Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 12:59 - За боен работен Първи май!
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове:
0



 Праздниците и годишнините не са просто украшение в нашия календар. Те често са белязани с ръката на господ, замират и се изтриват. Често — до дири, през които започва да просветва невеселия пейзаж на нашата действителност и на фона на който тези господа се представят в най-неогледен за себе си вид. Но има и други дати. Те са окрасени с кръвта на народа, озарени от топлината и светлината на народната любв, укрити с тъмнината на паметното мълчание. За значението на тези дни говорят между себе си хората от различните възрасти, поколения, различните народи и националности. И преминавайки от човек към човек, от една група хора към друга, календарната отметка придобива нови черти.

Особено богата в това отношение е историята на тези дати, които са родени с революционната борба на трудещите се против поробителите. С всеки нов етап от борбата и с всеки нов участник — нейното значение се разкрива отново, обогатява се опита от борбата, а календарната отметка получава по-дълбок смисъл.

Може би от всички революционни дати, най-богата история има историята на Международния ден на революционните работнически демонстраций, деня на пролетарска солидарност на трудещите се — празника 1 май. Още повече, че историята и далеч не е завършила.

Раждане

Своето начало деня 1 май води от 1886 година. В този ден са станали грандиозни стачки и демонстрации на североамериканските работници, искащи установяването на осемчасов работен ден. В отговор на това капитала устроил в Чикаго кървава баня, осем от организаторите на демонстрацийте били осъдени на смърт. Но това не спряло тогава американските работници. След две години в 1888 година, конгреса на Американската федерация на труда назначил 1 май за всеобща манифестация на американските работници.

След година първия конгрес на II Интернационал назначава деня 1 май за ден на революционните работнически демонстраций. «Назначава се велика международна манифестация за да може във всички страни и във всички градове в един установен ден трудещите се да предявят към обществените власти искания за ограничаване на закона за работния ден до осем часа, а така също изпълнение на всички други постановления на международния конгрес в Париж.»

На 1 май 1890 година в почти всички големи страни имало работнически стачки и демонстрации. От тогава се установява все по-голям и голям масов и боен пролетарски празник — деня на революционната мобилизация на международния пролетариат, ден на първомайски демонстраций под бойния лозунг «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!». На 1 май 1890 година, в предисловието към «Манифеста на комунистическата партия» Ф. Енгелс написал: «… пролетариите от всички страни днес действително са се съединили. А ако и Маркс беше днес със мен, за да види това със собствените си очи!»

Борбата започва

Преди 126 години работниците в Руската Империя нямали възможност открито да празнуват деня Първи май. Организациите и кръжоците на работниците не били още устойчиво свързани с работническата маса, затова не се надявали на участие в демонстрациите на редовите работници. Малочислените демонстрации били заплашвани от пълен разгром.

Намирайки се в тези условия, работниците от Петербург решили да проведат празнуването тайно, в гората. По примера на английските и немески работници, също нямащи достатъчно сили за организация на открити манифестаций, мероприятието е било пренесено на първата майска неделя.

Независимо от непубличния формат и немногочислените участници, първата петербургска маевка била и вижда се силна и с обмяна на опит за да се направи опит заедно да се определи по-нататъшния път на развитие на работническото движение и революционната организация на работниците.

Такива тайни събрания-маевки имало в много градове на Русия. С ръста на масовостта и организоваността на работническото движение, на вълната на революционния подем, те отстъпват място на масовите стачки и манифестации. Но за разлика от редовите стачки, с помоща на които работниците се сдобили за себе си отстъпки от стопаните, правилно организираните първомайски встъпления — от малките горски маевки до уличните демонстраций се засилва борбата за коренните интереси на работническата класа, борбата за политическите условия, необходими на работниците за продължаване на борбата със съществуващия икономически строй, за крайната цел — за социализъм и комунизъм.

«В течение на една година работниците ту тук, ту там предявяват постоянно различни частни изисквания към стопаните и се борят за тях: помагайки на тази борба, социалистите трябва винаги да се придържат към тази връзка с борбата на пролетариата във всички страни за своето освобождение. И денят първи май трябва да бъде ден за тържественно заявление на това, че работниците осъзнават тази връзка и решително се опират към тази борба», — писал Ленин.

Отражение и символ на международната солидарност на работниците тогава е било искането за осемчасов работен ден.

Две други задължителни първомайски искания за руските работници били: за свобода на събранията и организацийте и за конституция, а по късно и за демократична република.

