Разбира се този индекс на покупателна способ­ност се явява също малко показателен, но все пак говори за това, че покупателната способност на работника през XX в. рязко е паднала в сравнение с XIX в.

Тази тенденция към понижение на заработената заплата действа наред с друга ярко изразена тенденциея- на все по-голяма и по-голяма интензифи­кация на труда, което води до рязко изоставане на заработената заплата от стойността на работната сила. Маркс нееднократно говори за изоставане на заплатата от стойността на работната сила. Той говори, че заработената заплата на работниците обикновено е под стойността на работната сила ("Забележки по книгата на Вагнер", Архив М. и Е., кн. V, "Заработена заплата, цена и печалба" и т. н.). Ленин подчертавал същото: «За­работките на работниците, даже при най-упорита и най-удачна, за работниците стачна борба, растат по-бавно, отколкото повиша­ването на необходимите разходи за работната сила» (Ленин, Обедняването в капиталистическото обще­ство, Съч., том XVI, стр. 212).

Движението на стойността на работната сила се натрупва под влияние на цял ред фактори. По­вишаването на производителността на труда, понижава стойността на средствата за съществуване, като понижава и стойността на работната сила. Тази тенден­ция на понижение на стойността на работната сила в ня­кои периоди се явява преобладаваща, но има и редица фактори, повишаващи стойността на работната сила. Так например, интензификацията на тру­да повишава стойността на работната сила, защото интензификацията на труда води до по-голямо из­носване на работната сила и следователно до необхо­димост от повече средства за възстановяването и т. н. Епохата на империализма, и особено периода на общата криза на капиталистическата си­стема, се характеризира с огромно повишаване интензивността на труда. В следствие нa товa имa огромeн ръст нa стойността на работната сила и рязко изоставане на заработената заплата от стойността на работната сила. Интензификацията на труда, например у Форд е толкова голяма, че даже увеличената заработе­на заплата не може да осигури възстановяването на изразходваната работна сила на работника, възстановяването на нормалната жизнедеятелност на работника. «До известна степен повишената амортизация на работната сила е неразривно свързана с удължения работен ден, може да бъде компенсиран с усилване възстановяването на организма. Зад този пункт амортизация расте в геометрична прогресия, и в същото време се разрушават всички нормални условия на възпро­изводство и функциониране на работната сила» (Маркс, Капитал, т. I, стр. 409—410). Към това води и увеличаването интензивно­стта на труда.

Огромната интензификация на труда е особенно характерна за съвременния етап от капита­лизма, извънредно повишаващ стойността на ра­ботната сила при условие на рязко изоставане на заплатата, вече далеч преминала указания пре­делен пункт на износване на работната сила. Те­кучеството на работна сила не плаши капиталистите, защото армията от безработни е много голяма.

Този процес на интензификация на тру­да е характерен не само за САЩ, но и за всички империалистически страни. Например, според дан­ни на Кучински, количеството работници, получили увреждания на работа, от 1924 до 1929 гг., нараснало в Германия почти два пъти и достигнало 10%, т. е. с други думи всеки 10 работник в про­изводството получавал уврежданея.Това говори за ог­ромна интензификация на труда. Интензифика­цията на труда по време на кризи още повече се усулва, още повече се увеличава разликата между силно нарасналата стойност на работната сила и намалената заплата. Целият този процес говори за това, че абсолютното обедняване на работническата класа се явява закон на капитализма, на по­следния етап от капитализма се достигат небива­ли до сега мащаби и острота.

Процесът на абсолютно обедняване (виж. Всеоб­щ закон на капиталистическото натрупване) не се изчерпва, разбирасе с движението на заработената заплата. Тя е много по-широка: обхваща и ръста на резервната армия, и различните форми на относително пренаселване и непосредственна паупериза­ция, неизбежно растяща заедно с нактрупването на капитала и т. н. Но движението на заплатата се явява едно от важните и основни по­казатели на този процес.

Тази гледна точка, че стойността на работната сила в епохата на империализма пада, се явява по своята същност антиленинска. Логиче­ски следствие от тази теория се явява отри­цанието на изоставянето на работната заплата от стойността на работната сила, т. е. съгласно тази теория работниците по­лучават всичко, което им е  нужно за възстановяването на нормалната жизнедеятелност. Апологетиче­ският характер на тази позиция, отричането на нейното аб­солютно обедняване са достатъчно ясни.

Развиващите се от 1929 г. на база и в рамките на обща криза на капитализма, световната икономи­ческа криза довела до рязко понижаване на заработената заплата и към още по-рязко изоставане на заработената заплата от стойността на работната сила. Гигантското увеличение на безработицата и в следствие на това на рязкото намаляване на числото на заетите членове от работническите семейства фактически още по-рязко намалява и така силно понижената заплата.

