Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 07:27 - За труда на Й. В. Сталин-"Икономически проблеми на социализма в СССР"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 996 Коментари: 0 Гласове:
-1



 От редакцията на РП: «Икономическите проблеми на социализма в СССР», последния труд на Й.В.Сталин, подготвен не задълго до XIX конгрес на ВКП(б) (окт. 1952 г.), това е вероятно, най-обсъжданата днес сталинска работа. Не може да се удивляваме от този факт, защото в тази работа Сталин отговаря на много важни въпроси, касаещи съветския социализъм, които вълнува тези, които искат да разберат защо той умря.

За да «не изобретим велосипеда» и не губим излишно време, ще разясним едни или други грешки на нашите другари в разбирането на дадената сталинска работа, редакцията на РП решила да даде статия, публикувана в списание «Въпроси на философията», 1952 г., № 6, стр. 41-62, която разяснява много добре това което се опитваме да направим ние — да дадем разбиране как този труд на Сталин се възприемал от неговите съвременници и единомишленници — съветския народ от началото на 50-те г. Както обикновено, ние ще  съпроводим тази статия със свои  коментари.

Трудът на Й. В. Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР» — програма за строителство на комунизма

Акад. Г. Ф. Александров

1

Народите на нашата Родина, ръководени от Комунистическата партия, съзнателно творят историята на социализ­ма и комунизма. Направлявайки съзна­телно творчеството на народните маси, Комунистическата партия на Съветския Съюз разгръща своя много­сторанна дейност на основа марксистско-ленинската наука за за­коните за развитие на обществото. Всеки път, когато в развитието на нашата страна започне нов етап, основателтеи и вождове на Комунистическата партия и Съветската държава В. И. Ленин и Й. В. Сталин давали на партията и на­рода ясен план за по-нататъшни дей­ствия на основа дълбок марксически анализ на достигнатата степен на развитие на обществото, благодарение на гени­алното научно проникване в бъдещето. Характеризирайки великата роля на труда в строи­телството на комунизма в СССР, другаря Маленков говорил в своя за­бележителен доклад на XIX конгрес на партията: «…Плановете на партията за бъдещето, определящи перспективите и пътищата на нашето движение напред, опи­райки се на знанието на икономическите закони, опиращи се на науката за строителството на комунистическото об­щество, са разработени от другаря Сталин»[1].

Днес СССР прежи­вява един от най-важните периоди в своята история. Възстановяването на стопанството и залечаването на дълбоките рани след Великата Отечественна война, далеч предвижиха напред в развитието производителните сили, икономиката и културата, укрепвайки още повече Съвет­ската държава, социалистическото общество, съветския народ в цяла мощ по разгърната борба за постепен­ен преход към комунизъм.

Комунистическата партия на Съвет­ския Съюз си поставя своя главна задача да построи комунистическо общество по пътя на постепенен пре­ход от социализъм към комунизъм, непрекъснато повишаваща материалното и културно ниво на обществото, възпитавайки членовее на обществото в дух на интернационализъм и установяване на братски връзки с трудящите се от всички страни, укрепвайки активната отбрана на съветската Родина от агресивните действия на нейните врагове. Така са определени и главните задачи н КПСС в Устава на партията, приет на XIX конгрес.

За осъществяването на постепенен преход към комунизма Комуни­стическата партия трябва науч­но да обоснове магистралното на­правление, пътя за по-нататъшно разви­тие на Съветската страна, тези основни предварителни условия, които е необходимо да се изпълнят, за достигане на великата цел. Трудът на другаря Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР», положен от партията за основа на решенията на целия XIX конгрес, в основа на переработените програми на Комуни­стическата партия, дават ясна, науч­но обоснована програма по построяване на комунистическо общество. В марксистската класическа лите­ратура още не е имало произведения, в които толкова ярко и дълбоко, в сгъстено, научно доказано положение да се разкрие сложния и огромен по своето съдържание процес на зако­номерно развитие на обществото към комунизъм.

Марксизмът учи, че историята на чо­вешкото общество представлява не хаотично, безсвързано конгломериране на събитията, а строго определен процес, подчинявайки се на обективни закони, не за­висими от съзнанието и волята на хората. Отричайки обективния характер на за­коните на развитие на обществото, буржоаз­ната социология отрича самата възможност за науката на обществото. Признавайки обективния характер на законите на общественното развитие, марксизма-ленинизма счита, че тези закони могат и трябва да бъдат позна­ти на прогресивните сили на обществата, че следователно науката за обществото и законите на неговото развитие — то значи тя е точна наука, като например био­логия. Марксизмът-ленинизмът изхожда от това, че може да се овладее науката за обществото, строи своята дейност на нейна основа, на основа точни знания на обективните закони на общественото разви­тие.

