Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2016 19:25 - Сталинският план по преобразуване на природата
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1345 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 РП започва да публикува серия от материали, посветени на интересната тема, тясно свъзана със селското стопанство на СССР, но не само с ния — фактически с цялата икономика на Съветската страна.

Когато узнаеш подробно за «Сталинския план за преобразуване на природата» — такова име в бита получила Комплексната програма по научно регулиране на природата, осъществявата в СССР в края на 40-те — началото на 50-те години — това е величие просто потрясава! И придава огромна гордост  за човешкия гений, който се оказал способен така добре да познае и овладее могъщите сили на природата, като успял да я превърне от враг във верен другар — заставил да служи на човека.

У нас зародил се в страната, където този план е разработен и даже започнал успешно да се осъществява — във Великия СССР,  и ние имаме всички основания да се гордее с това. Защото това нашите бащи и деди започнали да въплъщават в живота този план — това им позволило да го направи социалистическия способ на производство, безразделно господстващ в СССР. 

Капитализмът ни не може да мечтае за това! Това не позволява неговия гнил корен, на който той съществува — частната собственост на средствата за производство. 

Друга работа е социалистическата държава, където трудовия народ сам управлява своята страна, и където няма никакви капиталисти и никакви експлоататори. Там действително интересите на трудовите хора превишават всичко — цялата икономика на социализма работи на удовлетворение на техните потребности.

Може да се казже едно, че ако Сталинския план за преобразуване на природата се беше напълно претворил в живота (защо не се е станало, ние ще говорим отделно), Съветския Съюз можеше без всякакво съмнение, да се нарече страната на построения комунизъм. Потребностите на съветските хора щяха да бъдат удовлетворени с лихва, а промишлеността на СССР щеше толкова да застигне развитите капиталистически страни, че шансове за икономическо (а значи и политическо!) преживяване на системата на капитализма в света нямаше да останат никакви.

Ние не преувеличаваме. Защото Сталинския план по преобразуване на природата си бил поставил за цел решаването на главния въпрос за жизнеосигуряване на човечеството за всички времена — въпроса с изхранването, защото да се реши той в Съветския Съюзе се събрали и решили един път завинаги.  Селското стопанство на СССР се планирало  да се издигне до такава висока степен, която да позволи в пълна степен да се удовлетвори цялата нарастваща потребност на съветските хора от хранителни продукти. (И не само хранителни, трябва да се каже, че селското стопанство в много отношения се явява основа на промишлеността — тя и доставя суровини.)

Не случайно, както си спомнят съвременниците на Й.В. Сталин той считал че комунизма практически ще настъпи тогава, когато хляба в страната започнат да раздават на населението безплатно, а кодато събеседниците на Сталин се удивили, как може, бесплатно, Сталин ги поканил към прозореца и ги попитал: «Какво виждате?» — «Река, другарю Сталин». — «Вода?» — «Вода». — «А защо няма опашка за вода? Ето виждате, вие и не се замисляте за това, може ли да има у нас в държавата такова положение и с хляба».(Ф. Чуев «140 беседи с Молотов», ТЕРРА, 1991 г.)

Хлябът е предоставен на гражданите по потребност съвършенно безплатно! (И не само хляба, но и плодовете, зеленчуците месо,то рибата и пр.) 

Само след три години след началото на реализацията (примерно 1948 г.) Комплексната програма по научно регулиране на природата започнала да дава резултати. В 1951 г. производството на месо и бекон  в СССР нараснало с 80 % (в това числе на свинско — 100 %), мляко — 65 %, яйца — 240 %. Рязко се повишили добивите от селскостопански култури, в т.ч. зърнови — на 25-30 %, овошки — 50-75 %, билки — 100—200 %. Отчитайки че в обработката се въвеждали и нови земи (поливни и мелиорирани), зърното в страната станало толкова много, че в съветските столови и кафето в началото на 50-те г. заедно започнали да го дават безплатно! И това в страна, която едва преживяла страшна война с огромни разрушения! 

Опасността от реализацията на Сталинския план  по преобразуване на природата световния капитал осъзнавал много добре. Той бързо съобразил, с какво го заплашват.

