацко-капиталистическите елементи и опитите на отчаяна съпротива от тяхна страна. Опирайки се на растящата активност батрацко-бедняцките селски маси, укрепвайки съюза със середняковците, партията спряла контрареволюционния саботаж и съпротивата на кулачеството…" [Резолюция на XVI конгрес ВКП(б) по Отчета на ЦК ВКП(б), в кн.: ВКП(б) в резолюции…, ч. 2, 5 изд., 1936, стр. 402—403].
Съюзът на ССР изпълнил първата петилетка и успешно завършил втората. Сталинската Конституция — основния закон на социалистическата държава на работниците и селяните — записала световно-историческо значение за победата на социализма, завоювана в резултат от разгрома на буржоазно-помешчическа, дребнобуржоазна и кулацка контрареволюция, в резултат на разгрома на троцкизма, станал още през 1927 "преден отряд на контрареволюционната буржоазия" (Сталин, Въпроси на ленинизма, 10 изд., стр. 476), и десните реставратори на капитализма. Победила великата партия на Ленин—Сталин. Но врагът не сложил своето контрареволюционно оръжие.
Другарят Сталин предупреждавал, че "с ръста на моща на Съветската държава ще се усилва и съпротивата на последните остатъци от умиращите класи. Именно затова, защото те ще умрат и доживяват последните си дни, те ще преминават от една форма към друга, по-рязка форма, апелирайки към останалите слоеве от населението и мобилизирайки ги против Съветската власт… На тази почва могат да се очакват и раздвижилите се разбити групи от старите контрареволюционни партий на есерите, меншевиките, буржоазните националисти от центъра и окрайнините, може да се очакват и раздвижилите се остатъци от контрареволюционните опозиционни елементи от троцкисти и десни уклонисти" (там, стр. 510).
Процесът над участниците на обединения център на троцкистско-зиновиевия блок (Зиновиев, Каменев и др.), организирали злодейското убийство на трибуната на Великата Октомврийска социалистическа революция Сергей Миронович Киров (см.), верния сподвижник на др. Сталин, процесът на антисъветския троцкистски център (Пятаков, Соколников, Радек и др.) и над фашистската шпионска група на Тухачевски и др. показали на целия преден и прогресивен свят, какви безпримерни в историята методи (подготовка на войни, диверсии, шпионаж, вредителство, террор) враговете на народа — троцкисти, зиновиевци и десни се стремили да осъществят своята контрареволюционна цел — реставрацията на капитализма в Съветския Съюз.
Международната контрареволюция съвършенно не случайно поръчала на троцкистите диверсионно-вредителска и шпионска работа. В доклада на Пленума на ЦК ВКП(б) от 3/III 1937 т. Сталин говорил: "Необходимо е да се разясни на нашите партийни другари, че троцкистите, представляващи активни елементи от диверсионно-вредителската и шпионска работа на чуждите разузнавателни органи, отдавна вече са престанали да бъдат политическо течение в работническата класа, че те отдавна са престанали да служат на каквато и да било идея, съвместима с интересите на работническата класа, че те са се превърнали в безпринципна и безидейна банда от вредители, диверсанти, шпиони, убийци, работещи под наем на чуждите разузнавателни органи. Да се разясни, че в борбата със съвременния троцкизъм са нужни днес не стари методи, не дискусионни методи, а нови методи, методи на изкореняване и разгром" (Сталин, Недостатъци в партийната работа и мерки по ликвидация на троцкистските и други двуличници, 1937, стр. 20—21). Троцкистко-зиновиевците и десните извъшват наказателно-предателски престъпления — шпионаж, диверсии, убийства, нанасят вреда на военната мощ на Съветската държава, провоцират войни — т. е. злодейски престъпления, отиващи по линия измяна към родината и наказуеми с цялата строгост на закона.
Процесите над троцкистско-зиновиевската банда показали, че платформата на реставрация на капитализма е послужила за основа на обединенията на всички врагове против партията и Съветската власт, против великия съветски народ. Тази платформа обединила троцкистско-зиновиевската банда, десните реставратори на капитализма, военно-шпионската група от фашистките наймити — Тухачевский, Якира и др., разтреляни по заповед на съветския съд. Троцкистите-зиновиевци и десните — международна агентура на фашизма, наемници на Гестапо — встъпващи в авангарда на фашистската агресия, представляват сериозна заплаха за делото на мира. Другарят Сталин в своя доклад на Пленума на ЦК ВКП(б) подчертал: "Необходимо е да се помни и никога да не се забравя, че капиталистическото обкръжение се явява основен факт, определящ международното положение на Съветския Съюз. Помнете и никога не забравяйте, че докато има капиталистическо обкръжение ще има и вредители, диверсанти, шпиони, терористи, заселили се в тила на Съветския Съюз разузнавателни органи на чужди държави, помнете за това и водете борба с тези другари, които недооценяват значението на факта на капиталистическо обкръжение, които недооценяват силите и значението на вредителството. Разяснете на нашите партийни другари, че никакви стопански успехи, колкото и велики да са, не могат да анулират факта на капиталистическото обкръжение и произтичащите от този факт резултати.
Да се приемат необходими мерки за това, нашите другари, партийни и безпартийни болшевики, да имат възможност да се запознаят с целите и задачите, с практиката и техниката на вредителско-диверсионните и шпионски работи на чуждите разузнавателни органи" (Сталин, Недостатъци на партийната работа и мерки по ликвидация на троцкистските и други двуличници, 1937, стр. 20).
Основната цел на борбата на троцкистските и десни бандити против Съветската власт е същата, като на другите контрареволюционни сили — свалянето на съветския строй и реставрацията на капитализма. Затова и методите на борба с троцкистско-зиновиевите и бухарински бандити на Съветската власт трябва да са най-сурови — такива, каквито единственно са необходими по отношение на злете врагове на народа, предателите, изменниците на родината, слугите на фашизма.
БСЭ, 1 изд, т. 34, к.158-162
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
"Прочетох писмата ти от Пастух