Американският финансов капитал решил, че повече не трябва да оказва безвъзмездна военна помощ на редица полуколонии и зависими от САЩ държави. В проекта на държавния бюджет за 2017 – 2018 година се разглежда замяна на безплатните доставки на военна техника и въоръжение на кредит, които се дават на правителства на такива страни със задължителни условия, че на всички или почти всички тези пари ще се закупува продукцията на водещите оръжейни корпорации на САЩ. Това пряко ще засегне Украйна, Филипините, Пакистан, Колумбия и още редица страни.
Да, както се говори, войната си е война, а парите всички ги обичат. Американският империализъм, разпалващ хищническите войни в различни части от света е принуден да въоръжава националните армии, с чиито ръце се водят бойните действия. Но ако още вчера правителството на САЩ отдавало на местните власти и кредити за водене на войни и доставяло за това фактически безплатно оръжие – като гаранция за това, че страната-длъжник ще воюва за интересите на американските монополи, а те опирайки се на теорията, че няма за какво да воюват, то сега ситуацията се е изменила. Дарено въоръжение вече няма да има и днес да се води война в интерес на корпорациите на САЩ и в интерес на националните (по-точно компрадорски!) олигархии ще става изключително за сметка на още по-голям грабеж, одиране и чудовищна експлоатация на трудовия народ на своите страни.
Например висшата държавна власт в Украйна е била радостна да получи заеми от САЩ, защото първо голяма част от тези пари отивала пряко в джобовете на украинската олигархия, а второ за плащане на тези кредити олигархията не мисли и не смята, а прехвърля цялата тежест на тези дългове на плещите на болшинството от народа, на украинската работническа класа и останалото се трудещо се население. При това в началото и във втория период от донбаската война, т.е. в 2014 – 2016 г., значителна част от разходите на въоръжение и снаряжение на украинската армия носели САЩ. Крупна изгода за киевския режим.
Понятно e чe в такaва ситуация в една или друга степен страдат интересите на «старшите» монополисти, тези които разрешават на Белия дом и министерството на финансите на САЩ да дадат пари на чуждите правителства. Жестоката криза заставя даже богатите световни капиталист да си броят и последните центове в разходите за своите печалби. Същата тази Украйна и заповядали да намали «помощта» на 70%, не само във връзка с «нецелеви» разходи в стопанските пари на киевската власт, но и във връзка с това, че под контрола на правителството и до сега не се е върнал ключовия район на Донбас, на които са имали апетити някои транснационални корпорации в САЩ.
Вижда е че разходите са «оправдани», ако се дадат на нужните империалисти: ако едно време се е наложило да се въоръжи, обучи и известно време да се издържат въоръжените сили на Саудитска Арабия, то на такива разходи американски монополи са съгласни стига в замяна да получат (и получили) контрол над богатите нефтени месторождения, добър пазар на готова продукция, търговски пътища и още много. А ако американските пари са зависими от правителствата и се дават не така, както иска кредитора, без нужния ефект, но при това и без пари тези правителства не трябва да се оставят, тъй като те са неустойчиви и могат да рухнат във всеки момент или да бъдат прекупени от други империалистически конкуренти, то в тези ситуации кредита е задължителен и строго определена закупка – това е вид изход. Своего рода «план Маршал», но в нова реалност.
Какво получават в тази ситуация американските оръжейни монополисти? Гарантиран пазар на своите стоки и добър «навар», защото кредитите на американското правителство от кредитите «с общо предназначение» превръщайки се в целеви, с указване на конкретен % от сумата, която трябва да се отдаде на «Локхид», «Бел», «Дайнамик» и т.н. за конкретни видове и обем на техните продукции. Парите на правителството на САЩ, правят оборот, с голяма печалба се връщат в ръцете на американските банкери и промишлени магнати, а печалбата се трупа на гърба на трудещата се маса на тези държави, които е предписано да закупуват въоръжение и да водят война с тези на които каже кредитора.
Заставяйки полуколониите и зависимите страни да купуват оръжие, подкупвайки правителствата на тези страни за малки % от кредитите и участие в разпределянето на печалбите империалистите обективно разширяват материалния и политически базис на войните. Ако оръжието се закупува и натрупва, а правителството на «националната» олигархия взема част от кредитните пари «за лично ползване», то оръжието по-рано или по-късно трябва да влезе в действие по свирката на Вашингтон.
Такава ситуация показва на широките пролетарски маси, че фашистките режими в полуколониите и зависимите страни се явяват не изразители и защитници на националните интереси на един или друг народ, а предатели и разрушители на тези интереси, защото обричат народите в нищета и изтребителни войни, а икономиките и културите в страните – в дълбока разруха. Националната буржоазия помага на «старата» и могъща американска олигархия да реши проблемите на пазара с помощта на ново преразпределение на света. Тези режими помагат на големите световни монополи да приложат цялата тежест на кризата на плещите на трудещите се. Накрая най-мръсните и кървави дела по потушаването на силите на пролетарската революция световния капитал поръчва именно от правителствата на тези страни, които са взели американските «безплатни» въоръжения и кредити.
Затова въпроса за «безплатното» американско въоръжение и целеви кредити – това е един от тези въпроси, на които е възможно антивоенно, антифашистко обединение на всички прогресивни сили на обществата, от буржоазните демократи до комунистите.