Даже днес буржоазията сеплаши от него, а когато си спомни, то говори само за 1/100 част от него. Буржоазните източници на информация, започвайки с популярната Уикипедия, пишат за Сталинския план по преобразуване на природата изключително, като засаждане на  полоси от дървета в някои региони в СССР. Фактически те подменят Сталинския план по преобразуване на природата — грамадна и разностранна програма, включваща в себе си едва ли не всички отрасли на съветското народно стопанство от биология и химия до енергетика и машиностроене, а Държавния план по засажданена горски полоси, изложен в  Постановление на Съвета на Министрите на СССР и ЦК ВКП(б) от 20 октомври 1948 година «План за полезащитни лгорски насаждения, внедряване на сеитбооборот, строителство на микрояовири и водоеми за осигуряване на високи устойчиви добиви в степните и лесостепни райони на Европейската част от СССР», който, макар и да представлявал сам по себе си велик световен проект съзнателно и целенасочено въздействие на човека на природата, но явяващ се само част от глобалната Сталинска програма!

За държавния план по засаждане на горски полоси в СССР буржоазните СМИ разказват относително не лошо, и затова ние тук няма да повтаряме. Ние ще дадем тук тази информация, която практически няма да намерите, ако не знаете точно, какво да търсете.

Ред. РП

image

Програма за велико строителство и преобразуване на природата

В. А. Ковда

Социалистическата държава про­явява постоянна грижа за макси­мално удовлетворяване на растящите потребности на съветското общество. В СССР се разгърна с нараства­щи темпове мирно строителство във всички области от живота, бързо уве­личаваща се численост и благоденствие на населението, непрекъснато расте неговото културно ниво.

Победата на социализма в нашата стра­на създала изключителни възмож­ности за планомерно осъществяване на системи от мероприятия, коренно сменящи географията на Роди­ната, отстранявайки неблагоприятните елементи в природна обстановка и създаващи на нови, по-благоприят­ни за човека природни усло­вия.

Създадено е ново, рационално гео­графско разполагане на промиш­леността. Съветският народ усвои Севера и усвоява полупустините и пустините. Осушава обширни про­странства от блата в Беларусия, в Кол­хида, в Западен Сибир, и се създа­ват нови плодородни земи в планините Кавказ, Алтай, Памир.

Социалистическата държава, осъществява програма по велики сталински строежи на комунизма, про­грама по строителств на велики световни хидровъзли и канали, създа­ване на защитни горски насаждения, сеитбооборот и широ­ко напояване, преобразува геогра­фската среда, приспособявайки ги към задачите на по-бързото развитие на про­изводителните сили с цел ускоряване процеса на преход от социализ­ъм към комунизъм.

Диаметрално противоположни процеси ние виждаме в света на капита­лизма. Цялата вътрешна и външна политика на империалистическите държави се определя от интересите по осигуряване на максимална печалба на монополистите. 

Разбираемо е че в условията на капита­листическия строй, особено в съвременния период на неговото съществу­ване, проблемите по изменение и подобряване на географската среда в ин­терес на развитието на обществото остават неразрешими. (Става въпрос за екологичните проблеми, за които днес така много се говори в буржоазния печат. — прим. РП) Още повече, хищ­ническата природа на капиталистическия строй води до унищожаване на есте­ствените богатства, к влошаване на географичската среда. Например хищническото унищожаване на горите при капитализма води до разви­тие на засуха, ерозия на почвите, бурни на­воднения или пресъхвания на реки. Исзтребването на растителност в сухите степи и пясъчни области се съпът­стват от страшни черни бури и дви­жение на пясъчните дюни. Моно­културата в полетата води до изто­щаване на почвеното плодородие. Изхвърлянето на промишлени отпадъци унищожават рибните богатства в ре­ките. (Всичко това днес ние виждаме в гигантски мащаби в капиталистическия свят, в това число у нас в Русуя. — прим. РП)  В Калифорния, например, се изкореняват стотици хиляди плодни дървета за поддържане на висо­ки цени на плодовете. (Същото стана и у нас на юг например, в Краснодарския край, където заради чуждестранните производители на плодове бяха унищожени посадените още в съветско време на огромни овощни градини с ценни сортове плодови дървета. — прим. РП) Бомбардиров­ките на англо-американските пирати разрушават хидротехническите съоръ­жения на Корея, Виетнам. Причинителите на войните разпространяват колорад­ски бръмбари, готвят атомни бомби за унищожаване на градове и народи, използват престъпно бактериологи­ческо оръжие. (Много интересна информация! Оказваа се колорадския бръмбар в СССР се появил съвсем не случайно. Това е резултат от измислена и целенасочена диверсия на световния капитал, най-вече американския, против първата в света социалистическа страна, за да не и се даде възможност в пълна степен да осигури на съветските хора важен хранителен продукт — картоф. — прим. РП)

Анархия, безплановост на производ­ството и разпределението, конкуренцията на различните капиталистически фирми между себе си, частната собстве­ност на земята и средствата за произ­водство поставят непреодолими пре­пятствия и граници за целесъоб­разно комплексно използване на природните ресурси в страните на капи­тализма.

