Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06 21:57 - Збигнев Бжeжински-архитектът на катастрофата в Афганистан умря на 87 години
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 153 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 16.06 22:04


Збигнев Бжежинскии -съветник по национална безопасност на Джими Картър- президент от Демократичната партия и привърженик на агресивната стратегия по утвърждаване на глобална хегемония в САЩ, почина на 26 май на възраст 89 години.

Збигнев Бжежински

По време на своето четиригодишно пребиваване в Белия дом в годините на президентство на Картър Бжежински беше замесен в множество престъпни операции, провеждани от американския империализъм в целия свят — от поддържане опитите на шаха да окървави революцията в Иран до политиките на Съединените Щати в Централна Америка, които доведоха до кървави кампании против доставчиците, предизвиквайки смъртта на хиляди хора.

Несъмнено, най- значителното от всички тези престъпления, което той самия с гордост говореше, беше организацията и поддръжката на мръсната война на ислямските муджехидини против поддържаното от СССР правителство на Афганистан в края на 70-те години на миналия век.

Родил се в семейство на полски аристократи, принуден да иска убежище в Канада, където неговия баща е бил дипломат в момента на начало на Втората световна война, Бжежински се е придържал в своите политически възгледи с люта ненавист към революциите, социализма и Съветския Съюз.

Той е бил привлечен към участие в антисъветските операции по време на своята преподавателска работа в Харвардския университет в 50-те години. Бил е включен в състава на делегацията на американската младе от групата «Независима информационна служба», която е била създадена от ЦРУ за участие в поддържания от СССР световен младежки фестивал във Виена в 1959 година. Съвременниците го описват, като антикомунист по настроение и провокационен от всички, които американското разузнавателно агентство е насочвало в други страни.

В началото на 70-те години Бжежински бил избран от Девйвид Рокфелер да възглави Тристранната комисия, създадена за координация на империалистическата стратегия между Вашингтон, Западна Европа и Япония. Комисията се състояла от влиятелни бизнесмени и политически деятели, която поддържала в 1976 година президентската кампания на демократа Джими Картър, тогава губернатор от щата Джорджия. Той се разглеждал във Вашингтон, като «човек от страната», който е способен да осигури ново лице на властите след провалите на администрацията на Ричард Никсън и неговия преемник Джералд Форд. Членовете на комисията заели ключови постове в администрацията на Картър, а Бжежински, като съветник по националната безопасност започнал да оказва огромно влияние на външната политика на САЩ.

Именно намирайки се на този пост, Бжежински станал архитект на едно от великите престъпления, извършвани от американския империализъм в XX век. Става въпрос за спровоцираната война в Афганистан, която продължава да опустошава тази страна и до днес.

В своя некролог за Бжежински New York Times признава, че «неговата непреклонна ненавист към Съветския Съюз» го е поставила «в дясно от много републиканци, включително мистър Кисинджър и президента Ричард Никсън». Вестникът добавя, че при Картър той ръководил американската политика с цел «сдържане на съветския експанзионизъм на всяка цена...добре ли е или не». Като пример в статията се говори: «Той поддържал идея за предоставяне на многомилиардна военна помощ на ислямските бойци, сражаващи се против нахлулите в Афганистан съветски войски».

Това е съзнателно изкривяване на реалната роля, която изиграли в Афганистан Вашингтон, американските военни и ЦРУ, действайки по указа на Бжежински.

В интервю за френското списание Le Nouvel Observateur през януари 1998 година Бжежински признал, че е инициирал политиката, в рамките на която ЦРУ започнала тайно да въоръжава моджехидините през юли 1978 години — шест месеца след съветската войска влезе в Афганистан. Това е било направено с явната цел да въвлече Съветския Съюз в изморителна война.

На въпрос, съжалява ли той за политиката, която преследвал в Афганистан — отчитайки катастрофата, разгърнала се тази страна, а така също последвалия ръст на ислямистските терористични групи, подобни на «Ал-Кайда» — Бжежински отговорил:

«Да съжалявам за какво? Тази секретна операция беше отлична идея. Това доведе до попадането на руснаците в афганистанска безизходица и вие искате аз да съжалявам за това? В този ден, когато Съветите официално преминаха границата, аз написах на президента Картър, че у нас сега има възможност да се въвлече СССР в собствена Виетнамска война. Още повече, че 10 години Москва води война, непосилна за правителството, конфликт, който доведе до деморализация и в края на краищата до разпад на съветската империя».

На въпрос за това, съжалява ли той за сътрудничеството на ЦРУ с ислямистските екстремисти, включително и «Ал-Кайда», за тяхното въоръжение в хода на разпалената война в Афганистан, Бжежински презрително отговорил: «Кое е по-важно за световната история? “Талибанът” или краха на съветската империя? Шепа разюздени мюсюлмани или освобождението на Централна Европа и края на “студената война”?»

За четири десетилетия почти непрекъснати бойни действия, които бяха резултат от «отличната идея» на Бжежински — около 9 хил. американски войници все още се намират в «горещите точки» и се планира да се осъществи още една поредна ескалация, — загинаха над 2 милиона афганистанци, при това милиони станаха бежанци.