От времето на войната 1914—18 г. се разширило използването на евтината работна си­ла на жените и детцата. Стойността на работната сила на жените а и на децата е по-ниска от стойността на работната сила на мъжете. Така капиталистите понижават заработената заплата на жените и децата под стойността на работната сила в голяма степен, отколкото по отношение на труда на мъжете. В резултат натова даже в напредналите капиталистически страни разликата в заплатата на мъжете и жените е значителна. Напр. заработената заплата черноработещ мъж в Англия в 1925 г. е била 1,5 пъти по-висока от зарплатата на жените; в Гер­мания в същата година заплатата на мъжете-чернора­ботници в 1,8 пъти е превишавала заплатата на жените.

При това е необходимо да се приеме във внимание не само пълната, но и частичната безработица, т. е. частичната заетост на значителни маси работници, работещи например, непълна седмоца и получаващи за това много по-малко заработе­но. Всичко това наред с удължаване в много случаи на работния ден и колосално усилване на интензивността на труда. Пропастта между стойността на работната сила и заработената заплата ставала извънредно голяма.

Кучински изчислява, че работническата класа в Германия не е получила по време на кризата до края на 1931 г. 12 млрд. марки, а заедно със служе­щите — до 26 млрд. марки. Фондът на заработената заплата е паднал от 1929 г. до 1932 г. от 45 млрд. до 25 млрд. Темповете на пада­не на фонда на заработената заплата изпреварва темповете на ръст на безрабо­тицата, достигащи огромни размери.

В САЩ сумата изплатени заплати в 1931 г. се съкращава против 1929 г. на 22 млрд. дол. (1929 г. — 55 млрд., 1931г. — 33 млрд.).

Средният индекс на реална заработена заплата.

1929 ……….. 100,0

1931 .……….. 64,7

1932 ………… 54,4

Загуби в заработена заплата на индустриален работник в Германия (млрд. марки).

Всичко това говори за значително падане на заработената заплата. Такава е картината на движение на заработената заплата и по дру­гите страни (виж. Статистическо приложение[2]).

Национални различия в заработената заплата и заработената заплата в Русия. Движението на заработената заплата, нейното ниво в различ­ните страни са различни, както са различни и самите условия, определящи стойността на работната сила. Маркс указва, че при сравняване на заработена заплата по различни страни е нужно да се приеме във внимание редица моменти: 1) различните естествен­ни и исторически развиващи се жизнени потребности, 2) различните цени 3) различните из­дръжки на работника 4) ролята на женския и детски труд в различните страни, 5) разли­чията в производителността на труда 6) различията в работния ден, 7) различията в интензивността на труда.

В сравнение със заработените заплати от различните страни Маркс счита за необходимо сведение средните заплати в определена област от производството към работния ден с еднаква продължителност. "По­сле такова уравнивание на дневните заработени заплати, вре­менното заплащане трябва да бъде преведена на парче, т. к. само тази последната дава ме­рило и за производителността, и за интензив­ността на труда"(Маркс, Капитал, т. I, гл. XX).

По долу  преведената таблица говори за значите­лна разлика в заработената заплата в различните страни; (W1. Woytinsky, Die Welt in Zahlen, II Buch).

Условията на възстановяване на нормалната жизне­деятелност на работниците в различните страни е различна. Различните условия на възпроизводство на работната сила водят до различия в стойността на ра­ботната сила и заработената заплата. Тъй като факторите, влияещи на тези различия, се сменят в процеса на истори­ческото развитие и се сменят неравномерно, както и неравномерно се развиват и самите капиталисти­чески страни, то се сменят и сътношенията на за­платите в различните страни. Например, съотноше­нието на плащането на черноработниците се е изменяло (W1. Woytinsky, Die Welt in Zahlen, II Buch) така:

Още по-лошо е положението на работниците в азиатските страни. Даже в Япония заработената заплата е по-ниска от нивото на напредналите капиталистически страни от Западна Европа.

Следващата таблица, сравнява заплатите на работниците в Япония с заработената заплата на работника в Германия, явяваща се достатъчно показа­телна.

Неделната заработена заплата (1925) в райхсмарки.

В колониалните и полуколониални стра­ни положението на работниците се явява още по-тежко. Например, обичайния минимум на заплата у работниците в Китай на ден е равен на 9—10 цента, а в някои отрасли даже 3—4 цента.

Eвтината работна сила в колониалните и полуколониални страни, нейната усилена експлоатация дава възможност на капиталистите да по­лучават значителна свръхпечалба. Част от тази свръхпечалба отива на подкупване на привилегированата прослойка от пролетариата в империалисти­ческите страни. Част от работниците в колониалните страни са в полуробско състояние. Там са разпространени различни форми на принудителе­н труд. 3аработената заплата на туземците в колониите обикновено рязко се отличава от заплатата на белите работници. Например, в Южна Африка заработената заплата на туземците-миньори е 4—5 пъти по ниска от заработената заплата на белите за една и съща работа. Такава огром­на разлика има и между заработената заплата при колониалните работници и тези от метрополиите. Например заработената заплата на тек­стилщик в Англия едва ли не е 3—4 пъти по-висока от заработената заплата на текстилщик в Бомбай.

