Канцлерът на Германия А.Меркел негативно се отнесла към предложението на депутатите от райхстага за повторно въведение на задължителна военна служба, от която властите «окончателно» се отказаха в 2010 година.

Въпросът за отказ от регулярна армия и преход към всеобщо въоръжаване на народа пред пролетарските партии не е възникнал днес.  Но сега този въпрос може да се конкретизира така: преход от  професионална армия към всеобщо въоръжение на работническата класа – чрез всеобщо воинско задължение. Именно тя добре подготвя работническата класа към гражданска война против буржоазия.

Меркел се опъва напразно. Професионалната армия, всъщност наемните банди на монополите са последната и най-силна защита на капиталистите от революционното движение. Професионалната армия с нейната военна мощ и численост превъзхожда цялата явна и тайна полиция, а от друга страна, с ликвидацията на армията военните наемници, полицията веднага стават практически безсилни против работническата класа. Това обстоятелство днес за много работници е незабележимо, много по старому считат армията за свой другар, а за враг се счита само полицията. Това е опасна заблуда. Именно мощните военни сили на буржоазията – това е този фундамент, на който само и могат да действат всички останали реакционни институти на буржоазната държава.

Има и друга страна ма медала. Доколкото локалните войни на монополистите и свързаните с тях «защита на отечеството» предизвикват у трудовите маси не патриотичен подем, а ненавист и проклятие, защото да се воюва един с друг с помощта на регулярни призивни армии за капиталистите става все по-трудно и опасно. Бързото политическо просвещение на мобилизираните и въоръжени работници на война води до ускорена революционизация на фронта и тила на воюващите страни. Пролетарската революция се получава истински военен отдел, който става зачатък, а в някои условия и готово ядро на армията на работническата класа.

Ясно е че от такива перспективи буржоазията я обвива студена пот и тя с всички сили се хваща за своите въоръжени банди, отдава им всички арсенали, храни ги и пои и все по-често обединява против работническото движение полиция и наемна войска, не разделяйки ги по «области на предназначение». Работниците виждат, че против тях се хвърлят нетипични сили, които са се използвали по-рано само че против външн враг. Това означава, че силите на полицията са вече недостатъчни за потушаване на революциите. Това означава, че в ръцете на буржоазията е останал последния силен коз — голяма армия от професионални убийци с тежко фронтово въоръжение.

Затова

а) разложението на такива армии е една от първите задачи на партиите на работническата класа,

и б) преходът на части от тези армии на страната на пролетариата показва, че часовете (не дните!) на капиталистите са преброени.