С падането на руската икономика в поредна икономическа криза в цялата страна расте работническото движение. Капиталистите, не желаят да делят своите печалби и с всички сили се стремят да прехвърлят всички загуби от кризата на своите наемни работници, най-вече на работническата класа. Те усилено «оптимизират» своето производство, т.е. с разнообразни способи увеличават експлоатацията на работниците, стараейки се да ги заставят да работят повече за по-малка заплата. Например, уволняват част от работниците, а на останалите възлагат задълженията на техните уволнени другари, или удължават работния ден — въвеждат нови графици за работа, при които работниците са принудени да работят повече, отколкото преди, за тези или даже за по-малко пари. Активно приемат ръчен труд и нощна работа. Намаляват или задържат заплати. Използват система от глоби и всячески икономисват на безопасността на труда. При това едновременно повишават цените на своята продукция, в резултат на което за най-необходимите неща — храна, дрехи, комунални услуги, гориво, лекарства и т.н. работниците плащат по-скъпо, отколкото преди.
Пролетарските маси обедняват с огромна скорост — заработените пари, които още до вчера стигали на работническите семейства за сносен живот, днес не стигат даже за нормално хранене.
Държавата нищо не прави за да поддържа работниците, напротив, тя с всички способи помага на капиталистите да грабят трудовия народ още повече: съкращават социалните помощи увеличават глобите, въвеждат нови данъци и плащания. А за да не може народа да се бунтува, с помощта на своите силови и идеологически структури удържа работниците от справедливите и обосновани протести против влошаването на своето материално положение.
Руската буржоазна държава и капиталистите-работодатели встъпват против работническата класа и трудещите се маси в единен фронт. Работниците засега са разединени, и единен пролетарски юмрук на капиталистите засега не показват.
Но трудовият народ на Русия вече не мълчи. Той все по-активно се надига на борба за своите права и политически свободи, все повече разбира, че решаването на икономическите проблеми без политически свободи е невъзможно. В първите редици на борещите се, съдейки по протестната сводка в Русия са строителите, миньорите, шофьорите и работниците от обществения транспорт. Все по-активни стават студентите и преподавателите във вузовете. Не жалят днес гнета на монополите и фермерите, разбиращи, че при такава политика тяхното разоряване е неминуемо.
И само заводските работници — класическият пролетариат, който трябва да бъде длъжен да върви напред спрямо всички трудещи се маси в страната, да ги води след себе си засега е пасивен. По-точно те се възмущават от несправедливостта на своя живот — все тази безпардонност на«оптимизацията» и унищожаването на своите предприятия, но възмущението е крайно вяло и неактивно, изразяващо се в такива форми, които не плашат и комара: жалби и обръщения към властите, разрешение за митинги на протест под контрола на администрацията на предприятия и полиция, или най-лошото гладни стачки. Бойни стачки — главното средство на работниците за икономическа борба, която в болшинството от случаите както и може да се достигне до победа, ние виждаме засега мако.
Сред заводските работници най-консервативни и малкосъзнателен слой работническа класа са работниците от държавните заводи, влизащи във военно-промишления комплекс на РФ. Значителна част от тях счита, че такава напаст, като задържане на заплати и съкращения, дори до разорение на своите предприятия, тях не ги касае. Защото техните заводи са «военни», за държавата много важни, затова те са заинтересовани в поддържането на предприятията в нормално работоспособно състояние и обновяване на производствените мощности, в съхранение на специалистите и ръст на тяхната квалификация, а значи да се уволняват и «оптимизират» работници тук няма да има, заплатите няма да се задържат. Или общо казано всеобщите проблеми на другите отрасли на руската икономика нас не ни засягат.
А така ли е? Оказва се че съвсем не. Ето няколко свежи примера.
1.