Марксизмът винаги е водил последова­телна борба против всевъзмож­ни субективни тълкувания на законите на общественото развитие. За съжаление, субективното, немарксическо тълкуване на обек­тивните икономически закони на со­циализма получило разпространение сред значителна част от икономи­сти и философи до излизането на свят на работата на другаря Сталин «Иконо­мически проблеми на социализма в СССР». Подобен род грешни възгледи, по принцип е указано в статията на др. М. Суслов «По повод статията на П. Федосиев», поместена във вестник «Правда» от 24 декември 1952 година, проповеждани на стра­ниците на списание «Болшевик», «Въпроси на икономиката», «Планово стопанство». За работата в «Болшевик» до юли 1949 година и указанитепо горе принципни грешки, допуснати от редакцията на това списание, носи отговорност и автора на настоящата статия, бивш тогава член на редкол­егията на списанието.

В труда «Икономически пробле­ми на социализма в СССР» другаря Сталин нанесе смъртоносен удар по субективистско-волунтаристските «гледни точки» и «концепции» относно законите на социализма.

За познаването на обективните зако­ни на развитие на обществото не е достатъчно повърхностно запознаване с факти, тяхното описание, систематизация. Тези закони изразяват съществени отношения между обществените явления, между процеси,ставащи независимо от волята на хората; обективните икономически закони изразяват развитието на основ­ните, коренни сили и тенденций в обществения живот, те изразяват историческата необходимост в развитието на обществото. Законите на раз­витие на обществото показват най-дълбоките процеси, ставащи в недрата на обществата. В класическият труд «Икономически проблеми на социализма в СССР» другаря Сталин учи кадрите  на Кому­нистическата партия на Съветската държава на умение да виждат зад външ­ните събития в дълбоките процес­и, за повърхностните явления — законите на движение на обществото, за от­делни факти — историческата необходимост. Марксическият ана­лиз, пише другаря Сталин, изисква да се проведе «строго различие между съдържанието на икономическия процес­ и неговата форма, между дълбоките процеси на развитие и повърх­ностните явления…»[2]. Другарят Сталин учи, че Комунистическата партия трябва да знае как общите за­кони на развитие на обществото, както и за­коните на развитие на всяка дадена исто­рическа епоха, за да се използва действието на тези обективни закони в интерес на обществото. (Това означава, че ние днес живеем в периода на реставрирания капитализъм е необходимо да се разберат обективните закони на нашата епоха, време, т.е. законите на контрареволюцията, унищожаващ социализма и възстанавяващ капиталистическите отношения в социалистическо общество. За да може в бъдеще да умее да се противопостава на контрареволюционите процеси, не допускайкитяхното развитие до критически опасни за социализма предели, и да вижда къде тези закони неизбежно водят до реставриране на капиталистическия строй, и как именно го водят, за да помогнат на работническата класа на нашата страна окончателно да се унищожи капитализма. — прим. РП)

В труда на другаря Сталин «Ико­номически проблеми на социализма в СССР» е развита по-нататък, вдигната на нова, висша степен на всяка мар­ксистско-ленинска наука за обще­ството, в особенно учение за законите на развитие на социалистическото обще­ство, в закони за строителство на ком­унизма.

Откритите от другаря Сталин обективни икономически за­кони на социализма идейно въоръжават партията в нейната дейност по ръко­водство на строителството на комунизма в СССР. Отричайки обективния ха­рактер на икономическите закони — значи да се ликвидира принципа на научно въведение на делата в промишлеността, транспорта, селското стопанство, да се ръководи икономическия живот на сляпо, да се подменя науката на стопанисване «на очи», «на може би», да се обезоръжат кадрите от съвет­ски и стопански работници. (Което и беше фактически извършено в следсталинското ръководство на партията и страната, ако то разбира се не е действало съзнателно във вреда на съветския социализъм. — прим. РП).

