Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2017 06:34 - Нужна ли е идеологическа борба?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 766 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес у световното комунистическо и работническо движение е разделено и раздробено. В него се извърши рязко насочване в дясно, след катастрофата на световната социалистическа система. Русия не е изключение, в нея партиите и организациите, наричащи себе си комунистически са десетки. Все по-често се чуват гласове за обединение. На първомайските демонстрации в градовете техните представители още могат в една колона да се построят, но с това тяхното единство и завършва.

И това е естествено. У хората, признаващи днес теоретичния марксизъм, пролетарската идеология и теоретическия инструмент на съвременната класова борба, и отказалите се от марксизма, като остаряло учение, не може да има единство в принципа.

Русия е тръгнала по капиталистически път на развитие, което се се вижда от нейната икономика, политика, духовно развитие, които се подчиняват от законите, открити от Маркс още в XIX век. Днес изключително  актуални са думите на Ленин, казани още в 1914 година: “Единството е велико дело и велик лозунг! Но на работническото дело е нужно марксическо единство, а не единство на марксисти с противници и извратеняци на марксизма”. (В.И. Ленин, ПСС.т.25,с.79)

Марксизмът е видял в работническата класа главната съзидателна сила на обществото, доказал е необходимостта от революционна смяна на пролетариата над капитализма, с неговото социално неравенство и несправедливост, създавайки нов прогресивен строй- социализма. Именно затова, както е писал Ленин за идеите на Маркс “предизвикали и предизвикват и до сега яростна борба“. Маркс и Енгелс  били длъжни “с бой да бранят всяка своя стъпка на жизнения път”.

Нищо не се е изменило и днес. Против марксизма стои цялата въоръжена буржоазна идеология с нейните теории за индустриално и постиндустриално общество. Работи и  до днес теорията за “отвореното общество” на  Джордж Сорос, която изигра голяма роля в контрареволюционния преврат в СССР и страните с народна демокрация.  Милиони долари изхарчи Сорос за грантове за формиране у съветските, унгарски, полски и други европейски  учени на антимарксически възгледи. И скърбят днес в САЩ по отишлия си от този свят свояу главен идеолог Збигневу Бжезински.

Ленин постоянно призовавал да се борим не само с буржоазната идеология, но и с опортюнистите и ревизионистите, като с изменници, защото те помагат на буржоазията да се притъпи съзнанието на хората и да се отклонят от тяхната борба. И днес ние виждаме, как се извращава марксизма, отнема се от него революционната същност, те отнасят от работниците истината, не дават възможност да се издигне духовния свят на работника от потребителската тесногръда психология, дребнобуржоазни илюзии до високото нива на  пролетарската идеология.

А на емоции, чувства за неравенство и несправедливост в обществото, чувства на протест против злото и ненавист към богатите може да се достигне само с частни икономически отстъпки от стопаните, своевременно заплащане на заплатите, повишение, подобрение на условията на труда, понякога е успешно. Масовите протестни акции, стачки, накрая отслабват жестоката експлоатация.

Но икономическата борба е само начална форма на класова борба.  Отстъпките на стопаните към работниците в отделни предприятия не водят до  коренно преобразование на капитализма и “добър” не го правят. Работническата класа, както не е решавал, така и няма сам да реши своята съдба, но е длъжен, защото именно работническата класа е главен творец на историята.

Затова и е необходима политическа борба  с буржоазията за власт, защото само диктатурата на пролетариата може да бъде средство за построяване на социализма. А нейната успешност зависи от това, до колко пролетариата е организиран и усвоил научната теория. Защото без теория не може да бъде ефективна практиката.

Както и преди сто години да внесат марксизма в работническата среда са длъжни да извършат ортодоксалните комунисти, самите те които добре владеят диалектическия и исторически материализъм, политикономията на социализма и научния комунизъм. За младите комунисти съчиненията на Маркс и Енгелс, Ленин трябва да станат настолни книги, даващи не само теория, но и знания от  богатия опит на революционната борба.

В Русия вече е положено началото на усвояване на марксизма от активисти на работническото движение. Професор Михаил Попов основал Работническа Академия, където се учи всеки, който желае. Появиха се в мрежата и учебници, които могат да помогнат на младите да усвоят марксизма.