Да вземем общоизвестния пример с Асуанската стена на река Нил в Египет. Тя се строила и надстроявала безкрайно дълго (около 70 години) и се изпол­звала само за иригация, защото английските капиталисти в никаква степен не били заинтере­совани в индустриализация на Египет. 

Известно, че банкерския дом Дж. Морган дълги години спирал осъществяването на проекта по хидротехни­ческо строителство на река Св. Лаврентий, преминаваща по границата на САЩ и Канада. Президентът Руз­велт безуспешно се опитвал от 1932 го­дина да разгърне това строителство. Зад гърба на Морган стояла, както говорил американския сенатор Айкен, хиляда едри капиталисти, които повече били заинтересовани в това, да получат печалби, отколкото да осигурят благосъстояние на 136 милиона човека.

Енергията на реките в САЩ се използва едва на 40%. Хищнически се експлоатират богатствата в недрата и в преследване за максимални печалби, американските капиталисти оставят в земята значителна част от нефта, газта изпускат във въз­духа и остават в шахтите до 1/3 от недобитите въглища.

Уместно е да си спомним една от вели­ките световни злоупотребистанали при строителството на Панамския канал: 1,5 милиарда франка били разхищени от предприемачите и роздадени във вид на подкупи на длъжностните лица. Безславно се забъркали в тези афери строите­лите — братя Лесепс и инженер Айфел. (Ну, колосално разхищение при строителството на каквото и да било в буржоазна РФ няма да удиви. Тя отдавна изпревари всички предишни световни рекорди на капитализма. Една никому не нужна Сочинска Олимпиада колко струва! Не отстъпва и космодрума Восточний, над който вече ни се смее целия свят. — прим. РП)

Съществуващите в САЩ хидровъзли често имат едностранно предна­значение: или само енергетиче­ско или само иригационно.(Ето тази едностранност на производителните сили на капитализма ние днес виждаме. Даже ния дават, като "ефективност". Но на дело ефективно е именно комплексното използване, които капиталистическия способ на производство да се осъществи не е способен. Много са паметни през годините на Перестройката истериците, които  говореха в съветските тогава още СМИ за това че тракторните заводи в СССР при необходимост мигновено били способни да се престроят на военна продукция и да произвеждат танкове, а не мирна селскостопанска техника. Може да се казже, че цялата кръпка от този пример проядоха. Само че това лошо ли е ако е нужно Родината да се защитава? Това капитализма не го интересува, колко човека от народа ще преживеят във войните, а социализма за самите хора съществува, за тяхното благо, а не за благото на единици, взели за себе си стопанисването на живота. — прим. РП) При това комплекса на останалите стопански въпроси не намира своето разрешение. Конкуренцията на железопътните компаний, съпро­тивата на собствениците на топлоелектро­станций, конкуренцията между сухо­пътния и речен транспорт спират развитието на хидротехническото строителство в САЩ. (Тази конкуренция между компаниите от различните транспортни отрасли на икономиката уби в буржоазна Русия целия речен транспорт и свързаното с ниго уникално производство. А у нас в страната той беше най-евтин, а значи  действително ефективни. Днес да се отиде където и да се отиде в Русия станало практически невъзможно — и цените хапят, и задръстваният по автомагистралите са такива, че там, където за доставка на товара се изисква един ден се налаг да се използват три. А това са сериозни икономически загуби. — прим. РП)

* * *

Унищожавайки капиталистическия строй, социалистическото общество осигурява всестранно, ком­плексно използване на природните богатства, целесъобразно е да се съчетава различните отрасли на народното стопанство, икономическите възможности на различ­ните стопански и природни области на страната.

Принципът на комплексно, всест­ранно използване на природните ресурси се развивал и разширявал в Съветския Съюз с укрепването на съветската социалистическа държава. Волховската ВЕЦ се яви­ла първи пример за комплексно използване на природните ресур­си в интерес на различните отрасли от народното стопанство

Строителството на Днепровския хид­ровъзел разрешава проблема с беспре­пятственото плаване по целия Днепър, осигурявайки електроенер­гия на промишлеността и мините в Южна Украйна, удовлетворявайки нуждите на градското стопанство и би­товите потребности на населението на важ­ния икономически район на юга на Съветската страна.

Във великите строителства на комунизма ние виждаме по-нататъшно развитие и разширение на комплексното използ­ване на природните ресурси за раз­личните отрасли на народното стопанство и различните икономически рай­они на страната.