За да може революционната класа да може да действа съзнателно, безгрешно са нужни, учи другаря Сталин, две условия: добре да се знаят обективните закони на развитие на обществото и да умее да използва тези закони, полагайки ги в основата на дейността на партията и народа. (Добре щеше да бъде, ако тази истина беше усвоена от руската работническа класа, която засега още не се учи, но самия живот все повече и повече я кара да прави това — прим. РП) Пър­вото условие е достигане на марксист­ско-ленинската наука, второто — в процеса на цялата практическа, орга­низационна, политическа и идео­логическа дейност на Комуни­стическата партия, на Съветската държава.

2

Другарят Сталин е създал цялостно учение за комунистическата форма­ция. Той творчески е разрабит по-нататъшни указания и положения на Маркс, Енгелс, Ленин за двете фази на раз­витие на комунистическото общество и техните общи и особенни обективни черти, които са присъщи както на първата степен на социалистическото общество, построено в нашата страна, така и до неговия висш стадии — истинския комунизъм, който с успех строи съветския народ.

Ленин отбелязвал, че Маркс, издигайки положението за двете фази в развитието на комунистическото обще­ство, последователно използва тук материалистическа диалек­тика, учение за развитие, «дава ана­лиз на това, което може да се нарече сте­пен на икономическа зрялост на комунизма»[3].

Първата фаза на комунизма — со­циализма възниква не на своя собствена основа и в икономиче­ско, нравствено, умствено от­ношение изживява «родимите петна» на старото общество, пережитките на капи­тализма в икономиката и съзнанието на хората.

Висшата фаза на комунизма, учи марксизма, развивайки се на своя соб­ствена основа, на основа построено социалистическо общество. И тъй като социализма и кммунизма не представляват две различ­ни формаций и се основават на единен способ на производство, но на различни степени на историческо  развитие, то и прехода от социализъм към ко­мунизъм се извършва постепенно, според подготовката на необходимите материални и прочие условия. В труда «Икономически проблеми на социализ­ма в СССР» ние четем: «…В нашите социалистически условия иконо­мическото развитие се извършва не в порядки на преврати, а на постепенно изменение, когато ста­рото не просто се отменя на чисто, а сменя своята природа приемателно към новото, съхранявайки само своята фор­ма, а новото не просто унищожава старото, а прониква в него, изменяйки неговата природа,функции, не сменяйки формата му, а използвайки я за раз­витие на новото»[4].

И тъй като социализма и кому­низма се явяват единна обществено-икономическа формация, то и двете фази имат редица коренни общи черти и закономерно­ст в развитието. И тъй като со­циализма и комунизма са две различни фази от развитието на едн и същ комунистически спосо­б на производство, всяка от тях има свои коренни отличия както в икономиката, така и в културата.

Общoто между социализма и комуниз­ма преди всичко е това, че основа се явява обществената соб­ственост на средствата за производство, макар и встъпваща в различни форми. Обще­ствената собственост — е тази която отличава двете фази на новото общество от всички антагонистически формаций. Разкривайки закономерностите от първата степен на комунистическото общество — социализма — Ленин писал в своето гениално произве­дение «Държава и революция»: «Tъй като общата собственост става средства за производство, тъй като думата «комунизъм» и тук е приемливо, въпреки че не трябва да забравяме, че това не е пълен комунизъм»[5].

По-нататък, както на първия стадии от ком­унистическото формиране, вече по­строено в нашата страна, така и на висшата фаза отсъства експлоа­тация и угнетение на хората. Това озна­чава, че при социализма, както и при комунизма, всеки се труди за своя народ, за обществото, за себе си, във вид че работното време вече не се де­ли на необходимо и добавено, представляващо източник на екс­плоатация и обогатяване на класата от капиталисти. (Трудиш се на себе си, защото имаш в собственост всички необходими и достатъчни средства за производство — прим. РП). Другарят Сталин говори, че «странно е днес да се говори за «необходим» и «добавен» труд: защото труда на работниците в нашите условия е отдаден на обществото на разширение на производството, разви­тие на образование, здравеопазване, на организацирана отбрана и т. н., не се явява толкова необходим за работническата класа, стоящ в друга власт, както и труда, даден за покритие на лични потребности на рабо­тника и неговото семейство.

Следва да се отбележи, че Маркс в своя труд «Критика на Готската про­грама», където той изследва вече не капитализма, а между впрочем пър­вата фаза на комунистическото обще­ство, признава труда, отдаден на об­ществото на разширение на производство, образование, здравление, управленчески разходи, образова­ние на резервите и т. н., толкова необ­ходим, както и труда, изразходван за покритие на потребителските нужди на работническата класа»[6].