Днес голяма част от младите хора не познават марксизма. А в гимназиите и училищата за героичните деяния на пролетарските вождове, борци за освобождение на обикновения народ от угнетение не говорят. По телевизор и радио, в училища и университети се дава по принцип лъжлива интерпретация на събитията от съветското минало.

Всичко това усложнява пропагандистката работа. Още повече, че преустроилата се сервилна интелигенция заблуждава работниците по-ефективно от буржоазните идеолози.

Именно затова днес борбата за чистота на марксизма от   извращения е  станала първостепенна задача. За съжаление, не всички комунистически деятели това го разбират.

У един московски генерал, който е създал преди години своя “комунистическа” партия и станал редактор на свой вестник, спря да публикува мои критически статии против Сергей Кара-Мурзи- троянски кон в комунистическото движение, и против Никита Михалков- възпяващ  крепостното право в Русия. Той не може да се съгласи с острата критика по адрес на левашкия дребнобуржоазен революционализъм на Игор Губкин. Много му е и моята  критика по адрес на опортюнизма на зюгановщината. Възмутил се: трябва всички да ги обединим, а вие към всички “поливате мръсотия”.

Но за комунизъм има от кого да се учим. В началото на XX века, готвейки пролетариата за к социалистическа революции, Ленин в много статии критикувал либералните народняци и меншевики, легални марксисти и икономисти, ликвидатори и отзовисти. Той правил това за да може пролетариата точно да знае своята роля, своята задача и средства в революционната борба.

Ленин абсолютно бил убеден в правотата на думите на Карл Маркс: “Социализмът не може да бъде осъществен без революции, той се нуждае от такъв политически акт, защото той се нуждае от унищожаване и разрушаване на старото.” (К. Маркс и Ф. Енгелс, Съчинения. М. 1955г. Т.1, стр. 448.) Не са загубили истина тези думи и днес.

Марксическата идея за необходимост и неизбежност на  социалистическа революция – това е главния водораздел между комунистите и опортюнистите. Председателят на ЦК КПРФ Геннадий Зюганов отдавна е казал, че “лимитът на революции е изчерпан”. Неговата партия ратува за еволюционен път на развитие на  обществата, достатъчно е  подобряване на руския капитализъм.

КПРФ е престанала да бъде комунистическа, а нейната ориентация на парламентарни методи на борба, отказ от марксизма, буржоазен национализъм и дружба с църквата отблъсна от нея много.  В началото на 2017 година в Иркутск от КПРФ излезе цяла районна организация, която, наистина не успяла да намери свое достойно приложение на своите сили.

Немалко в опортюнизма внася и Татяна Хабарова. В съветско време тя е била дисидент. А днес е дисидент в комунистическото движение. В 90-те години създала   организацията “Изпълком на Конгреса на гражданите на СССР” и написала “болшевишка платформа” за КПСС. Обединила се с едни от остатъците в КПСС. В неговия печатан орган “Ленински път” написала, че днес разговори за революции “звучат привлекателно”, но “все пак обективно средство за избавяне от окупация не е  революцията, а национално-освободителната война.”

В статията “Окупация или контрареволюция” (виж. http://love-cccp.ru) аз вече писах, че нейната подмяна на станалата в СССР буржоазна контрареволюция с понятието “окупация” е грешна. И непризнаването на капитализма в съвременна Русия – също. Анализът на икономическото развитие в Русия доказва, че страната днес не просто отива по капиталистически път, но има всички, указани от Ленинн,  признаци на империалистически стадии на развитие.

Татяна Хабарова се е отказала от важния в марксизма принцип на класов подход в анализа на общественните явления. За нея са остарели думите на Ленин: “Хората винаги са били и винаги ще бъдат глупави жертви на заблуда и самозаблуда в политиката, докато не се научат зад всякакви нравствени, религиозни, политически, социални фрази, заявления, обещания да познаят интересите на едни или други класи.”  (В.И. Ленин, ПСС. Т.23, с. 47)

Тя внушава на читателите, че СССР продължава да съществува де-юре, и Съветската Конституция и съветско право също. Не престава да говори, че националните богатства на страната “продължават да остават собственост на техния създател и пълноправен стопанин”, а днес около 90% от земите, мините, заводите, рудниците се намират в частни ръце.