Куйбишевският хидровъзел разре­шава проблемите на електроенергетиката, речния и сухопътен транспорт, борбата със засухата и напояването на зърненитех култури, електрификацията на сел­ското стопанство, използването на по­лезните изкопаеми, удовлетворяване нуждите на градското стопанство и населе­нието от електроенергия.

Сталинградският хидровъзел, решава тези големи народностопански задачи, както и Куйбишев­ския хидровъзел, позволявайки допълни­телно напояване в Долното Заволжие на 1,5 милиона хектара земя, осъ­ществявайки наводняване на 11,5 милиона хектара прикаспийски пустини за нуждите на животновъдството, осигурявайки во­да на горските насаждения полезащит­но и промишлено предназначение и включвайки в сферата на стопанското използване перлата на прикас­пийската пустиня — Волго-Актюбинската низина.

Главният Туркменски канал и свързаните с него хидросъоръжения хар­монично разрешават проблемите на енер­гетиката на Туркмения, транспортните връзки наи Арал с Каспий, напояването на площи от 1,3 млн хектара за производство на памук и субтропиче­ски култури, обводнявайки Каракум­ската пустиня на площ от 7 ми­лиона хектара, което позволява да се раз­вива интензивно овцевъдство и коневъдство, осигурявайки водоснабдяване на железните пътища и пристанища, нефтената и химическа про­мишленост на югозападна Туркме­ния, снабдяване с електроенергия и прясна питейна вода Туркменската ССР и Кара-Калпакски АССР.

Волго-Донския воден канал на името на В. И. Ленин комплексно раз­решава въпросите на транспорта, напояването, наводняването, водоснабдяването, електрификацията на промишлеността и селското стопанство. Същото е характер­но и за строителството в Южна Укра­йна и в Северен Крим.

Така всяка от вели­ките сталински строежи на комуниз­ма се отличават с изключително широ­к комплекс от народностопански проблеми, успешно разрешаеми от строителството.

Но с това не се изчерпват новите забележителни особености на икономи­ческото значение на великите строежи на комунизма. Електроенергията на Куйби­шевската и Сталинградската ВЕЦ се прехвърля в Московския и сродните с Поволжието промишленни райони. Вече се задават кон­турите на големите високоволтови енер­госистеми, осигуряващи най-целесъобразно и ефективно из­ползване на електроенергетичните ресурси на социалистическата държава в промишлеността, транспор­та, селското стопанство на огромни пространства — от Астрахан до Горки и от Москва до Урал. (Така е била построена — уникалната Единна енергосистема на СССР, която безпроблемно снабдяваше цялата огромна страна с нейната мощна икономика, и даже позволявала експортирайки електроенергия в страните от социалистическите държави, докато не бе разрушен от реставрирания капитализъм. — прим. РП).

Куйбишевският и Сталинградски хидровъзели са свързани между себе си и едновременно служа за звена на по-общ план. Преди построените на Волга хидровъзли — Иванков­ския, Щербаковската, Угличската, строящите се Горковски и Молотовски съвместно с Куйбишев­ския и Сталинградски хидровъзели решават важната народностопанска задача за целесъобразно използване на водно-енергетическите ресурси на Голяма Волга, нейните транс­портни и иригационни възможно­сти, земеделски фондове в нейния басейн.

Каховският хидровъзел и Молочанското водохранилище в съчетание с Днепровския хидровъзел решават тази задача рационално използ­ване на водно-енергетическите ресурси на Днепър, земеделските богатства и клима­та в Украйна и Крим, транспортните възможности на големите реки.

Такa, великите строежи на комунизма откриват нов етап в комплексното използване на природ­ните ресурси в нашата Родина.

Великите сталински строежи на комунизма решават така сщо проблемите с во­доснабдяването на пустините и сухите степи в интерес на тяхното пълно стопанско усвояване. Териториите на пустините и сухите степи са извънредно богати на полезни изкопаеми. Строителството на Сталинградския и Мингечаурски хидровъзели и Глав­ния Туркменски канал решават тази задача.

По-нататък водоснабдяването на районите на Кара-Богаз Гола, Красноводск или Небит-Дага са сложен проблем. А между другото комуналното и промишлено стопанство в тези градове, израстващи в пустините се нуж­даят от вода.

Осигуряването на вода ще позволи да се вдигне производителността на труда, да се създават нови ценности, да се създава в пустините културен живот.