На първата и втора фаза от разви­тието на комунистическото общество целта на общественото производ­ство се състои в подем на материал­ното благосъстояние и културното ниво на народа. Осигуряването на макси­мално удовлетворяване на постоянно растящите материални и култур­ни потребности на цялото общество по пътя на непрекъснатен ръст и усъвър­шенстване на производството на база висша техника се явява основен икономически закон за развитието на обществото в епохата на социализма.

И при социализма и при комму­низма светогледа на обществото, от кой­то те се ръководят в своята дейността се явяват мар­ксизма-ленинизма.

Не трябва да се къса с марксизма, да се противопоставя и отделя непро­ходима стена между първия стадий на раз­витие на комунистическото общество от втория. Такова проти­вопоставяне, имаща понякога в педагогическата практика, се явява груба теоретична и политическа грешка. Във всеки случай, това противопоставяне предвижва прехода към кому­низъм в далечно, неопределено бъдеще. Разбираемо е колко теоре­тически грешни, практически не­състоятелни и вредни са подобни възгледи.

Но за марксиста е недостатъчно да се установят общи черти на различните фази на развитие на една и съща ко­мунистическа формация. Необходимо е ясно да се видят и коренните различия между тези две фази. Само при това условие може правилно да се оцени пътя на вече преминалия от нашата странай, пра­вилно да се определи, какво още пред­стои да се направи, на каква степен от развитието на комунистическата форма­ция се намира нашата страна.

В края на краищата до победата на социализма, а още повече в периода на борба на нашата партия за социалистическа рево­люция в Русия да се занимаваш в дета­йл с въпросите на различия между социализъм и комунизъм означа­вало да се отстраним от насъщните революци­онни задачи в областта на абстрактното теоретизиране, което винаги е било чуждо на Комунистическата партия. В. И. Ленин говорил, че е смешно да се говори по този въпрос на пръв план в условия на капитализма. Но Ленин отбелязал в своята книга «Държава и революция», че различията между низшата и висша фаза на комунизма с времето ще бъде ве­роятно, грамадно. Сега е настъпило именно това време, за което е говорил Ленин.

Комунизмът означава коренен преход към по-висша в сравнение със со­циализма общественна икономика.

С прехода на обществото към комунистическа икономика на общественно производ­ство ще има не два сектора — държавен и колхозен, а един общонароден стопански сектор;

Стоковото обръщение ще бъде заменено с продуктообмен. Преходът към тази висша икономика ще означава, че разгърнатото в цялата си мощ общественно производство е способно да удовлетвори всички разумни потреб­ности на културно развити хора. Принципът на социализма — «от всеки според способностите, на всеки според труда» ще се замени с принципа на комуниз­ма — «от всеки според способностите, на всеки според потребностите».

Именно висшето развитие на произво­дителните сили и производственни отношения, а така също културата на цялото общество води до преодоляване на съще­ственните различия между града и селото, между умственния и физи­чески труд, към изчезването на класовите различя между работниците и трудещите се селяни, до изчез­ването на различията между тях и ин­телигенцията. Заедно с по-нататъшния подем на обществената култура и раз­витието на политехническото образова­ние у хората ще възникне възможност свободно да се избира професия, а не да бъдеш прикован за цял живот в сила на съществуващо разделение на тру­да към една каква да е професия.

От това е видно, че не трябва не само да се противопоставят, но и отъждествяват низшия и висш стадии в развитието на комунизма.

Неразбирането на качественните разли­чия между социализма и кому­низма водят до смесване на задачите от първата фаза на комунизма със задачите на строителството на втората фаза, води до демобилизация на партията и на­рода, защото изхожда от предпоставки, уж различия между тези две фази са несъщественн и могат да са необмисленни. (Именно тази демобилизация в СССР стана и то за радост на световната буржоазия или по нейно пряко указание. Дори да се скрие и замаскира, за да се увеличи демобилизацията бе изнислен даже «развит социализъм», етап на социализма, който не съществува в природата. — прим. РП) Да се придъежаме към по­добна гледна точка — значи грубо да опростим задачите на прехода към комунизъм, да нанесем вреда както на теориите, така и на практиката на комунистическото строителство.

