Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04 14:44 - Бомбеният удар по Сирия: нова глава в преследването на американско световно господство
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 223 Коментари: 0 Гласове:
-1



 Извършвайки удар с крилати ракети по Сирии, Съединените Щати откриха нова глава в своята война за глобална хегемония, започнала преди четвърт век с нападението в Ирак.

Твърдението, съгласно което тази атака се явява отговор на използваното от сирийското правителство отравен газ, се явява откровена лъжа. За пореден път, както по време на въздушната война против Сърбия в 1999 година, нахлуването в Афганистан в 2001 и в Ирак 2003 година, а така също нападението на Либия в 2011 година, Съединените Щати фабрикуват предлог за оправдаване на нарушаване на суверенитет на поредна страна.

Ракетният удар по Сирия е тъждествен на еднострьния отказ на САЩ от договаряне с Русия, заключено в 2013 година, което доведе до спиране на отдавна планирана пряко военно влизане на Съединените Щати в хода на гражданската война в тази страна.

Международният Комитет на Четвъртия Интернационал предупреждаваше през септември 2013 година: «Забавянето на войната не намалява възможността, а по-точно, неизбежността от взрива на голяма война. Изходящите от Вашингтон воинстващи заявления не оставят съмнение, че “военното решение” не е сложено настрани. Не само Сирия се явява обект на военна атака. Операциите на САЩ против Сирия могат да доведат до сблъсък с Иран. Ако се продължи по-нататък, то логиката на стремежа на американския империализъм към глобално доминиране води до конфронтация с Русия и Китай. Не се изключва факта, че конфликта на интереси сред водещите империалистически държави — например Съединените Щати и Германия — може да доведе при определени условия до трансформиране във въоръжени конфликти» [1].

Това предупреждение напълно се подтвърди от хода на събитята.

Още повече извършената атака свидетелства, как минимум за частично преодоляване на острия конфликт по въпросите на външната политика, която раздираше висшите ешелони на американската държава след президентските избори през ноември 2016 година. При поддръжката на най-влиятелните групи в Пентагона и Централното разузнавателно управлении искането от Демократическата партия да се усили военната активност в Сирия и да се интензифицира конфронтацията с Русия станало доминиращо. Белият дом и Тръмп бяха принудени да извършат пълен обрат в страни от тази политика, която публично анонсираха едва преди няколко дена.

Поразява скоростта, с която се развиха събитията. Пускането на крилати ракети по територията на Сирия станаха след едва 48 часа след първото съобщение за инцидент в сирийската северозападна провинция Идлиб — регион, контролирьн от сирийските привърженици от «Ал-Кайда» — в хода на който около 70 човека загинаха от отровен газ.

Буквално в течение на няколко минути, след като стана известно, американските корпоративни СМИ осъдиха правителството на Башар Асад, като единствен виновник. Редакторите на New York Times и други водещи вестници, наред с «говорещите глави» на телевизионните новини — всички повтаряха един и същ сценарий, изразявайки морално възмущение и искайки Вашингтон да  отговори с акт на възмездие. Всичко указва на това, че СМИ са били предварително детайлно информирани, за да подготвят внимателно кампания по военна пропаганда.

В сряда Тръмп повел себе  си напълно в духа на издигнатата от СМИ шумотевица на пресконференция в Белия дом, заявявайки, че «тези ужасни действия на режима на Асад не трябва да се търпят», а неговия представител в ООН Ники Хейли встъпила с открита заплаха с едностранен военен отговор от САЩ. Тръмп продължил тази линия в свое заявление за СМИ, направени в четвъртък вечер, намирайки се в своя резиденция в Мар-а-Лаго щата Флорида.

Опровержението на сирийското правителство, отричащо своята отговорност за химическата атака се игнорира от американския Бял дом и СМИ. Между другоно известни са примери за това, как близки до «Ал-Кайда» сили в Сирия са провеждали подобни атаки с използване на химическо оръжие, възлагайки вина за това на правителството в Дамаск.

Въпросът за това, кой е виновен в предполагаемата атака с използването на химическо оръжие е бил «разрешен» много по-бързо, отколкото ню-йоркската полиция разследва уличните грабежи. Присъдата е била казана, наказанието изпълнено.

