Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2017 19:22 - Макрон и неофашиския кандидат Льо Пен влизат във втория етап от президентските избори във Франция
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове:
0



 Знаменитият исторически крах на двупартийната система, управлявала Франция в периода след всеобщата стачка от май-юни 1968 година, кандидатите на Социалистическата партия (СП) и Републиканците (LR)напуснаха играта след първия тур от президентските избори във Франция. Бившият министър на икономиката в правителството на СП Емануел Макрон ще се бори на втория тур на изборите на 7 май с представителя на неофашистския Национален фронт (НФ) Марин Льо Пен.

Съгласно официалните данни, Макрон е получил 23.55 процента от гласовете, Льо Пен — 22.32 процента. Кандидатът на LR Франсоа Фийон набрал 19.88 процента, а Жан-Луй Меланшон от движението «Непокорна Франция», поддържан от сталинистската (!) Френска комунистическа партия — 19.01 процента от гласовете.

Кандидатът на Соцпартите Бенуа Амон получил само 6.12 процента от гласовете. Този исторически крах на водещата европейска социал-демократическа партия е сравним само с разпада на гръцката партия ПАСОК след като тя наложи на страната икономически самоубийствените мерки на Европейския Съюз след краха на Уол-Стрийт през 2008 година. Радикалните мерки на жестока икономия, проводима от правителството на Соцпартията, въведение на извънредно положение, приостановяване действието на базовите демократически права, а така също заиграването с НФ в годините на управление на президента Франсоа Оланд дискредитирали тази партия в очите на избирателите.

Фийон и Амон обявили за поддръжка на кандидатурата на Макрон, призовавайки избирателите да го изберат, за да не допуснат победа на Льо Пен. Амон нарекъл своето поражение «дълбока рана» и «морално поражение», а така също «историческо наказание» на избирателите по отношение на СП, което е станало два пъти за последните 15 години. В 2002 година кандидата на Соцпартията Лионел Жоспен бил изхвърлен от надпреварата от десния кандидат Жак Ширак и лидера на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен- бащата на Мари.

Фийон призовал към партийно единство на Републиканците, заявявайки: «Това е мое поражение. Само аз нося отговорност за това». Предупреждавайки за опасност от «хаос» и «излизане от зоната на еврото» в случай, че НФ дойде на власт той казал: «Аз ще гласувам в полза на Емануел Макрон».

Независимо от това, ще победи ли във втория тур Макрон или Льо Пен, изборите няма да разрешат нито един стоящ пред страната въпрос и само ще създадат почва за взривен социален конфликт. Избирателите се оказали пред избор между кандидат-неофашист и Макрон- бивш банкер на служба у Ротшилд, който бил един от тези, които определяха абсолютно непопулярната икономическа политика на Оланд и издигайки лозунг за възстановяване на ходенето в армията, като средство за подготовка към «епохата» на големите войни. От гледна точка на трудещите се Макрон не представлява никаква алтернатива на Льо Пен. Той поддържаше въвеждането в Соцпартията на изванредно положение, приостановявайки действията на базовите демократически права, а така също мерки на твърда икономия и военни планове.

Стремежът на Макрон да намери масова поддръжка против Льо Пен във втория тур е пронизано от крайни противоречия. Твърдейки за себе си че е млад независим кандидат, който изтрива границата между политиките на десния и ляв лагер и напълно обновяващ Франция, той се явява бивш министър на икономиката от СП, разполагащ почти с неограничена поддръжка на целия политически елит. В този случай, ако той победи и започне да провежда своята реакционна програма, работниците бързо ще се убедят в това, че неговите цели се състоят в продължаване и задълбочаване на реакционните политики на Оланд.

39 годишният Макрон обявил, че приема своя успех, като  работа за предположителна преориентация на френската политика. «Аз осъзнавам, каква чест и каква велика отговорност това налага» — заявил той, прилагайки със самодоволство: «За една година ние изменихме лицето на френската политика».

Той благодарил на всички други кандидати за президенти, освен на Льо Пен, включително не толкова на Меланшон, но и на кандидата от партия «Работна борба» Натали Арто и кандидата на Новата антикапиталистическа партия Филип Пут. След което се обърнал с националистически призив да се води кампания против Националния фронт. Заявявайки за своя стремеж да стане «президент на патриотите пред лицето на заплахата от идването на национализма», той казал: «От този момент моята отговорност се състои в това, да се отиде напред и да се обединят заедно всички французи».

Това са пусти политически фрази. Движението на Макрон «Напред» се състои от тесен слой млади предприемачи и политически функционери, влиянието на които зависи от поддръжката на водещите фигури в управляващата Соцпартия, начело с Оланд и министъра на отбраната Жан-Ив Ла Дриан.