* * *

Велика историческа заслуга на марксизма се явява научно обос­нованото закономерно развитие на обществото в направление към комуниз­ма. Подлагайки на рязка критика уто­пичната, метафизчна представа за комунизма, като някакво изобретение на разума и неизменен, макар и съвършен обществен строй, Маркс винаги е разглеждал комунизма, като естествено-истори­чески, закономерен резултат от цялото предшестващо обществено­то развитие и в същото време, като ко­ренен преврат в развитието на обще­ството, начало на нова ера в историята на човечеството. Именно в този смисъл, че комунизм не може да бъде сме­нен от друга обществена организа­ция на производството, Маркс и Енгелс считали комунистическата форма­ция «последна форма на организация на човешкия род»[7]. С това те противопоставяли кому­низма на всички предишни антагонистиче­ски форми на обществото.

Основоположниците на марксизма не са се ограничили с такова противопоставяне. Te развили в своитe трудове и тази мисъл, че комунизма открива пред човечеството невиждани по-ра­но перспективи на бурен подем и развитие на всички области от иконо­мическия и културен живот. 

Отбелязвайки факта, че пътя към со­циализма и комунизма още не е преминал от нито един народ, че съ­ветския народ за първи път в световната история е застанал на този път, Ленин говорил, че ние не знаем и не можем да знаем през какви етапи, пътища и какви практически мероприятия ще премине човечеството към комунизма. И той указвал по-нататък, че е важно да се изясни, колко безкрайно лъжлива е бур­жоазната представа за социализма като застинал един път завинаги строй, докато всъщност само със социализма ще започне бързо, истински действително масово, произходящо при участието на болшинството от населението, а след това и цялото население движение напред във всички области от обществения и личен живот.

Днес Съветската страна е натрупала световно-исторически опит на победоносно строител­ство на социализма, и благодарение на теоретическото обобщение на този опит в трудовете на другаря Сталин, в решенията на КПСС съветския народ, цялото прогресивно човечество знае, какви пътища, етапи, посред­ством какви практически мероприя­тия ще премине човечеството към висшите цели — към комунизма.

Този велик опит на СССР, обоб­щен в трудовете на Й. В. Сталин, лежи в основата и е едно от най-големите научни открития на нашето време — откритието на основния ико­номически закон на развитието на социа­листическото общество.

Основният икономически закон на со­циализма се натрупал и разгърнал своето действие в хода на социали­стическото строителство в СССР, в процеса на създаване на социалистическия способ на производство. През целия този исторически пе­риод другаря Сталин давал науч­но обосновани на отделни част и положения от този закон. Така например в отчетния доклад на XVII конгрес на партията другаря Сталин критикувал хората, които не разбирали обек­тивните закони на строителството на социа­листическото общество, не виждали коренните цели на организацията на социали­стическото производство. Другарят Сталин подчертавал тогава, че социа­лизма означава унищожаване нищетата и лишение на хората на труда, организа­ция на заможен и културен живот за всички членове на обществата. 

Цялостно, всестранно разкриване на основния икономически закон на социализма е дадено в новия труд на другаря Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР». В този труд другаря Сталин пише: «Същественни черти и искания на основния икономически закон на социализма може да се форму­лира примерно така: осигуряване на максимално удовлет­воряване на постоянно растящите мате­риални и културни потребно­сти на цялото общество по пътя на непрекъснат ръст и усъвършенстване на социалистическото производство на база висша техника»[8]. Той указва, че в докато съвременното капи­талистическо производ­ство е подчинено на осигуряването на максимални печалби, социалистическото про­изводство е подчинено на осигуряването на максимално удовлетворение на матери­алните и културни по­требности на обществото.

Не случайно в отчетите на прави­телствата на главните капиталистически страни: правителството на САЩ — Кон­греса, правителството на Англии — Па­латата на общинте, правителствата на Франция, Италия — техните парламенти — главе­н показател за състоянието на нещата в промишлеността служи количеството на печалбата, получавана от монополите. Това е и разбираемо, защото основната маса от националния доход е загребен  в тези страни от финансовите тузове и промишленни влиятели. (Същото е и в буржоазна РФ. Главният показател — печалба. Това и се нарича от буржоазните икономисти «икономика». — прим. РП).

Другарят Маленков привел в своя дълбок и ярък доклад на XIX конгрес на Комунистическата пар­тия характерни цифри: даже по занижени официални дан­ни, печалбите на капиталистическите монополи в САЩ от 1938 до 1951 година са се увеличили 13 пъти и са съставили в 1951 година 42,9 милиарда долара. За годините на втората световна война аме­риканските милиардери и милио­нери са получили 115 милиарда дол­ара чиста печалба; за 7 послево­енни години те са получили печалби от почти 220 милиарда долара.

