Какво трябва да се направи за тази цел? Да се отучиш да мислиш. И реакцията започва да действа. Тя обявява кръстоносен поход против науките и знанието. С всички доступни и средства тя започва да изкоренява в обществото прогресивните философски идеи и вместо тях внедрява реакционни идеи. Вместо науки – поповщина, вместо знания — мистика.

Прогресивните учени и преподаватели се заменят с мракобеси. Научните дисциплины, които са способни да пробудят ума, да научат анализа на обективната реалност (например, естественните науки) – убират или урязват, или разбъркват поповщината и вместо тях поставят предмети, които, обратно, втвърдяват ума – схоластика, теология и прочее словоблудство и преливане от пусто в празно.

Особено силно сe ограничава обема на образованието за масите. Да и това ограничено образование все повече се пропива от поповщина. Пиши, чети и обмисли учат в бързането, кое-как е по остатъчен принцип – а «закона божий», обратно, издълбава обстоятелно, старателно и упорно. (Затова за простия народ вече не му трябва да се учи, за него главното е да придобие «страх божий», за да може преданно да служи на господата).

Умственото ниво на обществото рязко пада. В главите на хората цари безпорядък, най- противоречивите, диви и глупави идеи, най-превратни представи за действителността. Това е и нужно на реакционната класа. Ползвайки се с това, той може да внуши на масите всичко, което му е угодно, за да ги манипулира в свои интереси.

Именно товa става днес в нашето общество, в което е победила буржоазията и на всички нива се разгръща буржоазна реакция.  Образователното ниво в продължение на дълги години се е снижавало съзнателно, планомерно, целенасочено. Благодарение на това обема на знанията за света, систематизираността на тези знания, способността да се построи на тяхната основа знания за цялостната картина на света, способността към логически анализ — в сравнение със съветските времена паднали колоссално, катастрофално. И ето сега  нашите граждани поглъшат без да се задавят такава дива глупост.

Например пропагандиста обяснява:

«Социализмът – това е било експеримент, който проклетите болшевики провели над Русия. Това е безумен опит на проклетите болшевики да създадат нов човек. Но опита на проклетите болшевики, сам по себе си се провалил – защото човешката природа не можеш да я пренаправиш!»

И така той авторитетно изрича, и така той е доволен от себе си! Понякога нашия гражданин има диплома за висше образование, да и не една, а няколко. Понякога той е лекар, учител или даже преподавател. Или още по-лошо – историк, литератор, режисьор. Но какъвто и да е бил, с каквито и звания да се кичи, той е лакей на капиталистите и тъпак с промит мозък. Той не умее да сложи две и две и в своята самодоволна глупост служи на враговете на работническата класа.

Да го попитаме, кога той с такъв авторитетен вид говори за«"експеримента" — а, интересно прехода от първобитен строй към робовладелски също ли е "експеримент"? Може би за човечеството е естественно завинаги да остане в първобитно състояние и по цял ден да ходи облечен с животински кожи?

Или, може би, прехода от робовладелски строй към феодален – това също е "експеримент"? Може би, човечеството трябва обезателно да остане в робовладение?

Нима "експеримент" се явява и прехода от феодализъм към капитализъм? Нямаше ли да е по-добре човечеството навеки да съхрани крепостното право, да си свети със свещи, язди коне и оре с дървено рало?

Но господата, които говорят за "експеримента", така не смятат. Обратно, те са уверени, че и прехода от първобитен строй към робовладелски и прехода от робовладелски към феодален и прехода от феодализъм към капитализъм са явления напълно естественни, закономерни и неизбежни.

Но защо тогава те не разбират това, което лежи на повърхността: че прехода от капитализъм към социализъм е точно така естествен, закономерен и неизбежен исторически процес, следствие на общественното развитие?

Те не разбират това, защото са представители на буржоазията и разделят нейния светоглед. А буржоазията, разбира се счита за напълно нормално и прогресивно явление и разлагането на първобитния строй, и разлагането на робовладелския и разлагането на феодализма – който те го довели до капитализма. Но буржоазията никак не може да признае за нормално и прогресивно разлагането на своя собствен строй- капитализма, защото това разложение ще я лиши от власт и богатства и въобще ще я унищожи, като клас.

