Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 14:14 - Критичното състояние на Евросъюза-част от общата криза на капитализма
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 536 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Когато ние марксистите, говорим, че капитализма агонизира, че го чака неизбежен и скорен край – буржоазните идеолози самодоволно се смеят и заяявяват, че ние даваме желаното за действително. Те се опитват да докажат, че делата на капитализма вървят добре, че той устойчиво стои на крака и че него нищо не го заплашва.

Но не ние — а именно те дават желаното за действително. Те, както и следва представителите на буржоазията, панически се боят от гибелта на своя строй. Те много искат да вярват в устойчивостта на капитализма. Че този порядък, при който те господстват и владеят  всички богатства на обществата – ще се съхрани во веки веков. Затова се стараят да не виждат признаците на надигащия се крах. Но да се види той е невъзможно. Капиталистическият свят се тресе , обръща се като луд. Неговите противоречия са достигнали такава острота, че по-натанък може да настъпи само взрив, който ще го унищожи.

Капитализмът се къса по шевовете. Първо- усилва се класовата борба между капитала и трудещите се вътре в буржоазните страни. У трудещите се се е натрупал протест, гняв и озлобление, което и малък повод може да доведе до открит и яростен сблъсък с карателните войски на капитала.

Второ – до предел се е ожесточила империалистическата конкуренция между империалистическите хищници – особенно между САЩ и Русия. Те са се хванали за гушите в преследване на световно господство и вече са готови един други да се сборят. Засега се сдържат от страх пред пълно взаимно изтребление. Но кой знае, до какво ще доведе тяхната алчност и жажда за власт. В своята лудост и стремеж да вземат парче от конкурента те са способни да пожертват даже живота на човечеството.

Затова работниците, както руските, така и американските, не трябва да се надяват на благоразумие от своите капиталисти. Работниците трябва по-скоро да отхвърлят от своята шия властта на буржоазията и да вземат властта в свои ръце, за да положат край на безумните капиталисти и да предотвратят световна катастрофа.

И накрая – за кризата на капитализма ясно говори все по-нарастващото противопоставяне между империалистическите страни-конкуренти, а и между буржоазните страни макар и съюзници – например, вътре в Евросъюза.

Евросъюзът се намира в критично състояние. Това се признава вече и от такива лидери на ЕС, като канцлерката на Германия Ангела Меркел и ръководителя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

 

Отначало основата на Евросъюза са представлявали най-силно развитите кап.страни. От 80-те години тук влизат по-слабо развитите страни, като например Гърция, Испания, Португалия.

От 2004 година тук влизат страните от бившия СССР и СИВ.

Последните влязоха в ЕС доверчиво и радостно, очаквайки, че за тях там грижливите старши братя по Евросъюз са приготвили млечни реки от изобилие. Но при капитализма такова нещо няма. Целта на капиталистите е печалба, а не благотворителност. И ако капиталистите нещо дават, то е само защото се надяват да получат в замяна друго по-голямо.

И слабите страни влезли в ЕС, много скоро разбрали, че те за богатите страни са само добитък, обект за грабеж и пешки, които се използват в своите империалистически игри големите хищници.

Съдбата на някои от тези слаби страни, особенно Гърция и България се оказа трагична. Евросъюзът до такава степен им разорил промишлеността, задушил икономиката с кредити, заблудил ги политически, просто – лишил ги от суверенитет. Тези страни вече не могат сами да определят своята външна, нито вътрешна политика – за тях всичко решава ЕС. Той грубо и жестоко им налага своята воля, потъпква националното им достойнство, оскърбява ги с безцеремонен диктат.

Затова няма нищо удивително в това, че сред трудещите се на тези страни все повече нараства ненавистта към ЕС. В тези страни отдавна не е новост буйните протести, искания на широките маси – да се излезе от Евросъюза, да се спре с неговия диктат и грабеж. Но управляващата буржоазия в тези страни, с продала се на ЕС, не слуша своя народ. А Евросъюза добре се разплаща с нея за услугите – за това, че тя помага да се разори икономиката на собствените страни и продават на Евросъюза своите трудещи се в качество на евтина работна сила.