С разгърнатия и задълбочен по-нататък научен анализ на съвременния капи­тализъм, другаря Сталин показва, че на капиталистическото произ­водство е присущ прехода от подем към кризи и от кризи­ към подем, при това развитието на капиталистическата промишленост, включва периоди на депресия от особен род, периоди на застой. Другарят Сталин отбелязва, че ръста на производ­ство в капиталистическите страни стои и ще стои и в бъдеще на свита ба­за, като обема на производство в тези стра­ни, следователно ще се съкра­щава.

Поради периодически повтарящи се кризи в капиталистическото стопанство, а така също заради общата криза на ка­питалистическата система промиш­леността им независимо от раздутото военно произ­водство, или тъпчи на място или се развива крайно бавно и то главно в отрасли, произ­еждащи въоръжение. Показателен е индекса на промишленото производство в САЩ: в първото тримесечие на 1952 година той е бил равен на индекса от първото тримесечие на 1951 година, а през второто тримесечие на 1952 година е бил 94% в сравнение с дадения период от 1951 година. От 1929 до 1951 година промишлената продукция на САЩ е нараснала 2 пъти, в Англия на половина, а във Франция останала на едно и също ниво. За со­циалистическото общество е характе­рен непрекъснат ръст на производството. Социалистическото производство не знае спънки, спирания, прекъсвания в развитието. За това време промишлената продук­ция в СССР нараснала 13 пъти. Успешното осъществяване на четвъртата петилетка и първите две години на петата са ярко свидетелство за непрекъснатия ръст на общественото производство в СССР.

Периодическите застои в раз­витието на техниката в капиталисти­ческите страни, съпровождани с разрушаване на производи­телните сили на обществото, говори другаря Сталин, се заменят при социализма с непрекъснато усъвършенстване на про­изводството на база нова техника, което в кря на краищата осигурява непрекъснато развитие на целия социалистически способ на производството.

Така съветското социа­листическо общество е достигнало такава степен в своето развитие, когато в пълна сила се е разгърнал и дей­ства основния икономически за­кон на социализма, формулиран от другаря Сталин, когато този закон с успех се използва от пар­тията и народа в строителството на висшата фаза на комунизма. Този основен икономически закон изразява целта на съветското обществен­но производство и средствата за осъще­ствяване на тези цели, определя, ка­кви задачи Комунистическата пар­тия и съветския народ подчиняват на об­щественото производство при социа­лизма.

Въпросът за целите на общественното производство в СССР трябва да се подчертаят с цялата си сила, защото у нас са се появили самодейни «икономисти», които започнали да раз­съждават на криво за това, че има «примат» в съветското обще­ств — производство или потребле­ние. Другарят Сталин се изсмя и упрекна подобни схоластични упражнения, казвайки, че ако ние разсъждавахме по маниера на хората, които считат, че трудещите се произ­веждат при социализма не заради удов­летворение на своите потребности, а зара­ди производството, то ние няма да видим коренните различия между капита­листическото производство, в което човек не се приема в раз­четите и социалистическто производство, където целта и смисъла на производството е да се удовлетворят материал­ните и културни потребности на на­рода. Издигайки тезисите за т.н. «примати» на производството пред потреблението, лъжеикономиста Л. Ярошенко пробил марксиз­ма, защото приписал на социализма чер­ти, присъщи на капитализма и се оказал изцяло в плен на буржоазната идеология. (След това по неговите стъпки тръгнаха всички послесталински ръководители на партията и държавата. До къде ни доведоха те всички знаем — до реставрацията на капитализма в страната. Ето ти и «проста дискусия по икономика»! Оказва се това не е нищо повече от много остра класова борба в сферата на идеологията, но която може да окаже сериозно влияние на материалния живот на цялото общество. — прим. РП).