Това са били искания за действително демократични свободи, залога на който е могъл да стане само кардинално изменение на политическия строй на Руската Империя.

Борбата продължава

За първи път свободно да отбележат деня 1 май работниците могли едва с;ед Февруарската революция. На улиците в градовете излезли многохилядни заводски колективи в «разширен състав»: заедно с работниците в демонстрациите участвали членовете на техните семейства, включително и деца и старци. В Петроград, на Марсово поле демонстрантите почели паметта на героите на революцията. Реч произнесъл Владимир Илич Ленин.

Но първомайската демонстрация през 1917 година не била само пешеходно вървене. В нея все пак отчетливо звучали искания имащи злободневно, важно значение за трудещите се от всички страни: «Долу грабителската война!», «Мир без анексий и контрибуций!», «Пролетарии от всички страни съединяйвате се!» — искане от редиците на международния пролетариат с цел да се  сложи край на империалистическата война!

Своеобразието на тези демонстрации се заключава в това, че те са преминали на границата на две епохи от революционната борба на пролетариата. Откритостта на встъпленията се съчетава с очакването на решаващото революционно сражение, с осъзнаването, че идните поколения задължително ще отбелязват този ден, като празник на работническата класа — победителя!

Лозунгите за мир на демонстрациите имали отношение не само към външната политика. Те показвали позицията на целия ролетариат и трудовото селячество, и определили изхода на борбата между партията на болшевиките и техния класов противник, положили началота на борбата за сваляне на Временното (контрареволюционно) правителство и социалистическата революция. В Петербург, на Путиловския завод въпроса за недоверието към Временното правителство се обсъждал още на следващия ден след първи май. А след още 2 дена на 4 май (21 април) по Невския (проспект) преминала съвършенно друга, въоръжена демонстрация с лозунги за незабавно прекратяване на войната и предаването на цялата пълнота властите на Съветите на работниците и войнишките депутати. Имало място въоръженото стълкновение със привържениците на съществуващото правителство, привърженици и палачи на «войните до победен край».

И след победата на Великата октомврийска социалистическа революция първомайските лозунги не загубили своето бойно, международно значение. В 1918 година това били лозунги против империалистическата война, против съглашателите и опортюнистите в международното комунистическо движение. Към тях се присъединили важни искания на съветската власт, отражаващи коренните интереси на работниците и трудещите се селяни в ожесточената класова борба, разгорила се вътре в страната: «Да живее нерушимия съюз на работниците, бедняците на село и трудовото казачество!», «Против империалистските насилници за въоръжена отбрана на социализма!».

И след 1918 година през целия период на строителство в СССР на социализма, първомайските лозунги неизменно отразявали главните негови задачи, съчетавайки ги със задачите на международното комунистическо движение, движение за мир без войни, в центъра на който по право се намирал Съветския Съюз. Новото положение, новите задачи, но неизмената класова позиция и важното международно значение — ето какво е характеризирало първомайските демонстрации от този период.

Временно поражение

Победата на опортюнистите в редиците на съветската комунистическа партия незабавно се отразили в първомайските лозунги — от бойни и злободневни те станали все по-абстрактни, разлети, еднообразни. Боевото съдържание на празника Първи май все  повече се скопявало докато накрая първомайските демонстрации не се превърнали в значителна степен на обикновенни пролетни народни гуляния. Това е било, своего рода, преглед на достиженията на съветските предприятия. На тях се чествали ударните работници, говорело се е за  успехите на този или онзи завод, достигнати през последната година. Но за никаква борба, за никакъв протест, освен абстрактна «борба за мир» не ставало реч! Макар че в страната е имало за какво здраво да се бори и то с каква непримирима борба — това нагледно ни показа Перестройката, когато от различни места плъзнаха истинските класови врагове на съветската работническа класа. Независимо от масовостта следсъветските първомайски демонстраций, безусловно загубиха своето международно значение, ако разбира се не считаме за такова постепеното подкопаване основите на световното комунистическо движение.

Победата на буржоазната контрареволюция в СССР се яви закономерен и неизбежен резултат от политиката на опортюнизъм, практически никак не повлияла на установилата се в постсъветско време практика на провеждане на първомайски демонстраций. Пролетният масов гуляй, лишен от бойно, революционно съдържаниеотлично се вписало в либералната идеология на новата буржоазна власт и съглашателска политика на реформистските партий и профсъюзи.

