Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2016 19:00 - 99 години от Великия Октомври
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове:
0



 От редакции РП: За 99 годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция предлагаме на читателите на нашия сайт статия, публикуванна за 20-та годишнина в журнала «Болшевик». Нейният автор — стария болшевик с дореволюционен стаж Емелян Ярославский, очевидец и непосредствен участник във всички  описани събития. Статията е ценна с това, че в нея кратко са отразени основните събития от Октомври и главното — ясно са указани причините за победата на пролетарската революция в Русия, за което, за съжаление, днес в буржоазна постсъветска Русия знаят малко.  

Партията на Ленин-Сталин организатор на Великата Октомврийска социалистическа революция.

Ем. Ярославский

Велика Октомврийска социалистическа революция се явява завършена упорна, героическа борба, която водил работническия клас под ръководството на болшевишката партия против господството на буржоазията и помешчиците в Русия. Това е революция извършена в период, когато в Русия съзрели условия за социалистически преврат и когато световната империалистическа система е била объркана, разколебана, когато социалните противоречия в капиталистическите страни се изострили до крайност.

ВОСР била победоносна, защото начело на пролетариата, на главните войнишки, селски маси стояла партията на болшевиките, партията на Ленин — Сталин. Без наличието на тазипартия работническата класа нищо не е можела да направи. Доказателства за това ние виждаме в другите страни. Например в Германия войната също изострила до крайност социалните противоречия. Там също била налице революционна ситуация в 1918 година и не е бил само недостатък в героизма на работните маси. Но у работническата класа в Германия, Франция, Англия и други страни в този период не е имало такава партия, каквато е била у руския пролетариат — партия от нов тип, «партия бойна— както казва другаря Сталин — партия революционна, достатъчно смела за да поведе пролетарийте на борба за власт, достатъчно опитна за да се ориентира в сложните условия на революционната обстановка, и достатъчно гъвкава за да се промъкне между всички подводни камъни на пътя към нейната цел.

Без такава партия нещо не може да се мисли за сваляне на империализма, за завоюване на диктатурата на пролетариата» (Й. Сталин «Въпроси на ленинизма», стр. 63. 10 изд.).

Започвайки с кръжоците, обединени от Ленин в Петербургския «Съюз на борба за освобождаване на работническата класа», започвайки с фракциите на болшевиките, отделилил се на II конгрес на СДРП, болшевиките строили своя самостоятелна партия на гранитна основа на революционното учение на Маркс—Енгелс—Ленин—Сталин, на основа крепки връзки с широките маси, желязна партийна дисциплина, на основа непримирима борба с всички извратители на марксизма.

В революционните борби през 1905 година партията на болшевиките организирала в своите редици десетки хиляди членове. В най-тежките условия на нелегална работа при царизма, подложени на жестоко преследване, партията на болшевиките отбрала в своите редици най-революционните елементи на работническата класа. В този период работническата класа използвала всички форми на борба, започвайки от икономическите стачки до всеобщите политически стачки и въоръжено възстание; от улични манифестации до парламентарна борба; от работа в нелегални кръжоци до многолюдни митинги с десетки хиляди участници; от «горохови бунтове» в отделни воински части до възстанието на броненосеца  «Потьомкин», възстанията на кронщадтските и севастополски моряци, възстанието в крепостта Свеаборг.

Това е била «генерална репетиция», на която Ленин придавал голямо  значение: тази борба подготвила масите към победа на февруарската буржоазно-демократична революция през 1917 година. Към февруарската победа партия стигнала със сравнително немногочислен отряд болшевики — под 50 хил, — работещи в нелегалност, оцелели от разстрели, изпитващи каторга, затвор. Верни на своята програма, която болшевиките развивали още от 90-те години, партията не се спряла пред свалянето на самодържавието. Още в 1894 година Ленин писал, че «руския работник, ще се издигне начело на всички демократични елементи, ще свали абсолютизма и ще поведе руския пролетариат (редом с пролетариата от всички странипряко по пътя на откритата политическа борба към победоносните комунистически революции» (В. И. Ленин. Съч. Т. I, стр. 194.).