Остава само да се сравни тази бързина с методите, използвани в тези случаи, когато военните в САЩ провеждат въздушни удари в Афганистан, Ирак или Йемен, убивайки стотици граждански лица. Пентагонът рутинно настоява, че няма достоверни данни за числото на гражданските жертви. В тези случаи, когато разследването става неизбежно минават много седмици, преди да се появи официален доклад, опровергаващи нападението или съобщавайки за много по-малко число загинали.

Само на някакви си 300 километра от мястото на предполагаемата атака с използване на химическо оръжие, в Мосул, САЩ унищожиха стотици иракски мъже, жени и деца, погребвайки живи цели семейства под бомби и ракети, и разрушавайки цели квартали. Няма необходимост да се говори за това, че американските корпоративни СМИ не показват кадри от последствията на тези удари — с овъглени осттъци и разхвърляни човешки части. Никой от «говорещите глави», проливащи крокодилски сълзи по повод газовите атаки в Сирия, не пожела дори да изрази своето морално възмущение от тези убийства, извършвани от американските военни.

Няма съмнение, че инцидента в Сирия е бил изфабрикуван под предлог за даване на в живот на отдавна планирана американска военна интервенция. Първото, което следва да се разследва по отношение събитията в Идлиб е връзката между ЦРУ, водеща мръсни операции в Сирия и връзката и със сили на «Ал-Кайда», които действат в координация със САЩ.

Ние нееднократно се оказвахме в ситуации, когато едва ли следва да се отделя време, необходимо да се опровергае официалната версия. Изминаха 14 години от момента, когато САЩ нападнаха Ирак, което се оправда със сходна лъжа за оръжие за масово унищожаване. Това събитие стана начало на огромна война, взела живота на над милион хора и превърнала в бежанци още много милиони. Подобна лъжа бе задействана и през 2011 година за да се създаде предлог за война на САЩ-НАТО за смяна на режима в Либия.

Американските СМИ не пророниха нито дума по повод тези еднозначни прецеденти. Същото се отнася и за въпроса за това, че новата война на САЩ се води в алианс с «Ал-Кайда». В дните, когато в периода на войната в Ирак процветявал т.н. «внедрен» журнализъм, днес вижда се почти доисторически. СМИ отхвърлиха всякаква претенция на независима журналистика.

Американската управляваща олигархия иска още една поредна кампания на военна агресия за осигуряване на своята хегемония над Близкия Изток и отслабване на своите регионални и глобални съперници, в частност Иран и Русия.

Подобно на влизането в Ирак, интервенцията протии в Сирия се явява военно престъпление. САЩ влизат в гражданска война, която сами спровоцирали, въоръжили и финансирали, за да свалят правителството на Асад и създаване там на свой марионетен режим. За достигане на тази цел се използва посредническа сила в лицето на ислямистите, проваляйки се, оставяйки след себе си почти половин милион живота и превръщайки пет милиона сирийци в беженци. Този провал стана не толкова в следствие поддръжка за Асад от страна на Русия и Иран, но така също от страх и ненавист от болшинството сирийци по отношение на поддържаните от Съединените Щати елементи, свързани с «Ал-Кайда».

Рязката промяна в линията на администрацията на Тръмп се явява мерило за това колко мощен се явява натиска в полза на войната вътре в капиталистическата управляваща класа на САЩ. Само за няколко дни до инцидента в Идлиб представителите на администрацията заявяваха, че властта на Асад в Сирия трябва да бъде приета като реалност. Тръмп сам нееднократно изказваше несъгласие с политиката на администрацията на Обама по отношение към Сирия, настоявайки, че единствената цел на САЩ трябва да бъде борбата с Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС).

Рязкото осъждане на Тръмп от демократите и свързаните с демократите СМИ начело New York Times вървеше по повод този въпрос, като на Тръмп се вменяваше мекушавост, както по отношение на правителството на Сирия, такя и което е по-важно, по отношение на неговия съюзник — Русия.