През септември 2016 г. във воения завод «Радиоприбор» във Владивосток съкратили 1009 човека от 1300 работещи. На работниците им пообещали, че те поетапно, в течение на половин година, ще ги трудоустроят във филиала на Дубненския машиностроителен завод (ДМЗ), който ще се създаде на база «Радиоприбора». Но вече три пъти назначават нова дата за начало на работите, а оборудването и до днес стои.
По обещания на властите ДМЗ трябва да бъде арендован за своя филиал с производствените мощности на «Радиоприбор», т.е. хората чисто формално да преминат от една организация в друга, а фактически да останат на предишните си места — така им говорили и в това ги убеждавали. На хартия филиала на ДМЗ действително всъщност юридически съществува. Физически завод и оборудване също са на местата. Само че никой не работи и не смята да работи. Заводът е закрит – просто лъжат: оборудването не е консервирано, цеховете не са подготвени към неработене. С работниците не са се разплатили.
Работниците разбират, че са ги заблудили, че властта със своите обещания печели време, а за да издържат на безпаричието, под гнета на глада те доброволно написали заявления за уволнение от ДМЗ и отишли да търсят друга работа. А заводът след това нямайки никакви проблеми с работниците можи преспокойно да се разпродаде.
Работниците в «Радиоприбор» не знаят, какво сега да правят. Защото когато са можели да повлияят на ситуацията, те са стояли и мълчали, натискайки се за своите работни места. Както се оказало, много те не спечелили от това, че едно време са се страхували и не желали да се борят за себе си и за своя завод — те все пак ги уволнили, а завода фактически унищожили.
Къде сега могат да отидат? Работа в града да се намери не е просто. На трудовата борса няма търсене с подобни позиции. А това са хора-специалисти с височайши квалификации. Работа от тях успели да си намерят не повече от 100 човека.
На 23 февруари 2017 г. работниците от «Радиоприбор» за пет път за последните половин годинаизлели на метенг. Те искали възобновяване работата на завода и погасяване на останалия дълг по заплатите (след преминалия митинг част от дълга в 200 млн. рубли бил изплатен, а останалата сума от 300-400 млн. рубли им дължат и до сега).
Забележете, работниците от «Радиоприбор» се борят сега не толкова за погасяване на дълговете по заплати. Те вече разбраха, че е необходимо с всички сили да защитават своя завод — гаранция за това, че твоите ръце и и твоята работна сила ще са нужни. Сега те се борят за завод. Само че не е ли късно?
Техният завод, както се оказало, освен на тях, но никого друг не е нужен, в това число и на държавата, на която те възлагали всички свои надежди. На 9 март 2017 г. Арбитражния съд на Приморския край признал банкрута на ОАО «Радиоприбор», открил конкурсно производство за шест месеца и утвърдил за изпълняващи задължения по управлението В.И. Тихонов, бивши до тогава външен управляващ Радиоприбора (който, видимо и предложил тази схема на работниците в «Радиоприбор»). Това означава, че в течение на половин година «Радиоприбор» ще се разпродава за изплащане на дълговете пред кредиторите. Ще останат ли пари за доплащане на работниците е загадка. Но това не е важно. Главното е че своя завод и гаранцията за своето обезпечено бъдеще работниците са загубили. Даже ако и платят нещо, то ще бъде слабо утешение — парите бързо ще бъдат изядени, а по-нататък как ще се живее?
2.
В началото на май 2017 г. в Перм на Машиностроителния завод Дзержински, произвеждащ предпазители и пиротехника за съвременните системи на въоръжение, започнала «оптимизация» на производството — работниците уведомили за това, че редица цехове се закриват и съкращават щата от работници — до края на годината ще уволнят около 100 човека. И това явно е само началото.
Работникците от ЗиДа не скръстили ръце и не се смирили с перспективата да останат без работа и средства за съществуване. Те започнали да мислят, как по-ефективно да протестират. Засуетил се и заводския профсъюз — стремейки се да вземе работническия протест под свой контрол, той обявил за провеждането на митинг на 12 май, а след това започнал да уговаря работниците да отменят този митинг, защото администрацията на края «отишла на преговори». Работниците засега отстъпили, митингът временно е отложен, но в случай на бездействие на местната власт работниците започват масови протестни акции против «оптимизацията».
