Цените на всичко растат. Хляб, продукти и всякакви жизнено-важни стоки са поскъпнали 2-3 пъти — и са станали не просто по джоба на трудещото се население.
Кутия цигари по 15-20 долара[2] най-евтината (иранска контрабанда) и с всеки час цената на цигарите се вдига. В народа говорят, че това са се прави от роднини на президента — напълно обирайки народа, защото пушещия цялата си заплата за 2-3 месеца (600 долара) до копейка ще изпуши. Същото е и за клетъчните телефони, които неотдавна забранили да се внасят в Туркменистан[3], че това се прави заради роднини на Бердимухамедов, защото само те в републиката имат лиценз на внос и продажба на мобилни телефони. Забраната за въвеждане е била и заради охраната, която иска да поставя в телефоните всевъзможни прослушвателни устройства.
Рязко се активизирали работниците, които сега не лълчат и все по често искат да им се изплати заработеното. При това го правят така, че да не откажеш. Нерядко ръководството на предприятията (в Туркменистан те в по-голямата си част са дтржавни) вземат страната на работниците. Например така е било в Газоснабжение, когато работниците на 2 автобуса отишли да си поискат заплатите — те не им ги давали още за юни. Ръководството напълно ги поддържало и отишли в Кабмин да си търсят парите, което означавало че ще има бунт и то немалък. На това предприятие работят няколко хиляди човека, а и газовия отрасъл е основен източник на доходи в Туркменистан. Говорят, че президента се е изплашил, осъзнавайки, какво може да доведе това. И тъй като пари в бюджета няма, на тези организации бил спешно даден кредит. (Но кредита не е решение на проблема, това е явно надуване на финансовия балон, който ще се спука с голяма сила! Всъщност това не са обезпечени пари, които след това да се върнат от тези предприятия, защото те са всъщност планово-губещи, дотационни, и всъщност ще загробят газовия отрасъл, който в икономиката на републиката е главен.) На работниците мигновенно им превели на картите заплатите за юни, но това тях не ги удовлитворило, те изискали разчет и за останалите просрочени месеци. И сега правителството се чуди от къде да вземе пари — президента ги заплашил със затвор всички министри, ако не намерят.
В "Ашгабатгаз" главния инженер заповядал на работниците напълно да спрат газоснабдяването на всички банки, данъчната инспекция, полиция, училища и детски градини. Причината — непалщане на заплати и невъзможност закупуване на материали — тръби, карбид, електроди, резервни част и т.н. На следващия ден при него дошли представителите на всички спрени. Главинженер казал — тръбите са гнили, ще стане катастрофа и взрив, идете и поискайте пари от Минфина, че да си заплатят своята задлъжнялост за газ, работниците няма повече безплатно да работят. Излязла заповед на президента — банките да не превеждат пари за материали и услуги, ако у предприятията има задлъжнялост по заплата (т.е. главния инженер на банките пряко поставил условие: изпълнете указа и мръзнете или нарушете, но ще сте на топло). Данъчните също или снемете блокировката на сметките (данъчната картотека) или също ще стоите на студено.
Напълно е спрял и строежа на всички олимпийски обекти в столицата — не се виждат нито работници, макар че преди те работили ден и нощ без почивка и подготвили обектите на не повече от 50%.
Не отдавна в Ашхабад в микрорайон Мир някой разхвърля хляди ваххабитски листовки. Но нито един преминаващ не взел една листока — никой даже не обърнал внимание на хартиите, които буквално били разхвърляни по дворовете. На следващия ден целия този боклук бе събран, а полицията никой не потърси. Тези реакционни идеи в Туркменистан са абсолютно непопулярни, но затова пък хората все по-често си спомнят за социализма и СССР, когато те живели и проблеми нямали.
Днес положението на работниците е много тежко и не толкова заради заплатите. Например, едо от големите предприятия в Туркменистан — химзавод Мариазот (бивши ТЗАУ), г. Мари. Числеността на работниците е 1500 човека. На завода има много крадци, които са се устроили на повикване с всички органи и хякимликов (областната власт), много са се устроили за пари. Работниците на завода се делят на стар съветски актив, който все още дърпа, и младеж, която няма никаква квалификация и която просто старите не ги пуска — защото работе ще се объркат. В предприятието има рязък недостатък от квалифицирани кадри, например, КИПовци, заварчици и други специалисти. Кадри преди е имало, но хората се разбягали по фирмите, а да се върнат не могат, защото вървят съкращения — никъде не можеш да се устроиш.
Условията в предприятията е фактически пълен полицейски режим. Охрана на труда — никаква. В цеховете се диша амоняк и киселинни изпарения, водещи до безсъзнание. Противогази на завода има, но… 1975 година, скъсани и без активен въглен. Всички работници работят ето в такива адски условия по 12 часа без ни най-малки средства за защита. Оборудването е напълно износено. Травматизмът е много голям, нерядко има случаи със смъртен изход.
В завода отдавна са закрити столовете — затова и работниците работят без обяд и без храна. Вярно "храна" — това са сухари, намокрени в чай, малко зелен лук и овча мас, разтопена в този чай.
