На 31 май сътрудниците от Южния машиностроителен завод „Макаров“ (гр. Днепропетровск) излезли на митинг протест пред зданието на министерството на правосъдието на Украйна. В митингът, организиран от заводския профкомитет, приели участие няколко стотин човека. Работниците и инженерите в завода искали среща с министъра на правосъдието Петренко.
Защо на отчаяните работници им е нужна тази среща? Хората считат, че тя ще помогне за отблокирването на парите на предприятието, които са блокирани от съда преди два месеца, защото завода не напълно е заплатил данъците. Всъщност собственика на завода, ползва удобен случай и опирайки се на решението на съда, веднага престанал да плаща заплата на своите работници. В отговор на въпросите за заплати администрацията се е отдръпнала от техните решения, заела позиция на страничен наблюдател и изоставила работниците в съда. А можеше заедно администрация и работници да седнат и да се разберат по този въпрос.
И хората тръгнали към Киев. Но тук заводския профсъюз се засуетил и неговотоо ръководство настояло на това, акцент в исканията на колектива да бъдат радикално сменени и главно, основно искане на работниците към властите не била заплатите, а изпълнението от завода на международните договори по производство но ракети-носители «Зенит» за програмата «Морски старт» и «Наземен старт». Неизплащането на заплатите станал вспомагателен въпрос, който е поставен на опашката, като лошо предупреждение за това, че да се късат договорите на ракетите е недопустимо.
Как красиво се получава: стопанина на «Южмаш» дава на част от колектива да реши своите буржоазни проблеми, а помощния орган на администрацията — профсъюза да «коригира» исканията на работниците в изгоден за капиталиста път. При това работниците и служещите неволно показват на властите, че те първо се интересуват от ракетите и престижа на страната, а не от празните хладилници в домовете и голите и боси деца. Но при това и стопанина на завода показва на държавата, че те в завода възпитават работниците правилно, в дух на преданост към фашисткия режим, че колектива е лоялен, проявява висок буржоазен патриотизъм и е готов и по-нататък да върви.
Разчетът на стопаните е понятен. Парите на предприятията в условия на конкурентна борба се арестуват в два случая, когато конкретния капиталист не иска да плати данъци, или когато от предприятието са се заинтересували конкуренти, имащи възможност да го отнемат с помощта на държавата. Във връзка с това, че по договор за производството на ракети и стартови комплекси «Южмаш» трябва да получи 800 милиона долара в течение на 4 години, сред олигарсите, под чиито крило се намира държавния апарат, се появяват желаещи «да сменят» собственика на завода и да получат целия договор за себе си.
Но при това в завода и особено в Днепропетровския регион, като цяло не е спокойно, защото явно започва подем на работническото движение. В такива моменти за управляващата класа «стабилността» често е по-скъпа от печалбите, затова демонстрацията на лоялност пред режима от страна на работниците от колектива на «Южмаш» има определена ценност за стопаните на завода и усилва техните позиции в защита на своята собственост от посегателствата на конкурентите.
Още един интересен момент, който може да има значение за бъдещия работнически контрол в «Южмаш». Преди да отидат в Киев на митинга, група от работници била принудена да вникне в правови и икономически въпроси по договора за производство на ракети и ракетни стартове. Винаги, когато хората се готвят по тежки и сложни преговори, те се стараят да разберат всички възможни тънкости на тези дела, за които ще се говори. Администрацията на завода, скриваща се зад колектива и дала част от своята служебна информация, неволно способствала за поява и ръст на работническите административни и юридически знания и навици и така давайки на работниците оръжие против самите себе си. В това е несъмнения плюс на киевското отиване.
Но главният плюс на това дело се състои в това, че много работници в «Южмаш» разбират цялата важност на ракетния договор за предприемачите и затова считат, че настава много удачен момент за пълна стачка. Ако делегацията «дойде от Киев без пари», т.е. ако собствениците не изплатят срочно целия дълг по заплатите то ще се спре главния сглобяващ цех на ракетите и ще се обяви стачка, в началото на която ще се иска не само погасяване на дългове, но и други насъщни искания на работниците, като увеличение на заплатите, подобряване условията на труд и т.н.
Допълнителни обстоятелства, играещи на ръцете на работниците се, явява уникалността на техния труд, който практически изключва използването на щрайкбрехери. Така делото остава за организованоста и солидарността на заводските работници в «Южмаш».
Соб.корр. в Днепропетровской области