За прерастването на буржоазно-демократичните революции в социалистически Ленин писал не един път през този период на първата революция и партията се борила за прерастване на революцията в социалистическа. Партията на болшевиките, макар и да била в малцинство в страната и в съветите, в първите седмици и месеци след февруарската буржоазно-демократична революция през 1917 година с цялата си яснота поставила пред работническата класа задачата на прехода към втория етап на революцията.

Трето- «Писмо от далеч» 11 (24) март 1917 година Ленин пише:

«Сега ние преживяване преход от този първи етап от революцията към втори, от «схватка» с царизма към «схватка» с гучковско-милюковското, помешчичество и капиталистическия империализъм. Пред нас е организационната задача, но в никакъв начин не в шаблонен смисъл с работа над шаблонни организации, а в смисъл на привличане на невиждано-широки маси угнетени класи в организация и въплъщение на самата тази организация на задачи военни, общодържавни и народно-стопански» (В. И. Ленин. Съч. Т. XX, стр. 39).

С първият ден на февруаеската революция, когато редом със работническите съвети и воинските депутати се образувало буржоазно Временно правительство, станало ясно, че революционния изход от империалистическата война неминуемо трябва да достигне до сваляне на Временното правителство, до диктатура на пролетариата.

Ясната постановка на всички тези въпроси на революцията е дадена от Ленин в «априлските тезиси».

«Своеобразието на текущия момент в Русия — говорил Ленин на съвещанието на болшевиките 4 (17) април 1917 година — се състои в преход от първия етап от революцията, даваща власт на буржоазията в сила на недостатъчна съзнателност и организираност на пролетариата, — към втори етап, който трябва да даде власт в ръцете на пролетариата и бедните слоеве от селячеството» (Там, стр. 78).

Ленин указвал, да се готвим за  революция, хиляди пъти по- силно от феврурската. Издигайки лозунга «Цялата власт на съветите!», Ленин и Сталин търсели необходимостта от всестранно организираната пропагандна работа. Ленин изисквал разясняване на «масинте, че С. Р. Д. е единственно възможната форма на революционното правителство и че затова нашата задача, засега е това правителство поддаващо се на буржоазно влияние, може да се явява само търпеливо, систематично, настойчиво, приспособяване, особенно към практическите потребности на масите, разясняване на грешките и тактиката» (В.И. Ленин. Съч. Т. XX, стр. 79).

«Априлските тезиси» на Ленин не само сплотили цялата партия около обширната, разгърната програма на революционната работа: в ния с пределна яснота били осветени важните въпроси на революциите; «априлските тезиси» на Ленин дали възможност на партията да подготви масите към втория етап на революцията, към социалистическа революция, към вземането на властта. Борейки се за мирен преход на властта в ръцете на съветите, болшевишката партия в същото време подготвяла масите към въоръжена борба.

В подготовката към въоръжено възстание, към Октомврийска социалистическа революция масите изиграли решаваща роля на апрелската конференция и VI конгрес на партията. Там с пълна яснота бил поставен въпроса за прехода към социалистическа революция.

Ленин и Сталин дали съкрушителен отпор на противника на социалистическата революция, на всички тези, които не вярвали в неговата победа. Зиновиев, Каменев, Риков, Ногин и други опортюнисти от това време всячески се старали да удържат партията от прехода към социалистическа революция, с пяна на уста те доказвали невъзможността на победата на социалистическата революция, преждевремеността и и мечтали да съхраняване на капиталистическата държава, в Учредителното събрание, което отвеждали болшевиките ролята на «силната опозиция».

Юдата-Троцки предателски лъжел: той пряко не се изказвал против възстанието, против социалистическата революция, но не се отказвал нито от едно от своите твърдения за невъзможността от победата на социализма в една страна. Той не се отказвал от своятатеория на «перманентни революции» и стоял на предишната гледна точка — неизбежност от стълкновение между работническата класа с болшинството от селячеството на другия ден след революциите. Той по предишниму твърдял, че диктатурата на пролетариата е възможна само тогава, когато болшинството работници станат членове на комунистическата партия, а работническата класа стане болшинство от населението. Така той фактически се отказвал от социалистическите революции. Нямайки никаква поддръжка в нито една организация, той всячески спирал вземането на властта. Ако партията е вървяла по пътя, начертан от изменика Троцки, то това би било предателство към революциите. Именно затова Ленин и Сталин безпощадно се борили против подобна предателска постановка на въпроса.

