На 26 май в Москва на улица Воздвиженка полицията пленила 10 годишно дете, което четяло стихове, а след това преминавало покрай колите и просило пари. Детето го завели в участък за да се разберат. Административното дело против него е «по факт за нарушаване на обществения порядък» но не може да се повдигне, защото детето няма 16 години. Вечерта на същия ден детето било предадено на баща му, по отношение на който бил съставен протокол по член 5.35 КоАП («Неизпълнение от родители или други законни представители на малолетни техните задължения по съдържание и възпитание на малолетни»).
Ето така. Хартията написали, бащата ще го глобят, детето от улицата го махат. Но остават въпроси. А защо малкия е бил принуден да чете стихове на улицата и да проси? Защо у бащата на детето няма средства за нормално детство на сина? И защо, залога е толкова голям- малкия човек няма права да се обръща за помощ към други хора?
Борбата на угнетените класи е в собствения продукт — нищетата има своя история и свои традиции.
За какво въобще властите крият нищите? Защото нищите са пряко и нагледно доказателство за ненормалността на обществено-икономическия строй. Нищите са на улицата — това откритие и видимата от цялото общество улика, облъчваа експлоататорската класа в присвояването на чуждия труд, грабеж, паразитизъм и приютяване на рязко класово деление на обществото: защото всеки нормален човек разбира, че ако има хора, живеещи в крайна бедност, то значи на другия полюс на обществото задължително трябва да има хора, живеещи в крайна степен на разкош и богатства.
Общият обем на материални блага за един и ако у едни хора е голям излишъка на тези блага, то у други трябва да има огромен недостатък. И ако единици присвоили за себе си това, което трябва да принадлежи на хиляди и при това отчаяно защитават такова положение, то става ясно че те са създали позорното явление на нищетата, с която през цялото време лицемерно «воюват».
Нищетата показва на гражданите, основната маса от трудещи се тяхното възможно бъдеще. От гледна точка на благосъстоянието на човека разликата между работника, който се държи горе долу на повърхността и уличния бродяга е само в степента на бедност.
Но все пак разликата между бедния работник и уличния просяк е огромна. Тя се заключава в това, че работника участва в общественото производство, а нисшия е зачеркнат и изхвърлен от него и затова е нужно да стане паразит. Но при това работника разбира, че той самия ще попадне в съкращение в «най-неудачен период», когато поредната икономическа криза достигне дъното и ако търсенето на работа продължи дълго, то различието между тях и изпадналия лумпен бързо ще изчезне. Самите условия на живот могат да поставят вчерашния работник пред необходимост да добави средства за съществуване с всякакви, даже най- невъзможни вчера, а и най-презрени пътища.
Нищетата, като пример за социална несправедливост, винаги е била неприятна за експлоататорите, защото първо, имащите класи разбират, че наличието на нищи и безимотни напълно лежи на тяхната съвест, а второ, нагледната нищета способства за възмущение на широките маси. За да се изправи положението, за да се създадат икономически основи за унищожаване на нищетата, като явление нито един експлоататорски строй не е в състояние, защото това би означавало, че целия обществен продукт трябва да се доставя на цялото общество, а не на нищожна част.
Затова през цялата човешка история, от момента на възникване на класи и държави, експлоататорите са се стремили «да изкоренят» нищетата, но не като отвратително социално явление, а физически: нищите ги отхвърляли и убивали, отправяли ги в различни «уединени места», тип каменоломни, пустини, каторги, колониални земи, затвори, концлагери, от където те не са можели да се върнат. «Абсолютно» нищите ги пращали по-надалеч от очите, за да не може със своя вид и своята обществена «роля» да смутят трудещите се маси и да не се надигнат на борба с тези, по чийто вина днешните относителни низши утре да се превърнат в абсолютно нищи.
Немалка роля в превръщането на низшите от престъпленията на експлоататорите в «похвално достойнство» изиграла религията и църквата. Църквата, издига нищетата в достойнство, както давала на феодалите и буржоата индулгенции и право по-нататък и по-силно да угнетяват и грабят своите роби. Низшите, оцелели след репресии се обявявали за блажени, носители на «светия дух», а самата нищета, крайна бедност се преподнасяли от трудещите се, като добродетел, като необходимо условие за попадане в рай. Експлоататорите сметнали, че нищите е нужно не само да се унищожат и крият, но обратно, образа на нищия и нещастния може и е нужно да се използва в идеологията, като образец богопослушен, добър гражданин, който е отритнал всичко мирско, безропотно се труди, не се бунтува, изпълнява волята на началството и затова има всички основания да попадне в блажените небеса.
