В практиката на американския съд ина процедура по огласяване, кой против кого се съди. Ако става въпрос за наказателно дело, то в началото на съда секретаря заявява: «Слуша се дело: американския народ против някой си Джона Смит». Сходно по форма дело ние виждаме в резултат от въпрос на обществено мнение на тема «Интересите на държавата и правата на човека», което провела буржоазната «Левада-център» от 2 до 6 март тази година. Били запитани 1600 над 20 годишни граждани на РФ в 48 региона.
На хората им задали два въпроса и предложени 4-5 варианта. Първият въпрос бил за «проблема на правата на човека» и тяхното отношение към интересите на държавата. А това, че интересите на държавата трябва да са над правата на отделния човек, заявили 10% от запитаните. На противоположно мнение били 13% от гражданите, които са убедени в това, че правата на всеки човек трябва да имат абсолютен приоритет над интересите на държавата.
Практически противоположните мнения се уравновесяват. Остава средата, болшинството. Ако приемем 6%, които не искат или не могат да отговорят на този въпрос, то се получава, че останалата маса от запитани става 71%. От тях 47% граждани (~67% от останалите) са убедени в това, че хората имат право да се борят за своите права, даже ако това отива в разрез с интересите на държавата. Към тези позиции се приближават и «умерените държавници» (24%), т.е. тези граждани, които счита, че освен интересите на държавата е допустимо да се жертват интересите на отделните граждани.
Защо ние считаме, че тези 24 % се приближават до болшинството, отстояващо правото да се борят с държавата за своите права?
Защото примерно четвърт от населението все още мисли по-социалистически и постоянно смесва народа и буржоазната държава. Тази четвърт, отговаря на хитро поставения въпрос, говорейки за потиснати права на отделни граждани и имайки пред вид тези маниаци, които в СССР съдили и карали, а особенно тези, по които и днес плачат, а са за затвора — бандити, крадци, убийци, подкупвачи, алчни бюрокрарти, стопани-вредители и т.н.
Общо мненията на 24% са същите, като на 47%. Но има и същественна разлика: ако 47% са настроени на борба с държавата за своята свобода, истина и благополучие, то 24% все още се надяват, че борбата за всички тези блага държавата ще си ги вземе за себе си. А понеже илюзиите за днешната държава, като за грижлив и надкласов «баща» се изпаряват, то и количеството съгласни на притискане правата на отделни граждани в полза на тази държава бързо ще намаляват. Те намаляват, защото собствения опит показва, че държавата притиска и ще продължава да притиска правата не отделни граждани — престъпници, истинското болшинство на нашето общество и целия обществен клас, пролетариата, а заедно с това и на всички останали трудещи се.
Затова ние не грешим, ако кажем, че по първия въпрос против съществуващата държава са се обединили голяма част от хората, 84% – от крайните либерали (13%) до утрешните пролетарски революционери. В съда над буржоазната държава, където «Левада-центр» неочаквано встъпи, като секретар, в делото «Народ против държава» последния осъжда по първи пункт: «Виновен и подлежи на унищожение».
А какво да кажем по втория въпрос? В него «Левада-центр» се заинтересувал, какви са отношенията между гражданите и съществуващата държава, в смисъл кой, кому е длъжен?
4% са доволни и считат, че държавата им е дала всичко, от което те имат нужда и повече не искат.
31% заявяват, че държавата им дава не малко, но може и повече. Толкова (31%) са убедени в това, че държавата им дава много малко и затова тези граждани не са задължени на държавата. В тази категория динамиката е следната: в декември 2014 г. – 8%,февруари 2016 г. – 39%, февруари 2017 г. – 29%.
После следват 11% «любители на телевизора». Тази група е уверена в това, че държавата е попаднала в тежко положение и са убедени, че трябва да и помогнат.
19% са убедени, че гражданите са задължени държавата да служи на техните интереси. Затруднили се с отговорите 5%.
Какво виждаме тук? Ако се отхвърлят 4%, изразяващи класовата позиция на буржоазията, то позицията на абсолютното болшинство трудещи се разпределя така.
50% (31+19) съществуващата държава категорично не ги устройва. Тази категория е за радикални промени, при това част (19%) – за промени, които може и е нужно да се завоюват със сила, а част (31%) – засега се намират в глуха и пасивна опозиция към своята държава. Но само засега.
31% от запитаните са уверени в това, че буржоазната държава трябва да се съхрани, но при това е нужно да се подобри, чрез реформи. Това е дребнобуржоазно«блато».
11% — това са нашите трудещи се, заблудени от буржоазната пропаганда. Най-активната част, бленуваща за това държавата да им даде повече.
Интересна е динамиката по този вариант на отговора. За периодa oт 2014 до март 2017 % заблудени периодично се колебае от 5 до 17, при това падането (5%) в течение на 3 години се пада на ноември. Случайност? Не, това е закономерност. През ноември волно или неволно значителна част от нашите съграждани си спомнят (т.е. мислят) за Великия Октомври, за изгубения социализъм. И тези мисли все повече не са в полза на днешната държава.
И такa: абсолютнo болшинство – в частта си борба с фашизма за граждански права и свободи, и простото болшинство – в частта си класова позиция по отношение към буржоазната држава- държавата на РФ е внесла присъда: «Виновна, враждебна, престъпна.» И съответно изречение: «За работниците такава държава е враг».
А с враговете постъпват по известен начин.
С. Осипов
Источник: http://www.interfax.ru/russia/556494