Но днес антиевросъюзните настроения все повече се разпростират и в богатите страни-членки на Евросъюза.

Отначало тези страни за сметка на експлоатация ресурсите и евтината работна сила в страните от третия свят имали възможност да получават немалка печалба.  Трохи от свръхпечалбите западните капиталисти давали на привилегирована прослойка на своите работници, така подкупвайки ги и създавайщи своя агентура вътре в работническата класа. И чрез тях буржоазията внедрявала в средите на трудещите се тези настроения и идеи, които са изгодни на буржоазията – или настроения на съглашателство с капитала и идеите на "класовото сътрудничество".

Но кризата вземала своето. Вече в началото на 2012 година европейската валута започна силно да пада и някои страни започнаха да мислят за връщане на старите валути – или фактически, за изход от ЕС. След това забравиха за този проблем, но с тежкото положение на Гърция, нелекото положение на Испания, Португалия, България и т.н  отново си спомнили за него. По просто се уплашили, че трябва да хранят тези страни, които те самите разорили. И буржоазията в богатите страни се възползвала от това да прехвърли проблема от болната глава на здравата – да внушава на своите граждани, че тяхното положение се влошава заради растящата алчност и грабежа на капитала – а след това отхвърля от себе си бедните страни в Евросъюза. Така буржоазията в богатите страни сама настроила своите граждани против членството в Евросъюза, макар че на показ ратува за европейско единство.

Огромна роля в нарастването на антиевросъюзните настроения изиграла, без съмнение, мигрантската криза.

Европейците от богатите буржоазни страни, развратени и подкупени от своята буржоазия, одобрили нейната империалистическа политика – политика на грабеж на природните ресурси на слабите страни, особенно от страните от Близкия Изток. Но когато западната буржоазия, за да съхрани и увеличи възможността да граби тези страни, разгърнала войни на близкия Изток и от тук тръгнаха към Европа милиони бежанци– това на европейците не се хареса. И те започнаха да се възмущават – защо идват при нас, защо не остават безропотно да загиват от бомби и глад в своите страни, на които ние стоварихме войните, заляхме ги с кръв и разорили!

И отново тези настроения използва буржоазията, за да ги свали от здравата глава и прехвърли на  своите трудещи се против мигрантите и така да ги отвлече от тяхната борба с капитала. Тя принесла обвиненията към мигрантите за тези беди, в които е виновна самата тя — влошено ниво на живот, безработица, ръст на престъпността. Така тя сама разпали антимигрантските настроения.

Но те веднага се превърнаха в антиевросъюзни – защото именно членството в Евросъюза задължава европейските държави да приемат бежанци. Гражданите от страните-членки на Евросъюза започнаха да търсят изход от Евросъюза с надежда така да положат край на притока на бежанци. Евросъюзът забуксува. И особено – след като Великобритания провел референдум и решил да излезе от ЕС. Това още повече подгря антиевросъюзните настроения в много страни от Евросъюза и постави под въпрос неговото по-нататъшно съществуване.

Днешните противоречия в ЕС не се решават, а обратно- задълбочават.

Страните от ЕС продължават да се oплакват от бежанците – всеки отхвърля бежанците от ръцете си и ги дава на другите. Слабите страно, основно от Източна Европа, обвиняват главните страни в несправедливост – защото по тяхна вина Евросъюза приема толкова голямо количество бежанци, а това влошава нивото на живота и усилва социалната напреженост. Те отказват да изпълняват исканията на Евросъюза или саботират тези изисквания. Дори въобще заплашват да затворят врати. Главните страни обвиняват слабите в егоизъм и искат и те да изпълняват своите задължения по мигрантските квоти, призовават за съхраняване на европейското единство, и т. н.

С други думи стана това, което трябваше да стане. Ако в сравнително благополучни времена се е съхранила илюзията за единство на Евросъюза, то кризата разкрила всичките вътрешни противоречия. Затова независимо от всички уверения в дружба и евросъюзна солидарност, у капиталистите това са просто думи. А всъщност на дело капиталистите са неспособни към безкористна взаимопомощ и искрено дружеско сътрудничество. Основата на отношенията между капиталиститe е разчета и стремежа към изгода. А от тук и постоянния взаимен страх, че някой ще живее за твоя сметка, постоянната взаимна подозрителност и недоверие. И, като резултат — постоянна скрита борба, която в решаващите моменти обръща всички фрази за единство и сътрудничество и се представя в подъл цинизъм.