Днес въпроса за райските въпроси не е така актуален, както в средните векове. Но съвременната фашистка държава има от кого да вземе пример. Едно време в борбата с работниците и демократичните движения в Германия нацистите използвали по отношение към нищите своята обикновена тактика. В 1934 – 36 г. СА и СС били организирани и провели редица демонстративни и зверски разправи с градските безимотни и бродяги. Ако нисш просил на улицата милостиня, те са можели на часа да го разстреля, като «дискредитиращ социалната политика на райха». Ако той милостиня не проси, а например просто стои и гризе кора хляб, него го задържали, били, а след това го хвърляли, като животно в автомобил и отправяли в трудов лагер.
Специални разпоредби на градските магистрати строго забранявали на гражданите да подават на нищите милостиня, защото това се разглежда, като «потикване за паразитизъм и прехвърляне на плещите на държавата на грижите на потенциалните врагове». (Не ви ли напомня истерията на буржоазната власт за безработните-«тунеядци»? — прим. РП) Ръководството на фашисткия профсъюз разказвало на работниците, че, подавайки милостиня, те «си слагат на шията лентяи и предатели на работническата класа». Нищите, като позорно клеймо на капитализма, били обявени за врагове на нациите. Те ги захвърляли в най-дълбоките тъмни мазета и при това внушавали на останалите немци, че нищетата, като социално зло не съществува – тя и не може да съществува по принцип! — благодарение на мъдрата и справедлива икономическа политика на фюрера. В същото време на цялото антифашистко движение давали да разбере, че ако с безобидните нищи, посмели да се покажат на улицата се разправят жестоко, то с всички други, които излезят на тази улица без санкции властите ще се разправят още по-жестоко.
Преди берлинската олимпиада 1936 година Гьобелс се разпоредил, «Берлин да бъде очистен до блясък». Ставало въпрос за това не да се измие града и изхвърли боклука, това се е правело регулярно, но и за това, че от очите на гражданите и чуждестранните гости да се махнат всички бродяги. На нацистите им е било нужно да се създаде видимост за всеобщо благополучие, а нисшите съвсем не се вписвали с утвърдения от хитлеровата върхушка за построеното в Германия безкласово общество, в което цари мир в промишлеността и общите достояния. За заблуда на широките маси носителите на нищетата трябвало да изчезнат, като явление.
На второто и четвърто управление на РСХА било поръчано да организира и проконтролира извозването от Берлин, а така също от всички големи градове на нищи. Нещастните хора ги карали в концлагери, а там ги сортирали на пригодни и непригодни към работа. Непригодните подлежали на «утилизация» в газови камери и крематориуми, а пригодните се отправяли в закрити промишлени зони на заводите Тисен, Круп, Блом и други германски монополисти.
Независимо от цялата буржоазна-поповска лъжа за нищетата, като за «личен избор на човека», или като за «предначертана съдба, дадена за грехове», много хора разбират истинските причини за нищетата. Те днес са в капиталистическия способ на производство, когато пролетариите всеки път излизат от поредния цикъл на производство още по-неимущни пролетарии, а капиталиста, присвояващ за себе си поредната порция чужд труд, излиза от всеки такъв цикъл все по-богат и по-богат. Така все по-голяма маса обществено богатство се натрупва на един полюс на обществото, у няколко % от населението, а всички останали, голямото болшинство, получава за себе си за живот нищожни трохи от това богатство. При това и самата основна маса от население в буржоазното общество е нееднородна, а има вътре в себе си слой и прослойки. Ако условно висш слой от трудещите се маси може да се счита прословутия «среден клас», дребната буржоазия, работническата аристокрация, някои категории служещи, то низшата прослойка са низшите и безимотни тези, които не участват в производството въобще, нямат свои «законни» трохи от обществения продукт и затова са принудени да се превръщат в потенциално зависими.
Ясно е че да се отстрани нищетата в рамките на експлоататорското общество е невъзможно, защото то самото постоянно създава нищета във все по-нарастващи размери. Тук трябва кардинално изменение на цялото обществено устройство: всички средства за създаване на блага трябва да бъдат обществени, за да може всеки човек да може да се разпорежда и сам да създават за себе си нормален живот със своя труд. Само при социализма може да изчезне нищетата като социално явление, като отвратителен факт на ненормална организация на целия обществен живот.
М.И.
