На 7 юни 2017 година в град Сургут Ханти-Мансийски автономен окръг поради неплащане на заплати наемния 64 годишен работник, заплашвайки с нож, взел за заложник работничка от счетоводството на ЗАО «ХидроМонитор».

Емоционалната постъпка доведена от пълното отчаяние на човека е понятна. Но едва ли такава форма на протест може да се счита за ефективна. Работата тук въобще не е в моралната страна на въпроса, а в простата логика.

Първо- не счетоводителя в капиталистическото предприятие решава да се даде ли  заплата или не, а това се решава от собственика, стопанина-капиталист. Счетоводителят е също наемен работник, който само изпълнява волята на стопанина на предприятието. Или обектът на нападение е избран невярно.

Второ- даже ако подобно нападение беше направено по отношение на стопанина на предприятието, това не означава, че проблема ще бъде решен. Възможно е да се изплаши от своя наемен работник, собственика на предприятието да намери пари и да погаси своята задлъжнялост. Но това е малко вероятно, защото работника действа сам. Много по-лесно за капиталиста в подобни случаи е да постави частна охрана или да извика полиция, у които ще са всички юридически основания за арест на нападателя.

Не решавана проблема и колективно физическо нападение над собственика от няколко работници в предприятието. Просто в този случай частната охрана или полицията ще са повече. Капиталистът винаги има възможност да предизвика в своя защита например Росгвардия, която именно за тази цел и е създадена — за защита правата на едрите частни собственици от експлоатирания и угнетен от тях трудов народ. А у силовиците не само стоят буржоазните закони, в съответствие с които нападащите винаги и при всички условия ще бъдат за буржоазния съд неправи, но още и оръжието е в техни ръце. Това означава, че възмутените от несправедливостта работници, решили със заплаха да се сдобият от стопанина на предприятието със заплати, много бързо ще ги причислят към «терористите» и ще ги унищожат на мястото на нападението (https://news.work-way.com/terrorizm-na-sluzhbe-burzhuazii/) без съд и следствие, без изяснение кой е виновен — всички юридически пълномощия за това са у буржоазните силови структури.

Трето- физическото нападение над собственика на предприятието, задържало заплатите на своите работници, даже да достигне целите в някакъв конкретен случй и стопанина напълно се разплати със своите работници, не гарантира това, че задържането на заплатите няма да се повтори в бъдеще. Просто следващия път капиталиста по-добре ще се подготви към такава заблуда, предварително обкръжаващ се с охрана за своята безопасност от въоръжени лица.

Получава се че единствения действителен способ на борба за своята заплата се явява не единичното встъпване, а класова борба на всички работници против класата на капиталистите, като цяло. Достатъчно ефективно средство за неизплащане на заплатите се явява например стачката на всички работници от дадено предприятие, а още по-добре — всички предприятия от града, района, областта или отрасъла. Тази мярка ще удари по джоба — по най-скъпото за капиталиста място, защото се удря не само конкретния капиталист-мошеник, заблудил работниците, но и много други капиталисти, лишавайки ги от печалба. Затова на капиталистите ще им е по-просто и евтино да отстъпят.

Още по-ефективно средство на борба на работниците за своите права се явява политическата борба — борбата за власт между работници и капиталисти. Защото само властта в ръцете на работническата класа, ще унищожи капиталистите като обществена класа чрез унищожаване на частната собственост и предаването на цялото откраднато от капиталистите на работниците в собственост на самите работници, в собственост на целия трудов народ, позволявайки един път завинаги да се решат всички съществуващи днес проблеми на работниците, в това число и проблема с неизплащането на заплатите.

J.