«Компанията Pioneer Natural Resources Co изкаала предположение, че запасит от Пермския басейн могат да бъдат 75 млрд. барела, което го прави второ след Гавар в Саудитска Арабия».[2]
Удивително е че тази новина съвпада с избирането на Д. Тръмп на поста на американския президент. Основното отличие на преизборната агитация на Тръмп се състоеше в това, че той обещал да се съсредоточи на вътрешните проблеми на САЩ, в частност, на ръста на благосъстояние на простите американци. Задъхващият се в предсмъртна агония империализъм получил в САЩ нова доза нефтен хероин.
В чудесното съвпадение могат да вярват само набожните баби, считащи, че откритите находища са сродни с намирането на сторублева банкнота пред вратите на магазина.
Относително «случайност».
Натъквайки се на находище, може, ако знаеш къде да търсиш и добре да организираш търсенето, т.е. методично да провеждаш сондажи. Всичко тва изисква немалки сили, време и предварителни разчети.
Но да го намериш е само началото- необходимо е след това да се оцени. Да се направи извод за границите, дълбочината на залягане, примерния обем на запасите, състав качество.
Следователно, това, което ни дават, като необыкновенна сензация, днешните стопани на Америки — нейните финансови олигарси (собствениците на банките и корпорациите) е било известно достатъчно отдавна.
Изборите са само сондиране на настроенията на населението, голям социологически въпрос и голяма чар за брокерите на съвременния империализъм. За това добре е казал В.И. Ленин в своята работа «Държава и революция»:
«Един път на няколко години се решава, кой член на държавната класа ще потиска, угнетява народа в парламента — ето тук е истинската същност на буржоазния парламентаризъм, не само в парламентарно-конституционните монархии, но и в най-демократичните републики».
Естествено, това се отнася не само до изборите на депутати, но и въобще към всички избори в условията на буржозна диктатура, към президентските избори, в частност.
Така че този нефт е небесен подарък за Тръмп — това самия Тръмп с неговите предизборни обещания да оживи икономиката на САШ – приложение към богатото находище.
За това находище, освен обема, повече пълни сведения засега няма. В съобщението не се указва нито качеството на нефта, нито залягането, нито особеностите на добива.
Имаме само два момента:
Първо — находището е разположено в САЩ, а следователно, неговия път до потребителя е много кратък.
Второ – находището е открито в Тексас, т.е. на територия, където нефт се добива над 100 години.
От това следва, че находището е осигурено с транспортна и технологична инфраструктура. Просто казано има заводи за преработка и тръбопроводи за транспортиране на нефт и нефтопродукти, а най-главното — има квалифицирана работна сила.
Тези факти дават основания да се предполага, че капиталистите ще получат свръхпечалби, икономисвайки от строителство на транспортна и преработваща инфраструктура.
Как те ще се разпоредят със своите доходи да предположим няма да е трудно.
В 1929 година в Тексас било открито находището «Източен гигант». В резултат цената на нефта рухнала от 1,5 долара за барел до 10 цента. Това в немалка степен довела до «Великата депресия»[3] — велика в историята на капитализма криза на производството, когато милиони умиращи от глад американци бродили из страната в търсене на средства за съществуване, а в същото време американските фермери изгаряли зърното в печките си и изливали млякото в каналите.
Само по официална статистика, всеки 4 наемен работник в САЩ е бил безработен. А колко са били реално?
Както твърдят съвременните буржоазни учени, спасила САЩ тогава въведената от Рузвелт програма за излизане от кризата, наречена «Нов курс». В резултат едрите капиталисти в САЩ практически напълно унищожили малките и средни производители, а малкото оцелели попаднали в дългова спирала. Програмата на обществените работи дала на буржоазията няколко милиона почти безплатни роби. Насочените в «трудовите лагери» безработни, формално се считали за свободни хора, но на дело тяхното положение било сравнимо с положението на каторжници. Всъщност това е предтеча към фашистските концлагери, в последните е тази самата идея на финансовия капитал доведена до крайност.
Благодарение на тази свръхевтина работна сила американския капитал създавал за себе си «нова Америка» — Америка на военно-морски бази, летища, трансконтинентални пътища за бързо прехвърляне на жива сила и техника до всяка точка на страната, в последствие наречени «автомагистрали».
Така, откритото голямо находище на нефт в началото на ХХ в. се обърнало за простите американци в голяма трагедия. (Разбира се, това не е главната причина за кризата, но тя значително усилила този фактор.)
Днес американския капитал отдавна е прехвърлил националните граници. Главните ТНК разглеждат цялата планета, като обект за своята плячка.
Благополучието на обикновените американци зависи не от обещанията на техния президент, а от активността на самите американци, всички слоеве на многомилионна трудова Америка.
