В преследване на максимална печалба държавната корпорация «Ростех» планира да използва на своите предприятия труда на затворниците. В тази връзка е сключен договор с Федералната служба за изпълняване на наказания (ФСИН)Този пример добре показва, как финансовия капитал овладява държавата, а тя широко разтваря пред монополите своите явни и тайни производствени мощности.
А те не са малки. Самата ФСИН показва, че днес нейния производствен сектор включва в себе си над 600 промишлени «зони» при изправителните учреждения, които са разположени практически във всички субекти на страната. В тях има около 110 хил. единици технологично оборудване, основната част от които се падат на шивашкото и обувно производство, метало и дъревообработка.
Въобще, труда на затворниците олигархията използва двойно. Една част от лишените от свобода граждани под конвой ги водят непосредствено на «свободното» производство, например на строителни, пътни, товароразтоварващи или селскостопански работи. Така труда на затворниците се ползва от строителните, транспортни, селскостопански компании, фирми по преработка на отпадъци и т.н. Компаниите, произвеждащи сложна готова продукция, често използват робски труд иначе: производството остава вътре в колониите и се реализират чрез разполагане там на поръчки на определени изделия. Едрите монополи използват робския труд във всякакви варианти.
Как именно ще се използва работната сила на затворените от «Ростех», не е така важно. Важна е причината за жадност от «Ростех» към «закритите» производства във ФСИН – пределно ниска себестойност на продукцията и услугите на тези производства, която се получава от евтината работна сила, готовата производствена база, останала още от съветски времена отсъствие у капиталистите, собствениците на държавната корпорация на, амортизационни разходи и разходи за поддържане на сносни условия на труд за работниците, социални нужди и т.н. Стремежът към използване на крайно евтин труд за «Ростех» и другите монополи е стремеж към пределно възможна печалба, която вече отдавна е станала за империалистите въпрос на живот и смърт.
От една страна, монополите получават в своите ръце готови производства с робска организация на труд. От друга страна, изпробвайки от дадената «кръв» — труда на затворниците, превърнали се в роби, те ще искат с всички сили да принудят към робство и всички останали трудещо се население в Русия. Логиката тук е проста — ако може с тези, то защо да не може с останалите? Средства за това има- държавната машина. Има и нужна за това форма на управление – фашистка диктатура.
А какво става извън пределите на РФ?
Същото. Даже детайлите съвпадат. Наборът от способи при експлоатация на трудещи те се у монополистите с времето не се разширяват, а все повече и повече се стремят към най- примитивно и диво насилие — към доисторическо робство.
Ето Украйна. НАК «Нафтогаз» отдавна и широко използва труда на затворниците. Обективно станало така, че примерно 50 % от изправително-трудовите колонии на Украйна са промзони ориентирани на «дребната» металургия и металообработка. В промзоните се отливат чугунени и стоманени изделия, там работят цели машинни паркове, в които се произвежда метално осигуряване, болтове-гайки, гвоздеи и т.п. За «Нафтогаз» затворниците от украинските УИНа произвеждат клапани, вентили, тръби, корпуси на газови редуктори, кутии за оборудване на разпределителни възли и много друго. Изгодата е налице. Например себестойността на лети стоманени клапани ф 100 мм, произвеждани в Енакиевската «зона» е 280 – 300 гривни. В същото време пазарната цена на тези клапани се колебае от 900-1300 гривни. Печалба — стотици проценти!
Такива нежни отношения свързват министерството на правосъдието и монопола «Единни енергетични системи на Украйна». Разликата е само в асортимента произвеждана продукция и в съотношение на стойност и себестойност на стоките: в сила на спецификите на производство в ЕЭСУ нормата на печалба емного по-малка от тази на НАК «Нафтогаз».
Използва се робски труд на затворниците в други държави. Сред развитите капиталистически страни в това отношение особено се откроява САЩ. Там съда и прокуратурата в окръзи, графства и щати са пряко заинтересовани в големи доставки на затворени съответни «изправителни учреждения», затова от страни може да се каже че там законите са идиотски, а съда-луд. Но съда и законите там са напълно нормални — нормални за империалистите. Работата е в това, че там съществуват негласни икономически връзки във верига с полицията – съд – изправително учреждение – монопол или крупна фирма. Монополите или крупните «диви» фирми се заключават в официални договори със затвори на поставяне на готова продукция, полуфабрикати или съставни части на какъвто и да била стока. Или да се договарят за използване на непосредствена работна сила на затворени на своите производствени площадки. Себестойността на такава сила или затворническа продукция е ниска, затова е извънредно ниска стойността на работната сила — защото на затворниците практически не плащат заплати, те работят основно за шепа храна, а в същото време пазарната цена или готовата стока е в пъти по-висока.