Крайно важно е да се отбележи следното: започвайки с времето на победата в партията на меншевизма, първомайските демонстрации губят своя практически смисъл за трудещите се и от тогава се явяват само манипулативен инструмент в ръцете на класовия враг на работническата класа.

Възраждане

Събралите се на първите маевки руски работници взели пример от своите западни събратя, сравнявали своето положение с положението на работниците зад граница и планирали борбата, опирайки се на опита на международния пролетариат. Сред слабостите и трудностите на работническото движение в Русия те отбелязвали недостатъчното число водещи, политически развити работници и силния полицейски гнет на царизма. Те мечтали да сизвадят от масата работници такава политическа сила, с която да се съобразяват и правителството и стопаните на заводите.

Отбелязвайки, че основната причина за «безкрайното» търпение на работниците, крайно недоволни от своето положение, произтича от това че основната маса работници не вижда за себе си никакъв изход от него, политически развитите работници пряко взели на себе си отговорността да изяснят на останалите причините за тяхното положение и да покажат изход. Второ свое задължение съзнателните работници считали необходимостта да се извадят от техните редици не само пропагандисти, но и организатори на работническото движение — революционери.

Всички тези проблеми и стремежи са актуални и днес, както и тогава, в далечната 1891 година. Само към опита на старите революционни партий от XIX век ние можем и сме длъжни да прибавим целия опит на революционната борба на нашите деди и прадеди в XX век, опита на партията на Болшевиките, партията на Ленин и Сталин!

Международното комунистическо движение от втората половина на XX век със старанието на опортюнистическия КПСС, било разбито, и няма засега сплотено революционно ядро. Но борците за възраждане на революционното работническо движение вече има в работническите редици из целия свят. Необходимостта от международно сплотяване на работническата класа днес е актуална, както никога досега! Обединени в световен мащаб спрямо капитала може сериозно да се противопостави само обединен в световен мащаб пролетариата. От тук е и главния първомайски лозунг, който е и ще си остане: «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!»

В селия свят, както и у нас в Русия върви с пълен ход подготовката на нова империалистическа световна война. В страните от Близкия Изток и в Украйна тази война във вид на локални военни конфликти става и днес. Работническата класа трябва да приложи всички усилия за да я спре, докато не е късно! Работниците от различните страни не трябва да се убиват едни други за печалбите «на своите» капиталисти. Работникът на работника не е враг, а събрат по класа, такъв угнетен и експлоатиран и «свой» на националната буржоазия, и световния капитал. От тук е и важния лозунг на руските работници на 1 май 2017 година: «Не на палачите на новата световна империалистическа война!»«Долу войните в Сирия и Украйна!»

Като тежък товар се е стоварил на гърба на работниците световната икономическа криза, която силно ударила по капиталистическа Русия. Руските предприятия «се оптимизират», разпродават се и закриват, работниците остават на пътя. На тези предприятия, които още работят, разчета на заплатите и графиците на работа се водят произволно и безконтролно, така, както е изгодно на капиталистите. Често заработената заплата на работниците за честния труд не се изплаща съвсем и техните семейства остават без всякакви средства за съществуване. При това капиталистите, ограбвайки работниците, само увеличивават своите състояния. Да се води борбата за своите права от работниците в условия на пълно безправие е крайно сложно.

Борбата за своите права и защитата на своите класови интереси изискват свобода на събранията, събиранията и организацийте, свобода на думите и свобода на стачките. Но в Русия всякакви свободни публични мероприятия, в това число, митинги и демонстрации, днес са забранени. В много важни отраслина икономиката на работниците им е забранено да се отказват от работа (да стачкуват). В страната се усилва реакцията и полицейщината, оказва се натиск на работническите активисти и прогресивни общественни деятели, внедрява се тотално следене зад всички средства на съобщения, силовите структури на буржоазната държава се сдобиват с наистина безгранични права биейки и убивайки мирни граждани, в това число без съд и следствие. Фашизмът вече не просто надига глава, той се изправя в цялата страна с целия си ръст. И няма да спре, докато империализма не превърне Русия в огромен концлагер — това е дълг на всеки съзнателен работник и всеки мислещ трудещ се.

От тук и първомайските лозунги на работниците: «За реална демокрация — демокрация за трудещите се!», «Свобода на събранията и обединенията!»«Свобода на стачките!», «Да се отмени закона за митингите и законите, нарушаващи конституционните права и свободи на гражданите на Русия!», «Не на държавния терор и полицейщината!»«Не на настъпващия фашизъм!»