След формалната ликвидация на Съветския Съюз през декември 1991 година Бжежински трансформирал своята отдавнашна маниакална враждебност по отношение на СССР в стратегия за установяване на неоспорима хегемония на САЩ над Евразия.

Той станал един от най-влиятелните империалистически стратези във формирането на политика, насочена на това, да се компенсира дългосрочното отслабване на световните позиции на американския капитализъм по пътя на използване на неоспоримо военно превъзходство на Вашингтон. Това породи непрестанни войни в Близкия Изток и в Централна Азия, които са насочени на затвърждаване на безпорно американско господство в региона, съдържащ колосални количества запаси от нефт и природен газ.

В статия, публикувана във Foreign Affairs за септември-октомври 1997 година, Бжежински казва:

«Евразия — това е оста на световния суперконтинент. Държавата, която доминира в Евразия, ще оказва определящо влияние на два от три най-силно развити икономически развити световни райони — Западна Европа и Източна Азия. Достатъчно е да се погледне на картата, за да се види, че страната, доминираща в Евразия, почти автоматично ще контролира Близкия Изток и Африка. Сега когато Евразия встъпва решаващо на геополитическата шахматна дъска, вече няма необходимост да се разработва една политика за Европа, а друга за Азия. Това, което стане с разпределението на властта на евразийското пространство, ще има решаващо значение за глобалното превъзходство

Америкa и нейното историческо наследство... В нестабилна Евразия непосредствена задача се явява осигуряването на това нито една държава или коалиция от държави да не получава възможност да застрашава Съединените Щати или да намали нейната решаваща роля».

Развивайки този тезис в книгата  голямата шахматна дъска, Бжежински изразил внимание по повод главното препятствие за провеждането от Вашингтон на тази агресивна кампания по установяването на хегемония. Става въпрос за враждебността на голямата част от американския народ по отношение към войната.

Toй написал: «... Америка е много демократична у дома, за да бъде диктатор зад граница. Това ограничава използването на американска мощ, особено нейната възможност за военно отстраняване. Никога преди популиската демокрация не е достигнала международно господство. Но стремежът към могъщество не се явява цел, която направлява народния ентусиазъм, с изключение на тези ситуации, когато възниква неочаквана заплаха или предизвикване на обществено чувство на вътрешно благосъстояние. Икономическото самоотричане (т.е. военните разходи) и човешкото самопожертвование (жертвите даже сред професионалните военослужещи), са необходими в хода на борбата и са несъвместими с демократичните инстинкти. Демокрацията е враждебна на имперските мобилизации».

Четири години по късно на 11 септември 2001 година, възникнала «неочаквана заплаха или заплаха за общественото чувство на вътрешното благосъстояние», което се разглеждало от бившия съветник по национална безопасност, като необходима предпоставка за началото на глобалната кампания на американския милитаризъм. «Заплаха» създадена от тези сили, които той и ЦРУ всячески поощряваха и поддържаха в Афганистан. «Ал-Кайда», исторически свързана с американското разузнаване, взела на себе си отговорността за нападенията на Ню-Йорк и Вашингтон, които се извършиха от лица, имащи възможност безпрепятствено да се предвижват вътре в САЩ и зад граница.

Бжежински бил ярък противник на революциите, социализма и всякакъв стремеж за съществуване на леви капиталистически порядки. В 1968 година по време на масовите акции на протест против войната във Виетнам, той написал в списание New Republic, че студентите трябва да им се попречи да протестират, добавяйки при това, че ако «лидерите на протеста не могат да бъдат физически ликвидирани, то може в крайна мярка да се изведат от страната».

В последните години, особено след началото на 2008 година новия стадии от кризата на глобалната капиталистическа финансова система, Бжежински нееднократно предупреждавал за «растящия риск от класова ненавист» и от опасност от радикализация сред младежите в условия на социално неравенство в огромни мащаби.

В книгaта Стратегически поглед: Америка и глобалната криза, публикувана в 2012 година, той пише: «В някои страни се наблюдава т. н. демографски приоритет на младежта — непропорционално голяма степен на младото население, изпитващо трудности в културна и икономическа асимилация. Революцията в комуникационните технологии прави този фактор двойно опасен». По-нататък той пише: «Образованата, но често безработна и от това отчаяна», младеж става възприемчива към «идеологическата агитация и революционна мобилизация».

В едно от телевизионните интервюта тази година той предупреждава за това, че растящото «чувство на социална несправедливост може да бъде страшно деморализиращо и много опасно от политическа гледна точка в дългосрочна перспектива».

Прекрасно осъзнавайки тази опасност и опирайки се на своите предупреждения, Бжежински не бил не в състояние да предложи — както и всеки друг представител на капиталистическия управляващ елит в Америка — някакъв рационален, а още повече прогресивен отговор на растящите социални и класови конфликти, пораждащи заплахи от революции.

www.wsws.org




Гласувай:
0
0



1. rosiela - Кой поляк изобщо
16.06 23:00
обича руснаците? Те са много интелигентна нация. Бжежински не прави изключение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 179093
Постинги: 592
Коментари: 79
Гласове: 156
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31