В условия на протестна активизация на трудещото се население буржоазията на САЩ може да сподели с тях част от своите свръхдоходи — немного увеличавайки заплащането на труда, подобрявайки медицинското и социално осигуряване и пр. Но разходите за тези възможни подобрения американските корпорации задължително компенсират със свръхексплоатация на работниците в другите страни. Те могат, например да съкратят своето производство в тези страни, да намалят обема на купуване на енергоносители, да регулират цените на тези енергоносители под предлог свръхпредложение на вътрешния пазар и пр. Всичко това води до падани на печалбите на неамериканските капиталисти. Особено силно това ще удари по страните, «стоящи на нефтeна игла», т.е. страните, основата на икономическо благополучие което се държи не на разностранно производство на всички необходими за себе си блага, а на добива и продажбата на суровини. Падането на цените на основа експорт на нефт предизвиква съкращаване на финансовите постъпления от нейната продажба, следователно, нивото на живот на трудещите се в суровинните страни пада, защото местната «национална» буржоазия се стреми да възстанови част от своите загубени на външния пазар печалби, като увеличава вътрешните цени на всички стоки, вдигайки данъци и съкращавайки социалните плащания.
Но тази работа може да не свърши. Падането на цените на нефта на външния пазар може да продължи, излизайки из под контрола на американския капитал. Откривайки «кутията на Пандорра», тя вече няма да е в състояние да затвори. Действието на един от важните икономически закони на капитализма — закона за конкуренцията ще доведе до това, че неамериканските производители на енергоресурси сами ще започнат още повече да свалят цените на нефта, за да продават на световния пазар само и само за да получат някакви печалби. От друга страна, стремейки се да възстановят предишното статукво, «суровинната» буржоазия, ако е достатъчно силна, може да обедини своите усилия в борбата с тези, които дъмпингуват на пазара. При това борбата ще се води не само в икономическа форма, но по военен път. Последното ние виждаме днес в Сирия, където под предлог на борба с тероризма руския капитал се бори за свои свръхпечалби, унищожавайки източника на свръхевтин или, както го наричат руските СМИ, «контрабанден» нефт.
Този същия ислямски тероризъм, от който днес се води активна «борба» по целия свят е форма на конкурентна борба на местната «национална» буржоазия за по-добро място под капиталистическото слънце. Това, което е прикрито от различния род псевдорелигиозни течения, никаква роля не играе. Национализмът и религията винаги са били форми на оглупяване на трудещото се население, което буржоазията така ги заставя да воюват за своите класови интереси. Съвременната идеология на «ислямския тероризъм», стремящ е със силата на оръжието да утвърди своето господство над нефтоносните региони на Близкия Изток се явява прикрита с религиозна обложка форма на фашизъм. Това че начело не е «фюрер», а «алах», никак не сменя същността на нещата и главната задача на движението е предел на света в полза на арабските монополи за извлечане на печалби.
Те се стремят към същото, към което се стремят и американските монополи — към безразделна и безчовечна експлоатация на трудещото се население в региона, унищожаване на всякакъв род социални гаранций, към неудовлетворяване на потребностите на трудовия народ до нива от каменния век.
И това за капиталистическия способ на производство е закономерно — колкото по-лошо живее народа, толкова по-евтино е за капиталиста работната сила, която оживява неговото производство и създава добавена стойност. Тази самата добавена стойност, която капиталиста превръща в печалба и източник на своето благосъстояние и могъщество. Съответно, ако хората живеят почти под открито небе, опитвайки се да отхвърлят и вместо борба за своите човешки права от сутрин до вечер се молят на алах, то те ще отдават своята способност към труда на капиталиста почти даром.
Развалините където може да се пренощува са предостатъчно, капитала ще даде малко за храна и край. Главното е добре да се заплаща на религиозните жреци, за да може трудовия народ да не се замисли за своето положение, да не се опита да го измени! Молитвата — това е забележително средство за експлоатация. Алах не взема пари за това, че разрешава на хората да живеят по написани от негово име заповеди. Затова народа сам на себе си внушава послушание към него по факт на неговите представители тук на земята, или капиталистите. Свръхевтино и свръхефективно! Религиозният фашизъм — отлично средство за борба против растящото революционно движение на пролетариата: за вяра и послушание – НЕ, а за инакомислие — смърт.
А как това дава колосални перспективи на капиталистическите печалби ни е трудно да опишем! Степента на добавена стойност, създавана в процеса на използване на работната сила, която почти нищо не струва, расте многократно!
Ето с тези свръхпечалби се опитва да се бори руския капитал, насочвайки своята войска в Сирия, за да се конкурира с такива монополии (използващи за въдица религиозния фашизъм срещу пролетариата) той не може по определение.