Особено научните, мар­ксически обобщения и открития на другаря Сталин се явяват гени­ално проникновение в най-дълбоките процеси, извършвани днес. Заедно с това в трудовете на Й. В. Сталин се разкриват в бъде­щето социалистическото общество в неговото закономерно течение. Забележителен пример на дълбоко про­никновение в бъдещето се явява ука­заното от другаря Сталин, че при комунизма количество труд, изразходено на производството на про­дуктите ще бъде измервано не с окол­ния път, не чрез стойността и неговите форми, а пряко и непосредствено от количеството часове, изразходвани на производството на продуктите. Другарят Сталин отбелязва също така, че разпре­делението на труда между производствените отрасли ще се регулира с ръ­ста на потребност на обществото от продукти. «Това ще бъде общество — учи другаря Сталин — където произ­водството ще се регулира от по­требностите на обществото, а отчитането на по­требностите на обществото ще придобие пър­востепенно значение за планира­щите органи»[9](А и капитализма е подготвил за тази потребност всички условия! Този интернет за тези цели пряко може да се използва, за да може точно да се знае на кого и какво е нужно. — прим. РП)

В комунистическите формации общественото производство във всички периоди и на всички степени на нейното раз­витие имат една главна задача: удовлетворяване на постоянно растящите материални и културни потреб­ности на цялото общество. Тази цел е свързан единно в общественото производство при социализма и комунизма, подчинявайки го на една об­ща задача.

Това означава, че открития и научно обоснован от другаря Сталин основен икономически закон на социа­лизма създава обективни условия за осъществяване на основния прин­цип на комунизма.

Откритият от другаря Сталин основен икономически закон на со­циализма определя всички главни страни и процеси на развитие на социа­листическото общество. Той опреде­ля например, действието на така важ­ния икономически закон, открит от другаря Сталин, като за­кона за планомерно (пропорционално) развитие на народното стопанство в СССР.

Toзи закон е възникнал в противовес на специфичния за капитализма икономически закон на конкуренцията и анархията на производството. В СССР, където в резултат на социалистическата революция бяха обобществени средствата за производства, закона за конку­ренцията и анархията в производството загубиха своята сила. «Но въз­можността — учи другаря Сталин — не трябва да се смесва с действителността. Това са две различни неща. За да може тази възможност да се превърне в действителност е нужно да се изучи този икономически закон, трябва да се овладее, нужно е да се научим да го използваме с пълни знания на делата, нужно е да се правят такива планове, ко­ито напълно отразяват изискванията на този закон»[10].

Разкривайки действието на обективните икономически закони на социализма, използвайки тези закони, Комунисти­ческата партия и Съветската държава уверенно водят съветския народ към комунизъм.

3.

Да се построи комунизма, означава преди всичко да се развие комунистиче­ския способ на производство от неговата пър­ва фаза — социализма — до неговата висша фаза — комунизма. Способът на производство се характеризира от две неразривно свързани страни. Производителните сили, както учи другаря Сталин, изразява отно­шението на обществото към природ­ните сили, в борбата с коитои общество добива необходимите материалнии блага. Производствен­ите отношения са другата страна на общественото производство — изразяват отношението на хората едни към други в процеса на произ­водство. Другарят Сталин казва: «И именно защото те се явяват различни страни на общественото производ­ство, те могат да въздействат ерна на друга. Да се твърди, че една от страните може да бъде погълната от другата и превърната в нейна съставна част— значи сериозно да тръгнем срещу марксизма»[11].

Наличието на указаните две страни на общественото производство има всеобщ характер, то е присъщо на всяко общественно производ­ство, било то робовладелско, феодално, капиталистическо или комунистическо. Хората, класите, социалните групи не могат да встъ­пват в отношения с природните сили, да ги използват, не встъпвайки в определени отношения една спямо друга, в производственни отноше­ния. Само чрез про­изводственни отношения се извършва отношението на хората към природата.

Преходът от една, по-малко висока и развита степен в развитието на обще­ството към друга, по-висока и раз­вита, има за свой източник на раз­витие производителните сили. Другарят Сталин конкретизира това общо положение на марксизма приме­нително към съветското социалисти­ческо общество и на стадии неговия преход към комунизма. Другарят Сталин характеризира първото основ­но предварително условие на пре­хода към комунизъм по следния начин: «Необходимо e първо устойчиво да се осигури не митична «рационална организация» на произ­водителните сили, а непре­къснат ръст на цялото обще­ствено производство с преимуществен ръст на производства за средства за про­изводства». Другарят Сталин говори по-нататък, че «преимуще­ствения ръст на производствата на средства за производства са необходими не само защото те осигуряват оборудване, както на своите собствен­и предприятия, така и на предприятията на всички останали отрасли на народното стопанство, но и защото, без него въобще е невъзможно да се осъществи разширено възпроизводство»[12].

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659357
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031