Има проститутки – в болшинството си нещастни поставени в неравностойно положение жени, които нищетата и безработицата ги принудили да търгуват със своите тела, да продават на потребителите единствената си тяхна стока, която се ползва с търсене. Tовa са производителните работнички на капитализма, които със своя чудовищен труд и своето здраве създават прибавена стойност на стопанина си или сутеньора. За тези жени ни е жал. Това са нашите жени. Спасението на тези нещастни от позор напълно съвпадат със задачите на работническата класа.
А има и други проститутки, за коото съвсем не ни е жал. За разлика от първите, те проституират пред цялата класа – управляващата класа на капиталистите. Но същността на техния "труд" от това не се сменя: публичната жена на всеки човек за пари ще покаже всичко, за това което иска да види и особенната класова проститутка ще покаже на вас някои свои тайни за много пари. Цените на услугите на продажното мониче, както и на услугите на колективните подмазвачи установява капиталиста.
Но има между тях и разлика. Тя се състои в това, че първата продава себе си. А втората търгува с чуждо достояние, общественни знания, необходими днес на огромна маса от хора. Първата във всички възможни отношения страда самолично, втората – по указ на своя "сутеньор" — заставлява да страдат много хора. Пyрватa честно заработва заплатените, втората се ослушва и не показва веднага всичко, а само открхва "част от себе си" и иска да и се плати за всяка стъпка по дългия път към своите прелести.
Става въпрос за Държавната публична историческа библиотека на Русия.
На сайта на тази библиотека нашите другали са привели търсене на съветски периодически издания в Мрежата. Библиотечният сайт анонсирал, че у него има цифрова версия на нужните ни материали. Да тръгнем към източника!
Но какво виждаме. Например, цифровия архив на вестник "Правда" е заявен, като пълен. Или тряба да разбираме, че сайта ни предлага пълнотекстен електронен вестник, "…наред с графическите изображения на вестникарските страници в формат pdf, електронната версия съдържа също текстови слой, което позволява не само да се разглеждат номерата на вестниците, но и да се произвежда търсене по ключови думи с подсветка от резултатите от търсенето". За по-добро и не сме си мечтали, още повече, че ни съобщават и за дълбочината на търсенето – над сто години, от 1912 по 2015 година.
И хоп в раздела "Читатели" намираме рубриката "Подписни електронни ресурси". Натискаме тук. Намираме надпис: "БД East View Газета «Правда»: полный электронный архив". По-долу е поместен линк:
http://www.ebiblioteka.ru/browse/publication/9305?searchLink=%2Fsearch%2Fadvanced
Натискаме и виждаме, как се получава достъп до базата данни. Такъв достъп е възможен само чрез "индивидуално придобиване". Или достъп до публичната информация няма, а има покупка на тази информация. За да получим достъп до базата данни се предлага да се попълни безплатна (zic!) регистрационна форма. След това тя се регистрира и ползвателя получава възможност да придобие и последващите изтеглени отделни номера на вестниците и списанията или статий. Но и тук не всичко е просто, както се оказва. Наивните ползватели си мислят, че от тях им се иска абонаментно заплащане, което се внася при регистрация. Това все още можем да го преживеем.
В последствие се оказва, че освен абонаментно плащане, ще трябва да платим и за достъп до всеки конкретен и пълен номер на вестник или списание. Но "публичността" ни прехвърли всички наши очаквания. В резултат от търсенето по думи "вестник «Правда» за 19… година" пред нас се показа списък от стотина статй, в които така или иначе фигурира словосъчетанието «газета «Правда». Не стига това, но не стига че явно не сме търсили точно тази информация, а и се оказа, че ни еназначена цена за достъп до първоизточника – около 8 долара, които касаят не всички вестници (или списания), а само една статия от тях. Това следва от надписа в "прзореца", в който библиотечната "уличница" малко повдига своята "пола" и показва малка част от статийте, като завлича купувача. Тя казва: "Ето непълна статия. Новата служба EVXpress дава възможност да се осъществи безплатно търсене по 4,5 милиона статий и да се придобие пълния текст с помоща на кредитна карта. Цена $7.95".
Какво се получава? Ако в номерата на «Правда» се публикуват средно 22 статий, то за прочитане или сваляне на номерата буржоазията желае да получи от нас, ни повече ни по-малко, а 176 долара. Добре но търсенето засега е безплатно. Но, видимо, и това няма да е задълго.
А всъщност за какво трябва да платим? Пари за съдържание на библиотека и архив дават трудещите се. Материали, скрити за седем натискания, на буржоазията не принадлежат, тя няма на тези материали никакви "авторски права". Но затова у капиталистите има верен цербер – буржоазната държава, която, ако и кажат стопаните, мигновенно ще затвори всички достъпни библиотеки, а ако се наложи, ще устрои и големи фашистки огньове от "опасни книги".
В борбата против марксистко-ленинското знание действията на враговете на социализма преминават в логична линия. Хрушчовците тайно очистиха библиотеките и читалните зали от болшевишките книги, вестници и списания, които трябваше да чете всеки съветски работник. Те са знаели, какво правят: не премахвайки от свободен достъп много работи от съветските обществоведи от сталинския период, материали от конгреси и съдебни процеси над контрареволюцията, рискуващи да се разобличи хрушчовската група от страна на работническата класа и маса партията щеше да израсне многократно.
Делото на контрите разширява и задълбочава буржоазията. Ако хрушчовците, готвят реставрацията на капитализма, грубо криейки истината за класовата борба в СССР в спец архивите, подменяли марксизма-ленинизма с ревизионистска мътилка, то техните наследници, фактически капиталистите, постъпват двуяко. Те крият своята "мърша" от работническата класа, но при това не отпускат възможността да заработят от растящия интерес на трудещите се към единственно вярната бойна теория и истинска история на Съветския Съюз.
Разчетът е прост: плащането за достъп до важна общественна информация поставя висока бариера за тези, които повече от всичко се нуждаят от нея, защото у нас има много малко работници, които са способни да платят 8 долара за една нужна статия. Но при това за да се съблюдава демократично приличие е нужна на работническата класа информация в библиотеките, моля, вземете, но ако имате пари. При това материалите са специално разбити на малки части за да може пределно да се усложни изследователя с построяване на цялостна историческа картина, и защото търгувайки със статий в мелка кошница може да се изкарат големи печалби.
По определение и смисъл библиотеката е хранилище на информация, която е предназначена за широко и свободно общественно ползване. Но експлоататорските класи винаги са криели обективното знание от експлоатираните и ги подменяли с митологий, религиозен мистицизъм, полуистини. Ето и буржоазията от страх пред пролетарските революций напълно извращават същността и общественната роля на библиотеките. От открито събрание на общественни знания тя се превръща в скъп магазин, където за работника входа е икономически затворен. Или в елитната бърлога, където престъпниците търгуват с естественото право на човека на точна информация за реалния свят.
От това следва, че държавната историческа библиотека трябва да си смени името. На широк надпис следва да се напише: "Държавно публично заведение", а отдолу да се добаеи: "Вход само за състоятелни клиенти. Трудещите се не обслужваме".
М. Иванов