Но със свръхпечалбите от новото Тексаско находище не можеш да се бориш с «калибри», ВКС и прочие съвременни «пищови». От другата страна на океана може да прилети такова, че да постави кръст на всичко на планетата. Остава едно, както вече бе през 1990-1991, 1998-1999, 2008-2009, и в 2014 година — да се дои първо своя народ: да му се разказва за икономическата конюнктура, всеобща криза, западнисанкции и още много само да се оправдае за живота, който така го мислехме, но друго излезе и удържайки в Русия господството на буржоазната класа — господство, което за сметка на обедняване на собствените граждани се обогатява неимоверно.
Русия стабилно стои в тройата на лидерите и по добив на нефт и по добив на газ. При това ако в нефтената тройка РФ съседства със САЩ и Саудитска Арабия[4], то по добив на газ САЩ стоят на 5 място, а саудитите на 6. В газовата тройка РФ съседства с Иран и Катар[5], стоящи, съответно, на 6 и 14 място по рейтинг по добив на нефт.
А в рейтинга на страните по размер на брутен национален доход на човек РФ със своето 47 място е изпреварила само нефтен Иран (72 място). Лидери тук са Катар (1 място), САЩ — 11, Саудитска Арабия -12.[6]
Какво означава това? Че парите от добития в Русия нефт руския народ не вижда — те отиват на запад, обогатявайки чуждия капитал.
Но това още не всичко. Всички вече знаят, че любимото прикритие на руските власти — относително нелошия среден доход на трудещото се население не е лош по формални цифри. Защото средностатистическия доход е като средната температура в болница, за едни е под 40 градуса, а за друг ще замръзне, но се взема средно аритмитичнои всичко е в нормата— 36,6.
За да разберем как се разпределя това средо, ще разгледаме дециалния коэффициент — на отношението на доходите на 10% на-богати към 10% на най-бедните хора в страната. Даже буржоазната социология счита, че за устойчиво развитие и процветание, разликата в доходите не трябва да бъде повече от 5 пъти. Разлика в доходите над 10-15 пъти води до народни вълнения. Така в Руската империя в началото на ХХ в. дециалния коефициент прехвърлил 25.
Днес разликата в доходите между най-богатите и най-бедни в РФ (по оценки на буржоазни експерти) е от 18 до 26 пъти. Това е официално. А реално —десетки хиляди!
Сравнете за пример заплата на обикновен наемен работник, живеещ в провинцията — 5 хил. рубли месечно и например, заплатата на президента-председател на ВТБ А.Костин, получаващ 131 172 400 руб. месечно. Разлика — 26 348 пъти![7]
Затова по степен на монополизация на капитала ние задминахме даже САЩ. При това не само ги минахме, а направо издухахме. По този показател РФ превъзхожда САЩ 15 пъти!
Съдите сами. По данни на списание Forbes, сумарното състояние на 14 най- богати граждани на Русия дава 26 % БВП на страната, а сумарния капитал на 39 най-богати американци не превишава 4,5 % от БВП на САЩ[8].
Само си помислете тези цифри!
Състоянието на 14 човека в Русия е равно е равно на четвърт от цялото произведено от сто и петдесет милиона в страната за година! Четиринадесет!
От къде се е взела тази монополизация, по принцип е разбираемо — от СССР, който е бил, изразявайки се с езика на буржоазната политикономия, «свръхмонополия», защото всичко което е имала страната е било само на един стопанин — съветския народ. Днес стопаните са 14, но както виждаме, частни лица. Въпрос — а за какво са ни нужни?
Може разбира се и за напред да търпим, позволявайки на десетки тунеядци да се обогатяват за сметка на труда на цялата страна. Но никакъв господ или алах няма да ни помогне, ако не си помогнем ние.
Руските трудещи се, ако искат да преживеят, не говорейки за да бивеят и занапред добре и достойно им оставя само едно – да вземат властта в страната в свои ръце, отправяйки всички тези 14 и повече по-надалеч. Те са длъжни и задължени да преустроят нашето общество така, че всичко създадено от природата и човека, богатствата на нашата страна да служат за удовлетворяване на техните потребности, потребностите на техните деца и бъдещите поколения на нашия народ.
А. К-цев.
[1] https://ria.ru/economy/20161116/1481520728.html
[2] http://www.vedomosti.ru/business/news/2016/11/17/665282-ssha-krupneishee-mestorozhdenie
[3]https://yandex.ru/video/search?text=%D0%BC%D0%B0%D1%8F%D0%BA%20%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%20%D0%BD%D0%B5%D1%84%D1%82%D0%B8&path=wizard&parent-reqid=1479365910710679-1392891834799174591368809-man1-1397&noreask=1&filmId=8070462342092574181
[4] http://topmira.com/goroda-strany/item/135-oil-production
[5] http://top10a.ru/strany-lidery-po-dobyche-gaza.html
[6] http://www.forum-tvs.ru/index.php?showtopic=116259&mode=threaded
[7] https://work-way.com/komu-na-rusi-zhit-horosho/
[8] http://businesspress.ru/newspaper/article_mId_43_aId_445558.html
По документи за турското робство. Защо т...
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