С нейна гледна точка не пролетариата трябва да осъзнае своите коренни класови интереси и своята революционна мисия, а всички хора ще са длъжни да си спомнят, че те “съветския народ”, е организирал и унищожил транснационалната окупация. Днес не  марксизма, а “съветския патриотизъм” се явява идейна основа за освобождение от окупация, за възраждане на Съюза на ССР.

А дребнобуржоазния слой от населението — работодатели, мениджъри, частни предприемачи, търговци, фермери също се отнасят към  “съветския народ”? И как този “съветски народ” ще премахне транснационалния капитал на МВФ и СБ? Отговор няма.

Днес сме принудени да кажем, че понятията “съветски патриотизъм” и “съветски народ” в действителност са празни и  носталгични думи. В СССР съветския патриотизъм беше действително нравствено качество на съветския народ, на раждането на съветското битие. Работи и днес работи обективния закон – общественото битие определя общественото съзнание. В капиталистическото общество, където буржоазията и пролетариата — два основни антагонистични класи, не може да има един морал и нравственост. И патриотизма у тези класи е различен – буржоазен и пролетарски.

Нямаше да пиша за тези опортюнистически измислици, ако не циркулираха в мрежите, ако тези утопични мисли не се разпространяваха от вестник “Ленински път”, който в същност се е отказала от марксическите позиции на Ленин, спекулирайки с неговото име. А това носи немалка вреда във формиране светогледа на младите борци.

Любовь Прибыткова,  28 мая 2017г.  Иркутск.

От редакцията на РП: С автора на статията, другарката Л.Прибиткова, ние сме съгласни по всички въпроси, освен един. Ние не считаме, че Работническата Академия, създадена от М.В.Попов, решава задачи по внасяне на марксически знания в работническата среда. В тези идеи, които разпространява РА начело с М.В.Попов чрез Работническата Академия и Червения университет, въобще не е марксизъм, а десен опортюнизъм в най-удобна и безопасна за буржоазията форма — във форма на «икономизъм» и меншевизъм.




Гласувай:
0



1. krumbelosvet - За малко не издържах
02.06.2017 13:12
За малко не издържах да дочета. Може би е добре авторът да препрочете "Държавата и революцията" на Ленин. Обявяването на НЕП-а обаче, е ОТРИЧАНЕ на Ленин от тезата, че управителите на предприятията ще работят успешно с работнически знания и за работническа заплата. Ленин се е срещнал НА ПРАКТИКА и с работническата съзнателност и дисциплена. Без господаря, те започнали да се разпадат. Налагат се корекции в движение. И Ленин е на висотата на задачата, но умира рано. Сталин продължава, като В ИМЕТО НА ПРОЛЕТАРИАТА, установява желязна диктатура НАД ВСИЧКИ, и над пролетариата в т.ч.
Прав е авторът, че без теория е НЕВЪЗМОЖНО успешно революционно действие. Социалистическата революция в Русия победи с принудителни практически корекции на Маркс-Енгелс-Ленинската теория. Едно обаче НЕ МОЖА ДА НАПРАВИ, и то помогна да успее предателството и НАПАДЕНИЕТО СЪС СВРЪХ-ТЕХНОЛОГИЧНИ ОРЪЖИЯ. Без теория на научно-техническия прогрес (няма такава до днес) социализмът НЕ МОЖА да е конкурентен в тоя прогрес, въпреки мощното НТ-разузнаване. Русия днес няма И ДЕМОГРАФСКИ ресурс да издържи нова кървава революция. А няма да мине без кръв нова "пролетарска революция". Затова ЕВОЛЮЦИЯТА е без алтернатива. Днес науката позволява ЕВОЛЮЦИЯТА ДА ПОСТИГА ЦЕЛИ ПО-БЪРЗО ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА, ако знае къде отива, разбира се. И пак стигаме да НУЖДАТА ОТ ТЕОРИЯ. Търсят се нови гении, които да НАДГРАЖДАТ над старите гении на социалните идеали. А не комисари с пищови и знаменосци с песни и лозунги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659791
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031