Както виждаме, охраната не си губи времето. Както когато при царя върхушката от корпуса на жандармерията влизала в числото на най-богатите помешчици в Русия, така и днес висшите функционери на охраната приказно ще се обогатят и ще отидат към олигархичния слой.
Класовата същност на путинския указ е разбираема: от всички силови държавни органи най-силна се явява армията, а най-опасна за революционното движение — охранителната. На руския финансов капитал армията пълно доверия не внушава. Буржоазията разбира, че в остра ситуация армията в силата на своята масовост и по-тесни връзки с работническата класа, може да се разколебае, може да не отиде на убийство на работниците. Охранителите не трябва да се колебаят. Те по същество се разглеждат от олигархията, като основна и най-вярна реакционна сила. А вярност и преданост на делото за реакцията у охранителите е нужна за да поддържат и укрепват, преди всичко, да укрепват материалната зависимост, обвързвайки собствеността, приемайки във висшия слой на буржоазната класа ръководствата на ФСБ и ФСО.
Така в името на тези путински укази положени на спецслужбите фактически придобива надконституционен статус, поставяйки се над всички действащи закони и главно — в отличие от много други закони укази, действа реално и твърдо и не само против работническата класа.
Съгласно указа за отчуждаване на земи «свещеното» право на частната собственост окончателно ще се превърне от абсолютно в избрано, относително. То ще остане абсолютно само за тази част от олигархията, която днес «владее» държавата и определя цялата негова политика. Това право все повече става относително за тези монополисти и крупни буржоа, които са «опозиционни» на режима, т.е. борят се със собствениците на този режим за контрол над държавната машина. С тази позиция целите на путинския указ са напълно ясни и логични: може да се изкарат 10-20 ходорковсковци, но има и по-изящен способ за тяхната неутрализация – лишение от собственост. У генералите от ФСБ (когато има заповядат от Кремъл) ще се появи законна възможност бързо и решително да превърнат «опозиционните» олигарси в нисши, да им вземат всичко, което имат и да предадат на стопаните на Кремъл нужните нефтогазови поля, промплощадки със заводите, охраняемите зони от железните пътища, пристанища и т.н. – под предлог «защита интересите на националната безопасност». Ту никаква малка собствена армия на своя стопанин не спасёт, ибо ФСБ объективно сильнее всех ЧОПов вместе взятых.
Така също в указа няма даже намек за компенсация на материалните загуби на стопаните на териториалните участъци или строежи.. В своята съвкупност тези моменти указват не само на това, че конкуренцията на олигархичните групи още повече се е задълбочила. Те явно показват, че в Русия започва ново преразпределение на собственост.
Но това е така да се каже борба на висшата буржоазия. А какво става надолу? Свежо ни е в паметта наглото изземване на собственост (домове и участъци) от граждани при строителството на обектите от Сочинската олимпиада. Хората ги изхвърляха от своите домове в цели микрорайони, в най-добрия случай предлагайки им в замяна благоустроени жилища за някакви смешни пари или «къщички за птици» в евтини панелки, или нещо подобно. Какво е това ако не фашизъм, когато бандити в пагони жестоко спират всякакъв протест против чудовищния произвол на властите?
След това — безпардонното събаряне при комерческия строеж в Москва на метро станциите. В този случай под ножа на олигархията попаднали не работническите и от тук не дребната буржоазия, а средната и даже едрата, хвърлила десетки и стотици милиони рубли. Но на олигарсите им потрябвала територия, участъци, обещаващи големи печалби – и в боклука отидоха не само 35 и 36 членове от конституцията на РФ, но и класовата солидарност на буржоазията, като класа.
Има в указа още една заплаха, невидима на пръв поглед. Ако «в целите на националната безопасност» ФСБ ще взема лакоми къшеи земя, то промишлените предприятия, разположени на тази земя, неизбежно се превръщат в предприятия с особен статус за работниците. Просто казано ръководството на охранителите, опирайки се на своите огромни възможности, ще се постараят да превърнат «иззетите» заводи и фабрики, пристанища и електростанции в работни «зони» със строг режим. За такава възможности и се стреми олигархията именно към такива организации на производство, за които «Рабочий путь» е писал нееднократно.
Но тук е важен още един момент. «Иззетите» предприятия от ФСБ и прехода им в особен режим означава, че в този случай, ако в това време в тях се провеждат стачки, охранителите получават неограничено право на терор против работниците. Стачката в «зоната осигуряваща интересите на националната безопасност» ще представлява борба на работниците не против конкретни капиталисти, чиновници и полиция, а против огромната ФСБ. И в този случай – на напълно законови основания – ръководство на охранителите може да обяви на дадено предприятие К.Т.О., и «терористите», т.е. стачкуващите работници ще ги стрелят с автомати, ще ги взривяват с «Мухи» и «Шмели» и ще ги газят с БТР-и. Без всякакъв отчет и отговорност, защото ФСБ, като остро оръдие на олигархията, въобще е неподсъдна.
С други думи путинския указ отправя на боклука цялата буржоазна демокрация без остатък. По същността на делата, този указ е против гоямата част от народа на Русия и най-вече на нейната работническа класа, обявяваща хора, стоящи над закона, приравняваща огромното множество до животни, които може безнаказано да се доят, преследват и накрая убиват. Кой от работниците с такова положение е съгласен – може внимателно да погледне жена си и децата си и да помисли, добре ли ще му бъде в концлагер…