VI конгрес насочил партията и вървящите след нея работници и селски маси на социалистическа, пролетарска революция. Другарят Сталин, който го ръководил в трудна обстановка, защитавал делото на социалистическите революции против встъпващите на конгреса десни и «леви», громил Бухарин, Преображенски и другите, не вярващи във възможността на победата на социализма в една, отделно взета страна. Дпугарят Сталин показал, че нашата революция вече прераства в социалистическа, че тези мероприятия, които е необходимо да се осъществят в близко време: контрол на работниците над производството и разпределението на продуктите, конфискация на помешчическшти земи и др., — фактически означава преход към социалистически революции и че «не е изключена възможността, че именно Русия се явява страна, постилаща пътя към социализма… Трубва да се отживее представата за това, че само Европа може да ни покаже този път».

«Съществува марксизъм догматически и марксизъм творчески. Аз стоя на почвата на последния» — подчертавар другаря Сталин. Творческият марксизъм, който защитавал на VI конгрес другаря Сталин против опортюнистическия «марксизъм», — тона е творческия марксизъм разделящ болшинството членове нашата партия.

VI конгрес дал тласък на още по-голямо разгръщане на работата на партията в масите. Гигантската организационна и. пропагандистска работа на партията сред масите, организацията на професионалните съюзи и съюзите на младежите, работата сред женските пролетарски маси и особеността на огромната революционна работа на болшевиките в армията и във флота изиграли решаваща роля в делата по подготовката на масите към възстанието.

Създаването на Червена гвардия срещнало от самото начало съпротива от страна на меншевишко-есеровското болшинство в съветите и от страна на Временното правителство. Враговете на пролетарските революции имали в свое разпореждане над 9/10  от вестниците, целия апарат на държавната власт, радио и други средства за пропаганда. Те били по-силни от болшевиките и в смисъл на въоръжени сили. След февруарската буржоазно-демократична революция у болшевиките нямало още големи сили. Но трябвало още към 8 месеца за да може нашата партия да завоюва болшинството в съветите, болшинство в професионалните съюзи, да създаде могъща военна  организация в частите на армията и флота и да организира в цялата страна няколко стотин хиляди работници в отряди на Червената гвардия, да завоюва на своя страна селската немотия и значителни  маси от средняци. Болшевиките укрепили съюза на работническата класа и селячеството, който се формирал още в революцията от 1905 година. Болшевиките осигурили пълна хегемония на пролетариата в Октомврийската социалистическа революция.

Това е станало така, защото болшевиките разобличили ролята на меншевиките и есерите, като прислужници на буржоазията, като нейни преки съюзници, като привърженици на капитализма, империализма, шовинизма. Това е така, защото болшевиките водили решителна борба против опортюнистите в своите собственни редици, против капитуларите, маловерите, против Зиновиев, Каменев, Троцки, Риков, Бухарин, Пятаков и другите противници на пролетарската диктатура, противници на социалистическата революция в Русия. Това е станало така, защото болшевиките издигнали и отстоявали единственно правилната програма за действия и лозунги, около които се сплотили десетки милиони.

В навечерието на ВОСР обстановката била във висша степен благоприятна за нейната победа. Временното буржoазно правителство се е било дискредитирало в очите на масите. Нееднократните кризи в тази власт от февруари до Октомври показали на масите неспособност Временното правителство да се справи със задачите, които стояли пред страната. Никакви краснобаи, Керенски, Чернови, Гоци, никакви «бабушки на руската революция» Брешко-Брешковски, нито помоща на вождовете на II интернационал, начело с Вандервелде, Том, Плеханов, опитващи се да спасят делото на буржоазията, нито холопската защита на Временното правителство от страна на меншевиките и есерите не могли да спасят буржоазията.