Фокусът е в това, че американските монополисти още в хода на първата световна война се сдобили с това, че администрацията на затворите няма права на собственост на продукцията от своите затвори. Администрацията може само да ползва тази продукция за вътрешни нужди или да се разпорежда, като държавен продавач, т.е. тя е задължена тази продукция да я продаде на този купувач на, когото каже правителството на щата или федералното правителство, а ако такива указания няма, то администрацията сама може да избере купувача на затворническата стока. (Или администрацията на затворите с този закон фактически била превърната в капиталист!) При това държавния интерес тук се състои в това, че в случай на свободен избор купувача на затворническото производство плаща данъци и макар, че тези данъци и се явяват намалени с 25–30%, все пак заради мащабите на цялата затворническа система на страната сумите в джобовете на колективната олигархия не е малка. Същото става и в случаите на извънредни работи на затворническите работи: примерно 25% от стойността на договора за работи или услуги на затворниците е нужно да влизат в хазната.
Кaкто и всички капиталистически производства, затворническата икономика е преживявала периодични кризи. Но тъй като цените по затворническите договори са били много по ниски от пазарните, за тези договори между купувачите винаги се е водила жестока конкурентна борба, затихвайки в период на депресии и задълбочавайки се в период на благоприятна пазарна конюнктура. В резултат от различни машинации договор получавал този купувач, който повече давал «под масата» на затворническата администрация, чиновниците от щатските правителства, а най-често и на едните и на другите.
Tъй като прибавената стойност се създава не от машини и не с ръчни инструменти, а от хора, съединени с тези машини или инструменти, то затворите са заинтересовани в това да се използва работната сила до последно. Колкото е по-голямо производството и предложението за евтини стоки, толкова по-голяма част от предприемаческата печалба ще попадне в джобовете на надзирателите и чиновниците във вид на подкупи и «откати». В тази връзка правосъдието и затворническите власти са обективно заинтересовани в максимален % обвинения в съда. Момчето откраднало дъвка от магазина го осъждат на 3 години не защото тежестта на неговото деяние е голямо или то е много опасно за обществото и не защото прокурора на окръга и съдията са зверове, а защото съществува железен икономически интерес у всички участници във веригата: на монополите са им нужни предели печалби, на юристите, чиновниците и надзирателите- големи подкупи, а на държавата — допълнителни данъци.
Много отдавна и широко робски труд на затворници ползвали монополите «Юнайтед Стейтс Стил корпорейшън», «Интеко», «Юнайтед Рейлвайс», «Ю.С. Коул» и други. Времето на едно място не стои и в промишлените зони на американския затвор, освен традиционни производства, все по често се откриват отдели на «високи» технологии, в които за овесена каша и на наровете се трудят затворници с добра специална подготовка – програмисти, електротехици, инженери-химици, технолози. Продукцията от тези отдели много се интересуват такива корпорации, като «Боинг», «Нейшенъл Динамикс», «Прат-Уитни», «Бел», «Електрик боут». Какво произвеждат тези корпорации е широко известно — най-съвременно и мощно въоръжение, в това число ракети, ядрени заряди, подводници, спътници. От употребата на затворнически стоки оръжейните монополисти печелят особено много: за същите копейки заключената работна сила прави това, което е нужно за производството на оръжие, а продажбата на готово оръжие, милитаризация и война носят на монополите баснословни печалби.
В широкото приемане от монополите труда на затворниците е почти класически робски труд, и в техния стремеж да се обхване в робство цялото трудово население на своите и чужди страни, проявява се основния икономически закон на съвремения капитализъм. Той изисква получаване от капиталистите на максимално възможна печалба, за което експлоатацията на всички трудещи се и особено на тези, които вече се намират в неволя и вече са лишени от много права и свободи, довеждат се до предел, зад който самия живот на работническите маси става невъзможен. Стига се до нарастване и взрив на всички противоречия на капиталистическото общество, до ръст на възмущение от работническата класа и в края на краищата до пролетарски революции.
Важно е да се разбере, че тези затворническо-работнически зони с максимално евтина работна сила — де факто са нищо повече от малко усъвършенствани, хитлерови концентрационни лагери, печално известни от времето на Втората световна война. Този факт, че руската държавна корпорация «Ростех» се явява, както поръчител, потвърждава изводите, направени едно време от съветските марксисти, че едрия монополистически капитал фактически се явява и техен създател — защото функционирането на концлагер е именно в негови интереси, в негови интереси са и количеството им да се увеличава, а сферата на дейност все повече да се разширява.
В предверието на отбелязването с голяма помпозност в капиталистическа Русия на Деня на Победата над фашизма — великия празник на съветския народ, нагло приватизиран от днешната олигархична власт, това на къде се движи руския империализъм е крайно важно за руската работническа класа. Тя трябва и е задължена да разбере своите близки перспективи, и да си направи от това съответни изводи.
М. Иванов