А за да не може капиталистите да лъжат работниците, присвоявайки си заработените заплати, да не си играят с графиците и разценките, работниците трябва да имат право на безпрепятствен контрол за цялата дейност на своите предприятия, в това число за тяхната финансова деятелност. От тук и трябва да се издигне отново един лозунг, както преди 100 години: «За работнически контрол над производството!»

Няма нищо удивително в това, че работниците днес издигат лозунги, за които са се борили в началото на XX век. Върналият се капитализъм донесе със себе си на бившите съветски  работници буквално всички тези бедствия от преди един век.  Не e старо и искането за 8 часов работен ден, преминал с първи май практически през цялата история при капитализма! Нормален работен ден за болшинството работници в Русия днес не съществува. Заплатите на работниците са толкова ниски, че работниците са принудени да работят на две места за да преживеят. Но и тези нищожни заплати капиталистите се стремят да им вземат. Те ги мъчат с глоби, прехвърлят им собствените издръжки, подли «премиални системи», при които «премиалната» половина на заплатите на работниците с всички способи се съкращават по волята на стопаните и техните надзиратели. Затова руските работници в правото си казват днес: «Не на извънредните!», «Не на глобите!», «Не на фалшивите премии! Премиалната част от заплатата трябва да бъде включена в твърдата заплата!», «8 часов работен ден без необходимост от извънредни!»

Но за да може тези справедливи искания на работниците да се въплътят в живота, те трябва да участват в разработката и приемането на законите, по които живее страната и да контролира тяхното изпълнение. Това означава, че работниците трябва да имат реални възможности да издигат кандидати от своите среди и да отдават за тях своите гласове! Съществуващата избирателна система в Русия не позволява това, затова е необходимо сериозно да се реформира, да се направи истински демократична. В интерес на реалната демокрация е необходимо да се реформира и държавната система на страната, да се премахне президентската институция и да се предадат всички законодателни пълномощия на колективния избирателен  орган — буржоазния парламент. Законите на страната трябва да се приемат само от реално избраните от народа на Русия и неговите представители — представителите от всички слоеве и общественни класи  — депутати. Те са длъжни да определят състава на правителството и неговата политика. От тук и лозунгите на борбата на работническата класа на Русия: «Бойкот на фалшивите избори!»«Демократизация на избирателната система!», «Долу президентската институция!», «Нашият депутат — съзнателен работник!»

Да, при изпълнението на всички тези искания буржоазната демокрация и буржоазния парламент няма да изменят своята класова същност — те все пак ще останат за работниците ограничени, непълни, само ширма, зад които буржоазната класа ще продължи да върши своите мръсни дела по политическо и икономическо угнетение на трудовия народ на Русия. Но у руските работници ще се появят мощни възможности открито и пряко да се борят за своите коренни класови интереси и да се обединят в борбата за социализъм с широките маси трудещо се население в страната.

Тези лозунги указват този път, по който вървим към ново социалистическо общество. И докато днес нашите работници в Русия не отбележат засега Първи май с политическа стачка, както това е било прието у техните деди и прадеди, те задължително ще обсъдят всички поставени по горе в лозунги политически въпроси на своите митинги, събрания и маевки, които ще ни съобщят нашите кореспонденти, които ще се състоят в много региони на нашата страна на 1 май 2017 година.

Ще завършим с малко изменените думи от питерската първомайска прокламация от 1890 година: «Ще дойдат времена, когато руския народ, заедно с братските народи на съюзните републики, ще се събудят от съня, ще ударят могъщия кулак и ще съкрушат цялата тази разбойническа банда, наричано от наивните хора правителство. Времето е близко. А последното десетилетие толкова много преобърна съзнанието на нашите пролетарии, че в близкото бъдеще се надяваме на свой Първи май!»

Да върнем революционното съдържание на великия пролетарски празник Първи май, да го направим отново практически значим за работниците — Ден на велика борба на пролетариите за своите права!

Ние сме убедени, че това задължително скоро ще стане и когато се случи, може смело да кажем, че руската работническа класа е станала «класа за себе си» — осъзнала се е като отделно обществен клас със свои особенни класови интереси, че тя е готова да се бори с буржоазията.

К. Октябрьский, МЛРД «Рабочий Путь»
апрель 2017.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 168311
Постинги: 572
Коментари: 74
Гласове: 154
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930