Ето така се борят за съхранение на работните места със своя работодател — държава, работниците от ЗиДа, които не трябва да се надяват на своя заводски профсъюз — той няма да им помогне, защото изначално стои на позициите на техния класов противник — буржоазната държава.
Профорганизацията на Машиностроителния завод Дзержински влиза в Пермската краева организация ОБОРОНПРОФа – аналог на ФНПР на отбранителните предприятия в РФ, профсъюзното обединение е още по-реакционно, отколкото ФНПР. Целта на създаването на ОБОРОНПРОФа в 1991 година е бил в това да не позволи на работниците от отбранителните предприятия в бившия СССР — най- висококвалифицирания слой на съветската работническа класа и по идея най- образования и съзнателен да се научи ефективно да защитава своите трудови и човешки права в стремителното обуржоазиваваща се Русия и така за сметка на тяхната усилена експлоатация да осигурят за капиталистите оптимални условия за натрупване.
От това време целите на ОБОРОНПРОФа не са се изменили. Това се подтвърждава, например от отрасловите съглашения, сключени между тези профсъюзни обединения, правителството на РФ и обединенията на крупните капиталисти, в които цялата предателска политика на ОБОРОНПРОФа се вижда, като на длан.
В тях се виждат, например такива задължения на профсъюзните комитети на ОБОРОНПРОФа, като: в никакъв случай да не се прибягва до стачки, да се предупреждава предварително стопанина и държавата за всички работнически акции, да се помага на работодателя да провежда съкращаване на работниците в предприятията и даже във връзка с това да се установява «критерии за масово съкращение» — 50 човека! Т.е. ако не 50 човека, а 49 се уволнят за 30 дни и се уволнят по 49 човека всеки месец (в годината това са почти 600 човека!) това е в съответствие с отрасловото съглашение, сключено от ОБОРОНПРОФа, не са масови съкращения. Значи може да не се вълнуваме и работниците са защитени! (За такива уловки на профсъюзните реформисти както и отрасловите съглашения, насочени против интересите на работниците, подробно ще бъде отделен материал на РП — ред. РП.)
Но това, както се говори в теорията е профобединението ОБОРОНПРОФ. Може конкретно профсъюзния комитет ЗиДа да е друг — действително боевой, искрено борещ се за работниците?
Уви, той е откровено предателски, антиработнически и служи на буржоазната власт, а не на работниците. Ето ярък пример.
В 2008 година стопанина на завода решил да спре производството на гражданска продукция (моторни триони и помпи, с търсене от населението между впрочем!), съкращавайки в тази връзка 2000 човека от 2600[1]. Причината за съкращаването на производството (фактически ликвидацията на завода!) била проста. Местния крупен капиталист и по съвместителство депутат от Госдумата Юрий Борисовец, ползвайки се с факта, че се явява крупен кредитор на ФГУП «Машзавод им.Дзержински», решил да освободи неговата основна територия (площадка № 1) за бъдещо строителство и да вложи там сам за себе си още по-големи капитали.
Разбираемо е че такава перспектива работниците не ги устройвала. На завода стихийно възникнала инициативна група от работници, която започнала активно да противодейства на плановете на капиталиста. Заводският профком категорично отказал да поддържа това начинание. Председателят на заводския профком Юрий Байбородов пряко заявил на представителите на инициативната група, че никаква поддръжка профкома няма да им окаже, помещения за среща и провеждане на пресконференция няма да даде и на профсъюза те да не се надяват. Не стига това, а и ръководството на профкома започнало регулярно да провежда събрания пред цеховите работници, на които им давали инструкции: да не влизат работниците в контакт с инициативната група, никакви листовки в ръцете да не вземат, никакви действия да не предприемат, никакви писма и обръщения да не подписват.