Тази евтина работна сила в колониите и полуколониите се отразява и на ниво заработе­на заплата у работниците в капиталистическите стра­ни благодарение на значителната емиграция на работници от колониалните и полуколониални страни.

В дореволюционна Русия заработената заплата на работниците е била извънредно ниска. Ленин нееднократно подчертавал ниското ниво на зара­ботенна заплата в Русия.

"Средната заработка на руски фабрично-за­водски работник (в 1911 г. — 251 руб. годишно, на 8,2% повече (по сума от всички заплати), отколкото в 1910 — възторжено говори министъра на финансите. В Америка в 1910 г. средната заработка на промишлен ра­ботник е 1.036 руб., т. е. четири пъти повече от руския. В 1860 г. тази зарабо­тка се е равнявала на 576 руб., т. е. два пъти повече днешната руска. Русия през XX в., е Русия на третиюнската „конституция" стои нпо-ниско от робска Америка" (Ленин, Съч., т. XVI, стр. 342).

По повод и на основаниe обследванe, произведено през 1908 г., Ленин писал: "Числото работници от двата пола е бил 21/4 млн. чел. (2.253.787). Тук влизат и миньорите и работниците в производствата, обложени с акциз. 3аработената заплата на всички тези работници се равняна на сума над половин милиард руб. (555,7 млн.). За да узнаем средното заплащане на един работник, трябва да разделим общата сума от заработената заплата на числото работници. Получаваме цифрата 246 руб. И така, два и чет­върт  милиона фабрично-заводски работници в Русия заработвали в 1908 г. общо и средно, т. е. едва по двадесет рубли и 50 к. в месец! Ако се вземе под внима­ние, че на такава сума се налага да се издържа семейство — и това при поскъпване на квар­тирите и жизнените припаси — то подобно заплащане се нарича нищета" (там, стр. 94).

До 1905 положението на работниците е било още по-лошо. През 1905 г. били внесени някои изменения. Например в Московска губерния средната заработка:

1901—1905 ……………………… 200,0

1906 …………………………………. 228,0

1907 …………………………………. 237,0

1908 …………………………………. 236,5

1909 …………………………………. 237,0

В Русия била значително разпространена заплата с продукти. Например, в 1909 г. почти 10% от заработената заплата на московските работници била давана с хранителни продукти и стоки във фабричните лавки. Този вид заплата поставя работника в полукрепостна зависимост от стопаните [всички тези данни са взети от Ленин (Съч., том XVI, стр. 598—602)]. Но така или иначе, независимо от редица изменения в положението на работника след 1905 г., — положението на руския работник в царска Русия оста­вало тежко. Работният ден в селското стопанство в Русия се равнявало на 16—17 часа на ден.

Следните данни говорят за нивото и дина­миката на заработената заплата на селскостопанските работници. Средната заплата на селски работник в Европейска Ру­сия е била в копейки:

средна за            1902—1904 ………. 64,0 коп.           1908 …………….. 72,4 коп.

»       »     1905 …………………… 64,8   »               1909 …………….. 75,8 »

»       »     1906 …………………… 72,0   »               1910 ……………….75,6 »

»       »     1907 …………………… 73,1   »

Тези данни са взети от Ленин (Съчинения, том XVII, стр. 293).

Реалната заработена заплата в това време почти не се изме­няла. Това е видно и по сравнянане на зара­ботената заплата, изразена в хляб, която се понизила от 0,93 в 1902—1904 г. до 0,85 в 1905 г. и 0,91 в 1906 г.

1905 г. се повишила минималната заплата. «Вижда се, няма шок в пета и шеста година, пони­жението на реалната заработена заплата щеше да е по силно» (Ленин, там, стр. 293—294). За периода 1901—1910 г. реалната заплата, в сравнение с пре­дишния период се повишила не­значително. «…Всички усилия на работниците дали въз­можност да се удържи заплатата на предишното ниво и само много малко да се повиши» (Ленин, там, 294). Доходите на помешчиците за този период се удвоили. Не само в дорево­люционна Русия, но и във всички капиталистически страни положението на селскостопанските работници е много по- лошо от това на индустриалните работници.

Ако например, сравним заработената заплата на текстилчиците, като най-лошо заплатени, с заработената заплата на работниците, то заплатата на текстилчиците е много по-висока от заработената заплата на последните.

Месечна заплата (в дол.).