В началoто на май в селището Майна (Саяногорски район, Хакасия) дребен капиталист вързал с верига своя наемен работник. През ноща работника избягал, а на сутринта се обърнал в МИС за да му снемат нашийника с веригата и в полицията, така да се каже за  юридическа защита. Спасителите снели нашийника, полицията дело против предприемача повдигнала, по чл. 127 НК РФ. Наказание за накърнено човешко достойнство от селския капиталист, като последния го грози до две години лишаване от свобода. А ако той пари даде, където трябва, то и може да предположим, че и по лека присъда може да си докара.

Куриозен случай? Не. В него веригите на капиталистическото робство са придобили своя натурален завършен вид. Но само икономическо принуждение на работниците към труд за буржоазията става недостатъчно. За да може гладния работник да работи и при това да не може да се организира и обедини с други гладни против буржоазията, за да не може да стачкува, да демонстрира с червени знамена, за да не може физически да достигне до оръжие, той трябва да работи с вериги, зад високи стени. Работникът е формално свободен при капитализма, а на буржоазията е необходимо да го превърне в истински, фактически роб. Ето какво изразява в действителност съвременния кулак от селището Майна.

И тук не е смешно. Кулацкият нашийник, сложен на работника и огромните «трудови лагери», в които олигархията планира да превърне крупните добиващи и преработващи предприятия се различават само количествено — по формата. А същността е една: и едните и другите са средства за получаване на такава раборна сила, цената на която е къшей хляб и глътка вода. Даже заплата, едва покриваща физиологическия минимум на работника, става за капиталиста много голям разход, не позволяващ да се получи пределно възможната печалба. Изходът е в присвояване труда на робите.

За разлика от древността при съвременното ниво на развитие на науката и техниката почти дарения робски труд в затворнически условия става ефективен, защото разходите на издръжка на работната сила остава такава, както в Древен Рим, а производителността на труда е нараснала стотици пъти. Не е нужно дълго да се заблуждава и стимулира към труд: освен усилена промивка на работни мозъци, всяка непокорност може веднага да се убие и изгори в печката — за назидание на другите. Именно такова положение на работниците обещават на монополистите огромни печалби, без които те ще загинат в конкурентната борба.

Буржоазията е направила своя избор. Дело остава за самите работници. Съгласни ли са те на верига и нашийник?