Аналогична позиция заел и председателя на «Пермоборонпроф»- висшестояща профорганизация, където влиза и профсъюзната организация ЗиДа, Александър Ховаев: от контакти с инициативната група на работниците ЗиДа той категорично се отказал, заявявайки на кореспондент на един от местните вестници, че «никакъв екстремизъм и самодейност с митингите» той няма да допусне[2].
Ето таква е борбата на работниците в рамките на Конституцията на РФ против своето уволнение и уволнението на своите другари, за съхранение на завода — важно и нужно за страната предприятие, това по мнението на продажния профсъюзен функционер, «екстремизъм»! Ето какъв вятър духа в профсъюзните организации ЗиДа и в целия ОБОРОНПРОФ — най реакционен, социал-фашиски.
Следвя ли да се удивяваме от това, че на сайта на ОБОРОНПРОФ в раздел Пермска краева организация няма нито дума за предстоящите съкращения в завода и митинга на работниците от ЗиДа? Проблемите на работниците «жълтата» профбюрокрация не ги вълнува! Съдейки по записите на сайта, тези «жълти» профсъюзници само на праздници и раздаване на грамоти и премий един на друг се занимават, а и защо да заплашват едрия капитал, помагайки му да взема прибавена стойност от работниците в отбраната.
Така че работниците от ЗиДа не следва да се надяват на обещанията на заводския профком. Не следва да се вярва и на властта, защото тя може да обещава, но на други се кланя. Тя вече лицемери. Нейните представители, публично обещават поддръжка на работниците, чрез контролираните СМИ обвиняват работниците против губернатора и неговите подчинени опитвайки се така да дискредитират всички техни акции на протест. Защото работниците на митинга не са отишли доброволно, а от различни опозиционери, които искат да «разклатят лодката». Те предлагали и на други недоволни пермяци, да се присъединят към протеста на зидовците.
Тази «двойна игра» е напълно обяснима, ако добре се разбере класовата същност на ставащото. Властите с помощта на обещания и контролирания им «жълт» профсъюз се стараят да спечелят време, Те искат да разтроят работниците, с помощта на СМИ да ги отрежат от поддръжката на други недоволни слоеве от трудещи се в града и областта, за да не можи да се слеят различни протестни движения в един стремителен поток. Защото тогава те няма да могат да се противопоставят на пролетарския напор и ще трябва да отстъпят!
Капиталистите, целенасочено убиват завода и техните подмазвачи от градската администрация и заводския профсъюз разчитат на това, че докато с месеци се водят разговори и пишат декларации, работниците ще свалят ръце, ще се сдадат, ще се откажат от борба и ще отидат на «пазала на труда» да си търсят друг стопанин.
3.
Не минала «оптимизация» и в пресловутия «Уралвагонзавод» (гр. Нижни Тагил), прославил се в цялата страна със своето подмазване пред руската власт.
През февруари 2017 г. завода преминал в държавната кооперация «Ростех». И ето новите управляващи по искане на стопанина — руската държава, действаща от лица и в интерес на руския капитал, готвят на завода масови съкращения — смятат да уволнят почти 5 хил. работници.
В «Ростех» с всички сили се опитват да прикрият информацията за масовите съкращения на «путинския» завод, с помощта на които СМИ убеждавали руските трудещи се в това, че работниците в страната поддържат Путин, буржоазната държава и капитализма. Дори новоназначения на 7 март 2017 г., генерален директор УВЗ Александър Потапов побързал да успокои работниците, заявявайки, че съкращения няма да има, защото «У нас днес има поръчки на гражданска и военна продукция».
Но никой не му вярва. Точно така ръководството на УВЗ успокоявало работниците и обществеността в 2016 година и при това преспокойно «оптимизира» 3 хил. работници, отправяйки ги в «заслужен отпуск».