Осъществяването на сталинската про­грама на велико хидротехническо строителство създава изключителни условия за по-нататъшно разви­тие на съветския сухопътен и воден транспорт. Евтината електроенергия от Куйбишевската, Сталинградската и Каховска ВЕЦ позволи да се осъще­стви широката електрификация на железопътния транспорт в нашата страна.

Перспективата на коренно преобразуване и общо разширение се открива за речния транспорт. Через система от канали Москва се свързва с Балтийско, Бяло, Азовско, Черно, Каспийско и Аралско морета. Плавателно значение има и Южно-Украинския канал.

Вече встъпи в строй Волго-Донския плавателен канал В. И. Ленина. Благодарение на пълно­водността на водохранилищата значително нараства тонажа на съдовете. Открива­ се възможност за евтин воден транспорт по линиите Мо­сква — Сочи, Архангелск — Астра­хан, Москва — Астрахан — Красноводск — Тахиа-Таш.

Нарастват двустранните потоци от товари, следващи от отдалните райони и към столицата на на­шата Родина, в много пъти намаляващи разходите по превоз на тези стоки.

Главният Туркменски канал, осигурява транспортна връзка на рек Сир-Дари, Аму-Дари и Аралско мо­ре с Каспий и неговите реки — Ура­л, Волга, Кура.

Цимлянското, Маничско водохра­нилища, Невинномиския канал (по­строен преди), идващи от реките Кубан и Волго-Донския канал обединяват басейните на реките Кубан, Дон и Волга.

* * *

Основоположниците и ръководителите на Съветската държава В. И. Ленин и Й. В. Сталин дават на електрифика­цията особенно място в развитието на страната. Още не завършила войната, довела до разгром на белогвардейщината и анг­ло-франко-американските интервен­ти, когато под ръководството на В. И. Ленин и Й. В. Сталин бил съставен държавен план по електрификация на Русия.

Встъпвайки на VIII конгрес на Съветите в 1920 година, В. И. Ленин нарекъл плана по електрификация на съветска Русия втора програма на партията. «Нашата партийна програма не може да оста­не само партийна програма— говорил Ленин — Тя трябва да се превърне в програма на нашето стопанско строителство, иначе ще е негодна и като партийна програма. Тя трябва да се дополни от втора партийна програм­а, работен план по възстановяването на народното стопанство и довеждането и до съвременната техника. Без план по електрификация ние не можем да преминем към действително строи­телство»[1].

Й. В. Сталин в писмо, написан­о в март 1921 година до В. И. Ленин, със следните думи характеризира плана по електрификация на Русия: «Пре­възходна, добре съставена кни­га. Майстерски написала действи­телно единния и действително държавния стопански план без кавички. Единствен в наше време марксистски опит за полагане под съветска надстройка стопанскоизостанала Русия с действи­телно реална и единствено въз­можна при днешните условия на технически-производственната база»[2].

Й. В. Сталин указвал на необ­ходимостта незабавно практически да се пристъпи към осъществяването на този план. Разяснявайки значението на електри­фикацията в живота на Съветската страна, Й. В. Сталин говорил: «…Под елек­трификация на страната Ленин разбира не изолирано построяване на отделни електростанциий, а постепененй «преход на стопанството на страната, в това число и земеделието (курсив мой. — Й. Ст.), на нова техническа база, на техническата база на съвременното крупно производство», свързано така или иначе, пряко или косвенно, с делото на електрификацията»[3].

За ролята на електрификацията в създа­ването на социалистическото общество Й. В. Сталин писал: «На нас е нужно милиони 15—20 индустриални пролетарий, електрификация на основ­ните райони в нашата страна, коопери­ровано селско стопанство и висо­ко развита метална промиш­леност. И тогава ние няма да се страхуваме от нищо»[4].

Дореволюционна Русия заемала едно от последните места в световното производство на електроенергия, произвеждайки ежегодно 1,9 милиарда киловат-часа. Планът ГОЕЛРО предвиждал по­строяването в течение на 10—15 години на 30 рай­онни електростанций с обща мощност от 1 милиард 500 хиляди ки­ловата и годишна изработка на до 8,8 милиарда кило­ват-часа електроенергия.

Последващите успехи в развитието на икономиката на съветската социалистиче­ска държава надминали предположенията на плана ГОЕЛРО. Към 1937 година Съветския Съюз изработвал ежегодно 36,4 милиарда киловатчаса электроенергия.

XVIII конгрес на ВКП(б), определя перспективите на прехода на Съветската държава към комунизъм, установил, че ръста на електроенергетиката в СССР трябва прогресивно да изпреварва раз­витието на промишлеността, създавайки по­стоянно устойчив резерв от електро­енергия за социалистическата инду­стрия и селското стопанство.

