Собственикът на компанията Facebook, крупния капиталистически паразит М. Цукерберг обявил за това, че Facebook ще наеме още 3000 човека за мониторинг (проследяване) на съобщения и прочее информации, публикувани в тази соцмрежа, които ще се подлагат на цензура за съдържание на постове, а така също разбиване на едни или други материали. И това независимо че в компанията работят около 4,5 хил души.
СМИ оправдават капиталиста, защото такова решение на Цукерберг е принудено от многочислени скандали, когато ползвателите слагали в соцмрежите фото и видео, на които те причиняват вреда на себе си или други. Едни от най-гръмките случаи станали прякото предаване във Facebook на процеса на убийство, които въвел злоумишленник в американския град Кливлънд, а така също видео на убийство на бебе, което транслирал жител на Тайланд.
Да, примерите са страшни. На публиката действат безотказно, предизвиквайки гняв и решителен протест у всеки нормален човек. Но против кого буржоазията насочва този гняв и протест? Против публикациите на фотографии и видео в социалните мрежи. Не против дълбоките причини, предизвикващи тези зверства и престъпления, а само против публичната демонстрация на зверства! Защото, ако ги премахнем и социалното зло и ужасите на капитализма ще изчезнат на това основание, че то няма да се вижда и никой няма да узнае за това. Какво е това ако не краен субективен идеализъм? Примитивен опит да се зарине главата в пясъка?
Но такова решение стопанина на Facebook е приел не защото много иска. В неговото действие има и друг много по-важен смисъл. У капиталиста гори земята под краката. На този фашист е необходим тотален контрол на обществото. В противен случай милиони работници, доведени до крайност от нищета, угнетение и военни беди, могат бързо да се организират и въстанат против угнетителите. Затова на буржоазията и е нужен всеобщ страх, при това не толкова страх от постъпка, но и страх от думи, когато човек се бои да изкаже своето възмущение даже пред близките хора, защото не е уверен, че те няма да донесат някъде. Гестапо широко публикуваше данните за това, колко са и агентите и «другарите» сред немския народа: не само немските работници, но и затаилите се демократически сили, затаили се още повече виждайки че към доносниците са се числили едва ли не всеки трети немец или немкиня.
По-нататък. Под душераздиращите картини, снабдени с определен коментар, буржоазията лесно провежда в обществото своите идеи и прокарва своите класови интереси. Когато на нацистите им бил нужен повод за разправа над комунистите и германското работническо движение, то провокирали подпалване на райхстага и поднесли собственото си престъпление (а така също фото на руини и обогорени трупове) като престъпление на Коминтерна. Когато в 1939 година германските монополи усилено тласкали Хитлер да завладее Полша, на хитлеристите им трябвало «казус белли» — повод за война. И такъв повод бил сглобен от ведомството на Хайдрих във вид на нападение «на полските войници» на радиостанцията в Гляйвице. Тогава възмутените народни маси в Германия, умело организирани от министерството на пропагандата (също с фото на убити немски войници), не било предел: на улицата и площадите тълпи граждани искали «да се нападне Полша, тази английска лека жена».
Пресен пример. В градовете на ДНР периодично се излагат огромни банери, на които плачещо дете стои пред лежаща жена, или друг вариант с показани руини, на фона на които стои мръсно дете. Отдолу или отгоре надпи от типа: «Татко, защити!» или «Татко, а къде беше ти, когато разрушаваха нашия дом?». Ясно, че разчета се прави на подема на антиукраинската истерия и ръста на «патриотичните» чувства: на руската олигархия и местна крупна буржоазия е необходимо да продължава своята война в Донбас, трябва и все ново и ново пушечно месо за «опълчение». Но още по-важно за нея е тоталното господство в обществото-фашистска, милитаристска, шовинистическа идеология. За тази цел и се използват реалните или изфабрикувани картини на гибел на деца, жени, старци и т.н.
Освен това, усилено се заблуждават трудещите се със такива картини, като така буржоазията повежда масите към «очевидно», решение за това, че например е необходимо да се откажем от определени права и свободи — в името на защита на Донбас (Русия, Америка и т.н.), че е нужно да се затегне пояса — «в името на социалния мир и единство народите и за победа над украинския фашизъм», че не е нужно да се устройват стачки и демонстрации — че така се засилва врага, че е нужно да се борим с вътрешния враг или с терористите и т.н.
От тук идва и «общественото одобрение» на цензурата, към която така се стремят монополистите. Под вид на защита за деца и психиката на добропорядъчни граждани от картини на жестокост и насилие се въвежда тотален полицейски контрол за цялата информация, която се появява в социалните мрежи и прочие интернет-ресурси. Главната цел на такава «защита» се явява не борбата с порнографията или сцените на насилие, а унищожаване на всяка информация, представляваща заплаха за капитализма. Това е преди всичко историческата истина за СССР и социализма. Това е марксизъм без ревизионистски изкривявания, теория и практика на съвременната класова борба на пролетариата, текущи обзори и анализ на световното работническо, демократическо и антивоенно движение, всякакви публикации по всички тези въпроси, оперативен препис на работническите организации, левите профсъюзи и т.н.
Тоталният контрол над обществото е едно от тези средства, които са необходими на олигархията за борба с революциите, за съхранение на своето господство в обществото. Но поставяйки под свой контрол всяко слово на стотици хиляди и милиони работници не може да се отдаде на никого. Срещу хиляди цензури и техните стопани у гласовете на работническата класа винаги ще се намерят милиони обходни пътища и способи на връзки. Това е въпрос на практика и насъщен въпрос на днешния ден.
М. Иванов