С всеки изминал ден работниците и селските маси все повече ненавиждали това правителство, продължаващо политиката на царизма по отношение на войната.

Болшевиките в своята пропаганда, а буржоазната класа и партии в своите действия убедили масите в това, че трябва да се махне Временното правителство и да се предаде цялата власт на съветите.

Болшевиките успели да убедят масите от работници в необходимост от организация и контрол на работниците над производството и разпределението на продуктите. Селяните разбрали, че само болшевиките помогат да отнемат земята от помешчиците. Трудещите се все повече осъзнавали, че само социалистическа революция може да даде на народа мир, да изтръгне страната от империалистическата война.

Транспортът бил разрушен, неспособен да транспортира и половината необходимо количество продукти в градовете, а така също и да достави гориво и суровини във фабриките и заводите. Парализация обхванало стопанството на страната. От надвисналата катастрофа изхода бил един и указан от партията на болшевиките: пролетарска социалистическа революция.

Но за успеха на социалистическите революции е нужно да се създае политическа армия и болшевиките, както писал другаря Сталин, «създавали такава армия (и тя била създадена в края на октомври 1917 година) в хода на борбите и стълкновенията на класите от април до октомври 1917 година, създавайки се чрез априлската манифестация, и чрез юнската и юлска демонстрации, и чрез изборите в районните и общоградски думи, и чрез борбата с корниловщината, и чрез завоюването на съветите. Политическата армия не е военна. Aкo военното командване пристъпи към война, имайки в ръце вече готова армия, то партиите трябва да създават своя армия в хода на самата борба, в хода на стълкновение на класите, според това как самите маси се убеждават на собствения им опит в правилността на лозунгите на партиите, в правилността на техните политики» (Й. Сталин «Въпроси на ленинизма», стр. 90. 10 изд.).

Особенно бързо преминала мобилизацията на масите в дните на корниловщината и след разбиването на корниловския метеж, когато авторитета на болшевишката партия нарасна гигантски, когато масите видели, че има само една партия, действително способна да се бори против контрареволюцията. Работниците и селяните видели, че буржоазията иска отново да върне царя, да възстанови свалената монархия, че капиталистите и помешчиците, разгромявайки съветите искат да сложат юзди на народа. Масите от работници и войници преизбрали депутатите в съветите и отдали своите гласове на болшевиките. Партията на Ленин—Сталин завоювала болшинство в Петроградския, Московския и други важни съвети. Воинските и матроски маси се сплотили около болшевиките. След изказването на Ленин през лятото на 1917 година на конгреса на селските депутати авторитета на болшевиките още повече нарснал и сред селячеството. Селячеството се обърнало към болшевиките и Ленин в писмо до Централния комитет, Петроградския и Московски комитети на РСДРП в края на септември 1917 година е могъм да заяви: «Болшинството от народа е за нас» (В. И. Ленин. Съч. Т. XXI, стр. 193).

Болшинството от народа е било за болшевиките, за свалянето на опостелите маси на буржоазното Временно правителство, за социалистическа пролетарска революция.

Организатор и вожд на социалистическата революция била партията на Ленин—Сталин. В тежките дни на разгул на контрареволюцията, когато Ленин бил принуден да се скрие (отначало около станция «Разлив» близо до Петроград, а след това във Финландия), другаря Сталин ръководил работата по подготовка на масите към въоръжено възстание.

На 7 (20) октомври, по решение на Централния комитет, Ленин дошъл в Петроград и в конкретна форма поставил пред партията въпроса за необходимост да се организира в близко време въоръжено възстание. Кризата се задълбочавала, не трябва да се чака, говорил Ленин. Не за дълго до това в статията «Ще удържат ли болшевиките държавната власт?» Ленин напълно доказал, че болшевиките не само могат да вземат властта, но и да я задържат, че вземането на властта е единствен изход от създалата се криза и че ако не се отиде в тази посока ни чака катастрофа, която с цялата своя тежест ще лежи преди всичко на плещите на работниците и селяните.

В тeзи дни в  «Съвети към последния» и в писмото «Към другарите болшевики, участващи на областния конгрес на съветите от Северните области» Ленин дал принципни указания за относителните условия на победоносните възстания и конкретни указания относно тези мероприятия, които осигуряват успех на възстанията. Ленин се борил против Зиновиев и Каменев, които предлагали да се чака.