Освен това, отчитайки дълбоката непопулярност на ръководителя на партията на Франция, стратегията на Макрон само играе за Льо Пен, откривайки и възможност да се изправи, като единствен кандидат, хвърлящ поглед на презрения политически елит. Именно така тя  се представи в ноща след изборите.

Льо Пен коментирала резултатите от първия тур, намирайки се в своята щаб-квартира в Енен-Бомон, малък град в Северна Франция в регион с разрушен въгледобивен отрасъл. Кмет на този град се явява представителя на НФ Стив Брио, заел този пост след подаването на остставка на бившия кмет от СП Жерар Далонжевил в разгара на корупционен скандал. Встъпвайки на база националистическа опозиция на Европейския Съюз (ЕС) и яростна антиимигрантска политика, тя ообещала да превърне следващия тур на изборите между ЕС и осакатената СП и своята националистическа защита на Франция.

«Великите политически дебати накрая се състояха. Главното е че е поставена на картата на тези избори бясната глобализация, която заплашва нашата цивилизация — заявила тя — Ние или ще продължим движението към тотално дерегулиране и властта на Краля Капитал… или ние ще отидем към Франциияс граници, защитаващи нашата национална идентичност».

Забележително е, че телевизионните коментаторыи обсъждайки резултатите от изборите, не искат да отделят внимание от този важен факт, че за втори път през последните 15 години кандидата на Националния фронт отново отива на втори тур на президентски избори. В 2002 година това предизвика шок и масови протести на милиони хора, ужасени от възможноста от идването на власт на НФ. Днес политическия и медиа елит разглежда присъствието на Льо Пен във втория тур, като нещо досадно, но не явяващо се неочаквано.

Това положение е било резултат от устойчивия, необуздан опортюнизъм и реакционна политика на СП, а така също на различните партий от средната класа начело с «Работническа борба» (РБ) и Новата антикапиталистическа партия (НАП), които в течение на много десетилетия се явяват сателлити на Соцпартията. В 2002 година РБ и предшественнцата на НАП Революционната комунистическа лига (РКЛ) отвхвърлиха призива на Международния Комитет на Четвъртия Интернационал (МКЧИ) към активен бойкот на втория тур на изборите с участието на Жак Ширак и бащата Льо Пен. Целта на този призив беше стремежа да се подготви работническата класа към това, да заеме ясна опозиция във войната и социалните атаки, към провеждането на които се готвиха Ширак и цялата европейска управляваща класа.

Вместо това РБ и РКЛ се присъединили към кампанията на Соцпартията в поддръжка на Ширак. Това не само станало сигнал за това, милиони протестиращи да отидат да гласуват за Ширак. Поддържайки този десен кандидат, те ясно продемонстрирали, че напълно са се интегрирали в капиталистическия политически елит и не представляват никаква алтернатива на управляващия елит. Между другото те подържаха и Оланд в 2012 году. Това създаде условия за  бърз ръст на НФ, позволявайки му да встъпи в ролята на единствена опозиционна партия във Франция.

Днес на фона на историческия крах на Соцпартията и реакционния френски елит, неотдавна учредената френска секция на МКЧИ Parti de l’йgalitй socialiste (Партия на Социалистическото Равенство) встъпила с призив за построяване на истинска троцкистска“(!) партия. Различните «леви» тенденции в средната класа, започвайки с движението «Непокорна Франция» на Меланшон, поддържат Макрон, стремящ се да блокира растящия социален гняв на работническата класа.

Привържениците на Меланшон недвусмислено одобряват заявления, призоваващи да се гласува за Макрон против Льо Пен. Председателят на Компартията на Франция и привърженик на Меланшон Пиер Лоран едва замаскирано предложил да се гласува за Макрон, говорейки, че трябва «да се победи» Льо Пен, използвайки «друга бюлетина». По подобен начин съветничката на Меланшон Клементин Отен встъпила с призив «да се победи крайно дясното».

Самият Меланшон се ограничил с кратка реч, пълна с недоволство и очевидно разочарование, давайки да се разбере, че той е готов да приеме официалните резултати от първия тур, като легитимен резултат. Той цинично се отказал да вземе на себе си отговорността за това, че неговата организация е встъпила в поддръжка за Макрон. Вместо това той обявил, че тези 450 хил. човека, които онлайн отдали своите подписи в поддръжката на движението «Непокорна Франция»,трябвада бъде предоставено правото сами да решат, ще гласуватьли за Льо Пен или за Макрон.

Така колкото повече се удавя опозицията по отношение на Макрон и Льо Пен, това само създава условия за прихода към властта на още по-реакционни правителства и за възникване на взривни конфликти с рабтническата класом.


www.wsws.org




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660196
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031