Отново Германия. Ценен подарък за католическото Рождество могат да получат много немски работници, заети във филиалите на канадската машиностроителна  компания «Bombardier». Става въпрос за планирано съкращаване на 5000 човека.

Ситуацията около тези съкращения става напрегната. Затова капиталиста – работодател с цел внася в тази ситуация неопределеност. Даже към края на годината никаква ясноста за работниците в двете германски отделения, заети в производството на вагони, така и не се появил. В главния офис на концерна, както преди продължават упорно да мълчат за това, как именно в производствените участъци ще бъдат изгонени работниците. Не са доведени до трудовия коллектив и персоналните списъци на трудещите се, "попаднали" под новогодишно съкращение.  Всесилните (както излиза) капиталисти-собственици на концерна все пак се боят от  справедливия гняв на пролетариата и затова печелят време, предпочитайки да мълчат за конкретните мащаби и срокове на съкращенията.

Господата капиталисти се боят? – И правилно! Защото по тях плаче бесилката. За постоянно напрегнатата ситуация в компанията «Bombardier» «Рабочий путь» вече писа. Но сега пред лицето на най-мащабната заплаха от безработица и нищета, търпението на трудещите се свършваи те преминават от преговори с администрацията на филиала в режим на борба.

Стотици работници от немския «Bombardier» провели акции на протест в градовете Гьорлиц (Gцrlitz), Баутцен (Bautzen), Хенигсдорф (Hennigsdorf) против съкращаването на работни места. Работните колективи дали ясно да се разбере, че те се борят не само против конкретен акт на съкращение, но и против целия процес на буржоазно  управление на съвременното производство.

Това е важен момент. Немският пролетариат, може все още да не осъзнава цялата гибелност на капитализма и страшната заплаха на обществения живот произтичаща от това и не гледа на съществуващите производственни отношения с марксистско-ленинска позиция. Но работниците правилно считат капиталистическото управление за обществено неефективно, разточително, идиотско, безмислено. Това е стъпка към болшевишко класово съзнание. Трудещите се недоумяват: как може да има  съкращение, след като «портфейла от поръчки» на продукцията на компанията е запълнен до края на 2018 година? Големи поръчки от железниците, депата, големите заводи и добиващи предприятия постъпват постоянно, машини и оборудване работят на три смени, а работниците ги съкращават. Що за лудост? Такова противоречие здравия немски ум не може да разбере.

Но това противоречие се явява «здраво», неизбежно и естественно за капиталистическия способ на производство. Защото единствения смисъл и цел на съществуването на капиталиста се състои в получаването на печалба, която е част от добавената стойност. Колкото повече се вземе от работниците добавена стойност, толкова повече печалба получават стопаните на «Bombardier». Но печалбата може да се увеличи и по пътя на «икономия» на тези пари, които са предназначени за плащане на работниците за тяхната работа. Затова замисъла на собствениците на концерна е ясен: те не делят своя капитал на части — постоянно (суровини, машини, здания, материали) и променливо (заплатата на наемните работници), но при това искат да оставят за себе си приличен къшей от променливия капитал. Заради това и се правят съкращенията.

Но обeмите oт произвеждана продукция не трябва да падат! Обратно. А за това е нужно още повече да се увеличи интензивността на труда, прехвърляйки задълженията на съкратените работници на плещите на тези, които все още са останали в производството. Това се нарича увеличение на относителната добавена стойност. Работният ден не се удължава, но при това работата, която още вчера са изпълнявали трима работници, се деват на един, от който и ще се «одира кожата». Коато от такава варварска експлоатация носителя на работната сила стане негоден, буржоазията веднага го изхвърля на улицата, а на негово място взема друг нещатник, който все още има сили и здраве за каторжен труд.

Така става не само в концерна, но и в целия капиталистически свят. И немските работници започват да разбират това.

В това време ръководството на фирмата, справедливо предполага, че борбата с работниците ще бъде дълга и упорита извършва постоянна ротация на управленческите кадри. Това обстоятелство усложнява провеждането на переговори  между работниците и концерна, защото това за което вчера профсъюза се е договорил с едни управляващи, днес става недействително поради назначаване на нови управляващи, които заявяват, че за действията на старата администрация не отговарят. Стар трик на буржоазията (за информация: точно така действаше  администрацията на днр-ската част спрямо украинското предприятие ООО «Донецкоблгаз» някой се А. Децук. Какти съобщават нашите донецки другари, старата администрация (Исаев, Сандулов и Ко) властите на ДНР бързо свалили и даже не искали да си спомнят за тях във връзка с плащането на работнически дългове по заплати. По съществото на буржоазния закон Децук е задължен да изпълни всички задължения на бившата администрация пред колектива, и най вече по заплатите. Но той по указание на местната власт, откраднал през октомври 2015 година от сметките на «Облгаз» над 50 милиона рубли, от които заплатата на колектива била 13,6 милиона — постоянноизлиза от общуване с работниците и служещите и пряко заявява за това, че «…за действията на тази администрация той не отговаря»).

Към края на 2018 година масовото производство на влакове в отделениито на  «Bombardier» в Хенигсдорф трябва да бъде прекратено. Това става не  защото обществото е престанало да се нуждае от тях, и не защото няма заявки. Заявки има, но собствениците на «Bombardier» не ги интересува нуждите на обществото, а главното, което вече не ги устройва е размера на печалбите от  тези заявки. В тази връзка през февруари тази година в «Бомбардир» премина първата вълна от съкращения. Тогава собственика съкратил в Германия 1430 работни места.

И до днес профсъюза (Arbeinehmervertreter) призовавал работниците  към конструктивен диалог със своия класов враг. Напълно разбираемо е това поведение на профсъюзниците защото те се крепят на собственицците на предприятията и  цялата останала едра буржоазия. Но търпението на работния човек рано или  късно свършва. Настанал е момент за преход от уговорки и безмисленни компромиси към жестока и организирана класова борба. Надявайки се че в свояа борба германския пролетариат ще покаже пример на всички европейски работници, над които постоянно виси заплахата от съкращения и капиталистически издевателства. Или работниците в «Bombardier» ще победят и отстоят своите работни места, или ще получат подарък за Рождество, като официални безработни.

Сергей

Информация взята с сайта: igmetall.de