Косвено новината за съкращение се подтвърждава с плановете на «Ростех» да използва на своите производствени мощности труда на затворници. Капиталистите повече не искат да купуват работна сила от свободните работници, защото им е по евтино от робите-затворници, които те в всяко необходимо количество ще предоставят на вярната държава.
Замисълът тук е прост: оказваш се без работа, във финансова безисходица, фактически пред лицето на глада, работниците ще продават своята работна сила за всякакви пари, само и само до осигурят храна за себе си и своите семейства. Тези които не мотат да намерят стопанин-капиталист, за да получат възможност да съществуват, ще трябва да крадат и неизбежно ще попаднат в затвора, където държавата ще ги принуди да работят на този същия капиталист, но за паничка затворническа каша. Твърди изгоди за паразитите-експлоататори и тяхната държава, твърд живот за работниците.
ГК «Ростех» готвеща съкращенията още днес обърква работниците в УВЗ, разпалвайки в трудовия колектив конкуренция, стараейки се да разедини работниците. Целта е да се раздели работническата среда, да се усили експлоатацията на работниците и увеличат печалбите.
4.
По сведения, получени от работници, в гр. Ковров Владимирска област в предприятието «Конструкторско бюро «Арматура»», влизащо в състава на ГКНПЦ М.В. Хруничев се очаква голямо съкращение, с възможно по следващо закриване на предприятието.
Така също се съобщава, че е замразен проекта от космическия център — ракетата «Ангара». Тази информация вече се потвърждава от руските СМИ
Работниците планират да ги пратят в други предприятия в града. Но едва ли е възможно, защото навсякъде има дефицит на работници, а вземат само «свои».
***
За какво говорят тези примери?
За това, че да се считаш себе си напълно защитен от възможността да останеш без работа, от неизплатена заплата и прочие неизгоди, които днес често се стоварват на работниците, само на това основание, че работиш в държавно предприятие и в «отбранката» — това е връх на наивност и глупост. А за глупостта винаги жестоко се наказва, в политиката особено.
Капиталистите все за нещо ще спекулират. На «отбранките» и държавните поръчки, това се прави особено удобно. Капиталистите провеждат своя «оптимизация» защото искат да увеличат своите печалби, а за това трябва да се увеличи степента на експлоатация на своите работници, да се заставят те с всички способи да произвеждат повече за по-малко пари. Точно така постъпва и колективния капиталист — държавата, доходите от който, получава от принадлежащите му предприятия, отиват все пак в джобовете на тези частни лица, под чиято музика тази държава играе, т.е. олигарсите. (Те и затова се наричат «олигарси», защото здраво са се срасли с държавния апарат, даже така са се срасли, че вече и не различават, къде е държавата и къде олигархията.)
Това означава, че ако олигарсите поискат да увеличат своите печалби (а в криза това е единствен за тях способ да преживеят, иначе ще бъдат «изядени» от конкурентите — другите олигарси), то те трябва да изсмучат последните сокове не само от работниците на своите предприятия, които официално им принадлежат, но и от работниците в държавните предприятия, формално нямащи към тях никакво отношение. По указване на олигарсите и в техен интерес «специално подготвени хора» ще снемат три кожи от всички наемни работници от всяко държавно предприятие, за да може хиляди пъти отбраната да изпълни указанията на големите босове.
И друго- специални отношения към отбранителните предприятия у капиталистите никога не е имало. Повече от всичко на света те не се боят от чуждестранния враг — с тях, които и те са капиталисти ще се договорят. Повече от всичко на света капиталистите се страхуват от тези, които експлоатират, чийто труд нагло и безпардонно присвояват, практически нищо не давайки в замяна на работниците. Първото, което ще «отбранява» всеки капиталист, и още повече крупния капиталист — олигарх, това е своята собственост, своето право да присвоява чужд труд. А достоянието на Русия те «да отбраняват» не смятат — те самите отдавна са го дали на чужденците и до сега раздават.