«Какво да се чака? — питал Ленин — Керенски и неговите корниловци-генерали да предадат Питер на немците, влизайки по този начин пряко или косвенно, открито или прикрито, в заговор и с Бюкенен и с Вилхелм за пълно удушаване на руската революция»  (В. И. Ленин. Съч, Т. XXI, стр. 322).

В цялата страна по това време се вдигали селски възстания. Имало опасност от разпръскване на революционната енергия на селските маси. Ленин настоявал на обединение на тези селски  възстания против помешчиците с възстание на работническата класа и войската против Временното правителство на капиталистите и помешчиците. Обръщайки се към участниците в конгреса на съветите от Северните области, Ленин подчертавал недопустимостта «да не се чака, да не може казашките части на корниловеца Керенски… да разгроми по части това селско възстание» (Там, стр. 323).

На доводите на предателя Троцки, че е необходимо да се отложи  въоръженото възстание до Всеруския конгрес на съветите Ленин отговорил рязко:

«Не трябва да се чака Всеруския конгрес на Съветите, който Централен Изпълнителен Комитет може да стигне и до ноември, не трябва да се отлага, позволявайки на Керенски да доведе корниловската войска… Под Питер и в Питер — ето къде може и трябва да бъде решено и осъществено това възстание, по възможност сериозно, подготвено, по възможност бързо, енергично» (Там, стр. 324—325).

И Ленин отново и отново напомнял: «Закъсняването е подобно на смърт».

На историческите заседания на ЦК на болшевиките 10 (23) и 16 (29) октомври бил решен въпроса за възстанието. И в този момент штрайхбрехерството на Зиновиев и Каменев показали, колко враждебни са тези хора на болшевизма, колко враждебни са те на болшевишката партия, макар че с години са стояли в неговите редици. Зиновиев и Каменев дали на врага решението на секретното заседание на Централния комитет по такъв важен конспиративен въпрос, като въпроса за възстанието. Те внесли този въпрос на обсъждане в меншевишкия вестник «Новая жизнь». Така дали на буржоазията плана и срока на възстанието. Троцки и Каменев на открито заседание на Петроградския съвет  предателски говорили за решението по подготовката на възстанието в близките дни.

Само по себе си се разбира, че враговете се постарали да направят всичко възможно, за да разстроят плановете на болшевиките. Враговете разбрали указанието на Ленин, че може да се започне възстание в Москва, защото там е било разположено Временното правителство и имало големи военни сили. В Москва и без това се намирали 20 хил. офицера, учещи се в няколко юнкерски училища и кадетски корпуси. Но нито една воинска част в Москва не била на страната на Временното правителство, есери и меншевици.

В Петроград бил върнат от фронта главнокомандващия на контрареволюционните части, заповядано било да се запечатат печатницити, където се печатали болшевишките вестници, забранено било да се печатат и разнасят. Но трябва да се каже, че голяма храброст в този момент враговете не проявили. В тяхната среда царила разпокъсаност: много бързо нараствало влиянието на болшевиките, щурма бил организиран стремително, врагът бил в значителна степен застигнат внезапно.

Това било именно, което писал Ленин в «Съветите на последните». Излагайки марксовите правила за подхода към възстанието, като към изкуство, Ленин напомнил главните от тях:

«Никога не си играй с възстанието, а, когато го започнеш, знай твърдо, че трябва да отидеш до край».

И вождовете на социалистическата революция Ленин и Сталин не играли с възстанието. Те се борили против преждевременните въоръжени вступления, съветвали да се пазят сили за решителния щурм. Но когато възстанието започнало, те отишли до край и го завършили с победа на съветската власт.

Второто правило на възстанието, като изкуство се заключава в това, че «не е необходимо да се събере голям превес на сили в решаващото мясте, в решаващия момент, защото иначе неприятеля, притежаващ по-добра подготовка и организация, ще унищожи начинанието».