Затова тя и в този въпрос заема двулична и лицемерна позиция: преходът от първобитния строй към робството е естественно, прехода от робовладение към феодализъм е естественно; преходът от феодализъм към капитализъм е естественно. А прехода от капитализъм към социализъм – това е лишо, противоестественно. Това не е закономерен резултат на общественното развитие, не е подготвен от цялата предишна история преход на човечеството на нова степен на развитие – а някаква зла воля, например някакъв зловещ "експеримент" над човечеството.

Такъв е умственния и културен багаж на буржоазията. Както виждаме, той е много по-нисък, отколкото на съзнателния пролетарий. Тези хора, които заемат в нашата страна господстващо положение, които имат благоденствие и почивка, или всички възможности  да се развиват, учат, да се приобщават към знанията – просто са диво невежи. Те много по-малко разбират историята и общественното устройство, отколкото всеки начинаещ марксист, изучил макар и началото на диалектическия материализъм. Всеки студент, всеки ученик от горните класове, изучавал марксизма разбира историята и устройството на обществото много по-добре от маститите буржоазни историци и социолози. И глупостите за "експеримента" са му смешни, както и разказите за земята, стояща на три кита. Затова даже и големите ученици, изучаващи марксизма, отлично разбират: прехода от капитализъм към комунизъм подготвен от всички предишни движения на историята, които и се явяват исторически неизбежни. Той не може да не се усъвършенства – така, както не може да не се усъвършенства и прехода от първобитен строй към робовладелство, след това прехода от робство към феодализъм, а след това и прехода от феодализъм към капитализъм.

***

Що се отнася до «безумните опити на болшевиките да създадат нов човек». То господа буржоазни идеолози, да ви е известно: всяка велика народна революция е поставила пред себе си задача – да създаде нов човек. Човек с нов светоглед, чувства и постъпки.

И даже нещо повече – революциите действително създавали нов човек. Те сменяли съзнанието на обществото и хората вече по-другому мислили, по-друг начин чувствали и постъпвали.

Най-ярък пример в това отношение се явява Великата френска буржоазна революция. Тя действително напълно преобърнала съзнанието и не само съзнание на Франция – но и съзнанието на цяла Европа.

Франция през XV век е била абсолютна монархия. Монархичните и абсолютни традиции влезли в плътта и кръвта на французите, предавали се от баща на син, от дядо на внук. Французите смятали, че монархията е единствено възможна форма на управление, прекланяли се пред властта на краля и вярвали в неговото божественно право. Те сериозно мислили, че делението на обществото на съсловия, на «благородни» и «простолюдни» е божия воля, че бог е предназначил благородните да управляват, а простолюдието да изпълнява и така ще бъде края на вековете.

И какво? Революция за нкакви си три години изкарала от французите всякакво подчинение към монархията. Те самите французи, които още до неитдавна считали краля за избран от бога – сега не замисляйки се го отправят на гилотината. След това хиляди глави на аристократи захвърчаха. Така френския народ се разделил със своето предишно подчинение на съсловните привилегоровани. Той зачеркнал «осветеното во век и веков» съсловно деление на обществото, поискал от премахнатото съсловие и равенство за всички.

За времето на революцията във Франция толкова проникнал републиканския дух, че даже трите следващи реставрации не могли да погасят този неистов републикански дух, поставил перспективата на цялата нация. И докато реакционните европейски монархии (начело с руския царизъм) възстановили на престола Бурбоните, и докато след това още два пъти феодалната реакция във Франция възстановявала монархията – но все пак накрая Франция станала република.

