Този престъпник говори, че Русия не е успяла да се адаптира към «новите реалности». Той счита, че «пропастта между държавите, които са успели да отговорят на предизвикателствата на времето и тези, кото са изгубили конкуренцията, ще се увеличава».
При това капиталиста от Сбербанк твърди, че знае, как да поправи ситуацията.

Объркал ли се? Не. 

Греф призовава да се унищожат остатъците от съветската образователна система — отказвайки се от «натоварващата» децата с колосален обем информация». Рязкото съкращаване на обема знания, получавани от учениците, говори този субект, ще помогне на страната да се «включи в технологическата революция».

Греф, няма да бъде капиталист и няма да лъже той специално от своята класова позиция, следоваелно ние трябва да заключим от тези думи, че говори опасен психар. Защото това е проява на тежка шизофрения — разкол на съзнанието, когато дясното полукълбо не знае, какво прави лявото. Технологичната революция е етап от развитието на средствата за производства. Развитието на техниките и конкретните технически методи на производства (технологий) са невъзможни без колосални знания в най-различните науки. В периода на развитие на машинното производство капиталистите това отлично са разбирали и отчаяно се борили с феодалите и църквата, които палили «полезните механици и естествоизпитатели».
Но днес е империализъм. Епоха, когато финансовия капитал става висша форма на централизация на капитала. Това е последния етап на капитализма в който напълно се о социализира производството. Именно тук остро и безжалостно встъпва противоречието между техническото и организационо обобществяване на производството — и производственните отношения. Частната собственост на средствата за производство остават неприкосновени.

В какво се заключава противоречивостта на частната собственост? В това, че те се стреми да раздели това, което не трянва да се разделя. Тя отделя главата от тялото. Механизмът за създаване на общественни богатства за един. А частната собственост отдава отделни възли и детайли на този механизъм във властта на различни механици, всеки от който действа независимо  от другите и въпреки другите. И колото повече е размаха и сложността на производството, толкова повече са възможностите по осигуряване на всеобщо изобилие на земята, толкова повече става конфликта между висшата техника и отношенията на частната собственост.

От тук растат краката на грефовската «шизофрения». Качественният и количествен ръст на човешките знания за материалния свят стават фактор за приближаващата класова смърт на грефовците.

За разлика от съвременна Русия, в Съветския Съюз обема знания за учениците само се е увеличавал, при това страната се е развивала, като цяло успешно.  Наистина могла е да се развива и по-бързо и по по стръмна траектория. В края на краищата на капиталиста са нужни не маси от работници-творци, работници-инженери, работници- учени, а драскачи с много тесен сектор от знания за окръжаващия ни свят — даже в границите на своите професии. Смисълът на такива «специалисти» е в това, да запълнят тези ниши в технологиите, които не могат да се запълнят с машинни операции. Те трябва ден и нощ да работят на стопанина, създавайки му добавена стойност. А и да не се оплакват по повод нарушенията на своите интереси и права. Мечтата на всеки буржоа е в това, пролетариата да е невеж, покорно животно, придатък към средствата за производства.
Такава окаяна образователна система действа в САЩ. Випускникът от обикновено училище практически няма шансове да постъпи в престижно висше учебно заведение именно поради крайно окаяния обем получени в училище знания. Обучението в частните училища даващи тези самите необходими обеми знания, не са по джоба даже на представителите на осигурените слоеве от населението.
Ето в какъв мрак ни вкарват капиталистите, другари. Няма съмнение, че рано или късно всички тези антинародни мерки ще бъдат осъществени. На капиталистите им са нужни все повече печалби, затова готвят нова война за преразпределение на сфери на влияния. И нашите буржоа не искат да изпуснат възможността да захапят за себе си нови пазари за стоки и ресурси.
Искаме ли нашите деца да имат такова страшно бъдеще, където ги чака съдбата на неуки, варвари, наемни раби на капитала? Искаме ли да проливаме кръв за печалбите на кръвопийците? Ако не, то изхода е самое един  — социалистическа революция.

Трябва ли да се боим и стоим по ъглите. Трябва ли да вярваме в приказката за добрия цар-батюшка. Работниците са преобразователи на природата, те са производители на всичко това, което е нужно на човечеството за живот. Те са източник на труда- уникално свойство на живата материя. Без труда на работника ще спрат фабрики, заводи, ще замре транспорта, ще спре тока и водата в домовете…Всичко ще спре. Цивилизацията напълно се намира във вашите ръце, другари.
Именно вие, работническата класа, осигурявате съществуването на съвременното общество. Не там някакви си «ефективни собственици» с невидимата ръка на пазара, не всякакви «патриоти-работодатели» и не поповската «божия воля». В ръцете на работниците се таи огромна сила, но вие самите за това не знаете.  На вас ви внушават, че обществото живе и се развива благодарение енергията и предприемчивостта на «собствениците-бизнесмени». А всички «недостатъчно предприемчиви», трябва с благодарността на господата «работодатели» да работят 24 часа в денонощието и да не се възмущават. Защото ако разбере пролетария своята титанична сила, ако се научи да я управлява, кой тогава ще се изправи срещу него? Никой и с нищо не може да я спре. Ако се научи работническата класа със солидарна борба — и тогава смъртта на капитала ще стане въпросна близко време.
Така че започнете да изучавате марксистско-ленинската теория днес. Само тя дава отговор, как да се стигне до щастлив живот. Приложете това учение на практика. Не мислете, че вас някой ще ви освободи отвън. Работниците не се нуждаят от каквито и да било «александри-освободители». Нито от бог, нито от цар, нито от буржоазни герои не се нуждаят. Освобождението на работницте е дело на самите работници. И никой повече. И помнете, другари работници, че победата ще бъде ваша. Иначе и не може!
Товарищ Василий

От редакцията: другари, вие съвсем малко пишете за това, как стоят нещата във вашите производства. Така делото няма да потръгне. Пишете, как са работите със заплатите? Има ли задръжки? Каква е фактическата продължителност на работния ден? Какво прави профсъюза? Има ли работнически комитети? Раделен ли е колектива? Поради защо? Имало ли е стачки? За какво? Какво мислят работниците по повод войните? Какво четат? Какво във вашето производство предизвиква възмущение? Лесно ли се организира протест? Има ли глоби? За какво глобяват? За какво уволняват? Имало ли е съкращения на работници? С какво тези съкращения се мотивират от администрацията? Пишете за своите работи и проблеми. В противен случай всички ваши разговори и недоволства могат така и да останат у вас в главите.

Много ли искаме?