Неотдавна ръководството на завода им бе заповядано да съкратят 30%. Работниците с това съкращение не са съгласни, и затова директора му се наложи да изтъргува с министерството съкращение само на 100 човека. На върха са били принудени да отстъпят, защото преди години завода беше пред стихиен бунт, когато станало известно, че ще се съкращават 250 човека от цеха за чували. Тогава президента много се изплашил и съкратил директоеа и министъра. Днешният директор също се страхува, но постъпи хитро. На баланса на завода има детска градина, пионерски лагерь и профилакториум, там работят 60 човека, които ги предал на бюджета, така хората там ще получават пари не от завода, а от държавата. А 40 човека са сред пенсионерите и тези, които нищо не работят.
На въпрос на работниците, а защо въобще се съкращават, нима завода е опасен обект, който всеки един момент ще се вриви, ръководството обяснило, че е нужно да се изпълни заповед на президента за повишение на заплатите с 10%. Но повишение на заплатите няма да получат всички, а избрани, при това някой с повече от 10%. Други или нищо или значително под 10%.
Не по добро е положението и в другите предприятия. Преди месец се взривил Красноводски резервоар с нефт, имало и убити.
Химзаводът в Чарджоу за времето на капитализма изнил напълно, като през миналата година работник, вървящ по територията на завода, паднал под отворилата се в асфалта дупка, където се оказало цяло езеро с киселина. Пострадалия и целия изпечен човек седмица след това лежал в палатка около завода, защото се оказало че не може да бъде транспортиран, но и не успели да го спасят, така и си изгорял. Никой, не поел отговорност. В завода столова има, но там обядват само работниците от заводската администрация - 20 от 1600 човека.
Не такa oтдавна, примерно преди месец в Ашхабад имаше голям масов бунт, по-точно два, което съвсем не е удивително, днес бунт може да избухне по малък повод, защото буржоазната власт се държе така, че сама провоцира трудещото се население — седейки на туба с бензин, палейки клечки с кибрит.
Причината за един от бунтовете станал следния случай. Някой си гражданин със своя автомобил с нестоличен номер по околни пътища влязъл в града (което е забранено в Туркменистан), за да довеве сина си на изпит. Спре ли го полицаите и му поискали глоба от за "нарушение" от 100 хил. манат. Той им казал, че у него това са последните пари и ако той им ги даде, то няма да може да се прибере със сина си у дома. Полицаите не отстъпвали и възникнал скандал, към който веднага се присъединили преминаващи. Днес на народа малко му трябва. Бързо се образувала голяма тълпа, шум, крясъци от възмущение — недоволството се разрастнало бързо. Полицаите извикали подкрепление, те дошли, арестували около 500 човека и ги завели в местното отделение. Но това само наляло масло в огъня. Разярените хора поискали да се освободят задържаните, а когато полицаите отказали да направят това и се опитали със сила да ги разпръснат, възникнали сериозни сблъсъсци, в резултат на което пострадали не малко полицаи, а полицейското отделение било разгромено. След което хората не се успокоили, а отишли пред зданието на Кабмина да искат истина. Какво се случило там, точно не може да се каже. Информацита се блокира. В крайна сметка два дена мястото бе отцепено, който наближил бил арестуван. Хората от далеч виждали, че сметосъбирачите лазили по метални решеткам Кабмина до 2-3- етажа усилено почиствали от стъкла. Бунтът явно е бил сериоезен, но как е завършил е неизвестно.
По рано до този случай също е имало голямо стълкновение на работници с полицаи около кукления театър. Причина аналогична — полицаите се опитали да хванат много провинциални работници-строители без регистрация. (В Ашхабад е забранено да се появяват провинциални автомобили).
Преди дни жители от предградие на Ашхабад изгорели голям частен колбасен завод Берекетли, възмутени от плановете на неговия стопанин да премахне близките домове на граждани за да расшири своята територия.
И това е само част от това, което става по цялата република. Обстановката явно се нагнетява и трудовия народ не желае повече да търпи такова издевателство над себе си от нищожни хорица, взели се за всесилен елит на обществото. Действащата власт на Бердмухамедов засега се опитва да задуши масовите протести на трудещите се с репресии. Но едва ли още повече нейните верни слуги — полицейските също стоят без заплати. Идва час, когато те повече няма да ги защитават, а народа, набрал немалко опит в подобни стълкновения, неизбежно ще се научи да действа по-решително и организирано.
Дестр
[1] http://www.chrono-tm.org/2016/09/politseyskie-pedagogi-i-mediki-turkmenistana-tretiy-mesyats-ne-poluchayut-zarplat/
[2] http://www.chrono-tm.org/2016/09/tsenyi-na-sigaretyi-v-turkmenistane-dostigli-40-50-manat-11-14-za-pachku
[3] http://www.chrono-tm.org/2016/09/vvoz-novyih-mobilnyih-telefonov-v-turkmenistan-bez-razresheniya-zapreshhen/