В Петроград били струпани най-революционните сили от Кронщадт; навсякъде — и в самия Петроград и във войсковите части — били назначени военни комисари, без съгласието на които не се изпълнило нито едно разпоряждане. За завземането на железопътните станций, телефона, телеграфа и най-вече мостовете били дадени най-добрите сили от революционните военни части и красногвардейци.

Третото правило на възстанието като изкуство гласи: «Един път започнато, трябва да се действа с велика решителност и непременно, безусловно да се премини в настъпление. «Отбраната е смърт за въоръженото възстание».

Ленин и Сталин действали с велика решителност. На мероприятията на Временното правителство те отговорили с решително настъпление: войската на революцията обърнали силите на Временното правителство, разгромили ги и парализирали.

Четвъртото правило на успешното възстание се заключава в това, че "трябва да се стараеш да завладееш изненадващо неприятеля, да уловиш момента, докато неговата войска е разпръсната". И това правило е било осъществено в Октомврийското възстание: възстанието било започнало тогава, когато врагът не успял още да стегне достатъчни сили, когато неговата войска още била разпръсната.

Петото правило за успешно възстание гласи: "Трябва да има ежедневно макар и малки успехи (може да се каже: ежечасно, ако става въпрос за един град), поддържането да не стане "морален превес"".

И в това отношение Октомврийската социалистическа революция показала, че болшевиките усвоили изкуството на възстанието: от самото начало до окончателната му победа болшевиките съхранявали на своя страна "моралния превес".

Накрая, Ленин привел това указание на Маркс, в което великия учител на комунизма обобщил историческите уроци на всички революций с думите " на великия в историята майстор на революционната тактика Дантон: смелост, смелост и още един път смелост".

Тази тройна смелост проявили болшевиките и в Октомврийската революция, и в гражданската война, и в преодоляването на всички трудности при построяването на социалистическото общество.

Такa, Октoмврийската социалистическа революция се явила класически образец на пролетарските революции. В каквито и обстановки да се натрупват социалистическите революции в другите страни, Октомврийската социалистическа революция се явява за народите от целия свят източник на вдъхновение, пример за героизъм и организираност в настъплението на работническите маси против твърдините на капитализма. Ръководството на партиите на болшевиките, ръководството на Ленин и Сталин, осигурило успеха на социалистическата пролетарска революция от 1917 година, откриваща нова ера в историята на човечеството.

***

Първите декрети на съветската власт: за прехода на цялата власт към съветите, за землята, мира — имали гигантско, международно значение. Разбира се за победата на социалистическата революция изиграла роля и това, че английските, френски и австро-германски империалисти в този момент били заети в смъртна схватка между себе си и нямали сили за това, веднага да се насочат против пролетарската революция, още повече и вътре в тези страни също назрявали революционни събития.

Но главното условие, осигуряващо победата на Октомврийската социалистическа революция, се заключавало в това, че подготовката на революцията преминавала под ръководството на една партия, партията на болшевиките, защото те успели да изолират меншевиките, есерите и кадетите от масите, успели да убедят масите в необходимостта от превръщането на съветите от работници и воинските депутати в органи на държавната власт, че болшевиките привели масите към необходимост от въоръжено възстание по пътя на убеждение на тези маси на опита в борбата от февруари до Октомври.

На първото заседание на Петроградския съвет на работниците и воинските депутати на 7 ноември (25 октомври) 1917 година, Ленин дал оценка на извършената революция:

«Какво значение има тази работна и селска революция? Предrи всичко, значението на този преврат се състои в това, че у нас ще има Съветско правителство, наш собствен орган на властта, без участието на буржоазията. Угнетените маси сами създават властта. Накрая ще бъде разбит стария държавен апарат и ще бъде създаден нов с управление в лицето на съветските организаций.

От тук настъпва нова полоса в историята на Русия и тази трета руска революция трябва накрая да доведе до победа на социализма» (В. И. Ленин. Съч. Т. XXII, стр. 4.).