Фрeнската Революция преобърнала съзнанието на цяла Европа, измела от европейските мозъци целия стар феодален боклук. Станало ясно, че кралете са същите хора, както и всички останали,  че главата на краля също леко може да се отдели от тялото, както и главата на простия смъртен. Ореолът на «божественост», окръжавал до този момент персоната на монарха – бил развенчан един път завинаги. Разрушено било и преклонението пред «съсловното благородство» на аристократите. Техните претенции се считали за солта на земята и властвта им «по право от рождение» сега предизвиквали само смях.

На мястото на цялата тази средновековна мисъл дошла и овладяла умовете нова, велика идея — идеята за гражданското равенство на всички хора.

Това било именно раждането на новото съзнание, именно създаването на «новия човек».                                                

             ***

По повод на «неизменната човешка природа», която може би не можеш да я промениш – да се покаже лъжливостта на това твърдение е просто. Ако ние например предложим на тези, които твърдят това нещо да се заемат с човекоядство – как те ще отреагират? Ще се възмутят, отвратят, ужасят. Или те даже и през ум няма да им е минавало да ядат себеподобни. А сега да помислим, ако се бяха родили преди двеста години в някое племе на остров в Тихия океан, където процветява човекоядството – как ще се чувстват? Ако от детски години виждаш, че всички около теб ядат човешко месо, че всички това не го считат за глупост, а обратно всичко е наред? Нямали и ти да правиш, като останалите? Разбира се че ще правиш, като всички около теб.

А ако се родиш преди две хиляди години в Древен Рим, като патриций-робовладелец – то ти преспокойно ще владееш роби и няма да виждаш в това нищо глупаво. А ако си се родил в помешчичешката Руска империя до 1861 година – то ти без всякакви угризения на съвестта, ще владееш крепостни хора.

От което следва, че «неизменната човешка природа» всъщност е «изменяема», като тя напълно зависи от окръжаващите ни условия. Когато се сменят условията се сменя и «човешката природа», или възгледите и представите на хората. Образът на мисълта и образа на живота на хората пряко зависят от този обществен начин, в който те живеят.

Ето защо «опитите на комунистите да създадат нов човек» – всъщност съвсен не е са претърпели поражение, както се опитват да ни убедят буржоазните идеолози. Обратно, всичко говори за това, че след смяната на общественно-икономическите условия в Русия действително било създадено ново общество и нов тип човек. Това е било съветското общество и съветския човек. Къде са доказателствата? Сравнете възгледите, нравствеността, отношението един към друг на съветските хора – и възгледите, нравствеността и отношението един към друг на жителите на днешна буржоазна Русия.  За съветските хора колективизма, взаимопомощаь, животът за благото на обществото са били нормални. А в нашето буржоазно общество всичко е на обратно. 

Да съветския човек действително е бил нов тип човек. Макар че разбира се съзнанието на съветските хора още е съхранявало някои преживелици от миналото. Това е и разбираемо. Защото социализма е все още само начален стадий на комунизма, преход от капитализма към пълен комунизъм. Като преходен строй, той наред с чертите на комунизма, съхранява и някои черти на капитализма. Значи и съзнанието на хората в социалистическото общество, както и съзнанието в преходния период, наред с елементите на новото, комунистическо съзнание, съхраняват и остатъци от предишното, буржоазно съзнание. Напълно от тези капиталистически преживелици човешкото съзнание ще се освободи тогава, когато от него напълно се освободи обществената мисъл — когато бъде създаден пълен комунизъм.

Но даже и това преходно съзнание на съветските хора е било на по висш стадий на съзнание на гражданите, отколкото на съвременна буржоазна Русия. А съзнанието на напълно комунистическия човек, който ще бъде у нашите потомци, ще бъде толкова висок – че те даже няма да могат да ни разберат. Ако ние се окажем в това бъдеще, с това сцзнание, което ще бъде у нашите потомци, и от там да погледнем на себе си днес – то ние няма да знаем къде са се скрием от срам отвратени от себе си. Единственото, което може нас да ни оправдае в нашите фчи — това е съзнанието, че ние сме направили всичко за идването на това бъдеще – бороли сме се за унищожаването на буржоазния строй и за тържеството на социализма.

Оксана Снегирь