Ако съперника на Тръмп на президентските избори Хилари Клинтън бе спечелила през ноември, може би с увереност щяхме да очакваме американски бомби и ракети да падат из цяла Сирия в продължение на няколко дни. Нежеланието на Тръмп да отиде по този път лежало в основата на негодованието на Демократическата партия — политическия инструмент на Уол-Стрийт и воено-разузнавателния апарат на САЩ — който го обвини в предположителне връзки с Москва.

Сега Тръмп се връща в строя. Изменението на политиката се съпровожда с размествания в щата на Белия дом. Стивън Бенън е бил изключен от Съвета за национална безопасност, а военните усилили своите позиции.

Tова бе напълно предсказуемо. Светоения социалистически Веб Сайт писа в декамври миналата година, в разгара на назначаванията на новата президентска администрация: «Докато Тръмп избира екс-генерали, генералите могат сами да направят избор в полза на влизане в неговата администрация, защото са уверени в това, че могат да диктуват в нея политика».

Що се отнася до Русия, то нейната външна политика лежи в руини, разобличена от фалшивите перспективи на тези в правителството на президента Владимир Путин, които наивно предполагаха, че такава малосъществена вещ, като смяната на президента може да измени базовия стремеж на империализма на САЩ към нови и все по-мащабни войни.

Войната против Сирия няма масова поддръжка в САЩ. Политическото раздвижване във Вашингтон и приготовленията към нова военна агрессия се провеждат зад гърба на американския народ. Безразличието на управляващия истъблишмънт към масовите настроения се изразява в отсъствие във въпросите за общественото мнение на самия въпрос за тази нова агресивна война.

Никакви критични гласове против войната не се чуват нито в Конгреса, нито в СМИ. Няма даже претенци за дебати на тази тема. Демократите, още вчера осъждащи Тръмп, сега са единни в двупартийната демонстрация в поддръжка на «върховния главнокомандващ» и военните. Типичен пример се явява честия критик на Тръмп конгрессмена Адам Шиф (демократ от Калифорния). Сега той «чувства себе си по-комфортно, знаейки, че [Тръмп] се опира на генерал Метис и на генерал Макмастър».

Бърни Сандърс- бившият кандидат президент от демократите, самопровъзгласил се «социалист» и лидер на някакво «прогресивно» крило в партията, нито дума не казва за съществуващите военни планове, защото ги поддържа.

Опозициятa нa Демократическата партия по отношение на Тръмп изцяло се е основавала на тези въпроси. Всички разговори критикуващи Тръмп относно имигрантите, депортацията и фронталните атаки на демократическите права бяха моментално прекратени в интерес на единството спрямо войната.

Ударът по Сирия носи със себе си пряка заплаха от по-мащабна война и потенциална световна катастрофална война. А каква щеше да бъде реакцията на Русия, явяваща се ядрена държава, ако американските ракети бяха убили нейни военни от числото на персонала, задействан в Сирия?

Американската управляваща класа преднамерено отива на такъв риск. Сблъсквайки се с продължителен упадък от своето някога неоспоримо доминиране в световната икономика, те са принудени да се опират на военна сила, като средство осигуряващо тази хегемония. Това, че такъв курс неизбежно води до нова световна война, заплашваща самото оцеляване на човечеството, не може да послужи, като причина за неговата смяна.

Действията на американската олигархия напомнят описаната световна буржоазия в навечерието на Втората световна война, по повод на която Троцки писал, че тя носи «със затворени очи в страните икономическа и военна катастрофа».

Възникналият конфликт не завършва с ракети «Томахок». Стремежът на Съединените Щати към глобална хегемония не може да не породи непрекъсната серия от военни стълкновения, все по-безразсъдни от преди и водещи до катастрофа.

Ходът на събитията издига на преден план ясна необходимост от построяване на масово антивоенно движение, базиращо се на работническата класа и поставящо си за своя задача ликвидацията на капиталистическия обществен порядък, явяващ се източник на войни.

[1] David North, A Quarter Century of War: The US Drive for Global Hegemony 1990 -2016 
(Дэвид Норт, Четверть века войны: Стремление США к глобальному доминированию, 1990-2016).

Билл Вэн Оукен

www.wsws.org




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 222509
Постинги: 695
Коментари: 85
Гласове: 164
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930