Последователната линия на партията и съветското правителство за развитието на електрификацията в СССР осигурила в 1940 година доведе до годишна изработка на електроенергия до гигантска величина — 48 милиарда кило­ватчаса, което позволи на Съветския Съюз да заеме второ място в световния баланс от електроенергия.

За тези години бяха построени големи хидроелектростанции: Вол­ховска, Днепровска, Свирска; на Волга — Иванковска, Угличска, Щербаковска; в Закавказието — РионВЕЦ, ЗаВЕЦ; в района на Таш­кент — Чирчикска, и редица други. Независимо от това че Великата Отече­ственна война отвлече съветския народ от мирно строителство, а част от хидро и топлоелектростанцийте в Съветския Съюз се оказаха вре­менно в окупираните территории и бяха разрушени от фашистските окупатори, Съветския Съюз не пре­къснал строителството на електростан­ций в Кавказ, Средна Азия и Сибир.

В своята историческа реч пред избирателите на 9 февруари 1946 година Й. В. Сталин дал величественна програма на следвоеното възстановяване на народното стопанство и неговото икономическо развитие по пътя на създаване на материално-техническа основа на комунистическото общество. Успешното преизпълнение на първия следвоенен петгодишен план осигурил на Съветския Съюз в 1950 година изработката на 86,7 милиарда ки­ловатчаса електроенергия. Ве­ликите строежи на комунизма след своето завършване ще осигурят допъл­нителна изработка на електроенер­гия в количества около 23 милиар­да киловатчаса.

Нарeд с великите строeжи нa ко­мунизма се съоръжават и големи хид­роелектростанции в районите на градовете Горкои на Волга, в района на град Молотов на Кама, Мингечаурската ВЕЦ на Кура, Уст-Каменогорската ВЕЦ на Иртиш и др.

В близките 10—15 години Съветската държава и предстои, изхождайки от програмата за развитие на промиш­леността в СССР, дадена от Й. В. Сталин в реч пред изби­ратели на 9 февруари 1946 година, да се доведе годишната изработка на електроенер­гия до 250 милиарда киловатчаса. (Изработката на електроенергия в 1988 година в СССР бе 1705 млрд. квтч. — прим. РП)

Съветската държава притежава гигантски хидроенергетически ресурси, с много превишаващи хидроенергетическите ресурси на другите страни.[5]:

СССР         — 2 457 млрд. квтч.

США          —        800      »

Бразилия —        528      »

Канада     —        465      »

Франция  —        51        »

О това, какво велико значение има всеки киловатчас електроенергия в промишлеността, може да се съди по интересните данни на акад. А. В. Винтер. Един киловатчас електроенергия позволява да се добие и достави от шахтите 75 килограма въглища, да излеят 50 килограма ме­тал, да се произведат 10 метра памучни тъкани, да се произведат и опаковат 42 килограма за­хар, да се осигури електрострижене на 15 овце и т. н. За производството на една лека кола са необхо­дими 1 500—1 800 киловатчаса.

За да се създаде мощен трактор и голям локомотив са, достатъчни съответно 5 хиляди и 60 хиляди кило­ватчаса електроенергия[6].

Електроенергията леко се трансформи­ра в топлинна, светлинна, механи­чна енергия, и както отбелязал В. И. Ленин, отличава се с голяма де­лимост и леко се предава на големи разстояния.

Всички тези свойства на електроенергията позволяват в условия на социалисти­ческо общество да се използва, като универсално средство за механи­зация и автоматизация на всички произ­водственни процеси с цел пови­шаване производителността на труда.

В Съветския Съюз непрекъснато нараства далечността и мощността на п­редаване на електроенергията. След пускането на Волховската ВЕЦ се е транспортирала енергия с напрежение 34 хиляди волта. ДнепроВЕЦ си е поставил задача да усвои напрежение от 165 хил. волта, Свирската ВЕЦ — 220 хил. волта. Строящите се гиганти на Волга изискват преход в напрежение от 400 хиляди волта.

Великите строежи на кммунизма, осигуряват допълнително произ­водство от над 20 мили­арда киловат-час електроенер­гия ежегодно, като ще изиграят решаваща роля в по-нататъшното повишаване на об­щото ниво на електрификация на стра­ната, ускорявайки прехода към комунизъм.

Гениалната формула на В. И. Ленин «Комунизмът е Съветска власт плюс електрификация на цялата страна» намира своето въплъщение във великото строителство, осъществено по сталински план.