Затова най-ценни за всяко отбранително предприятие за олигархата и тяхната държава са бойците и картелите, способни да ги защитят от гнева на работническата класа и трудещите се маси. А тази «отбранка» е полицията, Росгвардия и прочие жандарми те ще ги обичат и хранят, докато те могат да държат народа в плен.
Какво трябва да правят работниците в отбраната?
Минимум, да не дава стартиране на своя работодател — да не позволяват даже в малка степен да посягат на своите права. Но това е малко. Даже просто да съхраняват съществуващото положение — нивото на заплатите и условията на труда, икономическото положение на работниците става от ден на ден все по-лошо. Цените на всичко растат! Налозите и комуналните услуги също! И т.н. Това означава, че малко работници ще се научат да се защитават, а е необходимо да се научат да нападат! Не се очаква никакви действия от заводската администрация, влошаваща тяхното положение, работниците сами трябва да търсят подобрение, например да искат повишение на заплатите, влошаване условията на труда, отмяна на извънредния труд и т.н.
Работниците в отбраната също така трябва ясно да разберат, че всеки отделен стопанин, увеличавайки експлоатацията на «своите» работници, сам помага и на другите капиталисти да увеличават експлоатацията на другите предприятия. Така капиталистите в своята борба встъпват, като един клас против работниците.
Но това важи и за работниците: борейки се против «своя» стопанин за своите интереси работниците на практика се борят и против всички капиталисти за всички работници. Поддържайки борбата на работниците от други предприятия, работниците така се борят не само за другарите, но и за себе си – за намаляване на експлоатацията от страна на всички капиталисти.
Намаляването на реалната работна заплата и съкращенията, увеличаването на експлоатацията са проблеми, заплашващи всеки работник, не зависимо от това, на кого той работи — на единичен стопанин или на група олигарси, интересите на които представлява държавата. А така и трябва да се борят против общата беда работниците заедно, като единна работническа класа.
Борбата на работниците на всяко предприятие в Русия, още повече на отбранителните предприятия, трябва да стане единна класова борба на цялата работническа класа в Русия!
Само в този случай работниците в отбранителните предприятия и други умиращи (а по-точно убити!) заводи в Русия, ще могат да отстояват своите предприятия — ако те започнат да се борят за себе си и за своите предприятия не поединично, а като един клас, встъпвайки против капитала, като единен работнически фронт.
Капиталистите закриват предприятия тогава, когато самата продукция става изгодно да се произвежда на други места, където работната сила е по-евтина, т.е. степента на експлоатация и печалбата са по-големи, например в Китай, или ако «скъпите чуждестранни партньори по бизнес» искат такова затваряне – например, за сваляне на «санкции», пречещи да се получава от «родните» олигарси огромни печалби.
Да се съхрани завода е непроста задача. И ако само с методи на икономическа борба работниците не ги решат, то следва с политика. Това означава, че за своето бъдеще и бъдещето на своите деца работниците трябва активно да участват и в политическата борба. И да участват така, че да не пеят там под чужда музика, а да водят своя политика, работническа, отразяваща интересите на своята обществена класа.
Как да се борят, тук работниците решават сами. Но ако действително се борят, а не изобразяват борба, значи да използват такива методи и способи на борба, които са по- ефективни и много по-вероятно ще дадат нужния резултат.
Държавата на капиталистите, техните СМИ, буржоазните партии и джобните профсъюзи няма да се борят за работниците, напротив на дело те ще се борят против работниците. Затова спасението на работническата класа е дело в ръцете на самата работническа класа. Господата-капиталисти това прекрасно разбират, остава само да разберат това работниците, да престанат да стоят зад предателите и съглашателите и сами да вземат борбата за подобряване на своя живот.
Олег Павлов, Арита Танаян
[1] https://ura.news/news/34843
[2] http://www.ikd.ru/node/4829 http://www.ikd.ru/node/5132