Кризата в Евросъюза – проява на общата криза на капитализма. Капитализмът се гърчи. И всяко гърчене носи на човечеството огромни страдания – разорение, обедняване, кръвопролитни войни, довеждане на милиони хора до озлобление и отчаяние.

Капитализмът, който твърде дълго се задържа на нашата планета, сега се гърчи в конвулсии, гние и трави въздуха. Но той, независимо от своето разложение, гниене и мерзост, не иска да си отиде доброволно. И няма да отиде, докато не ми се "помогне".  А " за да му помогне" може само работническата класа. Той тябва да вземе в ръка лопата и да изкопае могилата на капитализма. Ако той това не го направи – то никой няма да го направи и капитализма така и ще се разлага и отравя човечеството.

И ето тук работническата класа следва да се поучи от буржоазията. У нея всичко е построено на конкуренция, на взаимно поглъщане – но независимо от това тя се обединява в световен мащаб, създава международни съюзи, които успешно удържат своите трудещи се под гнета и за да дадат отпор на конкурентите от другите страни. А ние, работниците, не можахме да се обединим даже в мащабите на нашите страни. А обединението ни е нужно, като въздуха. В него е нашата сила. Ако пролетариата се обедини и организира – той е всичко, ако е разединен и неорганизиран – той е нищо.

Защото буржоазията в нашата страна е едва четири процента. А пролетариата – деведесет и шест процента. Тези деведесет и шест процента, лесно биха се справили с тези четири процента. Но става обратното – четири процента поробват деведесет и шест процента. Нищожно малцинство господства над огромно болшинство.

Защо става така? Защото буржоазията е политически организирана, а ние не. У буржоазията има авангард, който добре осъзнава интересите на своята класа и активно ги отстоява – а у нас такъв авангард още няма.

У буржоазията има военен щаб, който ръководи нейната класова борба против работниците – а у работниците такъв военен щаб засега няма.

И докато ние не създадем своя политическа организация – своя работническа партия, свой авангард, който да осъзнае интересите на нашата класа и умее да ги отстоява, свой боен щаб, който да ръководи нашата борба — ние не можем да дадем отпор на буржоазията и тя макар и малочисленна, ще господства над нас, ще ни угнетява и граби.

На нас трябва да ние ясно- ние, работническата класа, можем всичко. Няма никой, който да е способен да ни се противопостави. Ако ние до сега се намираме в робство, ако ние до сега не сме се освободили и не сме устроили обществото в нашите интереси — то е защото сме разединени, не организирани, не осъзнаваме ясно своите класови интереси и не разбираме, как да се борим за тях.

А това става, защото все още не сме се въоръжили с наша собственна, пролетарска идеология. Затова буржоазията с лекота може да ни наложи своята буржоазна идеология и идейно да ни подчинява.

Значи, самата наша първа задача сега е да се въоръжим идейно, да си изковем идеологическо оръжие. И такова оръжие има. Това е марксистко-ленинското учение. Когато ние овладеем това оръжие, ние ще можем ясно и четливо да осъзнаем своите класови интереси и да се научим да се  борим за тях. Тогава ние ще успеем да се обединим и организираме, да създадем свой боен щаб – партията на работническата класа.

Когато пролетариата направи това, той ще смени властта на капитала и ще установи своя власт. Тогава той ще унищожи неравенството, ще положи край на експлоатацията, ще освободи всички угнетени и ще построи справедливо общество.

Тогава ще отидат в миналото и тези хищни империалистически съюзи заедно с ЕС, които са създадени от буржоазията за конкуренция едни на други, за грабеж и заробване на слабите страни. Освободилият се работнически клас ще се обедини и създаде в международен мащаб съвсем други съюзи – съюзи социалистически, основани на взаимопомощ и сътрудничество на работниците във всички страни, за общо строителство справедливо комунистическо общество на цялата планета.

М. Енот, О. Снегирь

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659606
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031