* * *

Блестящи перспективи се открива­т за развитие на социалистическото селско стопанство в СССР.

Пустинният пояс заема в Съвет­ския Съюз около 3 милиона квад­ратни километра. Площа на сте­пите, подложени на засуха, също е голяма. В дореволюционна Русия за­сухите се повтаряли през 4—5 години, а в такива райони, като Поволжието — и през 2—3 години. Слабостта на едноличното селско стопанство и пълната незаинтересо­ваност от царското правителство в борбата със засухата водели до жесток глад на селското население. На народни бедствия се сблъсквали помешчиците и кулаците, търгуващи с хляб. Достиженията на родната агрономическа наука, в частност, научните открития на Докучаев, Костичев, Измаилски, Тимирязев, не намерили приложение в дорево­люционното земеделие на Русия.

В 1912 година в статията «Глад» В. И. Ленин писал: «Ограбвани от помешчици, смачкани от произво­ла на чиновниците, оплетени от мрежите на полицейските забрани и насилие, свързани от новата охра­на на стражари, попове, земски на­чалници, селяните също така били безза­щитни против стихийните бедствия и против капитала, като диваци в Афри­ка»[7]

Ограбването на селяните и разхище­нието на почвеното плодородие в царска Русия привели до това, че повторя­емостта на засухите и глада с течение на времето нараствала. «През 1891 година г­ладът взел голямо коли­чество жертви, а от 1897 г. почти не­прекъснато следващи една след дру­га»[8].

Едва Великата Октомврийска социа­листическа революция, унищожила помешчическия строй и победата на кол­хозното земеделие освободили oрачите в Русия от експлоатацията на помешчици, капиталисти и кулаци от ужасите на суша и глад. На мя­стото на 24—25 милиона еднолични селски стопанства израснали 123 хиляди колхоза, които имат развита техническа база във вид на 8 400 машинно-тракторни станций. Разсадници с развита техника в съветското земеделие се явяват 4 540 совхоза. Големи технически въоръжени и осигурени с агро­номически ръководства, колхози, създадени на мястото на милиони селски стопанства са способни не само да се противопоставят на стихийните засу­хи, но и систематически да повишат плодородието на земите.

Машиностроителната промишленост на Съветския Съюз снабдява социалистическото земеделие с първо­класни трактори, почвообра­ботващи и комбайни. Само за петилетката — от 1946 до 1950 година — селското стопанство на СССР получило 536 хил. тракто­ра, 93 хил. комбайна, 341 хил. тракторни плуга, 254 хил. тракторни сеялки. Химическата про­мишленост осигурила на колхозите и совхозите в СССР всички видове торове. Площа на поливните земи се увеличила в сравнение с навечерието на Отечественната война с 2 милиона хектара. 

Над 90% от обработваемите земи в колхо­зите в 1950 година били обработвани с трак­тори, около 87% с плугове с резци. В структурата на посевните площи значително нараснала степента на техниче­ските и фуражни култури. 

Влиянието на стихийните фактори на времето започнали прогресивно да отслабват. Сушите започнали да се повтарят по-рядко. Ако в царска Русия сумарната продук­ция от зърнени култури е била не повече от 4—5 милиарда пуда, то Съветската страна ежегодно съби­рала около 7.6 милиарда пуда. Производството на пшеница в 1950 година било с 376 милиона пуда повече от 1940 година. В 1950 година средния добив от пшеница в 750 района на СССР била 100 пуда и повече[9].(Добивите от пшеница в буржоазна Русия в 2010 и 2012 г. не превишавали указания показател в СССР от 1950 година. — прим. РП)

Продукцията от маслени култури в СССР още в довоенния период значително превишавала продукцията от маслени в дореволюционна Ру­сия. Производството на памук в пред­военния период се увеличило до 2.7 милиона тона.

Но сушите още достигат степ­ните и лесостепни райони на Съветския Съюз, предзвиквайки неравномерност в добивите на колхозните и совхозни полета. Успешното преизпълнение на първия следвоенен петилетен план по възстановяване и развитие на на­родното стопанство поставило на преден план задача по пълно преодоляване на причините, предизвикващи сушите в основ­ните зърнени райони на СССР.

За ролята на напояването В. И. Ленин още в 1921 година писал: «Напояването ни е много нужно и най-много пресъздава пейзажа, възражда го, премахва старото, укрепва прехода към со­циализъм»[10]. Й. В. Сталин говори за необходимост да се направи всичко въз­можно, за да се застраховаме от случайни суши[11].

