Да анализираме данните на буржоазната статистика.
Какво е това просрочена задлъжнялост? Това е задлъжнялост по заплатите и други задължителни плащания, които не са погасени от работодателите в срок, установен от закона. В капиталистическите закони (КЗОТ, «За заплащането на труда», за социалното застраховане и т.н.) вече е заложено не задължението но точния разчет с работния ден в ден плюс-минус почивните дни. Затова просроченото задължене е само част от реалното задължение, защото в статистическия отчет не влизат дълговете по заплати, които стопанина не дава на работниците в течение на първите 3 месеца от установения ден за даване на пари. С други думи статистическите фокусници отчитат само тези дългове, които имат давност, превишаваща 3 месеца. Каква е общата сума на «просрочената» и «непросрочената» (или нормалната капиталистическа!) задлъжнялост е трудно да се предположи, но това, че тя ще е не по-ниска от 4,7 милиарда (3,613 млрд. + 30%) – това може да се говори смело.
Буржоазното право не счита един или два месеца дългове по заплата за нарушение на закона. Съвсем неотдавна се сблъсках със ситуация, когато от установения ден на заплати изминаха 2 месеца и 26 дни, в течение на които капиталиста хранел работниците с «утре», а прокуратурата отказвала да приеме за разглеждане жалбата, заявявайки на работниците, че «те трябва да потърпят още 4 дена» (!). Прокуратурата строго следи буквата на закона. Затова след седмица работниците на това предприятията от глади били принудени да разкрият профсъюзния склад с яхния и булгур и да си ги разпределят между себе си, полицията и прокуратурата се оказали на предприятието след 2 часа, а на следващия ден били повдигнати 12 наказателни дела против работниците— за грабеж, кражба со взлом и нанесени значителни материални щети на собственика. А собственика е кой? Освен профсъюза, теоретически самите работници, членове на профсъюза. Но това е теоретично. А фактически — профбюрокрацията, която не е по далеч отишла от стопанина на предприятието, капиталиста.
Това е пример за нашите наивни работници, които все се надяват на буржоазния закон и държавата.
По-нататък. Какво означава «отсъствие в предприятието на собствени средства»?
Това означава нечувана лъжа на стопаните на тези предприятия. Оборотни средства (във вид на пари) у тези предприятия има, но към момента на разплащането с работниците банковата сметка, с която банка се изплащат заплатите е празна, защото от нея предварително са се платили вноските в капиталистическата хазна (налозите), купило се е суровина и всичко необходимо за поредния цикъл на производството и се изплащат дивиденти на акционерите и т.н. Към датата на плащане сметката е празна и за това се подава справка в налоговата и статистическа служби: говори се че е криза, печалби няма, но има налозите, в това число и с неизплатени заплати, и излиза че плащане има, а то няма. Държавата е доволна, нея я интересуват налозите, а не работниците с техните семейства, затова те никакви мерки към капиталистите не предприемат, а в своята статистика отбелязват, че към даденото производство няма собственни средства «за изпълнение на социални задължения». Всъщност, по закона за заплащане на труда в такива ситуации на стопанина се предлага да вземе от банката изгоден кредит за разплащане с работниците. Но рядко капиталиста ще вземе в дълг с % за своите наемни роби.
По-нататък. Официално 51% от задлъжнялостта се пада на обработващата промишленост. С отчитане на «непросрочената» задлъжнялост тази цифра се вдига с още 10-15%. А именно обработващата промишленост произвежда не само предмети за потребление, но преди всичко, средства за производства – основата на цялото общественно производство. Получава се че капиталистите от тази важна сфера към 1 март си вкарали в джобовете около 3 милиарда заработени работнически рубли. Гладът и нищетата на пролетариата в переработващата промишленост се усилва, работническата класа, както писал Маркс, бедства. Обективно такова положение води до това, че производството на средства за производства също бедства и замира. Но без тези средства или при техния недостатък обществото е обречено на гибел. У него няма бъдеще!
Избор в такава ситуация нямаме : работническата класа е задължена да вземе в свои ръце средствата за производства и така да спаси себе си и цялото общество от гибел. Такъв е въпроса.
Огромните дългове по заплати в Русия са признак за пълно разлагане на капиталистическия способ за производство, признак на наближаваща пролетарска революция, в която работническата класа ще взёме изцяло политическата власт и опирайки се на нея, един път и завинаги ще унищожи отношенията на частната собственост и антагонистическите общественни класи.
С. Осипов