С първият ден на съветската власт партията на болшевиките прави първи стъпки към социализма. От контролът на работниците над производството тя преминава към национализация на предприятията и банките, от национализация на земята тя преминава към организация на едро социалистическо селско стопанство. Още не излязла окончателно от периода на гражданската война, в 1920 година партията под ръководството на Ленин и Сталин пристъпила към провеждането на плана по електрификация, защото «комунизма — това е Съветска власт плюс електрификация на цялата страна».

Възстановила стопанството, партията преминала към нейнатао реконструкция и изпълнението на плановете на сталинските петилетки. Изменило се цялото лице на нашата страна: от страна изостанала, аграрна СССР се превърнал в могъща индустриална държава. На основа укрепването на пролетарската диктатура и построяването на фундамента на социалистическата икономика, на основа социалистическата индустриализация на страната се осъществил преход на милиони маси селячество на пътя на колективизацията: СССР станал страна с най-мощното, колективно селско стопанство, използваща на-новата агротехника.

На основа новата икономическа политика, разчетена на борба на социалистическите елементи против капиталистическите, на притискане и ликвидация на капиталистическите елементи, комунистическата партия удържала велики победи. На база сплотена колективизация било ликвидирано кулачеството, като клас. Построена основно била първата фаза на комунизма в нашата страна.

Завършена с ярка победа на социализма за тези 20 години се явила Сталинската Конституция, на основата на която се разгърнала избирателната кампания по избор на Върховен Съвет на СССР.

В тази велика борба партията победила, защото тя разгромила вражеските сили, стоящи на пътя към създаването на социалистическо общество. Партията създала могъщата Червена армия, която успяла да разгроми цялата белогвардейска контрареволюция и интервенция на капиталистите и да отстои Съветската република.

Славната Червена армия — могъща сила, която удържа империалистите от нападение над СССР.

***

Партия Ленина—Сталина обеспечила победу Октябрьской социалистической революции. Разорвав с социал-шовинистами II Интернационала, большевики еще во время империалистической войны начали строить, международную партию нового типа — III Коммунистический интернационал. Во II Интернационале партия большевиков с самого начала была зародышем этого нового Интернационала, она десятилетиями боролась за выделение, за откол от II Интернационала коммунистических элементов, преданных пролетарской революции, и она может гордиться тем, что к 20-летию Октябрьской революции рядом с коммунистической партией СССР в международном движении высоко держат знамя марксизма коммунистические партии Китая, Испании, Франции и других стран. И нет такой страны, где бы знамя Маркса—Энгельса—Ленина—Сталина не было знаменем борьбы миллионных масс за полное освобождение, за мировой Октябрь.

И внутри страны и в международном коммунистическом движении партия Ленина—Сталина разгромила оппортунистические, антиленинские, враждебные группы и элементы, которые проникали в ее ряды для того, чтобы разложить ее изнутри, чтобы свернуть большевиков с ленинского пути. Наша партия разгромила троцкистов — эту агентуру фашизма в рабочем движении, — разоблачила контрреволюционную сущность троцкизма и его главаря — Иуды-Троцкого, который начал с саботажа решений партии в Октябрьские дни, со срыва партийных решений в тяжелые дни Бреста и кончил открытой службой в иностранных разведках, прямым выполнением диверсионных, шпионских, вредительских актов по поручению этих разведок.

Партия разоблачила и разгромила союзников троцкизма — Зиновьева, Каменева, — которые, начав с предательства и штрейкбрехерства в Октябрьские дни, закончили свой бесславный путь в союзе с Троцким в качестве шпионов японо-германского фашизма, террористов, работающих по заданию иностранных разведок.

Партия разгромила правых — Бухарина, Рыкова, — которые, начав с неверия в победу социализма в Октябрьские дни и с саботажа решений партии и правительства после Октябрьской революции, кончили союзом с фашистскими бандитами: Троцким, Зиновьевым, Каменевым, — союзом с меньшевиками и эсерами и стали разведчиками капиталистических государств, террористами, шпионами, вредителями, диверсантами.

Партия разгромила буржуазных националистов, которые являлись агентурой империалистов в рядах партии большевиков и в органах советской власти и имели целью расчленить СССР, подчинить отдельные части нашей родины иностранному капиталу. На 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 557645
Постинги: 1224
Коментари: 155
Гласове: 280
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031