Напояването позволява в условия на жарък слънчев пустинен климат, в полупустините и сухите степи напълно да се удовлетворяват всички потреб­ности на растенията, да се получават изключи­телно високи добиви от памук (до 100—150 центнера от хектар), ориз (до 150—170), пшеница (до 50—100). При напояване в слънчевия, то­пъл климат на Прикаспието, Туркме­ния, Крим, Азърбайджан леко може за една година да се получат до 2, 3 добива от селскостопански растения от всеки хек­тар поливна земя.

Новото напояване трябва да въвлече във влагооборот на напояваните земи във напояваните райони около 60 милиарда куби­чески метра вода.

В рамките на такава велика по дължина държава, какъвто се явява Съветския Съюз, влагата участвала в създаването на нови органи­чни вещества няма да бъде в бъдеще загубена за човека. Кондензацията на парообразна влага и повторното и падане във вид на атмосферни валежи трябва с времето да осигурят смегчаване на климата и в при­лежащите територий на сухите степи и пустини.

По площ на напоявани ами Съветския Съюз заема пър­во място в света.

Социалистическото земеделие бла­годарение на осъществяването на, строителството на нови напоителни системи, както ка­зал Л. П. Берия, ще получи допълни­телно 0,5 милиарда пуда пшени­ца, 30 милиона пуда ориз, 6 мил­иона тона захарно цвекло. Вели­ките сталински строежи на комунизма позволяват да се увеличи годишната продук­ция на памук с още 3 мили­она тона.

Много важно е да се подчертае значе­нието на сталинската програма на хидротех­ническо строителство и преобра­зуване на природата от тази страна, която е сравнително малко осве­тена в нашия печат.

Решавайки задачите по създаване на нови напоителни системи, въвеждайки сеитбооборот и горски защитни насаждения, ликвиди­райки причините, предизвикващи засушаване, социалистическото земеделие едно­временно решава много важния проблем с борбата с почвената ерозия. Ерозията на почвата, иначе казано е измиване или издухване на горния слой от почвата, в резултат от въздей­ствие на държдовни води или силни вет­рове нанасяйки много голяма вреда на почвеното плодородие.

Селското стопанство в капиталисти­ческите страни не е в състояние да се спра­ви с ерозията на почвите. Произволното разполагане на частни земеделски вла­дения и зами без съответствие с релефа на местностите, конюнктурата, случайния и затова обикновенно нецеле­съобразен състав на културите, отсъствие на сеитбооборот, а така също защита на полетата от прашни бури и дъждовни води с помоща на горски насаждения — всичко това наред с безплановото, хищническо използване на почвеното плодородие на горите и пасищата водят до това, че ежегодно на полетата се измива или издухва значителна част от обработваемия слой. Американският почво­вед професор Пенни пише, че за последните 60 години почвеното плодоро­дие в зърнените райони на САЩ са намалели с 40—50% в резултат от хищническото използване на земите. Директорът на Организацията на Обединен­ите Наций по продоволствие и селско стопанство доктор Орр съобщил, че от ерозия е опустошена или силно изтощена четвърт част от площите обработваеми земи и пасища в САЩ.

Tова явление поразило днес селскостопанските райони в Австралия, Южна Африка, Латин­ска Америка. (Днес тази беда достигна и до Русия. И я доведе капитализма. В буржоазна Русия ежегодно от обработваемите склонове се изнася 500 млн. тона плодородна част от почвите, при това процесите на ерозия се проявяват, основно в зърнопроизвеждащите райони в Южните части на Руската Федерация.[12]. — прим. РП)

Чуждестранните другари идващи в нашата страна, в беседи питат, как стоят работите с ерозията на почвите. И ко­гато съветските учени ги запознаят със сталинската програма по преобразува­не на природата, с това, как в Съветския Съюз планомерно се осъществява закрепването на клисурите с помоща на спе­циални гоески насаждения, как се поставят горски насаждения на границата на полята за защита от суховей и прашни бури, както и се въвеждат правилни се­итбообороти, как колхозния строй по­зволява на съветското земеделие це­лесъобразно да се разполагат на полета според релеефа и да се планира територията така, че да се исзключи възможността да се измие почвата въобще — всичко това произвежда огром­но впечатление на слушателите.

В процеса на осъществяване на сталин­ската програма по преобразуване на при­родата нашето социалистическо земе­делие успешно решава задачата по ликвидация на подвижните пясъци.

 




Гласувай:
1



1. deleted-4udovi6teto - Има над какво да се замисли човек...
31.12.2016 08:57
Благодаря.
Чу
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659063
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031